Решение № 260069 от 21.10.2020, Районен съд - Карлово

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година 21.10.2020

Град К.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски Районен съд първи граждански състав

На седми октомври две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Асима Вангелова-Петрова

Секретар: Снежана ДАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 916 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид:

Ищцата - С.Ц.Ц. твърди, че с ответното дружество са били в трудово правоотношение и същото е прекратено, с оспорената заповед, на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ – по взаимно съгласие на страните. Оспорва законността на уволнението. Сочи, че на 08.05.2020г. подала заявление за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и заедно с тази молба подала и друга – за ползване на платен годишен отпуск от 10 дни; че на 20.05.2020г. й е бил разрешен отпуск по болест за 5 дни, считано до 24.05.2020г.; че е подала болничния лист на при работодателя на 21.05.2020г.; че на 29.05.2020г. при подаване на документи за детски е разбрала, че трудовото правоотношение е прекратено, считано от 22.05.2020г.; че заповедта за уволнение е връчена на 04.06.2020г.

Счита, че дружеството не е спазило изискванията по чл.

325, ал.1, т.1 от КТ, тъй като работодателят не е взел отношение по направеното предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие и не е уведомил ищцата в 7 - дневен срок от получаването на предложението. Нямало писмено изявление от страна на работодателя, че е приел направеното предложение за прекратяване на трудовото й правоотношение по взаимно съгласие. В подобна ситуация, нормата на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, била пределно ясна, като изисквала всяка от страните да направи категорично писмено изявление за прекратяване на трудовото правоотношение. В подаденото заявление за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, което било типово и било предоставено от служители на ответното дружество, не била посочена дата, от която следва да се прекрати трудовия договор по взаимно съгласие. Ерго по отношение на момента на прекратяване на трудовото правоотношение нямало постигнато съгласие, тъй като липсвали две насрещни волеизявления. В настоящия случай липсвала дата, което правело и невъзможно постигане на съгласие за прекратяване на трудовия договор на ищцата на посоченото в процесната заповед правно основание. През цялото време през, което ищцата подала молба за прекратяване на трудовия й договор, до неговото действително прекратяване на 22.05.2020г., последната била първоначално в платен отпуск, а по-късно в болнични, за което работодателят бил надлежно уведомен.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за незаконно и отмени уволнението, извършено със Заповед № 58/22.05.2020 г. на „Е.Д.Д.“ ЕООД като незаконосъобразно, да я възстановите на заеманата до уволнението длъжност – „*******, с място на работа: град К., улица „О.“ № *** и да осъди ответника да заплати обезщетение за периода, през който е останала без работа от 22.05.2020г. до 22.11.2020г. в размер на 7 561.98 лева, представляващо шест брутни трудови възнаграждения от по 1 260.33 лева месечно, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда.

Ответното дружество - „Е.Д.Д.“ ЕООД *** оспорва исковете. Признава, че страните са били в трудово правоотношение, прекратено с посочената от ищцата заповед. Сочи, че на 08.05.2020 г. (петък) С.Ц. подала молба до управителя на дружеството да бъде освободена от заеманата от нея длъжност, считано от 22.05.2020г., която молба още същия ден била утвърдена от прекия ръководител – г-н Д.Н., както и лично от управителя на дружеството, като и двамата одобрили молбата на лицето с дата на напускане, считано от 22.05.2020г. В същия момент била депозирана и молба от г-жа Ц. за ползване на 10 дни платен годишен отпуск, считано от 11.05.2020г. до 22.05.2020г., която молба също била утвърдена от прекия ръководител на предприятието още същия ден.

Служителката лично била уведомена за съгласуването и приемането на молбите от прекия й ръководител, поради което и от следващата седмица започнала ползването на разрешеният й платен годишен отпуск. На 21.05.2020г. в 10.42 часа, ищцата се явила лично в предприятието, като целта на посещението и била да предостави болничният си лист, издаден на 20.05.2020г.; да внесе Заявление, с което поиска да оттегли молбата си за напускане; да получи удостоверение, което да предостави в Дирекция „Социално подпомагане“ за получаване на детски. При подаване на заявлението в отдел „Човешки ресурси“ между ищцата и служител на дружеството възникнал спор за невъзможността молбата да се оттегли едностранно, тъй като била приета още на 08.05.2020г.

Намира за изцяло неверни твърденията на ищцата, че същата за пръв път била узнала, че трудовият й договор бил прекратен, считано от 22.05.2020г., както и че по подадената от нея молба имало някакво развитие и то от служителката, при която подала документи за детски на 29.05.2020г.

Очевидно било, от заявлението на ищцата, че към момента на подаването му, същата знаела, че молбата и е приета, тъй като в противен случай не би заявила оттегляне на молбата си. Изцяло неоснователни и в противоречие с доказателствата били твърденията на ищцата, че чак на 29.05.2020г. разбрала, че по подадената от нея молба имало някакво развитие. Волята на служителя била ясно и недвусмислено заявена в отправената от нея молба за прекратяване на трудовото правоотношение от 08.05.2020г. и тя била „да бъде освободена от заеманата длъжност, считано от 22.05.2020г.“

Твърди, че тази дата била определена именно от ищцата и било несъстоятелно същата да твърди, че подобна дата липсвала, още повече че с депозирането на втората молба за ползване на платен годишен отпуск в размер на 10 дни от общо 16 дни, които имала право да ползва ищцата, се потвърждавала допълнително волята на лицето, договорът да бъде прекратен именно на 22.05.2020г., която молба работодателят изцяло е приел и утвърдил. Очевидно било от предоставеното от г-жа Ц. заявление за оттегляне на молбата за прекратяване от 21.05.2020г., че същата към тази дата вече променила решението си, но това нейно изявление не било обвързващо за предприятието след като датата вече била съгласувана между страните и волите им съвпаднали. Без значение бил факта, че ищцата след отправянето на молбата била първоначално в отпуск, а в последствие в болничен, тъй като датата на прекратяването била съгласувана между страните и служителката имала право до датата на прекратяването на договора да ползва полагаемия и се платен годишен отпуск.

Съдът, след преценка на изложеното от страните и събраните доказателства, приема при условията на чл. 235, ал.2 от ГПК за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за незаконно, е необходимо да се установи, че не е налице взаимно съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, като в тежест на работодателя е да установи, че такова е било налице. На основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, трудовият договор може да се прекрати по взаимно съгласие на двете страни. Фактическият състав изисква всяка от тях да направи категорично писмено изявление за прекратяване на трудовото правоотношение. При отправено предложение насрещната страна е длъжна в едноседмичен срок от получаването му да вземе отношение по него и да уведоми другата страна дали го приема, а ако не отговори в този срок се смята, че предложението не е прието. В момента на съвпадането на двете волеизявления, което настъпва с получаването на отговора, договорът се прекратява, а издаването на последващ акт за прекратяване на трудовия договор има само констативно действие.

В случая между страните не се спори, и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че страните са се намирали в трудово-правни отношения, възникнало на основание сключен трудов договор № 39/25.03.2019г. по повод на които, ищцата е изпълнявала длъжността:

******, с място на изпълнение на трудовите задължения: гр. К., ул. „О.“ № **.

Установява се от документите, съдържащи се в представеното от ответната страна копие от личното трудово досие на ищцата, че с молба до Управителя на „Е.Д.Д.“ ЕООД, съдържаща се на л. 23 от делото, на 08.05.2020г. ищцата – С.Ц.Ц. е отправила молба, подписана от нея, да бъде освободена от заеманата длъжност – ******, считано от 22.05.2020г. Видно от съдържащите се в молбата данни, в графа „Утвърдил“, прекият ръководител на ищцата – Д.Н. е положил с подписа си резолюция – „ДА“, считано от дата – 22.05.2020г. Налична е и подписана резолюция – „ДА“ от управителя на ответното дружество, считано от 22.05.2020г.

