Решение № 705 от 10.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 705 гр. София, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Красимир Маринов при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20221001000445 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от Национална агенция за приходите, с която обжалва решение № 316 от 24.03.2022 г., постановено по т.д. № 2 247/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав, с което съдът е отхвърлил предявения от Национална агенция за приходите иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ по отношение на длъжника „Просис“ ЕООД (н) за установяване, че публични вземания в размер от 934.42 лева лихви до 13.04.2021 година, включени в списък на приети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявен в Търговския регистър на 05.08.2021 година са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, като обезпечени със запор, наложен с постановление изх. № G180022-022-0103276/12.12.2018 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - София, вписан в ЦРОЗ под № 2021032600021.

В жалбата се твърди, че с атакуваното решението неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява, че постановлението за налагане на обезпечителни мерки е вписано в ЦРОЗ, т.е. след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, с оглед на което съдът е приел, че не е допустимо налагане на обезпечителни мерки след тази дата. Твърди, че действително разпоредбата на чл.638, ал.4, изр.3 от ТЗ въвежда забрана за налагането на такива мерки, вкл. и по реда на ДОПК, но жалбодателят твърди, че същите са наложени преди датата на решението. Твърди, че в цитираната разпоредба на ТЗ не е въведена забрана 1 за вписване в съответния регистър на обезпечителна мярка наложена преди откриване на производството по несъстоятелност. Твърди, че вписването не е елемент от фактическия състав на обезпечителната мярка. Оспорва и изводите на съда, съобразно които съдът е приел, че вписания запор по реда на ЗОЗ не създава привилегия за кредитора. В тази връзка твърди, че разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ е императивна и не подлежи на стеснително тълкуване, както и оспорва корективното тълкуване на същата разпоредба, дадено от съда. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното като неправилно и незаконосъобразно, като вместо него се постанови ново, с което да се уважи предявеният иск. Претеиндира разноски.

Ответникът по въззивната жалба „Просис“ ЕООД (н) редовно уведомен за постъпилата въззивна жалба не взима становище по същата.

Синдика на дружеството в несъстоятелност Т. И. редовно уведомен оспорва жалбата. Твърди, че наложените преди вписването в ЦРОЗ обезпечителни мерки (чрез получаване на запорни съобщения) не създават привилегия по т.1 на чл.722, ал.1 ТЗ, които текст изисква вписването на запора по реда на ЗОЗ. Твърди, че съгласно императивната разпоредба на чл.638, ал.4, изр.3 от ТЗ не се допуска налагане на запори след откриване на производство по несъстоятелност. Поддържа изводите на съда по отношение необлходимостта от корективно тълкуване на разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, като твърди, че наложените индивидуални обезпечителни мерки са непротивопоставими на кредиторите в производството по несъстоятелност, а разпоредбата на чл.724 от ТЗ урежда привилегия само по отношение на обезпечен със залог или ипотека кредитор, а не и такъв, в полза на който са допуснати обезпечителни мерки. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното в тази част.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 316 от 24.03.2022 г., постановено по т.д. № 2 247/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав, с което съдът е отхвърлил предявения от Национална агенция за приходите иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ по отношение на длъжника „Просис“ ЕООД (н) за установяване, че публични вземания в размер от 934.42 лева лихви до 13.04.2021 година, включени в списък на приети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал.

1 ТЗ, обявен в Търговския регистър на 05.08.2021 година са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, като обезпечени със запор, наложен с постановление изх. № G180022-022-0103276/12.12.2018 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП София, вписан в ЦРОЗ под № 2021032600021.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на „Просис“ ЕООД (н) са включени публични вземания на Националната агенция за приходите в размер над 2

934.42 лева, представляващи изтекли лихви, като същите са определени с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с постановление от 12.12.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП София са наложени обезпечителни мерки (за вземанията за главници и лихви от общо 26 461.88 лева, по реда на чл. 200 и сл. от ДОПК - запор на вземания в банки във връзка с образувано от публичния изпълнител изпълнително дело.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че запорни съобщения са получени от съответните банките преди решението за откриване на производството по несъстоятелност.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че производството по несъстоятелност спрямо ответника е открито с решение на съда от 12.10.2020 г.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че запорът е вписан в ЦРОЗ по партидата на ответното дружество на 26.03.2021 г., което обстоятеулство не е спорно и се установява от представеното по делото удостоверение, находящо се на л. 11 и сл. от делото.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

С атакуваното решение № 316 от 24.03.2022 г., постановено по т.д. № 2 247/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав, с което съдът е отхвърлил предявения от Национална агенция за приходите иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ по отношение на длъжника „Просис“ ЕООД (н) за установяване, че публични вземания в размер от 934.42 лева лихви до 13.04.2021 година, включени в списък на приети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявен в Търговския регистър на 05.08.2021 година са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, като обезпечени със запор, наложен с постановление изх. № G180022-022-0103276/12.12.2018 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - София, вписан в ЦРОЗ под № 2021032600021.

