Решение № 15388 от 08.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15388 гр. София, 08.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110150658 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по предявен от Р. Е. Г. – И., ЕГН ********** против [фирма], ЕИК ****, отрицателен установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника следните суми: сумата от 1185.90 лв., представляваща главница, сумата от 325 лв. – разноски по ч. гр. д. № 79818/2015 г. по описа на СРС, 76 състав, представляваща сбор от сумата от 300 лв. за адвокатско възнаграждение и 25 лв. за държавна такса, сумата от 942.18 лв., представляваща начислена законна лихва за периода от 21.12.2015 г. до 04.09.2023 г., сумата от 440 лв., представляваща разноски по изпълнителното дело в полза на ответника, както и сумата от 520.47 лв., представляваща такси и разноски по ТТРЗЧСИ, начислени към 04.09.2023 г., за които суми е издаден в полза на ответника изпълнителен лист от 16.05.2016 г. по ч. гр. д. № 79818/2015 г., по описа на СРС, 76 състав, съгласно уточнителна молба от 23.10.2023 г.

Ищцата твърди, че по ч. гр. д. № 79818/2015 г., по описа на СРС, 76 състав, ответникът се е снабдил с изпълнителен лист от 16.05.2016 г. за посочените по-горе суми. Сочи, че изпълнителният лист е издаден срещу наследодателката й Г. И. Г. след депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с предмет заплащане на суми по Договор за предоставяне на кредит – Транаскарт на физическо лице от 26.07.2005 г., сключен с цедента на ответника „[фирма]. Поддържа, че доколкото договорът за кредит е сключен със срок от една година, то вземането по него е станало изискуемо на 26.07.2006 г., поради което счита, че същото е погасено по давност на 26.07.2011 г. с изтичане на общия петгодишен давностен срок. Посочва, че след погасяване на задължението по договора за кредит по давност, ответникът е придобил процесното вземане по силата на сключен с първоначалния кредитор договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 04.03.2013 г., като наследодателката на ищцата не била уведомена за извършеното прехвърляне. Твърди, че заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано едва на 21.12.2015 г., като наследодателката на ищцата не е била надлежно уведомена за издадената заповед за 1 изпълнение, съответно не е могла да подаде възражение срещу заповедта в срок. Сочи, че на 26.07.2016 г. е изтекла и десетгодишната погасителна давност по чл. 112 ЗЗД. Посочва, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20169210400497 по описа на ЧСИ С. Т., с рег. № 921 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, което е прекратено с решение № 3826/12.07.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 7309/2023 г. по описа на СГС, IV-А състав поради настъпила перемпция на 17.10.2020 г. Твърди, че въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано и ново изпълнително дело № 20239210401631 по описа на ЧСИ С. Т., с рег. № 921 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, по което ищцата е поканена да заяви дали приема наследството на наследодателката си със съобщение, получено на 28.08.2023 г. Прави искане за обезсилване на издадения изпълнителен лист. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Счита, че доколкото в исковата молба ищцата излага твърдения във връзка с договора за цесия, сключен между първоначалния кредитор и ответника, то същата следва да се счита за редовно уведомена за прехвърлянето на вземането. Сочи, че наследодателката на ищцата е узнала за издаването на процесната заповед за изпълнение и влизането в сила на същата, но въпреки това не се е възползвала от предвидения в чл. 423 ГПК способ за депозиране на възражение срещу нередовното й уведомяване, препятствало възможността й да депозира възражение по реда на чл. 414 ГПК.

Оспорва твърдението, че вземанията са погасени по давност, като посочва, че срокът е прекъсван многократно. Позовава се и на ЗМДВИП. Моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

С влязло в сила протоколно определение от 16.04.2024 г. съдът е прекратил производството по отношение на претенциите на ищцата за признаване на установено, че не дължи на ответника сумите от 440 лв., представляваща разноски по изпълнителното дело в полза на ответника, както и сумата от 520,47 лв., представляваща такси и разноски по ТТРЗЧСИ като недопустими поради липса на правен интерес.

В открито съдебно заседание ищцата се представлява от процесуалния си представител – адв. В., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска. Претендира разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.

Ответникът, редовно уведомен, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено влязло в сила решение № 3826/12.07.2023 г., постановено по в. гр. д. № 7309/2023 г. по описа на СГС, с което е отменено постановление от 02.05.2023 г. по изпълнително дело № 20169210400497 на ЧСИ С. Т., с което се отказва прекратяване на производството и вместо това последното е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Видно от представената по делото Заповед за изпълнение на парично задължение от 04.01.2016 г., издадена по ч. гр. д. № 79818/2015 г., по описа на СРС, 76 състав, същата е издадена срещу Г. И. Г. в полза на [фирма] за заплащане на следните суми: 1185,90 лв. – по договор от 04.03.2013 г., цедиран впоследствие, ведно със законната лихва за периода от 21.12.2015 г. до изплащане на вземането, както и на сумата от 325 лв. – разноски по делото за държавна такса и възнаграждение на адвокат. По делото е представен и изпълнителен лист от 16.05.2016 г., издаден по ч. гр. д. № 79818/2015 г., по описа на СРС, 76 състав, от който се установява, че описаната заповед за изпълнение е влязла в сила най-късно на 16.05.2016 г.

Представени са и съобщение № 1001128, съобщение № 1025623 и разписка от 01.04.2016 г., всички относими към връчване на книжа по ч. гр. д. № 79818/2015 г., по описа 2 на СРС, 76 състав, от които се установява, че адресатът Г. И. Г. не е открита на установения по делото домашен адрес в ******.

Приложен е препис от Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което, видно от нарочното отбелязване от страна на съда, е подадено на 18.12.2015 г., но е с вх. № от 21.12.2015 г. В заявлението е отбелязано, че паричното вземане има за свой източник Договор за предоставяне на кредит – Транскарт на физическо лице от 26.07.2005 г.

Представен е Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 04.03.2013 г., сключен между [фирма] и [фирма].

Видно от Протокол на медицинска комисия от 09.10.2000 г., издаден от МНЗ **** на Г.

И. Г. е поставена диагноза биполярно афективно разстройство. Според експертно решение № 0775 от 29.04.2009 г., издадено от ОДПЗСС – София-град, Г. И. Г. е с поставена диагноза параноидна шизофР.я и промяна на личността.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С. Х. Ив. и Ю. Г. Д..

Свидетелят И., съпруг на ищцата, заявява, че Г. Г. е имала поставена диагноза шизофР.я, като при тежки кризи е била неподвижна, трябвало е да бъде обслужвана от друго лице, когато не се е намирала в болница. Сочи, че постоянно е имало човек на обитавания от нея адрес, като самият свидетел не е виждал никакви съобщения, адресирани до Г. Г., като не е правен и опит за връчване на такива. Посочва, че е живял заедно с Г. в едно жилище в **** до смъртта й.

Свидетелката Д., първа братовчедка с майката на ищцата, посочва, че Г. никога не й е споменавала да е взимала кредит. Г. била подвижна, но боледувала и не излизала често, а когато го правела – винаги имала придружител, имала психично заболяване.

По делото е приложен заверен препис от изпълнително дело № 20169210400497 по описа на ЧСИ С. Т., от което се установява, че същото е образувано по молба на ответника от 18.07.2016 г. с искане за осъществяване на производство по принудително изпълнение срещу Г. И. Г., като с молбата е поискано и налагането на запори върху трудовите възнаграждения на длъжника. Видно от Постановление от 18.07.2016 г. на ЧСИ Петров на посочената дата е образувано и процесното изпълнително дело.

До длъжницата е изпратена покана за доброволно изпълнение от 27.07.2016 г., получена от нея на 29.07.2016 г., видно от разписката на гърба на поканата на л. 21 от изпълнителното дело.

С молба от 16.08.2016 г. взискателят е поискал налагане на запор върху вземанията на длъжницата за пенсия, с молба от 17.07.2017 г. е поискал да бъде наложена възбрана върху притежаваните от длъжницата недвижими имоти, както и запор върху вземанията й по договори за аренда, а с молба от 31.07.2018 г. взискателят е поискал от ЧСИ да наложи запор върху трудови възнаграждения, вземания за пенсия и върху вземанията по банкови сметки на длъжницата, както и е отправил искане за насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжницата.

С разпореждане на ЧСИ от 21.08.2018 г. е насрочен опис на движими вещи, находящи се на адрес в ******, като на същата дата са изпратени и запорни съобщения до [фирма] /получено на 27.08.2018 г./ и до НОИ / получено на 31.08.2018 г./.

На 17.10.2018 г. е наложен запор на вземане на длъжницата със съобщение до [фирма], получено от последното на 02.11.2018 г., видно от приложената на л. 58 от изпълнителното дело обратна разписка.

На 07.12.2020 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя за конституиране в производството като длъжници на наследниците на Г. Г., като с разпореждане на ЧСИ от 02.03.2021 г. като длъжник по делото е конституирана ищцата в 3 настоящото производство.

С молба от 12.10.2021 г. взискателят е поискал налагане на запор върху вземанията на ищцата.

С постановление на ЧСИ от 15.08.2023 г. производството по изпълнително дело № 20169210400497 е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради настъпила перемпция.

Като доказателство по делото е приет и заверен препис от изпълнително дело № 20239210401631 по описа на ЧСИ С. Т., образувано по молба на ответника и взискател в изпълнителното производство от 21.08.2023 г., с която е поискано и налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата, както и върху вземанията и за пенсия, а така също и за налагане на запор върху банкови сметки. На същата дата е изпратено и запорно съобщение до [фирма], както и до [фирма].

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство - определение № 477 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 410/20.09.2018 г. по ч. гр. д. № 3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о., определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д.

№ 1660/2016 г., І т. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о.

Наличието на изпълнителен титул и оспорване на предявения отрицателен установителен иск за дължимостта на вземането по изпълнителния титул, винаги обуславя наличието на правен интерес за ищеца от предприетата защита.

С определение от 28.02.2024 г. са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че срещу наследодателката на ищцата е издаден изпълнителен лист от 16.05.2016 г. по ч. гр. д. № 79818/2015 г., по описа на СРС, 76 състав за процесните суми, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20169210400497 по описа на ЧСИ С. Т., с рег. № 921 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд и изпълнително дело № 20239210401631 по описа на ЧСИ С. Т., с рег. № 921 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд.