Решение № 513 от 23.12.2024, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно гражданско дело 790/2024
- Вид
- Решение № 513
- Подписан
- 23.12.2024
- В сила
- 14.02.2025
- Състав
- МИЛЕНА ДИМИТРОВА ДЕЧЕВА, ВАСИЛ ГЕОРГИЕВ ЧАМБОВ, ЖУЛИЕТА КРЪСТЕВА СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, предложение 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 513 гр. ХАСКОВО, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:
ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Ж. М. Д. като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно гражданско дело № 20245600500790 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с което се обжалва Решение № 515/27.06.2024 г., постановено по гр. д. № 325/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково, с което съдът е прогласил за нищожен договор за потребителски кредит № *** от 28.07.2022 г., сключен между Е. Л. К., ЕГН **********, с адрес: ** и "Ти Би Ай Банк" ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, район "Лозенец", ул. "Димитър Хаджикоцев" № 52-54, ЕИК 13134023, на основание чл. 26, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
В жалбата са развити съображения за неправилност на атакувания съдебен акт. Жалбоподателя счита извода на съда, че процесният договор е недействителен пора нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е неправилен.
Твърди, че между страните не било спорно дали застрахователната премия била включена при изчисляването на ГПР като разход или не, като изрично посочва, че същата не е включена. Счита, че въпросът от значение за изхода на 1 делото бил дали застрахователната премия следва да се включи при изчисляването на ГПР като разход. Развива съображения относно характера на застрахователната премия и посочва, че потребителят можел да се откаже от нея без това да повлияе на договора за кредит. Поради това твърди, че същата не била скрито оскъпяване на кредита и не следвало да бъде включена в ГПР.
Искането към Окръжен съд – Хасково е да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло исковите претенции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Е. Л. К., чрез адв. А. Д., с който се изразява становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Развити са съображения, че след като застрахователната премия е включена в главницата не е посочено по какъв начин това прибавяне на разходите по застрахователната премия се отразявало на общият размер на ГПР, както и не било посочено ясно, че върху тази сума също се начислява лихва. Твърди се, че с включването на застрахователната премия в главницата изкуствено се завишавал нейният размер, без реално потребителя да получи тази сума, а това от своя страна водило и до увеличаване на допустимия размер на ГПР, тъй като същият се изчислява върху главницата. Иска от съда да потвърди изцяло обжалваното решение и претендира разноски пред въззивната инстанция.
Окръжен съд - Хасково, след като обсъди направените в жалбата доводи и прецени доказателствата по делото, приема за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Производството пред Районен съд – Хасково е образувано по искова молба, подадена от от Е. Л. К., чрез адв. А. Д. срещу Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, с която е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит № *** от 28.07.2022 г., сключен между страните, а в условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл.10, ал. 1 ЗПК, за прогласяване недействителността на клаузите на чл. 7, т. 2.3, във вр. с чл. 7.1 от Договора за потребителски кредит.
2
За да уважи така предявения главен иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и да прогласи, Районен съд – Хасково е приел, че не било спазено изискването да се посочи действителния размер на ГПР, доколкото не било ясно дали при формирането му са включени вземанията за застрахователна премия. Съдът е счел, че кредиторът недобросъвестно е определил сумата по застрахователната премия като част от главницата, с цел да не го включи при формиране на ГПР, като по този начин е нарушил разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предвид това, действителния ГПР не отговаря на посочения по договора. В случая застрахователната премия представлявала разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР било в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което водело до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК, поради това съдът е прогласил, сключения между страните договор за потребителски кредит № *** от 28.07.2022 г. за нищожен.
Настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Хасково напълно споделя изводите на първоинстанционния съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, а съгласно т. 10 от същата разпоредба годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.
Договорът за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, доколкото в него е налице посочване на лихвен процент (43.86 %), годишен процент на разходите (48.77 %) и обща сума, дължима от потребителя (7 748.88 лв.). В същото време, към главницата по потребителския кредит кредиторът е прибавил сумите общо в размер на 1 211.80 лева, представляващи застрахователна премия по сключена застраховка „BANK пакет 3 сметка (bill)“ и застраховка „BANK пакет 3 кредит+ сметка (bill)“, като същите автоматично са прибавени към месечните погасителни вноски и формират общия им размер, подлежащ на заплащане от кредитополучателя.
Посочената сума за застрахователна премия не би следвало да се включва в главницата. Главницата по потребителски договор за кредит 3 представлява общият размер на предоставената като заем сума, която потребителя усвоява от кредитора. В тази сума не се включват сумите, които кредитора използва, за да покрие свързаните със съответния кредит разходи, тъй като те не се усвояват от кредитополучателя. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Съответно доколкото между страните е уговорено, че застрахователната премия ще се изплаща от кредитора и ще се включи в погасителния план, то несъмнено това задължение за сумата в размер на 1 211.80 лева представлява вид разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, който е известен на кредитора и който потребителят трябва да заплати, поради което съгласно предвиденото в чл. 19, ал. 1 ЗПК, във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗПК следва да бъде включено в ГПР по кредита.
На практика, така вмененото задължение да се заплатят допълнителните услуги, прикрива предварително уговорено задължение на потребителя - освен договорната главница по заема и произтичащите от нея лихви, да заплати още една, допълнителна сума, с която общият размер на задължението се увеличава значително. Включвайки задължението за застрахователната премия в главницата кредитора Не може да има съмнение, че за заемополучателя това допълнително плащане представлява предварително заложени, но скрити разходи по кредита, а за кредитора скрита печалба над размера на договорената възнаградителна лихва.
В процесният договор за заем е посочен размер на ГПР 48.77 %, но не е посочено как това прибавяне на допълнителните разходи за по заплащане на застрахователна премия се отразява на общия размер на ГПР. Не е посочено, че включвайки тази сума към главницата същите се олихвяват месечно, 4 поради което несъмнено променят изчисленията при годишните разходи по кредита. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР не позволява да се проверят индивиндуалните му компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от ЗПК.
Включвайки разходите за двете застраховки във връзка с договора за потребителски кредит в главницата, кредиторът изкуствено е увеличил допустимия размер на ГПР, доколкото същият се изчислява върху главницата.
Съответно посочвайки, че предоставя като кредит сума в размер на 4 211.80 лв., при действителен размер на кредита от 3 000 лв., кредиторът е опитал да заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като си е осигурил ГПР в максимален размер пет пъти законната лихва върху главница, по-голяма от действително предоставената на заем сума. Освен това, включвайки тази сум в главницата, кредиторът е натоварил потребителя с допълнителни лихви, тъй като месечната лихва се изчислява върху главницата. Съответно сумата за застрахователна премия се олихвява наравно с главницата по договора за потребителски кредит. Простите математически сметки показват, че ако към посочените в договора разходи за договорна лихва се прибавят и скритите разходи по двете застраховки и се съобрази реалният размер на главницата (без в него да се включва сумата от 1 211.80 лв. ) - то общият размер на ГПР значително ще надхвърли максималния допустим размер, визиран в чл. 19, ал.
4 от ЗПК - пет пъти законната лихва. За да се заобиколи тази законова забрана, в договора не е посочен действителният размер на ГПР. Още повече, че от твърденията на въззивника се установява, че размера на застрахователната премия не е включен в ГПР, което както бе посочено по-горе е нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Всичко това поставя потребителя в неравностойно положение, тъй като той на практика няма ясна и достъпна за него информация за това - как и с колко се оскъпява кредитът му, за да вземе информирано решение дали да го сключи.
Настоящият състав на Окръжен съд Хасково не споделя възражението, че сумата, представляваща застрахователна премия не следва да бъде включена в ГПР. Както бе посочено същата несъмнено влияе следва да бъде взета предвид при посочването на общо дължимата по договора за потребителски креди сума. Същевременно сумата в размер на 1 211.80 лева не е предоставена на потребителя като кредит, доколкото същият не я е усвоил и 5 не е имал възможност да се ползва от нея. Поради това тя не може да бъде приета като главница по кредита. От друга страна така посочената сума представлява разход по застраховки, сключени именно във връзка с договора за потребителски кредит. При това положение сумата, представляваща застрахователна премия несъмнено представлява разход по кредита.
Доколкото кредитора е бил наясно с неговия размер (застраховките са сключени заедно с договора за кредит и при знанието на кредитора) същите е следвало да бъдат включени в ГПР като общ разход по кредита за потребителя.
При това положение следва да се приеме, че договорът за кредит не съдържа посочване на годишния процент на разходите по кредита и не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Всичко изложено води до извода, че не е спазено изискването на закона в договора за потребителски кредит да са посочени по ясен и разбираем начин всички разходи, които потребителят следва да понесе при сключването му, не е посочен действителен размер на ГПР, което противоречи на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.
Разпечатката съдържа 33 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1c768935-0893-49ca-a756-24aff685f3df