По допустимостта и основателността на подадената жалба:

По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът намира, че същата е процесуално допустима, като подадена в установените от закона срокове и от упълномощено лице. Атакуваното решение е валидно и допустимо. Предявеният иск е допустим, доколкото жалбоподателят Национална агенция за приходите, жалбоподател в настоящото производство се легитимира като кредитор на несъстоятелния длъжник „Пост Финанс 2“ ЕАД (н) с предявени и приети по предвидения в закона ред вземания, както и своевременно е оспорил реда за удовлетворяване на процесните публични вземания, като с определение по чл. 692, ал. 2 и 3 от ТЗ възражението му по чл. 690 от ГПК е оставено без уважение. Трайна е съдебната практика, че предмет на иска по чл. 694 от ТЗ може да бъде и само поредността за удовлетворяване на приетото вземане, когато кредиторът твърди, че тя е различна от определената от синдика такава (с определение № 374 от 13.06.2014 г. по ч. т. д. № 599/2014 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, по аргумент от разпоредбата на чл. 726, ал. 2 от ТЗ, е призната допустимостта на иск за установяване на привилегиите, определяне поредността на удовлетворяване на вземането, различна от определената от синдика, респективно в определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ, вкл. и поради това, че се отнася до установяване 3 на акцесорно право, за което ищецът има правен интерес, а не до факт).

Релевираните в жалбата доводи са свързани с изводите на съда по отношение на приложението на чл.638, ал.4, изр.3 от ТЗ, както и с корективното тълкуване на разпоредбита на чл.722, ал.1, т.1 и чл.724 от ТЗ. По отношение на наведените доводи за незаконосъобразност на решението, съдът намира, че същите са неоснователни по следните съображения:

Липсва спор в доктрината и съдебната практика, че с разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ законодателят е предвидил право на предпочтително удовлетворение за вземанията, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози. Такива кредитори се удовлетворяват от получената сума при реализацията на обезпечението. В доктрината съществува становище за корективно тълкуване на нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, което радикално отрича привилегирования характер на вземанията, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ, по съображения, основани на тълкуването на чл. 12, ал. 2 от ЗОЗ. Приема се, че последица от вписването на запора е противопоставимостта на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество, а не привилегированото удовлетворяване на кредитора с вписан обезпечителен запор от стойността на запорираните вещи, доколкото в тази хипотеза, при принудително изпълнение заложният кредитор има качеството на хирографарен, а не на обезпечен. Така възприетото тълкуване изхожда от целта на вписването на обезпечителните мерки по реда на ЗОЗ, което не е насочено към възникване на право на предпочтително удовлетворяване, а към разрешаване на конкуренцията между различните способи на принудително реализиране на заложното право, тъй като насочването на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпването към изпълнение от страна на заложния кредитор, ако то не е вписано от заложния кредитор преди това (арг. от чл. 32а от ЗОЗ). С оглед на така възприетото в съдебната практика, вкл. от съставите на Върховен касационен съд се налага извода, че след като от вписания по реда на ЗОЗ запор не произтича привилегия за удовлетворяване вземането на кредитора, в чиято полза е вписан, от него не възниква такова право на кредитора и в производството по несъстоятелност. Възприетият извод се подкрепя и от уредбата на обезпечителния запор в ГПК, от който произтича само качеството на обезпечения кредитор на присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението, както и задължение на съдебния изпълнител да запази припадащата му се от изпълнението сума и да му я предаде, след като представи изпълнителен лист (чл. 459 от ГПК). Той кореспондира и на разпоредбите на чл. 217, ал. 1 и 3 и чл. 194, ал. 5 от ДОПК, които също не регламентират привилегия на вземанията, обезпечени със запор, наложен от публичния изпълнител, както и от нормата на чл. 724 от ТЗ, която третира като привилегировани само заложният и ипотекарният кредитор, но не и кредиторът, в чиято полза е наложен обезпечителен запор (в този смисъл определение № 519 от 15.11.2019 г. по т. д. № 515/2019 г., Т. К., І т. о. на ВКС).

Съдът обаче намира, че с оглед наведените във въззивната жалба твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение, следва да се произнесе по основателността на 4 предявения иск, с оглед редакция на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, даваща привилегия на вземанията, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ, за удовлетворяване на кредитора от сумата, получена при реализацията на обезпечението. Доводите изложени в жалбата са неоснователни.