Решение № 690 от 23.06.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 690 гр. Варна, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мая М. П. като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20253100500559 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 101/08.01.2025 г. от Н. Д. Н. , чрез адв. К. К., против Решение № 245/26.11.2024 г., постановено по гр. д. № 908/2023 г. по описа на Районен съд – Девня, в частта, с която са отхвърлени исковете на въззивника за осъждане на ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „ПРОГРЕС“, ЕИК 813143611, със седалище и адрес на управление: с. Стефан Караджа, общ. Вълчи дол, обл. Варна, да заплати на жалбоподателя следните суми: 3703.73 лв. – неизплатена рента по договор № 9/28.11.2018г. за аренда на земеделски земи в землището на с. Стефан Караджа, общ. Вълчи дол, с обща площ от 82.619 дка за стопанската 2020/2021 г. и сумата от 670.52 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.01.2022 г. до 30.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска 15.09.2023г., до окончателното изплащане на задължението.

Въззивникът навежда оплаквания за неправилност и необоснованост на оспореното решение, като постановено при нарушение на процесуалния закон и в нарушение на материалния закон. Твърди, че по силата на сключения между страните договор за аренда № 9/28.11.2018 г. въззивникът се задължил да предостави на наемателя за възмездно ползване собствените си недвижими имоти, представляващи земеделска земя, срещу което било уговорено задължение на арендатора на земите да заплаща наемно плащане в размер на 25% от дохода/добива на декар наета земя, дължими не по-късно от края на календарната 2021 г. Въззивникът не оспорва, че насрещната страна е изплатила сумата от 5384.36 лева, от които 4121.05 лева били изплатени на 1

03.12.2021 г., а 1263.31 лева – на 05.04.2022 г. В жалбата е посочено, че ответникът е сключил аналогични договори с други арендодатели, като договореното арендно плащане било в еднакъв размер по всеки един от договорите. Счита, че неправилно решаващият състав не приел по делото като доказателства сключените от страната аналогични договори за аренда. Счита, че с изготвеното пред първата инстанция заключение по съдебно-счетоводна експертиза е безспорно установено, че счетоводното заприходяване на въззиваемото дружество не позволява доходът да бъде извлечен от отделнитемасиви на арендуваните земи, а се изчислявало общо върху цялата площ на земеделските земи. Въззивникът сочи, че неправилно решаващият състав не съобразил установеното в заключението средно плащане за стопанската 2020/2021 г. в размер на 110.00 лева/дка. Не възприема извода на съда относно наличието на авансови плащания от страна на дружеството, като аргументира позицията си с проведено на 30.04.2022 г. общо събрание на ЗК „ПРОГРЕС“, на което сочи приемането на решения в такава насока, а неоспорените от страните частични плащания предхождали датата на въпросното събрание. Твърди, че счетоводството на насрещното дружество не е водено редовно. Посочва съдебна практика по аналогични случаи на ВОС в подкрепа на становището си. Настоява, че тъй като в договора не е упоменато, че ще се има предвид средният добив/доход от декар на база всички обработваеми площи от ответника и доколкото договорът е сключен за имот в конкретно землище, следва средният добив/доход да бъде определен за конкретното землище, дори за конкретната местност и масив, в които се намира процесният имот. Счита, че при постановяване на решението съдът не е направил преценка за накърняване на добрите нрави. Моли съдът да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски за две инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – ЗК „ПРОГРЕС“ депозира писмен отговор на въззивната жалба, в който излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Оспорва всички наведени в жалбата твърдения, като изразява съгласие с възприетите от решаващия състав изводи.

Формира позиция за редовно водено счетоводство на дружеството. Счита, че е изплатен пълният размер на дължимия наем за използването на земеделските земи. Счита, че за земеделската година 2021/2022 г. и съобразно приетото решение на ОС на дружеството, проведено на 30.04.2022 г., за въззиваемата страна отпаднало задължението след прекратяване на договора да заплати сумата от 45.00 лева/дка, представляваща авансово арендно плащане за 2022 година. На изложените в отговора основания отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде отхвърлена като неоснователна въззивната жалба.

Оспорва доказателствените искания на въззивника. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника си адв. К. К., поддържа въззивната жалба и моли съдът да я уважи, като отмени решението на Районен съд - Девня в обжалваната част и да постанови ново, с което да уважи исковете. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание въззиваемата страна ЗК „ПРОГРЕС“, чрез процесуалния представител адв. Д. П., моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от 2 фактическа и правна страна по въведените с жалбата оплаквания:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Девня е образувано по предявени искове с правно основание чл.8, ал.1 ЗАЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 55, ал.1 ЗЗД от Н. Д. Н., ЕГН **********, против ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ /ЗК/ ПРОГРЕС, ЕИК 813143611, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3703,73 лева, представляващи неизплатена рента по договор №9 от 28.11.2018г. за аренда на земеделски земи в землището на с.

Стефан Караджа, общ. Вълчи дол с обща площ от 82,619 дка. за стопанската 2020/2021г., 670,52 лева обезщетение за забава за периода от 01.01.2022г. до 30.08.2023г. и сумата от 96 лева, представляваща платена на ответника без основание такса за прекратяване на договора за аренда по взаимно съгласие.

