Решение № 1376 от 26.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1376 гр. Пловдив, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330113385 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 145 АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на В. Р. А., срещу Заповед за задържане на лице рег. № *****/25.08.2023 г., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е заповядано задържане на жалбоподателя в помещение за временно задържане на **-РУ П. за срок до 24 часа.

Жалбоподателя, чрез своя пълномощник, иска от съда да постанови решение, с което да отмени оспорваната заповед като незаконосъобразна и необоснована. Излага съображения за липса на фактическо и правно основание за постановеното задържане. Посочва, че не са налице безспорни данни за употреба на наркотично вещество, което да налага задържането.

Ответникът – органът, издал оспорвания акт –Р. А., изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че е налице основание за издаване за заповедта, тъй като са били налични данни за извършено престъпление по чл.

343б, ал. 3 от НК. Извършен е тест с техническо средство, който е дал положителен резултат за употреба на ****. Целта на задържането съответства на целта на закона-да се осигури възможност за извършване на разследване и 1 да се осуети възможността лицето да се укрие или да продължи да шофира в това състояние. Посочването на годината 2022 г. е техническа грешка.

Съдът, като разгледа направените възражения и административна преписка, намери за установено следното: приложената

Жалбата е подадена в срок от адресат на оспорваната заповед, поради което е допустима.

Разгледана по същество според настоящия съдебен състав, тя е неоснователна.

С атакуваната заповед, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР , В. Р. А. е била задържана за срок от 24 часа, в помещение за временно задържане на **РУ на МВР П. като заподозряна в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК за това, че на *** г. около 21,50 ч. в гр. П., на кръстовището на бул. Б.“ с бул. „П.“ в посока изток-запад е управлявала лични си автомобил „***“-„****“ с рег. № *** след употреба на **** вещества, установено с техническо средство Drager Drug test 5000 с фабричен №***, който в *** РПУ отчел положителен резултат за употреба на *****. Същата е издадена от компетентен полицейски орган, в пределите на материалната му компетентност по чл.72, ал.1 ЗМВР, в установената от закона форма.

Съгласно чл.74, ал. 1 ЗМВР , задържането на лицата по чл.72, ал.1 ЗМВР се извършва с писмена заповед. Реквизитите на съдържанието на заповедта за задържане са определени в чл.74, ал.2 ЗМВР. Съобразно т. 2 на същата разпоредба заповедта трябва да съдържа, както фактически, така и правни основания за издаването й, т.е. актът трябва да бъде мотивиран. Оспорената заповед съдържа името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 72 ЗМВР. Посоченото в заповедта правно основание на чл.

72, ал.1, т.1 ЗМВР е наличие на данни за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Видно от приложената преписка по БП ***/2023 г. на *** РУ на МВРП. задържането на молителката касае образуване на ДП № ***/2023 г., което не е приключило с краен прокурорски акт.

По своята правна същност, мярка „*****” по чл.72 - чл.75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка - административното 2 разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Предпоставка за до 24-часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Ето защо, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „****” е дейност, свързана с разкриване на престъпление.

В настоящото производство са представени данни, от които става ясно, че са налице обстоятелства касаещи извършено престъпление. Предприети са действия по събиране на информаци за същото. От показанията на св. Т. се установява, че при спиране на автомобил за проверка поведението на жалбоподателката било необичайно-приповдигнато и притеснено от проверката. Теста за употреба на алкохол бил отрицателен. При извършения тест за употреба на наркотични вещества в сградата на *** РУ на МВР-П. се установил прием на „****“. Заявила, че била в компания където се употребявали наркотични вещества.

От приложеното БП ***/2023 г. е видно, че е възложено извършване на химическа експертиза, взет е биологичен материал –кръв и урина от жалбоподателката за изследване.

По делото не са ангажирани доказателства от молителката сочещи липса на основание за задържането и.

Само по себе си извършването на действия по разследване на престъпление кореспондира със задържането на молителката, което обосновава взетата спрямо нея принудителна мярка.

По така изложените съображения съдът намира оспорената Заповед за задържане за законосъобразна, поради което и с решението по настоящото дело жалбата следва да бъде отхвърлена.

На жалбоподателя не се дължат разноски.

На ответника следва се присъдят притендираните такива за адвокатска защита. С оглед предствените доказателства за сторени разноски и отправеното възражение за прекомерност на същите по аргумент на чл. 35а от 3

НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се присъди възнаграждение от 300 лв.

Водим от горното съдът ,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Р. А. ЕГН **********, от гр. П., ул. Т.

П. № ***, срещу Заповед за задържане на лице рег. № ****/25.08.2023 г., издадена от Р. А., на длъжност ****** в група ООР при *** РУ на ОД на МВР – П..

ОСЪЖДА В. Р. А. ЕГН **********, от гр. П., ул. Т. П. № *** да заплати на Р. В. А. с ЕГН ********** с адрес гр. А., ул. М. С. № * сумата от 300 (триста) лв. за разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – П. в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4