Решение № 323 от 28.07.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. Смолян, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20225440100045 по описа за 2022 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата си молба ищецът Д. К. Х. твърди, че ответникът А. И. Г. бил назначен в „* БГ” ЕООД като работник строителство на обект “*“ гр. * през 2017 година, на който обект технически ръководител бил ищецът Д. К. Х..

Като такъв ищецът бил натоварен с извършване на плащанията в дружеството.

Твърди, че в изпълнение на тези си задължения същият заплатил лично на ответника на два пъти съответно на 10.11.2017 година сума от 5 125 лева и на 19.11.2017 година сума в размер на 3000 лева, или общо получената от ответника А. И. Г. сума е в размер на 8 125 лв. /осем хиляди сто двадесет и пет лева/. За получаването и на двете плащания ответникът се е подписал лично. Тази сума А. Г. е следвало да предаде и изплати на наетите в дружеството „* БГ” ЕООД работници - *, * * и * * и на себе си като трудово възнаграждение за извършената от всички тях работа за обекта “*“ гр. * за месец октомври и месец ноември 2017 година, но той не е направил това.

В резултат на не предаването на тези пари на посочените лица, срещу „* БГ” ЕООД са били заведени дела /гр. д № 18256/2018г. на ПРО I гр. с-в, потвърдено с решение № 215/ 11.07.2019г. по в.гр.д.№ 1374/ 2019г. по описа на ПОС - IX в.гр.с-в, гр.д.№ 7945/2020 на ПРС, в.гр.д.№ 1526/2021 на ПОС, гр.д.№ 3726/2020 на Г1РС, в.гр.д.№ 275/2021 на ПОС/ за изплащане на трудовите възнаграждения за месеците октомври и ноември 2017 год., като дружеството е било окончателно осъдено да плати още веднъж предадените суми за трудови възнаграждения на ответника А. И. Г. и останалите лица за посочения период.

След това „* БГ” ЕООД е завело дело срещу ответника А. И. Г. за връщане на недължимо платените му суми, но дружество е загубило окончателно делото, като е прието, че липсват доказателства сумите, заплатени на ответника А. И. Г. да са такива, собствени на „* БГ“ ЕООД.

Така сумите са се оказали неоснователно платени от страна на дружеството, 1 като същото е загубило от патримониума си общо 8 125 лв. /осем хиляди сто двадесет и пет лева/.

При изложената хронология и вследствие на неоснователно дадените пари от дружеството на два пъти, един път чрез ищеца Д. Х. и втори път по силата на съдебните решения, „* БГ” ЕООД е изпратил на ищеца Д. Х. /който е получил от счетоводството на дружеството сумата, предадена на ответника от 8125 лв./ покана за възстановяване на горепосочената сума в касата на „* БГ” ЕООД. Покана е получена от ищеца на 02.08.2021 год.

И тъй като ищецът Д. К. Х. няма разходно-оправдателен документ за отчитане на получените от счетоводството на дружеството суми и след като по силата на съдебните решения тези суми не са изплатени за възнаграждения на посочените работници, то ищецът не е изплатил сумата в качеството си на представител на дружеството сумите. Ето и защо с цел да избегне съдебна отговорност, която ще увеличи размера на дълга му, Д. Х. е възстановил сумата в общ размер на 8 125 лв.

/осем хиляди сто двадесет и пет лева/ в касата на „* БГ” ЕООД на 14.09.2021 г., за което има издадена квитанция към ПКО№ 7/14.09.2021г.

След това ищецът Д. Х. отправил покана към ответника А. И. Г., която е получена от него на 26.11.2021г. за възстановяване на недължимо получените от Г. суми в общ размер на 8 125 лв. /осем хиляди сто двадесет и пет лева/, за което има надлежно съставени и подписани от ответника документи, за което не е налице никакво правно основание за даването й и с която сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.

