Решение № 342 от 07.10.2020, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

Номер 342

07.10.2020 г.

Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Сливен

На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Надежда Н. Янакиева

Мартин Ц. Сандулов

Мария Я. Блецова Калцова

Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20202200500553 по описа за 2020 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 744/28.07.2020 г. по гр.д.

№ 251/2020 г. на СлРС, с което е осъдена Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“, гр. София да заплати на С. К. С. на основание чл.187, ал.6, вр. ал.5, т.2 от ЗМВР, вр. чл. 178 ал. 1 т. 3 и чл. 179 от ЗМВР, сумата от 1 519, 81лв., представляваща дължимо и незаплатено допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва, считано от подаване на исковата молба – 27.01.2020г. до окончателното й изплащане, сумата 144, 95 лв. обезщетение за забава в размер на законовата лихва до завеждането на исковата молба и са присъдени разноски на ищеца в размер на 300 лв., а ответната дирекция е осъдена да заплати съответна държавна такса и разноски по сметка на СлРС в общ размер от 260, 79 лв.

Решението е обжалвано изцяло от ответника в първоинстанционното производство.

Въззивникът - Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“, гр. София, чрез процесуален представител по пълномощие по 1 чл. 32 т. 3 от ГПК, обжалва първоинстанционното решение изцяло, като твърди, че то е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и необосновано.

В жалбата се твърди, че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощния труд от държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР. На първо място се твърди, че е неправилен изводът на съда, че за исковия период е действало правилото на чл. 31 ал. 2 от наредба от 11.08.2014 г. за превръщане на нощните часове в дневни, с коефициент 0,143 и че тя е запазила действието си и след постановеното решение на ВАС. Развиват се съображения в подкрепа на това твърдение. На второ място грешка на съда е допускането на субсидиарното прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Видът и условията на заплащане на възнагражденията на държавните служители на МВР са подробно уредени в ЗМВР. По този начин възнаграждение не се дължи по силата на Кодекса на труда или Закона за държавния служител. Твърди се, че допълнението в чл. 202 ал. 5 от ЗМВР от 2006 г. показва желанието на законодателя недвусмислено да лиши служителите в МВР от допълнителни възнаграждения, определени в други нормативни актове, които не са насочени специално към служители на МВР. Развиват се аргументи в подкрепа на тази теза и се сочи, че полагането, отчитането и заплащането на нощния или извънреден труд е изрично уредено в ЗМВР и липсва препращане към Кодекса на труда. На следващо място се сочи за неправилно заплащане на извънреден труд след преобразуването на нощния труд в дневен. Превръщането на нощните часове в дневни е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънредния труд. Поради това мотивите на съда са противоречиви, тъй като той счита, че към служебното правоотношение на ищеца е приложима НСОРЗ, но не следва да удовлетворява претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд. В случая служителят не работи извънредно по смисъла на чл. 143 ал. 1 от КТ, получените часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд, а такъв би бил налице, само ако служителят 2 действително работи извън установеното му работно време. В обобщение се сочи, че дори и при прилагането на общите трудови норми, е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143, което да служи за генериране на извънреден труд и се сочи съдебна практика. На следващо място се твърди, че съдът е приел съдебно-икономическата експертиза, а е налице разминаване между исковата претенция и предмета на експертизата. Твърди се, че ответникът е възразил по поставен към експертизата въпрос, който е неправилно формулиран, а именно за евентуално преизчисляване на часовете положен нощен труд в дневни.

Излагат се съображения относно неправилността на експертизата и се сочи, че съдът е приел като доказателство в тази експертиза. Тя е с манипулативен резултат и така с постановеното решение, съдът е присъдил на ищеца в повече, като не е отчел, че положеният нощен труд или част от него вече е заплатен като извънреден труд. По отношение на присъдените лихви сочи, че поддържа становището си в писмения отговор.

С оглед всичко изложено, въззивникът моли съда да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново по същество, с което отхвърли изцяло предявените искове. Прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна, в случай, че надвишава минималните размери по Наредба №1.

Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В жалбата е направено искане за спиране на настоящото производство на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК до произнасяне с решение на ГО на ВКС по тълкувателно дело № 1/2020г.

Освен това се иска спиране на въззивното производство по делото и на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК, тъй като има висящо друго дело в друг съд, което има значение за правилното решаване на настоящия спор и на основание чл. 633 вр. чл. 631 ал. 1 изр. 1 от ГПК, тъй като има висящ преюдициален спор от значение за правилното решаване на делото. Заявява, че е образувано преюдициално дело С-262/20 на съда на ЕС, Люксембург, по 3 искане на РС-Луковит със запитване за тълкуване на нормите на Директива ЕО 2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от 2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време.

С мотивирано определение, държано в з.с.з. на 25.09.2020г. съдът е оставил без уважение, като неоснователно, искането за спиране на производството на всички заявени правни основания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, в който се оспорват изцяло твърденията във въззивната жалба.

Въззиваемият намира постановеното решение за правилно, обосновано и законосъобразно. Излага подробни контра аргументи на съображенията, изложени във въззивната жалба. Счита, че разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ е напълно приложима, като тя е израз на една от мерките, които държавата е взела за ограничаване/компенсиране на вредните последици от полагането на нощен труд, наред с другите задължения на работодателя по КТ и ЗМВР. В ЗМВР и подзаконовите актове по прилагането му липсва аналогична правна регламентация по прилагане на този компенсаторен механизъм и именно поради препращащата норма на чл.188, ал.2 от ЗМВР се прилага въпросната разпоредба на чл.9, ал.2 от НОСРЗ. При спазването на разпоредбата, при изчисляването на нормата работно време, ако същата не е надвишена, обективно служителят не би получил никакво възнаграждение за извънреден труд, тъй като няма да е налице надвишаване на работното му време. Предвиденото в нормата е израз на специалната законодателна закрила по отношение на полагащите нощен труд и ако работодателят я съобразяваше при изготвяне на графиците за дежурствата, нямало да се стига до полагане на извънреден труд. Посочва, че тълкуването на разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР обхваща всички мерки, форми на специална закрила за работещите през нощта, една от които е преобразуването на нощните часове към дневните. Посочва, че специалният закон съдържа непълнота относно продължителността на нощното работно време при 5-дневна работна седмица, тъй като разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР посочва 8 часа дневно /а не денонощно/, при което следва да се прилага общата разпоредба на чл.140 от КТ за нормалната продължителност на нощния труд – до 7 часа на денонощие. Поради това доводът за изрична регламентация на продължителността на работното 4 време през нощта намира за неоснователен. Прави анализ на разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. В него е налице специална правна норма, която предвижда каква е нормалната продължителност само на дневното работно време и работна седмица при това работно време. Поради това специалният закон съдържа празнота за нормалната продължителност на нощното работно време при 5-дневна работна седмица. Регламентацията на нормалната продължителност на нощния труд до 7 часа на денонощие и до 35 часа седмично при 5-дневна работна седмица в чл. 140 от КТ е императивна и тя съдържа забрана да се превишава, като 7 часа е максималният праг, което обосновава и празнота в специалния закон по отношение на нощния труд. Развиват се аргументи, че при празнота, като липса на специална правна норма, на общо основание следва да намери приложение нормата от общото трудово законодателство, тъй като специалният закон не изключва изрично приложението му. Сочи се съдебна практика в подкрепа на това твърдение. Относно аргументите свързани с тълкуването на извънредния труд се сочи, че то приложимо при по дневно отчитане на работното време, а не при сумиране. При последното работното време се изчислява в часове, като положеният труд в повече, всяко превишаване на установената индивидуална норма, в часове за отчетния период. Излагат се аргументи в подкрепа на тази теза, а на последно място се сочи, че наредбата от 2014 г. е била действаща и приложима към процесния случай и в нея е налице изрична специална правна норма предвиждаща преобразуването на нощните часове в дневни с коефициент от 0,143.На последно място посочва, че твърдяната от въззивника специална регламентация – Наредба №8121з-776/29.07.2016г. на МВР е отменена с Решение от 10.12.2019г. по адм.д.№8601/2019г. на ВАС изцяло като незаконосъобразна, основно поради липса на мотиви за изменението. По този начин се възстановява действието на предходната правна регламентация – Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., която пък съдържа разпоредба в чл.31, аналогична с тази на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.

С оглед изложеното, въззиваемият моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

В отговора не са направени нови доказателствени или други 5 процесуални искания.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., за въззивника, редовно призован, не се явява процесуален представител по закон, с писмено становище процесуалният представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК желае да се даде ход на делото, поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи, оспорва отговора, като развива сходни на изложените до момента доводи. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява и не се представлява.

С писмено становище процесуалният му представител по пълномощие по чл.

32 т. 1 от ГПК оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържа отговора, няма доказателствени или други процесуални искания. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, като го счита за правилно и законосъобразно. Претендира разноски, представя пълномощно, договор за правна защита и списък.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция и след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно.