Решение № 415 от 26.02.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

Гр. София, 26.02.2018 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,

VІ-8 състав, в открито заседание на пети декември две хиляди и седемнадесета година, в следния състав

СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА при участието на секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 9424 по описа за 2012 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по настоящото дело, след направен от ищеца “Б.Ф.К.” ЕООД, ЕИК ********, отказ по чл. 233 от ГПК от част от предявените искове и прекратяване на производството по делото в тази част с определение на съда от 17.02.2016 г., е по предявени от “Б.Ф.К.” ЕООД против ответника “И.” АД, ЕИК********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 56 от ЗПУПС вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 2 374 515,04 щатски долара, представляваща главница по Договор за депозит от 20.05.2009 г. и сметка с IBAN:

***, сключен между “И.” АД и “Б.-Я.1” ЕООД, сумата от 152 573,19 щатски долара, представляваща общия размер на възнаградителната лихва от 9% годишно, изчислена на база 365/365, върху главницата по депозита съгласно чл. 2 от Договор за депозит от 20.05.2009 г. и сметка с IBAN: ***, сключен между “И.” АД и “Б.-Я.1” ЕООД, за периода от 02.06.2009 г. до 25.02.2010 г., сумата от 50 000 щатски долара, представляваща част от мораторна лихва за забава в общ размер от 748 028,89 щатски долара, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата на дължимата сума от общо 2 527 088,23 щатски долара (главница и възнаградителна лихва) по Договор за депозит от 20.05.2009 г. и сметка с IBAN: ***, сключен между “И.” АД и “Б.-Я.1” ЕООД, за периода от 26.02.2010 г. до 20.12.2012 г., както и законната лихва върху главницата от 2 374 515,04 щатски долара от датата на подаване на исковата молба (20.12.2012 г.) до окончателното й плащане.

В исковата молба ищецът “Б.Ф.К.” ЕООД твърди, че е частен правоприемник на “Б.-Я.1” ЕООД, ЕИК********, по силата на договор за цесия от 14.06.2012 г. и е активно легитимиран да предяви исковете срещу настоящия ответник “И.” АД.

Ищецът твърди, че дружеството “Б.-Я.1” ЕООД имало няколко различни сметки в различна валута при ответната банка, включително и депозитна сметка с IBAN: ***. Твърди, че на 20.05.2009 г. средствата по депозитна сметка с IBAN: ***, които към тази дата били в размер на 1 622 464,30 евро, са превалутирани в

2 226 214,66 щатски долара. На същата дата - 20.05.2009 г., бил сключен между “Б.-Я.1” ЕООД и “И.” АД договор за депозит, по силата на който “Б.-Я.1” ЕООД влага в банката на депозит сумата от 2 227 245 щатски долара срещу договорена годишна лихва. Твърди, че в договора било записано, че средствата се влагат по сметка с IBAN: ***, но този IBAN ***зитната сметка на “Б.-Я.1” ЕООД с IBAN: ***. Поради това в договора за депозит от 20.05.2009 г. следвало да се чете с IBAN:

***. Ищецът твърди, че след тази дата “Б.-Я.1” ЕООД е внасяло допълнителни суми по същата сметка.

Ищецът твърди, че във връзка със сключени предварителни договори за покупко-продажба на имоти, по които “Б.-Я.1”

ЕООД е следвало да плати продажната цена, на 15.01.2010 г. управителят на “Б.-Я.1” ЕООД установявал, че почти цялата сума от депозита липсва. Ищецът твърди, че от “Б.-Я.1” ЕООД не е нареждано пълно или частично разпореждане със средствата по депозитната сметка. С оглед на това на банката била изпратена нотариална покана, връчена на 22.02.2010 г., че следва в срок до два работни дни да преведе цялата сума по депозита (главница и лихва) по сметка на “Б.-Я.1” ЕООД в друга банка, като до датата на завеждането на исковата молба “И.” АД не била изпълнила задълженията си да върне на “Б.-Я.1” ЕООД дължимите суми по договора за депозит от 20.05.2009 г. Ищецът твърди, че ответната банка е проявила груба небрежност във връзка с депозираните средства.

Ищецът твърди, че на 14.06.2012 г. между “Б.-Я.1” ЕООД и “Б.Ф.К.” ЕООД е сключен договор за цесия, по силата на който “Б.-Я.1” ЕООД прехвърля на “Б.Ф.К.” ЕООД всички свои вземания към “И.” АД, включително и всички настоящи и бъдещи вземания за обезщетения за вреди. Срещу това ищецът се задължил да замести “Б.-Я.1” ЕООД в дълга му към “Ф.Р.” ЕООД, изразяващ се в задължение за заплащане на неустойка, като страните били обвързали влизането в сила на договора за цесия със сключването на споразумение за заместване в дълг. Ищецът твърди, че на 14.06.2012 г. между “Б.-Я.1”

ЕООД, “Б.Ф.К.” ЕООД и “Ф.Р.” ЕООД е сключено на основание чл. 102 от ЗЗД споразумение за заместване в дълг, с което условието за влизане в сила на договора за цесия е изпълнено и същият е влязъл в сила. Твърди, че ответникът “И.” АД е надлежно уведомен за извършената цесия. Ищецът претендира направените по делото разноски.

Ответникът “И.” АД оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни, оспорва същите по размер. Оспорва активната процесуална легитимация на ищеца с оглед нищожността на договора за цесия от 14.06.2012 г. поради невъзможен предмет, поради липса на съгласие или поради злоупотреба с право. Сочи, че ако възраженията за нищожност не бъдат уважени, то твърдяното прехвърляне не е породило действие по отношение на банката, тъй като не й е било надлежно съобщено към датата на подаване на исковата молба. Не оспорва следните въведени от ищеца твърдения: същестуваването на облигационни отношения между “Б.-Я.1” ЕООД и “И.” АД; заверяването на 02.06.2009 г. на сумата от 2 227 245 щатски долара по сметка с IBAN:

***шени разпореждания с постъпилите по тази банкова сметка ***; съществуването на документ, подписан от П.Т.М. и лице, представящо се като Я.Я., озаглавен договор за депозит и датиран като дата на съставяне – 20.05.2009 г.; получаването на писмо с вх. № 055-81/18.01.2010 г. в банката с покана за възстановяване на претендирани суми по банкова сметка ***:

***; връчването на нотариална покана на 22.12.2010 г. за възстановяване на сумите по договора за депозит от 20.05.2009 г.

Ответникът оспорва останалите твърдения на ищеца. Сочи, че не е налице сключен договор за депозит от 20.05.2009 г. и банката не е обвързана от такъв договор, доколкото същият е сключен без представителна власт от лице, което не може да представлява банката и не е представлявало банката при подписването на документа. Поради това договорът от 20.05.2009 г. е нищожен поради липса на съгласие от страна на банката. Банката не е потвърдила сключването му и правилото на чл. 301 от ТЗ не се прилага при формалните банкови сделки като договора за депозит. Прави възражение за нищожност на договора за депозит от 20.05.2009 г. поради противоречието му със закона – чл. 57 от ЗКИ, предвид приетите вътрешни правила на банката в изпълнение на тази законова разпоредба.

Сочи, че договор с такова съдържание не може да обвърже банката дори да се приеме, че е сключен от лице с надлежно учредена представителна власт, защото е сключен във вреда на представляваната банка поради драстичното нарушаване на обичайните за пазара и приемливи за банката условия. Ответникът сочи, че доколкото договорът за депозит е реален договор, то същият не е породил правни последици и не е влязъл в сила поради непостъпването на посочената в договора сума в размер на 2 227 245 щатски долара по посочената в същия сметка с IBAN: ***.

Прави възражение, че за сметката с IBAN: ***вилата на договорите за разплащателна сметка и всички действия за разпореждане по банковата сметка са направени от лица, разполагащи с право на достъп и упражняващи права по пълномощие от “Б.-Я.1” ЕООД да оперират със средствата по сметката. Прави възражение, че банката е изпълнила валидно задълженията си по договора за водене на банкова сметка, ***олзвал кредиторът и други свързани с него лица. Прави възражение за освобождаване от отговорност съгласно чл. 83, ал. 1 и 2 от ЗЗД, доколкото кредиторът “Б.-Я.1” ЕООД сам се е поставил в положение разпорежданията по сметките му да се правят от лица, различни от вписания в търговския регистър представляващ.

