Решение № 170 от 05.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Пловдив, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20225001000639 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ЗД „Б. И.“ АД против решение № 260175 от 10.07.2022 г., постановено по т.д. № 37 по описа за 2021 г. на Окръжен съд Пловдив, в частта, с която ЗД „Б. И.“ АД е осъдено да заплати на Л. Т. С., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45 и сл. ЗЗД разликата над сумата от 40 000 лева до 60 000 лв. (обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в силни и продължителни психически и физически болки и страдания, причинени при ПТП на 27.07.2020 г. в гр. П., за което водачът на лек автомобил „Р. С.“, рег. № ******** – Н. Х. Б., ЕГН **********, е осъден с влязло в сила на 08.04.2021 г. протоколно определение по н.о.х.д.№ 2330/2021 г., ПРС 7 н.с.; ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.12.2020 г. до окончателното плащане.

В жалбата се съдържа оплакване, че в обжалваната част решението е неправилно поради противоречие на решаващите изводи на съда с материалния и процесуалния закон, и поради необоснованост. Искането е в тази част решението да се отмени и вместо това да се постанови друго, с което предявеният иск се отхвърли за разликата над сумата от 40 000 лева до уважения размер от 60 000 лева, както и да се присъдят сторените деловодни разноски за двете инстанции, с оглед постановеното решение.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата Л. Т. С., с който се изразява становище, че въззивната жалба е 1 неоснователна, а решението на Окръжен съд Пловдив в обжалваната му част е правилно и следва да се потвърди. Заявено е искане за присъждане на сторените във въззивното производство деловодни разноски.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Окръжен съд Пловдив е образувано по предявени от Л. Т. С. против ЗД „Б. И.“ АД обективно съединени осъдителни искове за заплащане на следните суми: 80 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи претърпените от нея болки и страдания , вследствие на получени увреждания от претърпяно на 27.07.2020 г. ПТП: счупване на лявата бедрена кост в горната част – в областта на тазобедрената става; контузия на главата с охлузване на ляво слепоочие; контузии на лява раменна и лява лакетна стави; оток и кръвонасядане на дясната подбедрица, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на получаване на поканата до окончателното изплащане; 6679.47 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на получаване на поканата до окончателното изплащане.

Исковете се основават на следните, установени по делото факти:

На 27.07.2020 г., около 10,30 ч. в гр. П., на ул. П. Е.“, при управление на лек автомобил „Р. С.“, рег. № ******** , водачът Н. Х. Б. в нарушение на правилата за движение, предприемайки движение на заден ход без правилно да наблюдава и възприема цялото пространство зад автомобила, блъска пресичащата на пешеходната пътека зад автомобила Л. Т. С., причинявайки й различни телесни увреждания.

Безспорно установено е също, че вина за настъпилото ПТП има водачът на лекия автомобил „Р. С.“, рег.№ ******** Н. Х. Б., който с одобрено от съда споразумение, с влязло в сила на 08.04.2021 г. протоколно определение по н.о.х.д.№ 2330/2021 г., ПРС 7 н.с., е признат за виновен за описаното деяние и му е наложено съответното наказание. Съгласно чл. 300 ГПК вр. с чл. 413, ал.2 и ал.3 НПК - влезлите в сила присъди и решения на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Безспорно установено е също, че собственикът на лекия автомобил „Р.

С.“, рег. № ********, към деня на произшествието е имал сключен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, по застрахователна полица № **/**/******, валидна за периода от 15.11.2019 г.

- 14.11.2020 г.

Не е спорно също, че вследствие от удара, ищцата Л. С. е получила следните увреждания: счупване на лява бедрена кост в областта на тазобедрената става; контузия на главата и рана в лява темпорална част; контузия на лява раменна и лакътна става и гърдите в ляво; контузия и хематом на дясна подбедрица.

Получените вследствие процесното ПТП увреждания са наложили първоначална хоспитализация, оперативна интервенция и болнично лечение през периода от 27.07.2020 г. до 06.08.2020 г. - за наместване фрактурата с 2 метална остеосинтеза и за лечение с приемане на антибиотици, аналгетици, антикоагуланти, вливане на водно-солеви разтвори, плазма и Ер-маса, както и за превръзки и рехабилитация.

След операцията е последвал възстановителен период в домашен режим и провеждане на рехабилитации, като през целия период след инцидента и извършената операция, ищцата е бил обездвижена, не могла да се придвижва без чужда помощ и без помощни средства, както и да се обслужва самостоятелно през един доста продължителен период.

Според приетото по делото и неоспорено от страните заключение на СМЕ на вещото лице д-р К. П., самият период на възстановяване на ищцата продължава и понастоящем – две години след инцидента. Вещото лице е констатирало, че ищцата все още се придвижва с помощни средства – една патерица; че мускулатурата на лявото бедро не е възстановена; флексията в лава тазобедрена става е до 80 градуса и поради това ротацията е невъзможна.

Несъмнено е следователно, че получените от ищцата травматични увреждания са й причинили продължителни и силни по степен болки и страдания. Освен, че са довели до разстройство на здравето с трайно затруднения на движението на левия крак, получените вследствие произшествието травми са били свързани и със силни болки, травмираща оперативна интервенция, продължително обездвижване на пострадалата и произтичащите от това неудобства – затруднения в извършването на обичайните всекидневни дейности, включително и такива, свързани с бита и със самообслужването. Въпреки навременното лечение, както и обездвижването на пострадалия крайник, предвид характера и тежестта на травмите, а и напредналата възраст на ищцата, възстановяването й е продължило през един значителен период и все още не е приключило напълно. Установено, че С. продължава и понастоящем да търпи болки и неудобства, заради непълното възстановяване на увредения крак и произтичащите от това затруднения с придвижването.

Освен описаните физически болки и страдания, получените увреждания и съпътстващите ги усложнения са довели до продължителен и труден възстановителен процес, който се е отразил неблагоприятно върху психическото състояние на ищцата и социалните й контакти. Вследствие преживения стрес от инцидента и последвалото лечение, медицински процедури, продължителния възстановителен процес, свързан с трайно обездвижване и затруднения в обслужването, С. станала изнервена, плачлива, загубила ежедневните си контакти с близки и приятели.

Установените по делото факти са достатъчни, за да приеме, че е налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432 КЗ във вр. с чл. 493 от КЗ т. е. да се приеме, че предявеният иск е доказан по основание.

Основният спор между страните е свързан с размер на дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди.

Определяйки размера на дължимото обезщетение, Окръжен съд Пловдив се е съобразил с установените по делото обстоятелства, относно характера и степента на понесените от Л. С. болки и страдания, които са определящи за размера на обезщетението, като при установяване на конкретните им проявления, интензитета и продължителността им, се е позовал на заключенията на съдебно-медицинската експертиза, както и на свидетелските показания.

3

Основните, поддържани във въззивната жалба оплаквания на ответното застрахователно дружество за несъответствието на определения с обжалваното решение размер на застрахователното обезщетение за неимуществените вреди с характера, интензитета и степента на претърпените от него болки и страдания, в резултат на получените от процесното ПТП травми, са неоснователни.

При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди, съобразно с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, следва да се изхожда преди всичко от вида, характера и броя на уврежданията; продължителността и степента на претърпените болки; физическия, психически, битов и социален дискомфорт; продължителността и сложността на лечението; продължителността на оздравителния и възстановителния период, прогнозата на възстановяване и пр.

В случая е безспорно установено, че причинените на ищцата травматични увреждания се характеризират със сравнително висока тежест, обусловена от характера и мястото на получените увреждания, което е свързано с изпитване на силни болки и страдания, продължили през един сравнително дълъг период и все още неотшумели напълно. В случая, вследствие процесното ПТП ищцата е получила счупване на левия крак, което е наложили извършването на операция. Въпреки проведеното продължително лечение и рехабилитации, травмата е довела до трайно физическо увреждане.

Освен това болките са били съпътствани и с други физически страдания – трайно ограничаване на телесните движения, което на свой ред е довело до продължително влошаване качеството на живот на пострадалата и до значителни промени в него - затруднения в ежедневните дейности, затруднения в самообслужването, невъзможност за един дълъг период да се движи и да извършва обичайните си дейности, и да се обслужва самостоятелно.

Във връзка с поддържаното във въззивната жалба становище на ответника, че търпените от ищцата неудобства и продължителното й възстановяване се дължали и на лошото здравословно състояние преди произшествието, следва да се отбележи, че по делото не са ангажирани доказателства в тази насока. Единственото заболяване, описано конкретно от вещото лице д-р П., което е оказало влияние върху възстановителния процес е остеопорозата, с което е свързано и странично мигриране на поставения динамичен винт и произтичащите от това болки и неудобство на пострадалата при сядане. Този факт е отчетен от първоинстанционния съд при определяне вида, степента и интензитета на претърпените от ищцата болки и страдания, съответно - при определяне размера на обезщетението.

Отчитайки общите и специфични обстоятелства, отразяващи характера и тежестта на претърпените от ищеца неимуществени вреди, настоящият състав преценява, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер от 60 000 лева съставлява справедлив паричен еквивалент за тяхното възмездяване.

В този смисъл обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди в обжалваната му част.

За разноските:

Предвид изхода от спора във въззивното производство, в полза на ищцата следва да се присъдят сторените в това производство разноски.

4

Същите са заявени в размер на 2640 лева, за заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид направеното от представителя на ответното дружество възражение за прекомерност, което съдът приема за основателно, с оглед фактическата и правна сложност на делото и обжалваемия интерес, размерът на дължимите за това производство разноски в полза на ищцата следва да се редуцира до предвидения в разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (редакция от 31.07.2020 г.) минимален размер от 1130 лева.

В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260175 от 10.07.2022 г., постановено по т.д. № 37 по описа за 2021 г. на Окръжен съд Пловдив, в частта, с която ЗД „Б. И.“ АД е осъдено да заплати на Л. Т. С., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 и сл. ЗЗД разликата над сумата от 40 000 лева до 60 000 лв.