Решение № 186 от 01.06.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Варна, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20233001000212 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.258 и сл.ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на И. Й. Т. и Г. Й. Н., двамата от гр.Добрич, чрез адв.К.К. от ВАК, срещу решение №124/14.12.2022г., постановено по т.дело №26/2022г. по описа на ОС Добрич, в частта, в която са отхвърлени исковете на И. Й. Т., ЕГН ********** и Г. Й. Н., ЕГН ********** срещу ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК 831830482, София, за осъждане на застрахователя на ГО на деликвента Д Х П, причинил при управление на товарен автомобил Форд Транзит с ДК №ХХ ХХХХ ХХ, ПТП на 07.05.2020г. в гр.Добрич, да заплати на ищците обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат от смъртта на тяхната майка З Г И, ЕГН **********, за размера над 100 000 лева до претендираните от всеки от тях поотделно по 120 000 лева.

За да отхвърли частично исковете съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, което е довело до погрешни правни изводи. Оспорва се изводът на съда за нарушение от страна на пострадалата З И на предписанията на чл.108 и чл.113 от ЗДвП, съответно определеният от съда процент съпричиняване на вреди от същото лице в размер на 10%. Твърди се напротив, че пострадалата няма принос за вредите, тъй като е спазвала всички предписания на ЗДвП, движила се е плътно в края на платното, противоположно на посоката на движение на ППС, по пътното платно доколкото няма обозначен тротоар на мястото на произшествието. Товарният 1 автомобил е подминал З и при движение назад всъщност е предприел маневра в посока, обратна на движението. При удара пострадалото лице е било с гръб към автомобила, точно на входа на предприятието за едрогабаритна техника на ЕЛ-СИ ООД. Пострадалата е гледала напред към автомобилите, които идват срещу нея, а не назад, тъй като не е очаквала заплаха от там. Считат, че по делото не се установява съпричиняване на вредите от пострадалото лице и съдът неправилно не е съобразил събраните доказателства, вкл. свидетелските показания на св.Д.П. Освен това, в жалбата се прави оплакване, че определеното обезщетение е в занижен размер съгласно критерия за справедливост в чл.52 ЗЗД и постановената съдебна практика в сходни случаи. Твърди се, че обезщетение в размер на 120 000 лева е в съответствие с присъжданите от съдилищата в сходни случаи. /цит.съдебна практика/ Претендира се отмяна на решението в отхвърлителната част /за по 20 000 лева за всеки от въззивниците/ и вместо това уважаване на исковете в пълен размер ведно с лихвата за забава, считано от 21.02.21г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се сторените по делото разноски и адв.хонорар за две инстанции.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на застрахователя.

В срока по чл.263, ал.2 ГПК е постъпила и насрещна въззивна жалба на ЗД БУЛ ИНС АД, чрез адв.М.Г., в частта, в която са уважени исковете на всеки от ищците, а именно за разликата над 80 000 лева до присъдените по 100 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди; в частта за присъдените законни лихви върху обезщетение в размер на 120 000 лева /а не върху присъдените 100 000 лева/, за периода от 14.07.20г. до 21.02.22г. Твърди се, че в частта за лихвата, същата е неправилно изчислена върху цялата претендирана с исковата молба сума, а не върху уважената от съда част.

Прави се оплакване срещу определения от съда размер на обезщетението като прекомерно. Възразява се срещу действително претърпените от ищците вреди от смъртта на пострадалото лице. Прави се оплакване и срещу приетото от съда съпричиняване в размер на 10%. Според застрахователя, съпричиняване на вредите от пострадалата следва да се определи на поне 1/3 и дори наполовина. Прилага се съдебно решение, в което при сходен случай е определен процент съпричиняване от 50%. Претендира се съобразяване размера на присъдената законна лихва, която е изчислена върху цялата претенция от 120 000 лева, за периода от 14.07.20г. до 21.02.22г., а не върху уважената част, съотв. следва да бъде определена върху размера, считан от въззивника за справедлив, а именно 80 000 лева. Моли за съобразяване на присъдените на застрахователя разноски за производството съобразно резултата.

Постъпил е отговор на НВЖ, подаден от адв.К. К. със становище за нейната неоснователност. Оспорва възраженията срещу размера на обезщетението както и наличието на съпричиняване на вредите от пострадалата. Твърди, че съгласно изслушаната САТЕ се установява, че пострадалата не е допринесла по никакъв начин за ПТП.

2

В съдебно заседание страните във въззивното производство не се явяват и не се представляват. Депозирани са молби, докладвани от съда, в които всяка от страните поддържа жалбата си и депозирания отговор по насрещната жалба.

За да се произнесе по спора въззивният състав съобрази, че производството е било образувано по искова молба на И. Й. Т. и Г. Й. Н., двамата от гр.Добрич, в качеството им на наследници –низходящи на починалата при ПТП на 07.05.2020г. в гр.Добрич, З Г И, с която същите претендират от ответното дружество, като застраховател на Гражданската отговорност на деликвента, причинил произшествието – Д Хр.П, при управление на МПС Форд Транзит с рег.№ХХ ХХХХХХ, собственост на МЕД –ХОНИГ ВНОС, ИЗНОС ЕООД. Твърди се, че при предприета маневра на заден ход процесното МПС блъска З И, в резултат на което пострадалата получава тежка мозъчна травма и почива малкопо-късно същия ден в спешното отделение на МБАЛ Добрич. Твърди се влязла в сила на 03.11.21г. присъда по НОХД №245/2021г. на ДОС, с която Д П е осъден за процесното произшествие. Твърди се, че пострадалата живеела наблизо до децата си И. и Г., като по време на произшествието се намирала до портала на предприятието, в което работела дъщеря и съвсем наблизо до същата им, пред очите на внуците си.

В исковата молба се твърди, че ищците и тяхната майка били в изключително близки отношения, въпреки че не живеели заедно. Виждали се или се чували всекидневно, обичали се и си памагали взаимно. Твърдят, че смъртта на З им причинила силни душевни и психически болки и страдания, които с времето се задълбочавали. Загубили съня си, не можели да приемат случилото се именно поради неговата внезапност и непредсказуемост. Тдвърдят, че към датата на ПТП било налице застрахователно покритие на Гражданската отговорност на водача на процесния автомобил, тъй като тя била застрахована от собственика на МПС в ответното дружество. Твърди се подадена застрахователна претенция пред същото още на 14.07.2020г. и след събиране на допълнителни доказателства най-късно на 18.08.21г., застрахователят отказал да изплати обезщетение.

Твърдят, че до момента на завеждане на иска не им е изплатено обезщетение за понесените неимуществени вреди. Всеки от ищците претендира обезщетение в размер на по 120 000 лева, ведно със законна лихва върху главниците, считано от 14.07.2020г. до завеждане на иска на 21.02.20г., в размер на 19 600 лева както и законната лихва до окончателното изплащане на задължението.

Ответникът ЗД БУЛ ИНС АД, представляван от адв.М.Г. от САК, оспорва исковете. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение за процесния автомобил с покритие към датата на ПТП. Релевира възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата – твърди се, че пострадалата З И е нарушила конкретни разпоредби от ЗДвП /чл.108, чл.113 и чл.114 ЗДвП/ като не се е придвижвала като пешеходец по тротоара или банкета на пътното 3 платно в посока обратна на посоката на движение на ППС. Пешеходката не е следвало да обръща гръб на маневриращото ППС, а е могла и да го види, тъй като е била спряла на пътното платно. Водачът на автомобила не е могъл да я забележи в огледалата за обратно виждане.

На самостоятелно основание се оспорва причинно-следствената връзка на настъпилата смърт с конкретното произшествие. Оспорва се размера на исковете в контекста на чл.52 от ЗЗД. Оспорват се твърденията за наличие на изключителна привързаност между ищците и тяхната майка, съответно търпените от тях неимуществени вреди от нейната смърт. Твърди се, че само формална родствена връзка не е достатъчна за присъждане на обезщетение, а към датата на ПТП отношенията между пострадалата и нейните деца са били прекъснати. Оспорва се и претенцията за присъждане на лихва върху обезщетението. Претендира се отхвърляне на исковете, а в евентуалност исковете да се уважат за много по-нисък от претендирания размер.

Тези възражения на ответника са надлежно оспорени от ищците чрез процесуалния им представител адв.К..

Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, в границите на въззивното производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

При преценка редовността на двете жалби съдът намира, че същите са подадени от легитимирани страни в производството, чрез надлежно упълномощените процесуални представители, в преклузивните срокове и при интерес от обжалването в съответните части. Въззивното производство е допустимо.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

В жалбите не се правят обосновани оплаквания за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения както и нови доказателствени искания, които да налагат съответно приложение на чл.266 ГПК и т.2 и т.3 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Предмет на производството е определеният размер на обезщетението и съответно приложението на материалноправните разпоредби на чл.51 и чл.52 от ЗЗД. Решението е обжалвано частично като е влязло в законна сила до размера от 80 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди за всеки от ищците, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане. В останалата част е предмет на въззивните жалби.

Поради изложеното, съдът намира, че са налице широк кръг обстоятелства, които не са спорни между страните и не подлежат на ново 4 установяване във въззивното производство – така, налице е валидно засрахователно правоотношение за процесния автомобил, с покритие към датата на ПТП на 07.05.2020г.; заявяване на застрахователна претенция от двамата ищци пред ответното дружество – застраховател на ГО на деликвента; обхванатите от обективните предели на чл.300 ГПК обстоятелства по влязла в сила присъда по НОХД 245/2021г. на ОС-Добрич; не е спорно, че ищците са низходящи на пострадалата З И, нейни пълнолетни деца.

Спорни са размерът на обезщетението, определим съгласно критерия, заложен в чл.52 ЗЗД както и наличието и размерът на приноса на пострадалата за настъпилите вреди.

Съгласно ППВС №4/1961г., кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди от смъртта на техен близък се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга. По силата на чл.45 и сл. ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредите могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени. В случаите на увреждане пострадалият понася болки и страдания, които пораждат за него право да търси неимуществени вреди. Той понася и имуществени вреди, изразяващи се най-напред в лишаването му от възможността да полага труд и да получава трудово възнаграждение, а след това и в извършването на необходими разходи за възстановяване на здравето.

При причиняване смърт на пострадалия неговите близки, които са били издържани и са имали правото на издръжка, търпят имуществени вреди поради лишаването им от такава издръжка. Близките на пострадалия понасят и неимуществени вреди, които също така подлежат на обезщетяване.