Ответникът въвежда твърдения за движението на суми по банкова сметка ***:

***, както и за използването от клиента “Б.-Я.1” ЕООД на услугата интернет банкиране. Сочи, че между банката и “Б.-Я.1” ЕООД е имало сключени договори за учредяване на залог върху вземане, въз основа на които е наложено блокиране/запори върху наличности по сметки, включително по сметка с IBAN: ***. Сочи, че блокирането/запорът е неправомерно отменен от П.Т.М..

Ответникът оспорва претенцията за лихви, доколкото договор за депозит не е сключен и не е прилаган между страните, а сумата по сметка с IBAN: ***образно общите правила и лихви на банката.

При условията на евентуалност, ако исковете бъдат приети за основателни, ответникът прави възражение за погасяване по давност на основание чл. 111, б. “в” от ЗЗД на всички претендирани вземания за лихви по банкови сметки на “Б.-Я.1” ЕООД, открити в “И.” АД, за периода от началните периоди (датата на изискеумостта им) до 20.12.2009 г.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа направените твърдения и пояснява изложените обстоятелства за предявените искове. Уточнява, че се претендирала сумата по главница по договор за депозит от 20.05.2009 г., сключен между “Б.-Я.1”

ЕООД и “И.” АД, по силата на който е открита депозитна банкова сметка *** “Б.-Я.1” ЕООД при ответната банка с IBAN: ***, като в договора била допусната техническа грешка чрез посочване на IBAN ***ия ищец. Оспорва, че е погасено обезпечението по договорите за особен залог, посочени от ответника, на основание чл. 102, ал. 2, изр. първо от ЗЗД поради липса на съгласие за продължаване действието на обезпечението с оглед сключен договор за заместване в дълг с нов длъжник. Оспорва направените от ответника възражения за нищожност на договора за депозит. Оспорва направеното от ответника възражение за погасяване по давност на претендираните вземания за лихви.

В допълнителния отговор ответникът поддържа направените оспорвания и възражения срещу предявените искове.

Предвид направения от ищеца отказ от исковете с правно основание чл. 82 и чл.86, ал. 1 от ЗЗД и прекратяване на производството по делото в тази част с определение от 17.02.2016 г., съдът не обсъжда изложените от ищеца твърдения относно претърпени от “Б.-Я.1” ЕООД вреди от действия или бездействия на ответника, както и оспорванията и възраженията на ответника срещу тези искове.

С разпореждане от 21.08.2013 г. П.Т.М., ЕГН **********, е конституран като трето лице помагач на страната на ответника. Ответникът “И.” АД е предявил срещу третото лице помагач обратен иск с правно основание чл. 82 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ако бъдат уважени предявените от ищеца “Б.Ф.К.” ЕООД срещу ответника “И.” АД искове с правно основание чл. 82 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да бъде осъдено третото лице помагач П.Т.М. да заплати на “И.” АД сумата от 50 000 лева, предявена частично от сума в общ размер на 2 757 937,50 лева, представляваща обезщетение за претърпени от “Б.Ф.К.” ЕООД вреди, в качеството му на правоприемник на “Б.-Я.1” ЕООД, от неизпълнението на задълженията на “И.” АД по договор за депозит от

20.05.2009 г., сключен между “И.” АД и “Б.-Я.1” ЕООД, и сметка IBAN: ***, ведно със законната лихва върху главницата от 50 000 лева, считано от датата на подаване на исковата молба на “Б.Ф.К.” ЕООД (20.12.2012 г.) до окончателното й плащане.

В дадения срок ответникът по обратния иск - П.Т.М., не представя отговор на исковата молба.

С определение от 18.09.2017 г. на основание чл. 218 от ГПК и предвид направеното искане от “Г.А.Т.” ЕООД, ЕИК *******, е конституирано това дружество като трето лице – помагач на страната на ищеца.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

По делото е представен от ищеца договор за депозит от 20.05.2009 г., сключен между Т. “И.” АД и “Б.-Я.1” ЕООД като депозант, по силата на който депозантът влага на депозит в банката сумата от 2 227 245 щатски долара по сметка: Банков код IORT8048, IBAN: ***, а банката се задължава да плаща годишна лихва върху вложената сума в размер на 9,00% при база 365/365.