Претендирана е и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

В исковата молба се излага, че ищецът е сключил договор за аренда №9 от 28.11.2018г. с ответника със срок на действие 10 стопански години, по силата на който предоставя за земеделско ползване имотите, описани в договора, а ответника се задължава да изплаща арендна рента. Страните договорили наемната цена да се заплаща в размер на 25 % от дохода / добива / на декар наета земеделска земя., като рентното плащане следва да се извърши в срок до края на календарната година, за която се отнася плащането.

Ответникът изпълнявал задължението си по договора, като заплатил наемна цена частично – само сумата от 5384, 36 лева, т.е по 65,17 лева на декар.

Същевременно, на други арендодатели и наемодатели ответникът е изплатил рента в размер на по 110 лв/ дка. Ищецът е отправил покана до ответника, получена на 07.06.2023г., да изплати останалата дължима част от рентата в размер на 3703,73 лв. До настоящия момент на ищеца не е изплатена разликата в наемната цена. По взаимно съгласие на страните договора за аренда бил прекратен с анекс от 18.11.2020г. на осн. чл.27, ал.1, т.3 ЗАЗ, считано от 30.09.2021г. Анексът бил вписан в СВ Девня като акт №228, том 2, дело №687/2020г., вх. рег. №3350/18.11.2020г.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се излага, че съгласно решение на Общото събрание / ОС / на ответната 3 кооперация от 30.04.2022г. е взето решение да бъде определена рента за 2021г. в размер на 65 лв/дка като равностойност на 25 % от дохода на декар и да бъде утвърдено решението на Управителния съвет /УС/ за авансова рента в размер на 45 лв / дка за 22г. Авансово плащане се дължи, когато не е налице прекратен договор за наем или аренда.

С определение от о.с.з. на 28.02.2024г. първоинстанционният съд, с оглед съвпадащите изявления на страните, е приел за ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства : 1. Между Н. Д. Н., ЕГН ********** и ЗК ПРОГРЕС, ЕИК 813143611, е сключен на 28.11.2018г. договор за аренда на земеделски земи с обща площ от 82,619 дка. в землището на с. Стефан Караджа с №9 и със срок на действие от десет стопански години; 2. договорът за аренда на земеделски земи с обща площ от 82,619 дка. в землището на с.

Стефан Караджа с №9/28.11.2018г. е прекратен с анекс от 18.11.2020г. на осн. чл.27, ал.1, т.3 ЗАЗ, вписан в СВ Девня като акт №228, том 2, дело №687/2020г., вх. рег. №3350/18.11.2020г. ; 3. При прекратяването на договора за аренда на земеделски земи с обща площ от 82,619 дка. в землището на с.

Стефан Караджа с №9/28.11.2018г. с анекс от 18.11.2020г. на осн. чл.27, ал.1, т.3 ЗАЗ ищецът е заплатил на ответната кооперация сума в размер на 96 лв с ДДС, компенсираща разходите по подготовка и подписване на договора за аренда; 4. ЗК ПРОГРЕС, ЕИК 813143611 е обработвало през стопанската 2020/2021г. земеделски земи с обща площ от 82,619 дка. в землището на с.

Стефан Караджа по силата на сключен с Н. Д. Н., договор за аренда на земеделска земя с №9 от 28.11.2018г. до прекратяването на договора с анекс от 18.11.2020г. на осн. чл.27, ал.1, т.3 ЗАЗ, считано от 30.09.2021г. 5. Ищецът по договора е получил плащане на сума в размер на 5384,36 лева за обработвани през стопанската 2020/2021г. земеделски земи с обща площ от 82,619 дка. в землището на с. Стефан Караджа общ. Вълчи дол по силата на сключен със ЗК ПРОГРЕС договор за аренда на земеделска земя с №9 от 28.11.2018г.

Във въззивното производство са приети като доказателства 5 броя преписи от договори за аренда, сключени между ответната кооперация и трети за спора лица, чието съдържане е еднотипно с това на процесния договор за наем. От заключенията на изслушаната по делото пред първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Р. Х. С., както и от изслушаното пред въззивната инстанция допълнително заключение на същата експертиза, които не са оспорени от страните и се кредитират от съда като компетентно дадени, се установява, че в счетоводството на ответната кооперация няма данни относно добива на декар само за землището на с. Стефан Караджа, тъй като отчитането не е организирано по отделни землища, а общо за цялата обработвана земя. Съответно, приходите и разходите се отчитат за цялата обработвана земя, а не по отделни землища. Отчетено, по този начин, средното рентно плащане за стопанската 2020/2021 г. за всички обработвани от ответната кооперация землища е в размер на 78.26 лв./дка. В случай, че към тази сума се добави извършеното от ответната кооперация плащане през м.април 2022 г. и бъде прието, че то отнася за дължими суми за стопанската 2020/2021 г., то общо платената сума е в размер от 104.68 лв./дка.

Същевременно, средното рентно плащане в полза на арендодателите, чиито договори с ответната кооперация са представени по делото, за стопанската 2020/2021 г., е в размер на 110 лв./дка. Средният доход от декар арендна земеделска земя за стопанската 2020/2021 г., обработвана от ответната кооперация е в размер на 257.87 лв./дка. Общата платена наемна цена от въззиваемата страна в полза на въззивника е в размер на 5 384.36 лв. или по 4