Определение № 790 от 30.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 790 гр. Пловдив, 30.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20235300500690 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.274 във вр. с чл.413, ал.1 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба на „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна“ № 21, ет.5, чрез пълномощника юрк. Х., против разпореждане, включено в Заповед № 502 от 26.01.2023 г. на Районен съд- Пловдив по ч. гр. д. № 348/2023 г. по описа на ПдРС, 21ви гр. с-в, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника А. Й. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.

********, ул. „*******“ № ***, ет.**, ап. ****, за следните суми: 301 лева и 201,60 лева, представляващи такси.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като се иска отмяната му и връщане на делото на PC-Пловдив с указания за издаване на заповед за изпълнение за посочите суми.

Съгласно разпоредбата на чл, 413, ал. 2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Районен съд-Пловдив е бил сезиран от „ЮтеКредит България“ ЕООД, със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. Й. Т. за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит № 44726 от 28.11.2021 г., както следва: 1500 лева - главница; 38,47 лева - възнаградителна лихва за периода 28.11.2021 г. – 16.02.2022 г.; 90,11 лева - обезщетение за забава за периода 28.12.2021 г.

– 02.12.2022 г.; 201,60 лева- такса за разглеждане; 301 лева - такса по чл. 5.5 от Общите условия, ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в 1 съда – 10.01.2023 г. до окончателното погасяване . За да откаже издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните вземания за такси, първоинстанционният съд е приел, че е налице обоснована вероятност искането да се основава на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, тъй като тези клаузи са свързани с усвояване и управление на кредита, поради което са недължими, съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Освен това е прието, че с тях реално се заобикаля ограничението на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Жалбата срещу така постановеното разпореждане е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК не може да се издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и ако искането се основава на неравноправна клауза на договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

От приложения по делото договор за потребителски кредит № 44726 от 28.11.2021 г., сключен между длъжника и „ЮтеКредит България“ ЕООД, се установява, че със същия на длъжника е бил предоставен заем в размер на 1500 лв., който последният се е задължил да върне, заедно с уговорената договорна лихва, на 12 месечни вноски, с такса за разглеждане в размер на 201,60 лева, уговорена в чл. 6.1 от договора, с годишен лихвен процент по заема-12,27 %, при ГПР- 41, 90 %, при общ размер на плащанията- 1802,80 лева. В чл. 5.5 от Общите условия е предвидено, че клиентът в случай на неизпълнение на задълженията си по договора точно и в срок, трябва да възстанови на ЮтеКредит виновно причинените разходи за административно обслужване съгласно действащата Тарифа на ЮтеКредит. На основание посочения по-горе член от ОУ заявителят претендира сумата от 301 лева.

Настоящият съдебен състав намира, че посочените по горе клаузи от договора и ОУ очевидно заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. В чл. 6 ал. 1 от договора е записано, че кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане, дължима в деня на подписване на договора. Тази такса е във фиксиран размер -201,60 лева, като липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Тя води единствено до неоснователно обогатяване за кредитора, чрез увеличаване на размера на дълга за потребителя, което пък води до нарушаване принципа за добросъвестност при сключване на договорите, като е и в нарушение на добрите нрави. Правната нормата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК предоставя възможността за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита. Въпросната такса за разглеждане представлява услуга, която по естеството си е свързана с усвояването на кредита. Разглеждането и изплащането на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита, изразяваща се в разглеждане на искането за кредита, отпускане на исканата 2 сума, оформяне на съответните документи и т.н., но това са все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл въпросната услуга представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит- разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. По този начин потребителят плаща реално за права, които той има, което пък е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост.

Отговорността за разноски, която е въведена в ОУ препраща към Тарифата на кредитора, която представлява по същество действия на кредитора по извънсъдебно събиране на задължението не съставляват – както неоснователно се твърди, престирани от кредитора допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а ал. 1 от ЗПК, а несъмнено са действия по управлението на кредита по смисъла на ал. 2 от разпоредбата, за които той няма право да събира нито фиксирана такса, нито разходи, тъй като съгласно чл. 33 ал.ал. 1 и 2 от ЗПК когато потребителят забави дължимите по кредита плащания, той дължи само обезщетение за забава в размер на законната лихва. С предвиждане и начисляване на тези такси по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.

19, ал. 4 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. С оглед изложеното съдът приема за нищожни клаузите, предвидени в Тарифата на „ЮтеКредит България“ ЕООД. Тези клаузи дори не са обективирани в договора, а в тарифа. Освен това от договора за кредит не може да приеме, че длъжникът е поел задължение да заплаща тези разходи. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите, като уговаряне им като отделен разход, основан на тарифа на кредитора има за цел заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК . Същите са и неравноправни, не са уговорени индивидуално в договора, произтичат от тарифа на кредитора, върху която заемателят не може да въздейства, а следва да приеме, с подписването на договора.

Твърденията в частната жалба относно естеството на тези разходи е неоснователно, тъй като то не се извлича от съдържанието на тази клауза, в която подобни разяснения – и изобщо каквито и да било такива относно основанието за процесните хипотетични разходи и формирането им като размер, липсват, липсва и посочване в заявлението на реално извършените действия и направените за тях разходи.

По така изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна, а разпореждането на заповедния съд в обжалваната му част ще се потвърди като правилно.

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, включено в Заповед № 502 от 26.01.2023 г. на Районен съд- Пловдив по ч. гр. д. № 348/2023 г. по описа на ПдРС, XXI- ви гр. с-в, с което е отхвърлено заявлението на „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна“ № 21, ет.5, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника А. Й. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. „****“ № **, ет.***, ап. ****, за следните суми: 301 лева и 201,60 лева, представляващи такси.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4