Решение № 4958 от 30.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4958 гр. София, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело № 20251100501460 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 332269/17.10.2024 г. на Дженерали Застраховане АД, чрез юрк. И.Г. срещу решение 26.09.2024г. по гр.д. № 64014/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 73-ти състав, в частта, с която ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД е осъдено да заплати на МЕГАТРАНС ТОП ЕООД следните суми: - на осн. чл.405, ал.1 КЗ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 1576,80 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“ – полица №0320210855015516 от 13.10.2021 г. по повод ПТП от 21.6.2022 г. с т.а. с рег. №****, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 24.11.2022 г., до изплащане на сумата.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на постановеното съдебно решение, поради неговата необоснованост и противоречие с материалния закон. Отправя се искане за неговата отмяна в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Излага, че съдът неправилно е приел исковата претенция за доказана, като като е приел за доказано настъпването ма покрит застрахователен риск. Счита, че не е спазено изискването, предвидено в т. 67.3 от Общите условия на застраховката, а именно при настъпване на застрахователно събитие в чужбина да се представи официален документ, издаден от компетентните органи в държавата, в която е настъпило 1 събитието. Счита, че от приетото по делото заключение на САТЕ не може да бъде установен механизмът на ПТП, тъй като данни за него се съдържат единствено в Искане за оценка на вреди по застраховка „Каско“, което представлява заявление, подедено от ищеца и не установява спорните факти.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна по жалбата на ответника, с писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не са нарушени императивни материалноправни норми.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение е обвързан от посочените в жалбата пороци. По конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, настоящият състав на СГС намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на МЕГАТРАНС ТОП ЕООД срещу ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 1752,00 лв., претендирана като застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“ – полица №0320210855015516 от 13.10.2021 г. за повредите по с т.а. с рег. №**** от ПТП, което е констатирано с протокол за оглед на застрахователя от 8.8.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.

Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на 2 застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. За да бъде ангажирана отговорността на ответника в хипотезата на предявен иск по чл. 405, ал. 1 от КЗ следва да бъде осъществен сложен фактически състав, който включва следните елементи: 1) наличие на валидно учредено застрахователно правоотношение между страните; 2) настъпване на твърдяното застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие;

3) наличие на вреди, за които се претендира застрахователно обезщетение, възникнали в резултат от застрахователното събитие; 4) изпълнение на задълженията, поети от ищеца в качеството му на застрахован за заплащане на дължимата застрахователна премия, уведомяване на застрахователя за настъпило застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване. При кумулативната даденост на тези предпоставки съгласно цитираната разпоредба в тежест на застрахователя възниква задължение за заплащане на застрахователно обезщетение на застрахования. Съгласно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищецът следва да докаже при условията на пълно главно доказване елементите на посочения фактически състав, за да установи основателността на исковата си претенция. В тежест на застрахователя е да установи в производството правоизключващите и правонамаляващите си възражения, в това число и че е налице изключен риск, с оглед което обстоятелство не дължи на правоимащото лице застрахователно обезщетение.

С доклада по делото първоинстанционният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ищеца и ответното дружество е сключен договор за застраховка Каско, полица №0320210855015516 от 13.10.2021 г., по силата на който застрахователят се е задължил да носи риска от повреждането на т.а. с рег. №**** срещу насрещното задължение на ищеца да му плати застрахователна премия.

Срокът на застраховката е за периода 23.10.2021г. – 22.10.2022г. Не е спорно, че образуваната при ответника преписка по щета № 211246160 е приключила с отказ да бъде изплатено застрахователно обезщетение.

Не е спорно между страните, че всички вноски по договора за имуществена застраховка Каско на МПС са заплатени от ищеца.

От представеното искане за оценка на вреди по застраховка „Каско“ е видно, че А.К. е уведомила застрахователя за настъпило на 21.06.2022г/ в Елц, Германия ПТП с т.а. с рег. №****. От представеното писмо от „Дженерали застраховане“ АД се установява, че образуваната преписка по щета № 211246160 е приключила с отказ да бъде изплатено застрахователно обезщетение на основание непредставяне на документи, доказващи основанието на претенцията.

С оглед на гореизложеното, в конкретния случай страните не спорят, че между тях е възникнало валидно застрахователно правоотношение въз основа на сключения помежду им договор за имуществена застраховка „Каско”, че е заявено настъпването на застрахователно събитие и е бил извършен оглед на автомобила и повторен оглед на 08.08.2022 г., като са констатирани 3 процесните увреди по същия.

Спорно по делото е какъв е механизмът, който е довел до увреждането на МПС, както и налице ли е причинно-следствена връзка между този механизъм и самите увреждания.

При положение, че горните обстоятелства, елемент от предпоставките за уважаване на ищцовата претенция са спорни още по образуваната щета, то в тежест на ищеца е да докаже тяхното наличие.

Видно от доклада по чл. 140 ГПК, обективиран в определението от 15.09.2023 г. СРС правилно е разпределил доказателствената тежест между страните по спора по иска.

Видно от допусната пред СРС допълнителна САТЕ, действително е поставен въпрос относно механизма на ПТП, като вещото лице е посочило, че относно механизма на ПТП е приложено единствено "искане за оценка на вреди по застраховка Каско“, като е обективирано неговото съдържание в експертизата. Следва да се посочи обаче, че искането за оценка на вреди се прави от застрахованото лице и в него то посочва редица обстоятелства, сред които и настъпването на застрахователно събитие, с инвидуализиращите го време, място и механизъм. Целта на този документ е да предостави на застрахователя пълна, точна и ясна информация за застрахователното събитие, за да може той да оцени дали събитието се покрива от полицата и да определи размера на щетата. Следователно посочените от застрахованото лице в искането за оценка на вредите обстоятелства относно механизма на настъпване на вредите не се ползват с материална доказателствена сила и при оспорване от насрещната страна подлежат на пълно и главно доказване от страна на ищеца. Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ. Частните документи нямат материална доказателствена сила. Законът не предвижда изявленията, които са материализирани в частен документи да имат задължително обвързващо за съда действие. Съдържанието им се преценява от съдията по вътрешно убеждение, във връзка с останалите обстоятелства по делото съгласно принципа на чл. 12 ГПК. По делото не са поискани или събрани доказателства относно основния спорен въпрос, а именно настъпването на застрахователно събитие по описания в исковата молба начин. Въпреки невъзможността за представяне на протокол за ПТП от немски власти по делото не са ангажирани други доказателства, например разпит на водача на товарния автомобил.

Уведомлението за настъпило застрахователно събитие, подадено от ищеца до застрахователя съставлява доказателство единствено за авторството на направените пред застрахователя изявления, но не и за тяхната вярност.

Според настоящия съд при наличните доказателства искът е останал недоказан. Не е установен от ищеца по безспорен начин механизъм на ПТП на 21.06.2022 г. в 18.10 ч. в Елц, Германия, като в него се е врязал отстрани друг камион. Съответно не може да се приеме, че има покрит риск по "Каско".

Щетите може да са настъпили при предходен инцидент или при друга фактическа обстановка – включително и умишлено от ищеца и от водача на 4 другия автомобил.

Основанията за отказ от изплащане на обезщетение по чл. 408 КЗ касаят случаите на безспорно установено застрахователно събитие. Не могат да се възприемат твърденията на ищеца, че за ответника е без значение точният механизъм на ПТП – както КЗ, така и ОУ на ответника съдържат различни изключения и хипотези, в които не се дължи застрахователно обезщетение.

Констатира се, че ищецът не е ангажирал всички относими доказателства за доказване на претенциите си, включително свидетелски показания на другия участник в ПТП, на водача на автомобила или на друго лице, което пряко или косвено има възприятия върху ПТП и/или върху неговите последици.

При така разпределената доказателствена тежест, и при липсата на каквито и да е доказателства от страна на ищеца относно механизма на увреждането, както и за наличието на причинно-следствена връзка между механизма и това увреждане, налага се извод, че така предявения иск не е доказан по основание.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 17279 от 26.09.2024г. по гр.д. № 64014/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 73-ти състав състав В ЧАСТТА, с която е осъдено ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД с ЕИК 030269049 да заплати на МЕГАТРАНС ТОП ЕООД с ЕИК 175433059 по иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 1576,80 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“ – полица №0320210855015516 от 13.10.2021 г. по повод ПТП от 21.6.2022 г., настъпило в гр. Елц, Германия с т.а. с рег. №****, като в него се е врязал отстрани друг товарен автомобил ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 24.11.2022 г., до окончателното изплащане на сумата и В ЧАСТТА, с която е осъдено ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД с ЕИК 030269049 да заплати на МЕГАТРАНС ТОП ЕООД с ЕИК 175433059 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 625,08 лв. – разноски в производството пред СРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА: