Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 32 от 07.04.2022, Районен съд - Радомир

Съд
Районен съд - Радомир
Дело
Административно наказателно дело 42/2022
Вид
Решение № 32
Подписан
07.04.2022
В сила
11.05.2022
Състав
РОСЕН ПЛАМЕНОВ АЛЕКСАНДРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 100, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 174, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 25 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Радомир, 07.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ

Административно наказателно дело № 20221730200042 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № . г. началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник е наложил на жалбоподателя ЛЮБ. Д. Г. административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал.

1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.

Недоволен от така наложеното му наказание жалбоподателят по изложените в жалбата и в с. з. от адвокат-пълномощника си правни доводи моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не е изпратил представител.

Районна прокуратура – Перник, Териториално отделение - Радомир, редовно и своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема следното:

Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в 1 законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

По делото се установява, че на 25.12.2021 г. бил съставен акт № . за установяване на административно нарушение от свидетеля К. ИВ. ВЛ. в присъствието на свидетеля Р. К. В. срещу ЛЮБ. Д. Г., за това, че на 25.12.2021 г., в 23,15 ч., в гр. Р., по ул. „Иван Соколов“, с посока на движение от центъра на кв. „Върба“ към кръстовището с ул. „Райко Даскалов“, жалбоподателят управлявал товарен автомобил „О.А.“, с рег. № ., собственост на Д.Л. В.а, като при извършената проверка на кръстовището с ул. „Райко Даскалов“ е установено, че водачът управлява моторното превозно средство под въздействието на алкохол, като пробата била извършена с техническо средство „Алкотест Дрегер“, модел 7510, с фабричен № ARBB-0050, който отчел положителен резултат от 1,18 промила алкохол в издишания от водача в уреда въздух. На водача бил издаден талон за медицинско изследване № . за ФСМП – Радомир. Водачът не представил СУМПС и контролен талон към него.

Въз основа на съставения АУАН впоследствие било издадено и обжалваното понастоящем НП, с което на жалбоподателя ЛЮБ. Д. Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.

174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства и събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства. Като годно писмено доказателствено средство се ползва от съда АУАН серия GA № . от 25.12.2021 г. - като редовно съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си сила, съобразно чл. 189, ал. 2 ЗДвП, истинността на чиито констатации не бе разколебана и опровергана чрез ангажиране на други доказателства от жалбоподателя, които да внесат съмнение в достоверността на вписаните в АУАН обстоятелства на процесното нарушение. Освен това разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели К.В. и Р.В., първият актосъставител, а вторият свидетел по акта, изцяло поддържат фактическата обстановка, изложена в АУАН и в НП. Свидетелят В. сочи, че при проверката с техническо средство „Алкотест Дрегер на жалбоподателя пробата е била положителна 1,18 промила алкохол в кръвта. Сочи, че поради допусната техническа грешка е поправил с химикалка отразеното в АУАН относно вида на процесния автомобил, а именно „товарен“, вместо първоначално записаното – „лек“, след което прочел АУАН на жалбоподателя, който нямал никакви възражения. Свидетелят В. заявява в разпита си пред съда, че при извършването на проверката за употреба на алкохол е включил дрегера пред жалбоподателя и след като е изписал, че е готов за работа, водачът е издишал въздух до момента, в който уредът не е отчел резултат, като жалбоподателят не е имал никакви възражения срещу 2 начина, по който се извършва проверката. Посоченият от жалбоподателя свидетел В. В., който е и негов вуйчо, също сочи, че жалбоподателят е поискал от полицейските служители единствено да види, че на дрегера са изписани три нули и че е приведен в работно състояние пред него.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

На първо място, съдът счита, че както АУАН, така и НП са съставени от компетентни органи – младши автоконтрольор, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Перник, съответно - началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Перник, видно от заповед № 8121з-1432/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Съставените АУАН и НП съдържат всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, са посочени точно и ясно: собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му; датата на съставяне на акта; датата и мястото на извършване на нарушението; описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено; законните разпоредби, които са нарушени; собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес, единен граждански номер; имената и точните адреси на свидетелите. При издаване на АУАН и НП са спазени и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Действително, в съставения АУАН впоследствие е извършена корекция от страна на актосъставителя, касаеща вида на управляваното то жалбоподателя МПС, но така допуснатото нарушение не е от категорията на съществените, което да е довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице. В АУАН, а впоследствие и в издаденото наказателното постановление, се съдържа подробно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено. Това е позволило в достатъчна степен на дееца да разбере за какво го санкционират, респ. да организира адекватно и ефективно защитата си, за което сочат всички доказателства по делото. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН наказателно постановление може да се издаде и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Това в настоящия случай е сторено, тъй като жалбоподателят не оспорва факта, че е управлявал процесното МПС на посочените в АУАН дата и място, още повече, че видът на управляваното МПС не представлява елемент от състава на административното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, респ. чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

На следващо място, на жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено от него административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, която въвежда забрана за водачите да управляват пътни превозни средства под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

3

Според настоящия състав административнонаказващият орган правилно е приложил материалния закон, като е приел, че жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 5, ал. 3, т.

1 от ЗДвП, предвид установеното с техническо средство наличие на алкохол от 1,18 промила.

В конкретния случай се установява по категоричен начин (от кредитираните от съда свидетелски показания и съставения АУАН), че на посочената в АУАН и НП дата и място жалбоподателят е бил спрян за проверка, при извършването на която се установило, че същият управлява МПС под въздействието на алкохол. Както актосъставителят, така и свидетелят по акта, са категорични, че при извършената проверка със съответното техническо средство било отчетено наличието на алкохол в кръвта. От доказателствата по делото е видно, че при извършената проверка на водача е издаден и връчен талон за медицинско изследване, със съдържание, съобразено с изискванията на Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, в който са посочени мястото, където да се извърши установяването на концентрация на алкохол в кръвта – ФСМП – Радомир и срокът на явяването – 30 минути от връчването на този талон.

Талонът е подписан от проверения водач. Доказателства за проведено изследване не са представени от жалбоподателя.

Наред с това, с категоричност се установява, че Г. е притежавал качеството „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, тъй като на процесната дата, час и място е управлявал пътно превозно средство, несъмнено потвърдено и в показанията на разпитаните свидетели. Лицето не се е явило в определения срок и на посоченото място, където да се извърши изследването, поради което законосъобразно и в съответствие с чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, концентрацията на алкохол в кръвта му е била установена въз основа на показанията на техническото средство.

Приложената санкционна разпоредба на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лева. В случая е установен алкохол в кръвта 1,18 на хиляда в издишания от водача въздух при изпробването му с техническо средство по време на проверката, извършена на 25.12.2021 г., поради което АНО е индивидуализирал наказанието за извършеното административно нарушение при правилно прилагане на санкционната норма на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

По отношение на административното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а именно, че е констатирано от контролните органи, че водачът не носи СУМПС и контролен 4 талон към СУМПС, за което е санкциониран по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП, то в хода на съдебното следствие актосъставителят и свидетелят по АУАН поддържат фактическата обстановка в АУАН, а от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства, опровергаващи същата, поради което и в предвид разпоредбата на чл. 189, ал.

2 от ЗДвП, която гласи, че редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, то обжалваното НП и в тази си част, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Извършеното от Г. деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение, изразяващо се в управляване на МПС без свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към него.