Решение № 226 от 05.03.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. София, 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Десислава Б. Николова

Михаил Малчев при участието на секретаря Ваня Ил. И.а като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20231000501585 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 27.02.2023 г. по гр. д. № 14 110/2020 г. по описа на СГС 16 състав, са осъдени на основание чл. 2б ЗОДОВ Административен съд София - град и Върховен административен съд да заплатят солидарно на Х. Т. И. сумата от 3 000 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на адм.д. № 11607/2019 г. на АССГ, ведно със законната лихва от 21.12.2020 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за сумата над присъденото обезщетение до пълния заявен размер от 26 000,00 лева като неоснователен. Със същото решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от Х. Т. И. срещу Прокуратурата на Република България иск по чл. 2б ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 26 000,00 лева, дължимо солидарно с Административен съд София - град и Върховен административен съд за причинени неимуществени вреди от нарушаване правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на адм. д. № 11607/2019 г. на АССГ.

Против решението е постъпила 1./ въззивна жалба от Върховен административен съд в осъдителните му части, в които жалбоподателят е осъден солидарно с АССГ да заплати на ищеца сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушаване правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на адм. д.

1

№ 11607/2019 на АССГ. Твърди се, че първоинстанционният съд е извел като основание за ангажиране на отговорността на ВАС забавянето на съда при произнасяне по депозираната до него молба за определяне на срок при бавност. Твърди се, че непроизнасянето на съда със съдебен акт в инструктивните срокове не можело да обоснове извод за забавено правосъдие. Освен това били налице обективни факти относно времето за администриране на подадената молба и поведението на ищеца чрез подаване на неоснователна молба, от което следвало, че молителят е допринесъл за забавата чрез злоупотреба с права. На следващо място се излага, че първоинстанционният съд е присъдил обезщетение в необосновано завишен размер. Присъденото обезщетение не било в съответствие с изискванията на чл. 52 ЗЗД. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част като неправилно и вместо него постановяване на ново по същество, с което се отхвърли иска или в условията на евентуалност се намали присъденото обезщетение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор от ищеца Х. И., чрез пълномощник от адв. С. И., с възражения, че подадената жалба е неоснователна и необоснована. Твърди се, че оплакванията на ВАС относно характера на срока за произнасяне по молбата за бавност са неоснователни, тъй като ако срокът е инструктивен, би бил неефективно правно средство по смисъла на ЕКПЧ. Излага се, че ВАС не можел да се позовава на собствените си актове относно исковите претенции за забавяне на правосъдието. Оспорва се твърдението на ВАС, че първоинстанционният съд не е определил ясно критериите на основата, на които е определил обезщетението за неимуществени вреди.

В отговора е инкорпорирана и 2./ насрещна въззивна жалба от адв. С.

И., САК - процесуален представител на Х. Т. И.. Твърди се, че решението в частта, в която искът против Прокуратура на Република България е отхвърлен, е неправилно. Въвежда се твърдението, че прокуратурата е орган на съдебната власт и попада в кръга лица, носещи отговорност по чл. 2б ЗОДОВ, въпреки че е била страна в конкретното производство. Излага се, че първоинстанционното решение не е в унисон с практиката на ЕСПЧ и размерът на присъденото обезщетение е в необосновано занижен размер.

Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е разгледал изложените доводи относно умисъл в действията на АССГ и Прокуратура на РБ и било налице нарушение на материалния закон с оглед неправилното прилагане на нормите на ЕКПЧ и чл. 52 ЗЗД относно размера на обезщетението. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част като неправилно и вместо него да постанови ново, с което да се уважи предявения иск до размера на 7 000 лв, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на присъденото обезщетение, и да се ангажира солидарна отговорност на Прокуратура на Република България.

Постъпила е 3./ въззивна жалба от Административен съд София – град, 2 чрез упълномощен представител съдия С. К., против решението в осъдителната му част. В същата се излага, че решението в частта, в която Административен съд София - град е осъден солидарно с Върховен административен съд да заплати на ищеца Х. И. сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушаване правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на адм. д.

№ 11607/2019 на АССГ, е неправилно. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице забавено правосъдие по адм.д.

№ 11607/2019 г. Излага се, че първоинстанционният съд не е обосновал периода от време, за който се дължи законната лихва върху обезщетението.

Неясно било позоваването на съда на задължителна практика на ВКС и Европейския съд по правата на човека относно твърденето и доказването на неимуществените вреди. Освен това не били ясно мотивите на съда относно определянето на размера на присъденото обезщетение. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е осъдил АССГ да заплати сумата от 400,00 лв., представляващо адвокатско възнаграждение, а ищецът следвало да претендира разноските по друг ред. Излага се, че решението почива на предположения и е налице обръщане на доказателствената тежест относно доказването на неимуществените вреди, което не е предвидено в исковете по ЗОДОВ. Претендира се да се отмени решението в оспорената му част и в частта за разноските, като вместо него се постанови решение, с което бъде отхвърлен предявения иск изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на 3/ въззивна жалба от адв. С. И., САК, процесуален представител на Х. Т. И.. В същия се излага, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Въвеждат се твърдения, че забавянията на процесното дело са резултат от грешното прилагане на закона. Твърди се, че АССГ не подкрепят въведените в 3/ въззивна жалба доводи за забава от страна на АССО с доказателства.

Намира, че възраженията относно началната дата на присъдената законна лихва, размера на неимуществените вреди, неучастието на АССГ в частното производство по обжалване на връщането на исковата молба и адвокатското възнаграждение са неоснователни.

В срока за отговор е подадена и 4./ насрещна въззивна жалба от адв. С.

И., САК, процесуален представител на Х. Т. И., срещу решение № 260370/27.02.2023 г. по гр. д. № 14110/2020 г. по описа на СГС, Гражданска колегия, I отделение, 6-ти състав. В същата се излагат твърдения, идентични на тези от 2./ насрещна въззивна жалба. Претендира се да се отмени решението в обжалваната му част като неправилно и вместо него да постанови ново, с което да се уважи предявения иск до размера на 7 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на присъденото обезщетение, и да се ангажира солидарна отговорност на Прокуратура на Република България.

Подаден е отговор на 4./ насрещна въззивна жалба от Административен съд София - град чрез упълномощен представител съдия С. К.. В същия се 3 излага, че 4./ насрещна въззивна жалба е неоснователна и необоснована.

Твърди се, че в горепосочената въззивна жалба се въвеждат нови основания за присъждане на обезщетение, което към настоящия момент е недопустимо.

Въвеждат се твърдението, че цитираната от ищеца практика на ЕСПЧ не е относима към конкретния казус.

Постъпила е 5./ частна жалба от адв. С. И., САК, процесуален представител на Х. Т. И., срещу определение 262461/11.04.2023 г. по гр. д. № 14110/2020 г. по описа на СГС. В същата се излага, че обжалваното определение е в противоречие с принципа на чл. 6, пар. 1 от ЕКПЧ и практиката на ВКС, САС, КС и ЕСПЧ. Твърди се, че правилно в решението си първоинстанционният съд не е присъдил разноски за процесуално представителство на ВАС, но с атакуваното определение съдът е изменил неправилно решението си в частта за разноските. Претендира се да се отмени или обезсили определение 262461/11.04.2023 г. по гр. д. № 14110/2020 г. по описа на СГС, Гражданска колегия, I отделение, 6-ти състав.

Представителят на Апелативна прокуратура – София, конституирана като контролираща страна по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, изразява становище за основателност на въззивните жалби на ВАС и АССГ, респективно за неоснователност на насрещната въззивна жалба на Х. Т. И..

Въззивните жалби, насрещната въззивна жалба и частната жалба са подадени в срока и от активно легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, съответно определение, подлежащи на въззивно обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема следното:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по субективно съединени искове с правно основание чл. 2б ЗОДОВ от Х. Т. И. срещу Административен съд - София -град (АССГ), Върховен административен съд (ВАС) и Прокуратурата на Република България (ПРБ) за солидарното им осъждане да заплатят обезщетение в размер на 26 000 лева за причинени неимуществени вреди от нарушаване правото на ищеца на разглеждане и решаване в разумен срок съгласно чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС на адм. дело № 11607/2019 г. на АССГ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 21.12.2020 г. до окончателното плащане.

Въззивният съд е обвързан само от наведените доводи за неправилност 4 на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

В случая с въззивните жалби е направено оплакване относно фактите и приложимото право, което очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.

Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивните жалби доводи за неоснователни с изключение на оплаквания на ВАС.

За да постанови обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд обосновано е приел, че в разглеждания случай е налице хипотезата на чл.

2б ЗОДОВ.

По категоричен начин се установява, че на 11.10.2019 г. Х. Т. И. е депозирал пред АССГ иск срещу ГДИН за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от забавеното с пет месеца и три седмици представяне на затворническото му досие по образуваното пред СГС - НО дело по молба за условно предсрочно освобождаване. Образувано било адм. д. № 11607/2019 г. на АССГ, 19 състав. С разпореждане от 18.10.2019 г. докладчикът е разпоредил препис от исковата молба и приложенията да се изпратят на ответника за отговор. На 25.11.2019 г. е постъпил писмен отговор от ГДИН и делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.12.2019 г. На същото открито с. з. не се е явил представител на СГП, която участвала като контролираща страна в процеса - чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 28б ЗИНЗС, поради което и само на това основание делото е било отложено за друга дата. С писмо от 20.12.2019 г. докладчикът е сигнализирал административния ръководител на СГП, че делото е било отложено, поради неявяване на представител на контролиращата страна, чието участие е задължително, е указания да се вземат мерки за предотвратяване в бъдеще на такова поведение. Видно от постъпил отговор, неявяването на прокурор се установило, че било по причина, че в графика за заседанията СГП не е отразила, че делото е по ЗОДОВ, т.е. отрича се умисъл.