В отговор на поучената покана обаче вместо ответникът Г. да се ангажира със срок, в който ще погаси недължимо дадената му сума, същият заявил, че няма да я плати, без да се ангажира с доказателства, аргументи, обяснение или мотиви за основанието, на което е взел тези пари. Същият не отрича, че е взел парите, но заявява, че няма как да я плати.

Налице е обогатяване на ответника със сумата от 8 125 лв., която е получил без правно основание от ищеца, с която сума същия е обеднял, като е налице категорична връзка между обедняването и обогатяването, т.е. налице е разместване на блага, при което ответникът се е обогатил неоснователно до размера на обедняването на ищеца.

Предвид изложеното е предявен иск за осъждане на ответника А. И. Г. да заплати на ищеца Д. К. Х. сумата в размер на 8 125 лева, платена без основание, с която ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба 20.01.2022г. до окончателното й изплащане.

В съдебно заседание исковете се поддържат от процесуалния представител на ищеца адв.*. Представя писмена защита.

За ответника претенциите се оспорват от процесуалния му представител адв.*.

Представя се и писмена защита.

С внесения в срока по ГПК отговор от ответника А. Г. се прави възражение за недопустимост на предявения иск. Както ищецът посочва, между „* БГ“ ЕООД и А. И.

Г. се е водил съдебен спор с предмет същата сума в размер от 8125лв, основан на същите обстоятелства, каквито се излагат по спора и на същото основание - гр. дело №20591/18г. по описа на P C Пловдив. Спорът е приключил с влязло в законна сила съдебно решение, с което и установено по отношение на „* БГ“ ЕООД, че А. Г. не дължи процесните суми. Силата на пресъдено нещо се простира единствено над диспозитива на решението, при идентичност на страните и спорното право. Но в настоящия случай претенцията на ищеца, според изложеното в исковата молба, се основава на обстоятелството, че „* БГ“ ЕООД, чрез него, е заплатило на А. Г. сумата в 2 размер от 8 125 лв без основание. Налице е пълна идентичност между предмета на делото, по което е постановено влязлото в сила решение и правоотношението, което се въвежда в настоящия спор. Ответникът счита, че съдът трябва да се съобрази със силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение по причина, че когато се разглежда правен спор, в който по обуславящо спора правоотношение е налице влязло в сила решение, съдът е длъжен да го зачете.

По същество, в отговора се поддържа становище за неоснователност на иска.

Ответникът признава обстоятелството, че в периода месец октомври-декември 2017г. е работил по трудово правоотношение в „* БГ“ ЕООД на длъжност „работник строителство“, както и че ищецът Х., доколкото му е известно, бил технически ръководител на обекта. Признава също обстоятелството, че в периода месец октомвридекември 2017г. са работили на обект „*“-гр. *.

Извън тези обстоятелства, ответникът сочи, че изложението не отговаря на действителните факти. Процесните суми, видно от представеното от ищцовата страна писмено доказателство за получаването им, не представляват платени трудови възнаграждения. Представляват плащания за извършени и предстоящи да бъдат извършени строително-монтажни дейности /авансово плащане/, според направена калкулация и разценка. Тези дейности са били възложени на Г., *, * и * извън трудовите им задължения.

Не отговаря на истината твърдението, че процесните суми са представлявали трудови възнаграждения за месеците октомври и ноември 2017г. за Г., *, * и *. Видно от представените от ищеца писмени доказателства- Решения по гр. дело №18256/18г., гр. дело №7945/2020г., гр. дело №3726/2020г.по описа на P C Пловдив, трудовите възнаграждения, които дружеството е осъдено да им заплати са в размер на 460лв за всеки, каквато е била претенцията им, и единствено за месец октомври 2017г.

Възнаграждението им за месец ноември 2017г. е било изплатено и не е било предмет на спор.

Трудовите възнаграждения на четиримата не възлизат на сумата в размер от 8 125лв. Дори да се включат възнагражденията за месец ноември, сумата, на която възлизат трудовите възнаграждения на четиримата, е в общ размер от 3 680лв. Този факт, както и описаната калкулация в документа-разписка, показващ какви суми ще се изплатят за вид дейност и обем работа, дискредитират тезата на ищеца изначално.

