Решение № 775 от 22.05.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 835/2023
- Вид
- Решение № 775
- Подписан
- 22.05.2023
- В сила
- 14.06.2023
- Състав
- Валентин Пушевски
Цитирани разпоредби
- чл. 125, ал. 5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 179, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 775 гр. Варна, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20233110200835 по описа за 2023 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Джамбо Лайф“ ЕООД, с ЕИК: 204757451, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ № 303, вх. 6, ет. 8, ап. № 31 срещу Наказателно постановление № 666387 – F675/303/ 05.10.2022 г., издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева за това, че на 17.08.2022 г. при проверка в информационния масив на ТД на НАП гр. Варна е установено, че задълженото лице „Джамбо Лайф“ ЕООД, като регистрирано по ЗДДС лице не е изпълнило задължението си да подаде справка – декларация по ЗДДС за отчетен период 01.07.2022 г. – 31.07.2022 г. в териториалната дирекция по регистрацията си – ТД на НАП гр. Варна в установения в чл. 125, ал. 5 от ЗДДС срок до 15.08.2022 г. – СД по ЗДДС за посочения период е подадена на 16.08.2022 г., след изтичане на законоустановения срок – нарушение на разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
1
Дружеството – жалбоподател „Джамбо Лайф“ ЕООД признава, че в действителност е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, доколкото е депозирало в ТД на НАП гр. Варна справка – декларация по ЗДДС за отчетен период 01.07.2022 г. – 31.07.2022 г. на дата 16.08.2022 г., но акцентира, че това е първото му нарушение от този вид, справката – декларация за отчетния период е с нулеви стойности, поради което и по никакъв начин не е бил ощетен държавния бюджет, поради което и в случая, според него, е приложима разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Поради гореизложените съображения отправя молба за отмяна на процесното наказателно постановление и моли дружеството да бъде само предупредено, че ако извърши ново нарушение от същия вид в рамките на една година, ще му бъде наложено административно наказание.
В проведеното на 26.04.2023 г. открито съдебно заседание по НАХД № 835 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, дружеството „Джамбо Лайф“ ЕООД се представлява от своя законен представител г-н. П. Б. Б., който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление, поставяйки акцент в своята пледоария, че не отговаря на действителността твърдението, че не е подадено възражение с правно основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу съставения АУАН, както и, че закъснението на дружеството за подаване на справката – декларация е само в размер на един час и половина.
В проведеното на 26.04.2023 г. открито съдебно заседание по НАХД № 835 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Директорът на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Варна се представлява от своя процесуален представител ст. юрисконсулт И.Г., която моли за потвърждаване на наказателното постановление, обосновавайки се, че нарушението е безспорно установено, както и, че в хода на административно – наказателното производство не са били допуснати нарушения на процесуалните правила. Ст. юрисконсулт Г. претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.08.2022 г. св. П. И. И. – инспектор по приходите в ТД на НАП гр.
Варна извършила проверка в информационния масив на ТД на НАП гр.
2
Варна, като установила, че дружеството „Джамбо Лайф“ ЕООД, с ЕИК:
204757451, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ № 303, вх. 6, ет. 8, ап. № 31, в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице, не е изпълнило задължението си да подаде справка – декларация по ЗДДС за отчетен период 01.07.2022 г. – 31.07.2022 г. в териториалната дирекция по регистрацията си – ТД на НАП гр. Варна в установения в чл. 125, ал. 5 от ЗДДС срок, а именно до 15.08.2022 г..
Св. И. установила, че справка – декларация по ЗДДС за отчетен период 01.07.2022 г. – 31.07.2022 г. е подадена от дружеството на 16.08.2022 г. в ТД на НАП гр. Варна, като самата справка – декларация била „входирана“ с вх.
№ 03004290095.
Приемайки, че със своето поведение дружеството „Джамбо Лайф“ ЕООД е нарушило разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, на 12.09.2022 г. св. И. съставила акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирала дружеството за нарушение на посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което обаче не било разгледано от административно – наказващия орган, като на 05.10.2022 г.
Директорът на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание чл.
179, ал. 1 от ЗДДС, наложил на въззивното дружество административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева за извършено нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:
На практика в случая няма никаква необходимост от някакъв по – 3 задълбочен анализ на събраните в хода на административно – наказателното и съдебното производство писмени и гласни доказателства, с оглед на факта, че въззивното дружество признава не само, че е депозирало справка – декларация по ЗДДС за отчетен период 01.07.2022 г. – 31.07.2022 г. в териториалната дирекция по регистрацията си – ТД на НАП гр. Варна на дата 16.08.2022 г., т.е. вече след изтичане на законоустановения срок, но също така признава, че с това свое поведение, в частност бездействие е нарушило разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.
В този смисъл са показанията на св. П. И. И., които съдът напълно кредитира и представената разпечатка от информационния масив на ТД на НАП гр. Варна, от които е видно, че процесната справка – декларация е била подадена на 16.08.2022 г.
Основното възражение на дружеството – жалбоподател е, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, като съдът намира това възражение за основателно.
Мотивите на съда за така изразената позиция са следните:
Действително в ЗАНН не е предвиден законен критерий за преценката и квалифицирането като маловажен случай на дадено административно нарушение, поради което следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения.
От доказателствата по делото се установява, че в случая се касае само за закъснение в рамките само на един единствен ден. От нарушението не са настъпили никакви вредни последици, включително по никакъв начин не са увредени финансовите интереси на държавата. В наказателното постановление изрично е посочено, че е извършено за първи път, като също така в самата административно – наказателна преписка не се съдържат данни за някакви други констатирани административни нарушения на данъчното, осигурителното и финансовото законодателство, извършени от дружеството „Джамбо Лайф“ ЕООД – гр. Варна. Всички тези обстоятелства следва задължително да бъдат отчетени при преценката относно това дали са налице предпоставките на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Анализирайки всички установени и изброени по – горе обстоятелства, съдът, намира, че процесното 4 административно нарушение, за което е наказано дружеството – жалбоподател, представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, тъй като в незначителна степен е засегнало установения ред на държавно управление, без да предизвика вредни последици. Според чл. 93, т.
9 от ДР на НК „маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. При наличието на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е следвало да приложи посочената разпоредба, като не накаже нарушителя, а го предупреди устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението, ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/12.12.2007 г. по т.н.д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление. Предвид изложеното, съдът намира, че действително съвсем спокойно и най – важното законосъобразно Директорът на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Варна е можел да приложи разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, като не бъде издавано наказателно постановление, а само да бъде предупредено по официален ред дружеството, че нова констатация от страна на контролните органи за извършено нарушение в сферата на финансовото законодателство ще доведе до ангажиране на административно – наказателната му отговорност. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че извършваните проверки от държавните контролни органи (в това число и Националната агенция за приходите) не следва да имат за цел задължително да бъдат санкционирани определени частноправни субекти за извършени нарушения на законодателството, а следва основно да имат и предупредително въздействие върху тях, като контролните органи по този начин по – ефективно ще изпълняват своите функции по индивидуална и генерална превенция на нарушения на законодателството. Още повече, че подобно поведение и действия от страна на административно – наказващия орган са в унисон с разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, която предвижда възможност, при определени условия нарушителят да не бъде санкциониран с административно наказание за 5 констатирано нарушение, а да бъде административно – наказващия орган. официално предупреден от
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 666387 – F675/303/ 05.10.2022 г., издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Варна, следва да бъде отменено, като същевременно в изпълнение на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН съдът следва да бъде предупреден жалбоподателя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Само за допълнение на мотивите, съдът би желал да отбележи, че е вярно твърдението на въззивното дружество, че самото то е депозирало в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН възражение срещу съставения АУАН, което няма данни да е било разгледано от административно – наказващия орган, но в случая този пропуск не представлява процесуално нарушение, доколкото волята на административно – наказващия орган очевидно е била да не се прилага разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Съдът застъпва тази позиция защото и без наведено конкретно възражение, административно – наказващия орган би могъл да приложи разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, квалифицирайки нарушението като „маловажно“, т.е. постъпване на възражение срещу АУАН не е задължителна предпоставка за това дали ще бъде приложена разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН или респ. не.