Решение № 335 от 20.11.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. Пловдив, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно търговско дело № 20255001000440 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №126 от 17.03.2025г., постановено по т.дело №264/2024г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, „Застрахователна компания Лев Инс“АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“№67А, е осъдено да заплати на К. И. Д. с ЕГН:********** и постоянен адрес: гр.П, ел. Г. И. № *******, сумата от 25000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на телесни увреждания, причинени при ПТП на 17.01.2023г., предизвикано виновно от водач на тежкотоварен автомобил „Волво“ с рег.№ *******, който е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника, както и сумата от 255,42лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в разходи за заплащане на медикаменти и медицинско удостоверение по повод получените телесни увреждания, ведно със законната 1 лихва върху тези суми, считано от 18.07.2023г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 1470лв., представляваща направени в производството по делото разноски, като исковете за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 25000лв. до пълния предявен от 45000лв. и за обезщетение за имуществени вреди за разликата над уважения размер от 255,42лв. до пълния предявен от 2274,41лв., както и иска за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 17.01.2023г. до 18.07.2023г. са отхвърлени, като К. И. Д. с ЕГН:********** и постоянен адрес: гр.П, ел. Г. И. № *******, е осъден да заплати на „Застрахователна компания Лев Инс“АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“№67А, сумата от 890лв. направени деловодни разноски по съразмерност, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят „ЗК Лев Инс“АД, който чрез пълномощника юрисконсулт И. Г. го обжалва в частта му относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди за размера над 5000лв. до присъдения от 25000лв. със законна лихва, като излага доводи за неправилност, свързани с преценката на събраните доказателства и допуснати процесуални нарушения при събирането на такива във връзка с действително претърпените вследствие именно на ПТП травми, техния характер и продължителността на възстановителния период, считайки за нарушена нормата на чл.52 от ЗЗД при определяне на справедливия размер на обезщетението. Претендира за отмяна на решението в обжалваната му част с отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер над 5000лв., както и за присъждане на направените пред двете инстанции разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба от К. И. Д., чрез пълномощника адв.Е. Г., против същото решение в частта му, с която е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 25000лв. до пълния предявен от 45000лв., по съображения относно характера на травмите и възстановителния процес, с оглед на които присъденият размер на обезщетението се счита за несправедливо занижен, и моли за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на претендираното обезщетение в неговата цялост със законна 2 лихва от 18.07.2023г., както и за присъждане на направените пред двете инстанции разноски и адвокатско възнаграждение.

Ответникът по насрещната въззивна жалба „ЗК Лев Инс“АД е подал чрез пълномощника юрисконсулт И. Г. писмен отговор на същата с развити в него подробни съображения за нейната неоснователност и искане тя да бъде оставена без уважение.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предявен е от К. И. Д. против „ЗК Лев Инс“АД иск по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение от 45000лв. за неимуществени вреди, претърпени вследствие получените при ПТП на 17.01.2023г. на територията на общ.Д., на път ********* ***+***, причинено по вина на водача В. А. И. на тежкотоварен автомобил „Волво ФХА“ с рег.№ ** **** **, за който е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица №BG/22/12***2355656 със срок на действие от 10.08.2022г. до 09.08.2023г., травматични увреждания – травма на раменния пояс и мишницата; сублокация на акромиоклавикуларната става, разкъсани мускулни влакна и оток на околните структури; увреди на делтов мускул; навяхване и разтягане на части от раменния пояс, изкълчване на акромиоклавикуларната става; ограничена и болезнена абдукция и ротация на ръката в раменната става; болка, изтръпване и мравучкане на пръстите на ръката, ирадиране от ляво рамо към гръбначен стълб, ведно със законната лихва от 17.01.2023г.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил механизма на произшествието и вината на водача на тежкотоварния автомобил, поддържайки вина за него да има водачът на лекия автомобил „Киа Спортидж“ с рег.№ ** **** **, нарушил разпоредбата на чл.24 от ЗДвП, евентуално да е съпричинил вредоносния резултат, както и е оспорил ищецът да е бил пътник в този лек автомобил и да е пострадал при ПТП. Поддържа описаното състояние в лявата раменна област да е с хронично дегенеративен прогресиращ характер и да не е възможно да се получи вследствие на ПТП.

Оспорва наличието на сублуксация на акромиоклавикуларната става. Твърди при частичното й изкълчване имобилизацията да продължава между 21-25 дни, а на ищеца да е поставена 45-градусова абдукционна ортеза на 35-ия ден 3 след травмата, когато всички мекотъканни увреждания вече са зараснали, с нова продължителност на имобилизацията за още 30 дни, което е терапевтично неиздържано и е удължило възстановяването на оплакванията от лявото рамо. Оспорва ищецът да е бил зависим от грижите на своите близки, да е затруднен и към момента нормалния му начин на живот, както и да не е завършил възстановителния период. Оспорил е настъпването на психологически и емоционални последици от инцидента. Заявил е възражение за съпричиняване, изразяващо се в липсата на поставен предпазен колан.

С първоинстанционното решение е прието въз основа на представените писмени доказателства, свидетелските показания и заключението на КСМАТЕ, че ударът на лекия автомобил, в който е пътувал ищеца, е настъпил поради неспазване на дистанция от водача на товарния автомобил в нарушение на чл.23,ал.1 от ЗДвП, без да е налице противоправно поведение на водача на лекия автомобил, който не е имал възможност да предотврати настъпване на удара. Прието е въз основа на писмените доказателства, показанията на св.У и заключенията на КСМАТЕ и назначената допълнително СМЕ, ищецът да е претърпял вследствие на ПТП твърдените травматични увреждания, включително сублуксация на акромиоклавикуларната става, с изключение на соченото от ищеца изтръпване и мравучкане по цялата лява ръка. При определяне на размера на дължимото при наличие на предпоставките по чл.45 от ЗЗД, съответно чл.432 от КЗ, обезщетение за неимуществени вреди е взето предвид по смисъла на чл.52 от ЗЗД, че към датата на катастрофата ищецът е бил на 34 години и в резултат на причиненото травматично увреждане е получил травми в областта на гръдния кош, дясно рамо и сублуксация на акромиоклавикуларната става отляво, които се характеризират с болка, като сублуксацията на акромиоклавикуларната става е тежка травма, трудно лечима и изключително болезнена в началния период, довела до обездвижване на ръката за два месеца по преценка на лекуващия лекар, което е удължило възстановителния период над обичайния за такъв тип травми от един месец, протекъл в рамките на повече от четири месеца, в началото на които не е могъл да се обслужва сам, да спи, поради силната болка, да работи пълноценно, като му е била необходима помощ за най-елементарни ежедневни нужди, а и понастоящем е останала болезненост при движение на лявата ръка. Ищецът изпитал и силен стрес, който, в съчетание с получените травми, довел до несигурност във възможностите му 4 и страх от шофиране, както и дори от пътуване в автомобила при приближаване на друг автомобил зад него, който страх още не бил отшумял.

Прието е за неоснователно възражението за съпричиняване, тъй като не се установява безспорно твърдението на ответника ищецът да е пътувал без предпазен колан, което се опровергава от свидетелските показанията и от заключението на КСМАТЕ.

Настоящата инстанция, с оглед правомощията си по чл.269 от ГПК, намира първоинстанционното решение за валидно, а в обжалваната му част и за допустимо. Ищецът Д. е предявил претенцията си за плащане на обезщетение за неимуществени вреди с получена от застрахователя на 18.07.2023г. застрахователна претенция и в срока по чл.496,ал.1 от КЗ застрахователят е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000лв. за контузия на дясна гръдна половина и е отказал заплащане на обезщетение за увреждания на раменния пояс и мишница, поради това, че състоянието в лявата раменна област е с хронично дегенеративен прогресиращ характер и не е било възможно да се получи по време на ПТП, при което са налице процесуалните предпоставки по чл.498,ал.3 от КЗ.

Спорът във въззивното производство се концентрира единствено около размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, с оглед действително претърпените такива вследствие на ПТП, техния характер и продължителността на възстановителния период, доколкото първоинстанционното решение не се обжалва в осъдителната му част относно присъденото обезщетение от 5000лв., а за разликата над този размер до пълния предявен от 45000лв., както и не се обжалва относно присъденото обезщетение за имуществени вреди от 255,42лв., при което елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, обуславящи функционално отговорността на застрахователя по прекия иск по чл.432,ал.1 от КЗ на увреденото лице, са установени със задължителна сила по обвързващ начин с влязлото в сила в необжалваните му осъдителни части първоинстанционно решение.

Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД при съобразяване с конкретните обективни обстоятелства от значение за степента и интензитета на търпените физически, психически и емоционални болки и страдания, и с оглед на социално-икономическите условия в страната към 5 датата на деликта, от когато възниква отговорността.

В първоинстанционното производство е прието заключение от 10.01.2025г. на КСМАТЕ, изготвено в медицинската си част въз основа на представените медицинско направление, две съдебномедицински удостоверения, амбулаторни листове, МРТ изследване и извършен на 18.12.2024г. от експерта д-р С С личен преглед на ищеца. Според същото, при процесното ПТП Д. е получил травма на лявото рамо, изразяваща се в: сублуксация на акромиоклавикуларната става; мускулус супраспинатус – импийджмънт синдром. Дезинтеграция на влакна; оток на делтоидния мускул.

Калцификати в сухожилието и инсерацията на м.купраспинатус; оток на сухожилието на м.субскапуларис, според както е отразено в приложеното на л.23 образно разчитане №12632/03.02.2023г. Според поясненията, дадени от експерта в съдебно заседание на 20.01.2025г., „луксация“ означава изкълчване, а „сублуксация“ означава малко разместване. Акромиоклавикуларната става е разположена между израстък на лопатката горе и ключицата. „Мускулус супраспинатус“ е едно мускулче, а „импийджмънт синдром“ означава, че има затискане на това мускулче, при което мускулни влакна са попаднали вътре в ставните повърхности и по този начин се притиска. „Дезинтеграция на влакна“ означава, че има разкъсани мускулни влакна. „Делтоиден“ е мускулът, който тапицира рамото. „Инсерация“ е участъкът между мускула и неговото сухожилие. Калцификатите в мускулите в случая вероятно се дължат на кръвонасядане. Всички посочени увреждания са на рамото и се касае за тежка травма, която се лекува трудно и продължително и не всеки път края е успешен. Във връзка с обстоятелството, на което акцентира ответника и в подадената от него въззивна жалба, че, според отразеното в медицинското направление №85/18.01.2023г. и съдебномедицинското удостоверение от 19.01.2023г. ищецът първоначално непосредствено след произшествието се е оплаквал единствено от болки в гръдния кош и то в дясната част, а не от болки в лявото рамо, като чак в амбулаторния лист от 01.02.2023г. е посочена травма на раменния пояс и мишницата, вещото лице е пояснило, че първоначално при произшествието цялото тяло на ищеца е било натъртено и всичко го е боляло, поради което той не е можел да конкретизира всичките си оплаквания и да отграничи основната болка, маскирана от останалите до отшумяването им.

Разпечатката съдържа 24 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1c74287f-c51b-4700-8adb-67b60fa81a87