Решение № 260013 от 20.04.2022, Окръжен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260013 град Шумен,

20.04.2022г.

Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Окръжен съдия: Зара Иванова при секретаря Т.Кавърджикова, като разгледа докладваното от окръжния съдия т.д. №85 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е искова молба от А.С.Я., ЕГН **********, адрес: *** М.С.Я., ЕГН **********, адрес: ***, Й.Я.К., ЕГН **********, адрес: *** и С.Г.К., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес *** срещу „Бул Инс“ ЕИК **********, седалище и адрес на управление: гр.София , бул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано от С.П.с която са предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл.

226, ал. 1 от КЗ (отм.) във връзка с § 22 от

ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищците твърдят, че на 15.08.2014 г. на път ІІ-73

/Шумен-Карнобат/, км 4+582, е настъпило ПТП с участието на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № .... управляван от Г.Г.М.. и пешеходката, в резултат на което по непредпазливост била причинена смъртта на последната. Сочи се, че водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ....- Г.М.., е нарушил правилата за движение по пътищата и въпреки предприемането на аварийно спиране реализирал ПТП с М.К.и по непредпазливост причинил смъртта й.

Твърдят също, че във връзка с настъпилото събитие е образувано ДП № 87/2014 г. по описа на ОД на МВР – Шумен, пр. пр. № 1796/2014 г. по описа на ОП – Шумен, което било прекратено с Постановление за прекратяване на наказателно производство. Излагат също, че внезапната загуба е довела до множество страдания и огромни затруднения в осиротялото семейство на М.К.. Твърдят, че А.Я., М.Я. и Й.К. са внуци на починалата и към момента на нейната смърт те почти ежедневно са поддържали изключително близки и топли отношения с нея, както и че изживяват изключително тежко внезапната смърт на своята баба и до момента не могат да приемат загубата й. Сочи се също, че С.К. е сестра на починалата, като до момента на смъртта на М.К.те са поддържали изключително близки и топли отношения, живели са в обич, разбирателство и подкрепа. Предвид на това, че в българското общество семейните отношения са традиционно близки и обичайно децата се отглеждат от бабите и дядовците си, а батковците и каките помагат на по-малките си братя и сестри, помежду им се пораждала духовна взаимност и емоционална привързаност. Твърди се, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, какъвто е и настоящия случай, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, е справедливо да се присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тази връзка ищците сочат в исковата си молба многобройна съдебна практика и считат, че са налице всички необходими предвидени предпоставки за възникване и ангажиране отговорността на застрахователя ЗД „БУЛ ИНС“ АД за заплащане на обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди в пълния им претендиран размер, без да се прилага ограничаването на отговорността на застрахователя до сумата в размер на 5 000 лв. за всяко увредено лице. Поради това и с оглед характера на вредите, предявяват срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, със седалище и адрес на управление гр. София, иск за всеки един от ищците поотделно, а именно: А.С.Я., М.С.Я., Й.Я.К. и С.Г.К., за сумата от по 70 000 лв. (в общ размер на 280 000 лв.), представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от загубата на праводателката им М.Г.К., като претенцията е формирана след отчитане на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на М.Г.К. в размер на 30%, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на смъртта – 15.08.2014 г., до окончателното й изплащане. Претендират направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

С молба вх. № 260949/26.10.2020 г. на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК ищците изменят размера на предявените искове, като намаляват претенцията от по 70 000 лева на по 20 000 лева за всеки .

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК, ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Предвид обстоятелството, че ищците са внуци и сестра на покойната М.К., ответникът сочи, че съгласно приетото в т. 1 от ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.09.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, и обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. Ответникът сочи, че ищците нямат право на обезщетение, защото житейски е невъзможно да се изгради такава връзка като описаната в практиката на ВКС по отношение на всички ищци, които са и от разнороден кръг. Твърди също, че на преките наследници е присъдено и изплатено обезщетение във връзка с воденото от тях гр. д. № 5548/2017 г. на СГС І-6 състав и в.гр.д. № 363/2019 г. на САС.Ответникът твърди, че пострадалата М.К.е страдала от психическо заболяване и за нея не са полагани никакви грижи от нейните роднини, в т.ч. ищците, като най-вероятно ПТП е резултат от суицид. Прави се евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалата, която не е пресичала на пешеходна пътека, не се е съобразила с посоката и скоростта на движение на приближаващия към нея автомобил, като се е поставила в превишен риск. Твърди се, че пострадалата е можела да се предпази и да избегне удара, но не е предприела нищо, а напротив, вървяла е към правомерно движещия се автомобил.

Според ответника посочената в исковата молба степен на принос - 30% от страна на пострадалата, е нереално занижен. Според него, ако водачът на лекия автомобил има някакъв принос за ПТП, то не е повече от 1%. Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност на предявените искове за главница и лихви.

В срока по чл. 372 от ГПК в допълнителна искова молба ищците сочат, че поддържат предявените искове и направените доказателствени искания с исковата молба.

Твърдят, че попадат в кръга на правоимащите на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие смъртта на праводателя им – М.К.. Намират, че цитираното от ответника гражданско дело е неотносимо към настоящия спор, предвид залегналия в ГПК принцип за непосредственост. Твърдят, че процесното ПТП е настъпило така, както е описано в исковата молба, и вината за настъпване на ПТП принадлежи на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № .... застрахован в ЗД „БУЛ ИНС“ АД. Също твърдят, че смъртта на М.Г.К. се намира в причинно-следствена връзка с получените от процесното ПТП телесни увреждания, като в тази връзка са ангажирани писмени доказателства и е направено искане за назначаване на СМЕ.

Касателно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата считат, че следва да се вземе предвид обстоятелството, че размерът на исковите претенции, представляващи застрахователни обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка непосредствена последица от загубата на праводателката им М.К., е формиран след отчитане на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на М.К.В срока по чл. 373 от ГПК от ответника е постъпил отговор на допълнителната искова молба, с който оспорва иска по основание и размер и поддържа отговора на исковата молба изцяло. Оспорва да е налице „особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди“ по смисъла на ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Счита, че в конкретния случай към датата на ПТП е действало ППВС № 2/1981 г., следователно ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС не се прилага за ПТП, настъпили преди датата на постановяването му и отмяна на действащото до преди това.

Съдът въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На първо място следва да бъде даден отговор на възражението на ответника, че доколкото процесното ПТП е настъпило преди издаването на ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК, а ищците се явяват лица, които са извън кръга роднини посочени в постановлението и като такива не притежават право да търсят обезщетение за вреди от починалия им роднина. Не могат да бъдат споделени доводите на ответника относно приложението и действието на тълкувателно Решение № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК.

Настъпването на застрахователното събитие преди приемане на тълкувателното решение не изключва приложението му. По аргумент на разпоредбите на чл. 46 от ЗНА, предмет на тълкуване е правната разпоредба. Тълкувателните решения не са нормативни актове, а теорията ги възприема като източник на правото, доколкото тълкувателните решения косвено са задължителни за всички правни субекти. Тълкувателните решения служат за уеднаквяване на съдебната практика, с оглед гарантирането на правилното и еднакво приложение на законите спрямо всички. Съществено е в случая, че с ТР №

1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК не се изоставя даденото тълкуване с Постановление № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г., а се разширява даденото с посочените тълкувателни актове, тълкуване. Това е в синхрон и с процеса на създаването и изграждането на правната система на правото на Европейския съюз и водещата роля на Съда на ЕС в този процес, който чрез своите съдебни актове на тълкуване извежда водещите принципи на приложението на правото на ЕС, като по този начин съдебните решения на СЕС самоизграждат правната система, което е наложило осъвременяване на съдебната практика, а не цялостното изоставяне на установената такава.

Между страните не е спорно, че към датата на

ПТП , гражданската отговорност на лицето сочено като деликвент- Г.М.. е застрахована при ответника, относно управляваното от него МПС - л.а Фолксваген Голф с per № .....

От протокол за ПТП № 1480934, протокол за оглед на местопроизшествие от 15.08.2014 г., от показанията на свидетеля Г.М.., както и от заключението на приетата по делото САТЕ, съдът приема за доказано, че ПТП е настъпило при следния механизъм : На 15.08.2014г., управляваният от Г.Г.М.. л.а Фолксваген Голф с per

№ ...., се движел по път П-73

/Шумен-Карнобат/ в посока от гр. Шумен за гр. Карнобат, през светлата част на денонощието. Платното за движение е било с двупосочно движение, с по една пътна лента за движение на превозни средства в съответната посока, разделени с пътна маркировка бяла прекъсната линия. Пътната настилка е била от асфалтобетон и е била суха. Скоростта на движение на автомобила е била в рамките на около 86,9 км/ч, и след преминаването му покрай разклона за с. Дибич, в района на км 4+583, пешеходеца М.Г.К. предприема пресичането на платното за движение, като навлиза от района на лявата граница на пътното платно и бягайки се движи в посока отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила и косо спрямо оста на платното за движение. Водачът на автомобила възприема пешеходеца като опасност за движението си и предприема спиране на управляваното от него превозно средство, но не успява да спре и настъпва удар с намиращия се в коридора му за движение пешеходец, когато пешеходеца се намира в район който отстои на около 0,85 метра вляво от дясната граница на платното за движение. След удара л.а Фолксваген изминава път с дължина от около 22 метра, до момента на окончателното му установяване в покой в район в лявата пътна лента, като под автомобила се образува тъмно петно вследствие възникнал теч на течност от предната част на превозното средство. След удара тялото на пешеходеца е "носено" и отхвърлено напред и пада пред предната част на установилия се в покой автомобил, като същото се установява в покой в района на дясната пътна лента. Вследствие настъпилото произшествие пешеходеца М.Г.К. е получила телесни наранявания които са несъвместими с живота и същата умира на мястото на ПТП. По л.а Фолксваген са причинени повреди по предната част на автомобила.

Разпечатката съдържа 27 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1c73fcc9-6b12-4e38-bfd5-74212f0b7955