Решение № 10965 от 05.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10965 гр. ******, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20261110100968 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от “********” ЕАД, с която срещу ******* В. Н. и К.

В. И. са предявени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите от 436,55 евро – главница за незаплатена топлинна енергия, доставена до топлоснабден имот а сб. № ******* за периода 07.2023 г. – 07.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на иска до окончателното изплащане, 71,38 евро – мораторна лихва за периода 01.05.2024 г. – 04.12.2025 г., 2,21 евро – главница за дялово разпределение за периода 07.2023 г. – 04.2025 г., ведно със законната лихва и 3,45 евро – мораторна лихва за периода 01.02.2025 г. – 04.12.2025 г..

Конкретно претендираните суми от всеки от ответниците и евровата им равностойност са уточнени с молба с вх. №27948/29.01.2026г./на л. 42 и 43 от делото/, както следва:

1. от ******* В. Н. се претендира ½ от съдебно предявените вземания, а именно: 218,27 евро – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 07.2023 г. до м. 07.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и 35,64 евро – мораторна лихва за забава от 01.05.2024 г. до 04.12.2025 г., както и сума за дялово разпределение за периода м. 07.2023 г. – м. 04.2025 г. в размер на 1,11 евро – главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 1,73 евро – мораторна лихва за периода от 01.02.2025 г. до 04.12.2025 г.

2. от К. В. И. се претендира ½ от съдебно предявените вземания, а именно: 218,28 евро – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 07.2023 г. до м. 07.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и 35,64 евро – мораторна лихва за забава от 01.05.2024 г. до 04.12.2025 г., както и сума за дялово разпределение за периода м. 07.2023 г. – м. 04.2025 г. в размер на 1,10 евро – главница, ведно със 1 законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 1,72 евро – мораторна лихва за периода от 01.02.2025 г. до 04.12.2025 г.

Ищецът твърди, че ответниците отговарят за съдебно предявените вземания в качеството им на наследници по закон на В. Б. И. и В. П. И., които била потребител на топлинна енергия по силата на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не му заплатил дължимата се цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Съгласно общите условия ответниците били в забава, поради което претендира законна лихва.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил само от ответника К. В. И., която навежда правопогасяващо възражение за плащане.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са за задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

От съвкупния анализ на представените по делото писмени доказателства, в т.ч.нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 ЗПИНМ, и справки за смърт и наследници на В. П. И. и В. Б. И. в НБДН, по делото се установява, че през целия исков период до 16.01.2023г. правото на собственост върху имота, за който са начислени съдебно предявените вземания, е притежавано от наследодателката на двете ответници В. Б.

И.. След откриване на наследството на последната със смъртта й на 16.01.2023г. от една страна наследството й е било обременено със задълженията, които са възникнали във връзка с доставката на топлинна енергия до имота, при което наследниците и отговарят за задълженията, с които е било обременено наследството при равни квоти (арг. от чл. 5, ал. 1 ЗН), а от друга – отговорността за задълженията им следва от качеството им на съсобственици върху имота при равни квоти в съсобствеността на основание настъпилото наследствено правоприемство.

Безспорно е, че процесният имот се намира в сграда, която е топлоснабдена и на основание чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и чл. 153 ЗЕ наследодателят на тримата ответници е имал качеството на потребители на топлинна енергия, съответно на основание чл. 150, ал. 2 от същия закон са обвързани от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

Не е спорно, че в сградата е въведена система за дялово разпределение по силата на сключен договор между етажните собственици и „******“ ЕООД, както и че доставената и реално потребена топлинна енергия за процесния имот през исковия период е в размер на претендирания.

Оттук съдът намира за установено по делото възникването на облигационно отношение между ищеца и наследодателя на ответниците, респ. ответниците по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества, задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и настъпването на падежа на вземанията за главници. В патримониума на ищеца са възникнали ликвидни и изискуеми вземания в претендирания размер, а в патримониума на наследодателя на ответниците – съответни задължения, които с откриване на наследството му са преминали към наследниците му по закон, които не твърдят и не установяват да са се отказали от наследство.

Между страните е отделено като безспорно, че с плащане в хода на процеса всички 2 съдебно предявени вземания, в т.ч. и за законната лихва от датата на исковата молба и за сторените разноски за платена държавна такса, са били погасени.

Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът съобрази извършеното погашение, поради което исковете следва да се отхвърлят, без да се обсъждат другите обстоятелства по делото и доказателствата, свързани с тях.

По разноските:

По общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.

Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца /Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр. д. № 112/1956 г./.

При настоящата хипотеза сумите, предмет на предявените искови претенции, са платена в хода на процеса. Плащането, което погасява и задълженията за мораторни лихви, включва имплицитно признание както за дълга, така и за забавата на ответниците. От тук съдът намира, че ответниците са дали повод за завеждане на делото, поради което дължат на ищеца претендираното юрисконсултско възнаграждение в минимален, определен от съда, размер от 25,56 евро.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от "********" ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр. ******, ул. "******" № ****** срещу ******* В. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. ******, бул. „********“ № ******, вх. А, ет. 8, ап. 27, осъдителни искове за сумите от 218,27 евро – главница, представляваща ½ част от стойността на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/, доставена до имот с аб. №******* за периода от м. 07.2023 г. до м. 07.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.01.2026г. до окончателното изплащане, 35,64 евро – мораторна лихва за забава от 01.05.2024 г. до 04.12.2025 г., както и сума за дялово разпределение за периода м. 07.2023 г. – м. 04.2025 г. в размер на 1,11 евро – главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.01.2026г. до окончателното изплащане на сумите и 1,73 евро – мораторна лихва за периода от 01.02.2025 г. до 04.12.2025 г. КАТО ПОГАСЕНИ С ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.

ОТХВЪРЛЯ предявените от "********" ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр. ******, ул. "******" № ****** срещу К. В. И., ЕГН: **********, адрес: гр. ******, бул. „********“ № ******, вх. А, ет. 8, ап. 27 осъдителни искове за сумите от 218,28 евро – главница, представляваща ½ част от стойността на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/, доставена до имот с аб. №******* за периода от м. 07.2023 г. до м. 07.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.01.2026г. до окончателното изплащане, 35,64 евро – мораторна лихва за забава от 01.05.2024 г. до 04.12.2025 г., както и сума за дялово разпределение за периода м. 07.2023 г. – м. 04.2025 г. в размер на 1,10 евро – главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.01.2026г. до окончателното изплащане на сумите и 1,72 евро – мораторна лихва за периода от 01.02.2025 г. до 04.12.2025 г. КАТО ПОГАСЕНИ С ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ******* В. Н., ЕГН: **********, адрес: гр.

3

******, бул. „********“ № ******, вх. А, ет. 8, ап. 27 и К. В. И., ЕГН: **********, адрес: гр. ******, бул. „********“ № ******, вх. А, ет. 8, ап. 27 да заплатят на "********" ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр. ******, ул. "******" № ****** сумата от 25,56 евро за разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4