С молба от 08.05.2020г., ищцата - С.Ц.Ц. е поискала 10 дни платен годишен отпуск за периода от 11.05.2020г. до 22.05.2020г., която молба е уважена, видно от вписаната резолюция „Да“ от прекия ръководител на същата дата.

Със заявление от 21.05.2020г. до Отдел „Човешки ресурси“ на „Е.Д.Д.“ ЕООД ***, ищцата е оттеглила молбата си за освобождаване от работа. В досието се съдържа и копие от болничен лист за периода от 20.05.2020г. до 24.05.2020г., поради общо заболяване.

Съгласно представената Заповед № 58/22.05.2020г., издадена на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ от работодателя на ищцата - „Е.Д.Д.“ ЕООД *** е прекратено трудовото правоотношение със С.Ц.Ц., по взаимно съгласие и подадена молба от лицето. Заповедта е връчена на ищцата на 04.06.2020г., като същата се е подписала за това, че й е връчена заповедта.

По делото е представено копие от трудовата книжка на ищцата, а в съдебно заседание, проведено на 07.10.2020г. е представената книжката в оригинал, от данните на която съдът констатира, че след отбелязване на страница 11-та от същата за прекратеното трудово правоотношение с ответника, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, по същата няма други отбелязвания за възникнали трудови правоотношения при друг работодател.

Ищцовата страна в съдебно заседание твърди, че не оспорва подадената молба за напускане по взаимно съгласие, но оспорва поставената резолюция „Да“ от управителя на дружеството – работодател към датата на връчване на заповедта. Твърди, че такава не е съществувала в молбата, в тази връзка оспорва подписа на управителя. Нито тогава, нито по-късно няма изявление от ищцата да оспорва резолюцията поставена от прекия си ръководител – Д.Н..

Както се посочи при анализа на ангажираните по делото документи, върху молбата за напускане има поставена резолюция – „Да, считано от 22.05.2020г. ”, с подпис и печат на прекия ръководител на ищцата – Д.Н..

Защитната теза на ищцата е, че в законовия 7-дневен срок същата не е била уведомена дали е приета молбата за прекратяване на трудовото й правоотношение и доколкото срока за това е изтекъл на 15.05.2020г., а заповедта е издадена на 22.05.2020г., то искането и за оттегляне е направено в срок. С подаденото по-късно заявление, ищцата - С.Ц.Ц. прави волеизявление за оттегляне на молбата за напускане, поради причини, които не желае да обсъжда. Заявлението е подадено на 21.05.2020г. Заключава, че ответникът не е приел предложението в предвидения 7-дневен срок, като издадената заповед е извън срока за това.

За установяване, респ. опровергаване твърденията на ищеца относно условията, при които е приета молбата за прекратяване на трудовото правоотношение и й е връчена заповедта, по делото са разпитани свидетели, осигурени от страните. От показанията на свидетеля осигурен от ищцовата страна - И.Л.Л., живеещ на семейни начала с ищцата, се установява, че С.Ц. е работела при ответника до началото на месец май 2020г. в М.в град К..

Твърди, че на 8 май ищцата се прибрала в дома им, като същата плачела.

Разказала му, че са я извикали в 17.00 часа, за да й кажат, че я освобождават и са я принудили да подпише по взаимно съгласие прекратяване на договора. Твърди, че М.- ******на „Човешки ресурси“ я е накарала да подпише тази молба. С.Ц. не е искала да се подписва за това, но са й казали, че ще намерят начин да я освободят дисциплинарно. Поради тази причина тя се е подписала. След 8-ми май тя не е ходила на работа. По-късно след разговор в къщи и след като размислила, С. подала друга молба, с която поискала да й прекратят предната молба за напускането. Твърди, че от предприятието не са й се обаждали или изпращали кореспонденция, с която да я уведомят, че първата й молба за напускането й е приета или разгледана. Около 17-ти май подали документи за детски и тогава разбрали, че тя няма договор, и че договорът е прекратен. В същото време тя имала проблеми със здравето и била в болничен.