Решение № 157 от 10.02.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. София, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно гражданско дело № 20231000503018 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 440 от 24.07.2023 г., постановено по гр. д. № 32/2023 г. на СОС, V първоинстанционен граждански състав, е отхвърлен искът на С. Д. В., с ЕГН ********** за осъждане на Софийски районен съд, с БУЛСТАТ 831462482 и Софийски градски съд, с ЕИК 000696532 да му заплатят обезщетение по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, в размер на 40 520,80 лв. за претърпени имуществени вреди от забавено разглеждане на гр. д. № 23708/2017 г. на СРС, ч.гр.д. № 13230/2017 г. на СГС и в.гр.д. № 10784/2019 г. на СГС, ведно със законната лихва от 17.01.2023 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане на тази сума. Ответниците Софийски районен съд и Софийски градски съд, са осъдени да заплатят солидарно на С. Д. В. обезщетение по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди от забавено разглеждане на гр.д. № 23708/2017 г. на СРС, ч.гр.д. № 13230/2017 г. на СГС и в.гр.д. № 10784/2019 г. на СГС, в размер на 1 500 лв., ведно със законната лихва от 17.01.2023 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното му изплащане, като е ОТХВЪРЛЕН искът за неимуществени вреди по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за разликата над 1 500 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика за период от 17.01.2023 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното й изплащане. Ответниците Софийски районен съд и Софийски градски съд, са осъдени да заплатят солидарно на С. Д. В., направените от него разноски в производството в размер на 10 лв. – държавна такса, както и да заплатят солидарно на адв. В.

И., с посочен адрес ***, адвокатско възнаграждение от 133,83 лв. по чл. 38 1 от ЗА, пропорционално на уважената част от исковете. Ищецът С. Д. В., е осъден да заплати на Софийски районен съд разноски в производството в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение и на Софийски градски съд разноски в производството в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Постановеното от СОС, V първоинстанционен граждански състав, решение е обжалвано в отхвърлителните му части от ищеца С. Д. В., чрез адв. В. И.. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Поддържа се твърдение, че производството е продължило двойно повече, отколкото по принцип нормално протичат подобни дела. Обосновката за обжалване на необжалваем акт е най-малкото несъществена. Не е налице никакво недобросъвестно поведение от страна на В. по производствата. През целия 5-годишен период на производствата, той не започва работа, защото счита заетостта си в „Топлофикация София” ЕАД за призвание и дейност, която той дълбоко обича. Счита СРС и СГС за отговорни солидарно за необоснованото забавяне - СРС за незаконния си прекратителен акт, обективиран с Определение № 205385 от 31.08.2017 г., а СГС с незаконното си Определение за заплащане на държавна такса, обективирано с Разпореждане от 08.11.2017 г., въпреки изричната разпоредба на закона за недължимост по подобни спорове и необоснованото отлагане на съдебните заседания, както и забавеното издаване на съдебното решение. Счита, че подобни производства времево се развиват за период между 20 и 30 месеца на три инстанции. Дори и да се вземе горната граница, отново има 30 месеца забавяне, поради действията на СРС и СГС. Смята, че В. е претърпял вреди от действията на съдебните инстанции в размер на 30 брутни възнаграждения или както е достигнала до приетото заключение съдебно икономическата експертиза, то брутното възнаграждение за 6 месеца е в размер на 8 104,16 лева, което от своя страна за 30 месеца прави сумата в размер на 40 520,80 лева, които счита за изцяло причинени имуществени вреди, изразяващи се в нереализирано и неполучено трудово възнаграждение от страна на С. В., поради незаконосъобразни, неправилни, необосновани актове на двата компетентни съда, както и поради неоснователно отсрочване, пренасрочване на съдебни заседания и издаване на съдебни актове не в срок. Отделно претендира 30 000 лева неимуществени вреди, причинени не само заради неразумния срок, в който производството се е развило, но и последствията от него. През цялото време, през което е стоял без работа, надявайки се да се върне на заеманата през целия му живот позиция, същият е живял при неговите родители преживявайки единствено от пенсиите на двамата пенсионери, което е било съкрушително. Ищецът се е чувствал толкова унижен и потиснат от своето положение, че не е излизал от жилището с месеци, приятели които познава през целия си живот са се дистанцирали от него, а колеги с които е работил близо тридесет години, напълно изтрили неговите контакти и станали недостъпни за него.

Неправилен е изводът на СОС, че не е налице причинно-следствена връзка, тъй като възстановяването от съда на незаконно уволнен работник на заеманата длъжност не води автоматично до получаването на приходи от работни заплати, тъй като той можел да не се върне на работа, или - дори да се върне - да бъде отново уволнен. В случая изводът категорично се 2 подкрепял и от последвалото развитие на отношенията между работник и работодател: независимо от възстановяването на В. на работа на 14.06.2022 г., трудовото правоотношение било прекратено на 01.09.2022 г. по взаимно съгласие. Както изрично е посочено в исковата молба, В. е напуснал работа, за да се грижи за болния си баща, който почива неочаквано на следващия ден. Това е единственото сигурно събитие и не коментирането му от СОС говори за празнота в съдебното решение. Моли съда да отмени така постановеното Решение и вместо него да постанови ново такова, с което да уважи така предявения иск.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника С. Г. С., чрез съдебен помощник Д. Д., с който се излага становище за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционният съд правилно е приел, че са налице само обичайни вреди, които подлежат на репариране по реда на чл.2б ЗОДОВ. Освен това, тези вреди са минимални и несъществени, предвид това и размерът на обезщетението е определен правилно, дори се явява прекомерен. При съобразяване и наличието на подадена въззивна жалба срещу съдебното решение в неговата осъдителна част от страна на СГС, моли да се приеме, че съдебното решение е правилно в неговата отхвърлителна част и съответно да бъде потвърдено. Претендира разноски на основание чл. 10 ЗОДОВ, включително при прекратяване на делото, за което прилага и списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба и от ответника С. Р. С., чрез пълномощника специалист „Правно обслужване“ Л. Н., с който се излага становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Постановеното решение е обжалвано и от ответника СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, чрез съдебен помощник Д. Д., в неговата осъдителна част.

Счита, че от мотивите на обжалвания съдебен акт е видно, че съдът е съобразил всички относими обстоятелства и критерии, изведени от практиката на ЕСПЧ при преценката си за правомерността на поведението на съставите на ответните съдилища до момента на обявяване на делата за решаване по същество, както и по отношение на процесното частно производство. Изведените въз основа на тази дейност изводи за липса на забавяне на делото извън разумния срок са правилни и обосновани като почиващи на събраните по делото доказателства и приетото от практиката на ЕСПЧ положение във връзка с приложението на чл.2б ЗОДОВ. В същото време обаче, тези критерии не са приложени по отношение на останалата част от производството пред всяка от двете инстанции, а именно за периода от обявяване на делото за решаване до постановяване на крайния съдебен акт по същество, като моли да се приеме, че това е довело до достигането на неправилно заключение за наличие на забавяне на делото извън разумния срок и съответно до осъждането на ответниците по реда на чл. 2б ЗОДОВ. Макар и съдебните решения да не са постановени в инструктивния срок, това не е накърнило правото на въззиваемия на разглеждане на делото в разумен срок, в частност това право не е нарушено от страна на състава на СГС. От събраните по делото доказателства се установява, че действително съдебното решение по 3 в.гр.д. № 10784/2019 г. по описа на СГС е постановено почти шест месеца след обявяването на делото за решаване. Това обстоятелство само по себе си обаче не може да обоснове извод, че с действията си съставът на СГС е допринесъл за забавяне на делото извън разумния срок по смисъла на чл.2б ЗОДОВ.

Първоинстанционният съд не е отчел, че част от периода, включен в продължителността на делото и в частност в този за решаване на делото по същество, е обхванат от обявената световна пандемия, във връзка с което, е бил ограничен достъпът на съдии, служители и граждани до сградите на съдебната палата, като насрочените в този период дела следвало да бъдат отложени за други дати, с оглед защитата на здравето и живота на участниците в процеса. Тези обстоятелства са явяват форсмажорни и непреодолими от страна на съдебния състав, като защитата на по-висшия интерес - живота и здравето на хората - взима превес пред принципа за бързо разглеждане на делата. Това отлагане на насрочени дела е довело до ситуация, при която в рамките на едно открито съдебно заседание следвало да се разглеждат голям брой дела и съответно до съществени затруднения за движението им, събирането на доказателствата и не на последно място постановяването на съдебните решения. Така възникналите проблеми в организацията на работата на съдилищата не биха могли да бъдат предвидени от компетентните органи и съответно взети предвид, поради което държавата не следва да се държи отговорна за известни забавяния в съдебните производства, до които е довел стремежът за защита на човешкия живот.

Периодът, в който делото е било на етап от обявяване за решаване до постановяване на съдебния акт не е съществен по своята продължителност и предвид горните обстоятелства моли да бъде счетен за разумен. Противно на приетото от първоинстанционния съд, за този период влияние оказва високата натовареност на СГС, която може и следва да се вземе предвид като извинителен критерии, когато държавата проявява активно и ефективно поведение за преодоляване на проблема особено в ситуацията на възникнала пандемия. Действително ЕСПЧ приема, че натовареността на съдилищата не е извинителен факт, тъй като държавата е длъжна да организира съдебната си система, така че правораздаването да се осъществява в разумен срок, но в същото време с решенията по делата Шееле срещу Люксембург, № 41761/98, 17.май.2001 г., пар.29, Юнион Алиментария Сандерс С.А с/у Испания, № 11681/85, 07.07.1989 г.,Серия А, № 157, §§ 38 – 42, е прието и че високата натовареност може да се отчита като извинителен критерии във връзка с продължителността на производството, когато държавата е взела мерки за преодоляване на проблема с натовареността на отделни съдилища в съдебната система. Съгласно чл. 30 ЗСВ на всяко шестмесечие ВСС с решение приема анализ на натовареността на органите на съдебната власт, като информацията е публично достъпна по смисъла на чл. 187 ГПК на интернет адрес http://www.vss.justice.bg/ и се извлича от Анализите за дейността на съдилищата в РБ, в т.ч. и СГС, както и Годишните програми на ВСС, съдържащи пакетите от мерки, касаещи преодоляване на претовареността на съдилищата в страната. На сайта на Министерство на правосъдието в раздел „Международна дейност”, също е публикувана информация в цитирания смисъл, установяваща, че държавата работи за преодоляване на проблемите с натовареността на съдилищата. С оглед изложеното, моли да се приеме, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че с поведението си при 4 постановяване на съдебното решение по процесното дело СГС е довел до забавяне на производството извън разумния срок. Евентуално, моли да се вземе предвид посочените възражения като основание за намаляване на отговорността на ответника СГС значително под присъдения с обжалваното решение размер. Евентуално, ако въпреки горното, съдът приеме, че първоинстанционният съд правилно е заключил, че с поведението си при постановяване на съдебното решение по процесното дело, съставът на СГС е накърнил правото на въззиваемия, защитено от чл.2б ЗОДОВ, то моли да се приеме, че изводите му за дължимия размер на обезщетението са неправилни.

Разпечатката съдържа 19 от 154 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1c74ce28-4d78-42a3-b5aa-4059d63f48fa