Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 187 от 30.10.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 558/2025
Вид
Решение № 187
Подписан
30.10.2025
В сила
30.10.2025
Състав
Пламен Борисов, Силвия Пантелеева, Симона Миланези

Цитирани разпоредби

  • чл. 251 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 14 · Наказателен кодекс
  • чл. 182, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 303 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 319, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 127 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Велико Търново, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Борисов

Членове:

Симона Миланези

Силвия Пантелеева при участието на секретаря Йорданка Р. Делчева като разгледа докладваното от Силвия Пантелеева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20254100600558 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

С Присъда № 7/20.02.2025 г. по НЧХД № 86/2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, съдът е признал подсъдимата А. Р. Д., родена на **** г., в гр. В.Т., живуща в същия град, българска гражданка, с висше образование, неомъжена, работи, неосъждана, с ЕГН **********, за невиновна в това, че на 07.01.2023 г., в гр. Велико Тръново, в качеството си на родител на малолетното дете Р.П.П., да не е изпълнила или по какъвто и да е начин да е осуетила изпълнението на съдебно решение № 493/21.04.2022 г. по гр. д. № 313/2022 г. по описа на Районен съд – Велико Търново в частта му относно определения с решението режим на лични контакти на бащата П. И. П. с детето Р.П.П., поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдана по повдигнатото й с тъжбата обвинение за извършено от нея престъпление по чл. 182, ал. 2 НК. С първоинстанционната присъда частният тъжител П. И. П. е осъден да заплати на подсъдимата А. Р. Д. направените по делото разноски в размер на 600 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба с вх. № 5700/06.03.2025 г., както и молба с вх. № 11471/15.09.2025 г., 1 депозирани от П. П., чрез адв. М. И.. Във въззивната жалба и допълнението към нея се заема становище за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционната присъда, като моли същата да бъде отменена, вкл. в частта за разноските. Посочва, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че извършеното от подсъдимата деяние е несъставомерно от субективна страна, тъй като не осъществено с пряк умисъл, тъй като се е консултирала с адвокат относно режима на лични отношения. Намира, че консултирането с адвокат относно режима на лични отношения не прави деянието на подсъдимата Д. правомерно и макар да не е съзнавала противоправността на деянието си, това не я извинява. Излага доводи, че юридическата грешка по българското наказателно право не е основание за изключване на наказателната отговорност, тъй като действа необорима презумпция, че всеки познава закона. Посочва, че решението, с което е определен режима на лични отношения с детето е неясно, поради което частният тъжител е поискал тълкуване от компетентния съд, който е отказал, а това е довело до множество спорове между родителите във връзка с неговото изпълнение. Твърди, че в тези случая многократно са подавани сигнали до полицията, тъй като подсъдимата е отказвала да предаде детето на неговия баща. Счита, че престъплението по чл. 182, ал. 2 НК е осъществено от обективна страна, тъй като подсъдимата Д. е майка на малолетното дете, задължена е да изпълнява съдебно решение, с което е определен режим на лични контакти с другия родител и същата е осуетила изпълнението му, като не е предала детето на неговия баща в определеното за това време. Намира, че деянието е съставомерно и от субективна страна, като е осъществено при форма на вина пряк умисъл, като се има предвид възрастта, психическото и физическо развитие на подсъдимата, нейното образование и социален опит. С оглед изложеното, счита, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон, поради което моли постановената присъда да бъде отменена изцяло, като бъде постановена нова присъда, с която подсъдимата Д. да бъде признава за виновна.

Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови доказателства.

Пред въззивния съд, повереникът адв. Б. поддържа подадената въззивна жалба и счита, че деянието е съставомерно от субективна страна, при форма 2 на вината пряк умисъл. Посочва, че подсъдимата е осъзнавал, че нарушава съдебното решение, тъй като многократно преди това родителите са имали същия спор, като пред първоинстанционния съд е признала, че го е нарушила.

Моли присъдата да бъде отменена, вкл. в частта за разноските, тъй като в присъдата и мотивите е посочен различен размер на присъденото адвокатско възнаграждение.

Частният тъжител П. П. поддържа жалбата. Посочва, че около година детето е предавано по един и същи начин. Заявява, че подсъдимата се е консултирала с адв. К. Генова, след което е завила, че предаването на детето следва да бъде първи понеделник и първа събота, с което той се е съобразил.

Твърди, че е взел детето на Нова година и го е върнал в 18:00 ч., а когато е отишъл да го взема в събота, както е било според съдебното решение, подсъдимата е отказала да го предаде.

Защитникът на подсъдимата адв. Г. моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда. Заявява, че както тъжителят, така и подсъдимата не е знаел кога трябва да се взема детето и за това тъжителят е искал тълкуване на решението, като и двамата са се консултирали с адвокат.

Твърди, че на инкриминираната дата подсъдимата се е обадила на адвоката си, който й обяснил, че детето тогава трябва да е при нея, поради което и тя е отказала да го предаде на бащата. Заявява, че от субективна страна, не е извършено престъпление, тъй като подсъдимата не е допускала, че нарушава съдебното решение. Счита, че липсва нарушение на съдебното решение, с което е определен режима на личен контакт, защото последните два дни на декември и първия януари е било при бащата, а на 7 и 8 при майката. Посочва, че към настоящия момент, бащата взема детето много повече от предвиденото в съдебното решение. Претендира направените разноски.

Подсъдимата А. Р. Д. заявява, че е била с мисълта, че във въпросния ден детето е трябвало да бъде при нея, тъй като предният уикенд детето е било при баща си. Посоча, че освен в определените в съдебното решение дни, е давала детето доброволно на баща му и извън тях.

Великотърновският окръжен съд, намира, че въззивната жалба е процесуално допустими като подадена от лице, имащо право и интерес да обжалват процесната присъда и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК. Съдът, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно 3 заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, като районният съд е събрал всички относими доказателства, разпитал е свидетелите, като са приобщени писмените доказателства по предвидения процесуален ред. С оглед горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал, поради което и не се налага нейното преповтаряне. Собственият анализ на доказателствените източници, направен от въззивния съд не доведе до промяна на установените от първата инстанция фактически положения, като с оглед направените пред настоящата инстанция възражения и доводи, настоящият съдебен състав намери следното:

Частният тъжител П. И. П. и подсъдимата А. Р. Д. били във фактическо съжителство, от което на *** г. се родило малолетното им понастоящем дете Р.П.П.. След раздялата помежду им през 2021 г., с Решение № 493/21.04.2022 г. по гр. д. № 313/2022 г. по описа на Районен съд – Велико Търново на основание чл. 127 СК е утвърдено постигнатото между родителите споразумение, с което упражняването на родителските права спрямо детето Р.

П. е предоставено на майката А. Д., определено е местоживеене при майката на адрес гр. *** и е определен следният режим на лични отношения на бащата П. П. с детето: всяка първа и трета седмица от месеца – от 10:00 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя; през всяка нечетна година – от 10:00 ч. на 23-ти декември до 18:00 ч. на 28-ми декември; през всяка четна година – от 18:00 ч. на 28-ми декември до 18:00 ч. на 2-ри януари; през всяка нечетна година на Великденските празници – от 18:00 ч. в четвъртък до 18:00 ч. в събота; през всяка четна година на Великденските празници – от 18:00 ч. в събота до 18:00 ч. в понеделник; за една седмица през лятото на 2022 г., когато майката не е в платен годишен отпуск; за двадесет дни през лятото на всяка следваща година, когато майката не е в платен годишен отпуск. Със съдебното решение е определена и месечна издръжка, дължима от бащата в размер на 200 лв.

След постановяване на съдебното решение, тъжителят И. П. е подал 4 молба до Районен съд – Велико Търново по чл. 251 ГПК, с искане за тълкуване на съдебното решение относно режима на лични отношения поради неясното му определяне. С Решение № 1174/02.11.2022 г. по гр. д. № 313/2022 г. съдът е оставил без уважение искането, като е приел, че постановеното съдебно решение не се нуждае от тълкуване. В решението е посочено, че твърдените противоречия относно изпълнението на определения режим на лични отношения следвало да бъдат преодолени при доброволното или принудително изпълнение на решението, както и че е недопустимо по пътя на тълкуването да се иска неговото допълване или изменение. Поради постановения отказ от тълкуване на съдебното решение, подсъдимата Д. и частният тъжител продължили да спорят по неговото изпълнение, като и двамата многократно са се обръщали към свидетеля адв. М. за съдействие и разясняване на съдебното решение.

Не е налице спор между страните, че съгласно постановения режим на лични отношения, през 2022 г. детето Р. П. е прекарал новогодишните празници при своя баща, като е върнат при майката на 02.01.2023 г.

/понеделник/. На 07.01.2023 г. /събота/ тъжителят е отишъл да вземе детето си, но подсъдимата е отказала да му го даде, с мотива, че това не била първата седмица на месеца, тъй като на 31.12 и 01.01 /неделя/ детето е било при неговия баща. Тъжителят подал сигнал до РУ – Велико Търново, като на място бил изпратен полицейски патрул. Снети са обяснения от тъжителя и подсъдимата Д., в които и двамата твърдят, че последната се е консултирала с адвоката си, като е изготвена и докладна записка по случая.

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото кореспондира изцяло с установената от първата инстанция и се потвърждава от събрания по делото доказателствен материал. Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на ВТРС по фактите е формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали. Съдът прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията си. Не са допуснати логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява 5 съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /Решение № 372/01.10.2012 г. по н. д. № 1158/2012 г. на ВКС, НК, ІІІ НО; Решение № 371 от 19.05.2016 г. на ВКС по н. д. № 844/2015 г., III н. о., НК/.

При така установеното, настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че с оглед събраните по делото доказателства, повдигнатото на подсъдимата Д. обвинение по чл. 182, ал. 2 НК е недоказано от субективна страна.

Както правилно е отчел първоинстанционният съд, по делото липсва спор относно обстоятелството, че частният тъжител и подсъдимата Д. са родители на малолетното дете Р. П., както и че упражняването на родителските права по отношение на детето е било предоставено на подсъдимата, а на тъжителя е определен режим на лични отношения. Тези обстоятелства се установяват непротиворечиво от приложените писмени доказателства - Решение № 493/21.04.2022 г. по гр. д. № 313/2022 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, показанията на разпитаните свидетели К.М. и П.К., а също така не се оспорват и от страните в наказателното производство.