Не отговаря на истината твърдението, че Г. не е предал следващите се суми на останалите. Четиримата са работили заедно като бригада и са си разделили полученото възнаграждение.

Изявлението, че ищецът като технически ръководител бил натоварен за извършване на плащанията в дружеството, представлява единствено опит да се структурира фактическа обстановка, която да обуслови логическа връзка между несвързани обстоятелства.

Твърдението, че Д. Х. е заплатил сумата в размер на 8 125 лв. на „* БГ“ ЕООД, за да се предпази от съдебна отговорност, е недостоверно.

Длъжността „технически ръководител“ не е отчетническа и не предполага пълна имуществена отговорност. Що се касае до оправдателен документ, именно на представения по делото документ, подписан от Г. ищецът основава претенцията си и счита, че разполага с годно писмено доказателство за доказване пред съда предаването на сумите, но не счита същото доказателство за годно да се защити при евентуален иск от „* БГ“ ЕООД.

Кодексът на труда съдържа императивни разпоредби относно способите и 3 начините, по които се изплаща трудовото възнаграждение н а работниците- чл.270. ал.3.

В обобщение, изложените в исковата молба обстоятелствата са в по-голямата си част неверни, а истинните такива са групирани по начин да създадат връзка и обусловеност за нуждите на иска.

Поради изложеното, ответникът:

Оспорва обстоятелството, че процесиите с у м и с а представлявали трудови възнаграждения.

Оспорва обстоятелството, че А. Г. не е предал дължимото на *, * и *.

Оспорва обстоятелството, че процесните суми изхождат от „* БГ“ ЕООД,

Оспорва обстоятелството, че ищецът Х. е заплатил сумата в размер на 8125лв. на „* БГ“ ЕООД.

Ответникът въвежда следните обстоятелства по спора:

Процесните суми са били предадени на А. Г. въз основа на устен договор за извършване на допълнителни, извън трудовите задължения, строително- монтажни дейности, които той, *, * и * са приели да извършат „на частно“ извън работното им време. Работата, за която им е заплатено, е извършена. Поради конфликт между тях и работодателя „* БГ“ ЕООД и четиримата са били изгонени от обекта „*“-гр. * именно от ищеца Х.. Впоследствие дружеството е било осъдено да заплати и на четиримата освен дължимото трудово възнаграждение за месец октомври 2017г., също и обезщетение за недопускане на работа за периода 29.11.2017г.-09.01.2018г. Повод за конфликта е неплащането на трудовите им възнаграждения за месеците октомври и ноември 2017г., за които работниците са сезирали Инспекция по труда. След оплакването им и предписание от Инспекцията, са им били заплатени възнагражденията за месец ноември 2017г. Едва тогава разбират, че във ведомостите за заплати за месец октомври фигурират техни подписи за получени възнаграждения.

Сезират РП - *, която образува ДП 219/18г. Не се установява кой е положил подписите във ведомостта за месец октомври, но категорично се установява, че подписите не изхождат от Г., *, * и *. Ведомостите е държал ищеца Х..

По представените писмени доказателства, ответникът оспорва истинността на документ/разписка/ за предадени пари на ответника. Не оспорва истинността на подписа на А. Г., нито истинността на текста, предхождащ подписа, но твърди, че първа страница на този документ е допълнително създадена, с цел да свърже плащането на сумата с изложението на ищеца и не е част от документа /разписка/.

Ответникът оспорва истинността на квитанция към ПКО №7/14.09.2021г.

Твърди, че документа е създаден за нуждите на спора и не отразява действителни действия. Прави впечатление идентичността на части от Покана, изпратена до Г. и Покана, изпратена до ищеца Х.. Конкретно -последният абзац на двете е напълно идентичен. Чрез настоящия иск се цели да бъде пререшен спора между него и „* БГ“ ЕООД.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, становищата на страните в съдебно заседание, писмените защити, и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, заключенията по назначената ССчЕ, установи следното от фактическа и правна страна: