Решение № 159 от 24.07.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Варна, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Мария К. Терзийска при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно търговско дело № 20263001000207 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Апелативен съд е сезиран с жалби и от двете страни по спора, воден по т.д. № 424/2025 г. по описа на ОС Варна, срещу съответна част от постановеното Решение № 85/24.02.2026 г., както следва:

1/ въззивна жалба, вх. № при ОС Варна 7286/04.03.2026 г. от П. И. И., законен представител на малолетния П. П. И., чрез процесуален представител против решението в неговата отхвърлителна част.

2/ въззивна жалба, вх. № при ОС Варна 9957/25.03.2026 г., от „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр. София, чрез проц. представител, срещу решението в неговата осъдителна част за горницата над присъдения размер на обезщетение от 1000 евро до 5112.92 евро, ведно с лихвата за забава от 06.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Въззивникът, ищец в първата инстанция, моли решението в атакуваната част да бъде отменено и претенцията уважена в цялост. Основните аргументи за твърдяното незаконосъобразно приложение на материалния закон се свеждат до неправилния извод за съпричиняване от страна на пострадалия пешеходец, при условие, че ПТП е допуснато на пешеходна пътека и лицето е малолетно. Отделно, претендираният размер е в минимума на лимита на отговорност по задължителната застраховка, респективно присъденото обезщетение е крайно занижено и не е съобразено с принципа за справедливост.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната стрaна „ЗД 1

„БУЛ ИНС“ АД и контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ ВАРНА не са депозирали писмени отговори.

Въззивникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД обжалва първоинстанционното решение в посочената по-горе част при твърдения за неправилно приложен материален закон и моли да бъде отменено, респективно искът отхвърлен съобразно петитума на въззивната жалба. Според застрахователя, определеното от ВОС обезщетение за неимуществени вреди (преди редуцирането му на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД в размер на 10 225,84 евро) се явява завишено, поради несъобразяването му със съдебната и застрахователна практика. Съдът не е отчел в съвкупност установените по делото конкретни факти и обстоятелства и не е извършил анализа на ангажираните доказателства в необходимата задълбочена степен, доколкото изводът на съда за продължителния възстановителен период на пострадалия не кореспондира с приетото заключение по СМЕ. Като справедливо да компенсира причинените болки и страдания намира обезщетение в размер от 2 000 евро, съобразявайки и обществено икономически отношения в страната към датата на настъпване на застрахователното събитие и съдебната практика по аналогични случаи.

При правилно определен от първоинстанционния съд процент на съпричиняване, подлежащото на заплащане от застрахователя обезщетение е 1000 евро.

Отсъстват отговори от ищеца и контролиращата страна, в срока по чл.

263, ал.1 от ГПК.

Жалбите са подадени от легитимирани страни, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, при наличие на правен интерес от обжалването.

Обжалваното решение на ОС Варна е валидно и допустимо, поради което и съдът се произнася по въведените с жалбата аргументи.

Първоинстационният съд е сезиран с осъдителна претенция – пряк иск на увредено лице срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по повод настъпило на 12.04.2024 г. ПТП, между пострадал – малолетния към него момент ищец, управлявал велосипед и МПС, м. „С Д“ с ДК№ ХХ ХХХХ ХХ, управлявано от водача И А.

Спор по валидността на застрахователното правоотношение към датата на ПТП, не се повдига.

Във въззивното производство не се поддържа спора по осъществяване на фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД, поради което и въззивният съд ще възпроизведе фактите накратко по-долу.

Констатира се от заключението по САТЕ, кредитирано като обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните, че ПТП е настъпило на 12.04.2024 г., в гр. Варна, на кръстовището на ул. „Ген. Колев“ и бул.

„Сливница“, на пешеходна пътека, при следния механизъм: л.а.“С Д“, с рег.№ ХХ ХХХХ ХХ, заемал дясната пътна лента от две съпосочни такива на ул.

“Генерал Колев“. Водачът - свид. И А е предприел навлизане към бул.

“Сливница“ с цел извършване на маневра десен завой, която по необходимост е съпроводена с пресичане на пешеходна пътека, при което не е забелязал и не е пропуснал навлизащия по пешеходната пътека отдясно на ляво, за движението на автомобила, велосипед, управляван от ищеца. В резултат от контакта, осъществен между предната гума на велосипеда и предна дясна 2 странична част на автомобила, непосредствено между предно дясно колело и преден десен калник, велосипедистът пада отдясно наляво, спрямо посоката на автомобила и получава травма. Преди настъпване на удара, лекият автомобил е бил спрял на знак “Стоп“ разположен на ул. “Ген.Колев“, след което е преминал напред върху пешеходната пътека. Според САТЕ, наличната инфраструктура в конкретния пътен участък ограничава видимостта към движението по бул.“Сливница“ и спрямо преминаващите пешеходци, поради което наличието на автомобил пред процесния такъв, не е повлияло на техническите характеристики на кръстовището и видимостта към тротоара.

Скоростта на движение на л.а.“С Д“ към момента на съприкосновение с пострадалия, е била по-ниска от 10 км/ч, която скорост е относима към предприето движение за осигуряване на видимост към пътното платно на бул.“Сливница“. Пострадалият велосипедист от друга страна се е движил по десния тротоар на бул.“Сливница“, в посока центъра, първи в колона от общо трима велосипедисти, като скоростта му при навлизане спрямо пешеходната пътека е била средно 10 км/ч. Според вещото лице тази скорост е развита при управлението на велосипеда. Експертът заключава, че както водачът на лекия автомобил, така и ищецът, са се движили по права линия, имали са пряка видимост един към друг, като видимостта на водача не се повлиява от обстоятелството дали ищеца се е возил или е бутал колелото, но поради ограничената видимост, водачът е трябвало да потегли с МПС над пешеходната пътека и едва тогава може да наблюдава идващите автомобили по булеварда, респективно пешеходците, движещи се по тротоарните площи.

Непротиворечиви на останалия доказателствен материал са и свид. показания на шофьора на МПС – А, който сочи фактология, сложила се аналогично на описаната в САТЕ. Фактическият състав на деликта се доказва и от приетия КП с пострадали лица, съставен от съответните длъжностни лица в МВР на датата на ПТП.

Налага се извод, че при управление на МПС, водачът е предприел маневра завой на дясно за навлизане в друг път без да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, включително пешеходците, тяхното положение, посока и скорост, в резултат на което е настъпило и процесното ПТП. Поведението е в нарушение на чл. 25, ал.1, чл.

116 и чл. 119, ал.1 от ЗДвП. Причинени са травматични увреждания на ищеца, в причинна връзка с процесното ПТП.

Поради несъставомерност на деянието (причинени на пострадалия са леки телесни повреди), наказателното производство по ДП № 116/24 г. е прекратено с Постановление на ВРП от 18.11.2024 г.

В съответствие с изискването на чл. 380 от КЗ, застрахователят е сезиран извънсъдебно на 06.12.2024 г. и не е престирал обезщетение преди завеждане на иска.

Отговорът на въведените с жалбите противоположни аргументи по размера на обезщетението, включително степента на съпричиняване изискват на първо място определяне на справедливия, според съда, размер на обезщетението съответен на вида на претърпените телесни и психически увреждания, интензитета и продължителността им.

От заключението по СМЕ, изготвена в първата инстанция, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че в резултат 3 на ПТП малолетният пострадал е получил контузия на дясно коляно и подбедрица. Лекуван е амбулаторно с мека имобилизация (шина) за период около 3 седмици. Здравето на детето е възстановено напълно без необходимост от понататъшно лечение.

Според заключението на СПЕ, което също следва да се възприема като компетентно и обективно дадено, към датата на освидетелстването, детето изживява случилото се като повишава чувството на тревожност, вина и неудобство, срам, че е допуснало това да се случи. Поради тинейджърската възраст, заявява спонтанни емоции, а липсата на достатъчно житейски опит и не достатъчно добре развито абстрактно-логическо мислене фрустрират възможността за правилно преработване на травмата от ПТП. ПТП се е трансформирало в психотравма със някои характерни за посттравматично стресово разстройство симптоми – спомени от случилото се, когато се правят асоциации, ригидност на темата и др. Експертът сочи, че тъй като е дете на разделени родители – живее с баща си, пострадалият е с по-ниско самочутствие и самооценка, вътрешно неуверен е и по-тревожен, поради което за справяне с травмата се препоръчва психотерапевт, включително фамилна консултация.

Събрани в първата инстанция са гласни доказатества чрез разпит на свидетеля Б И. – приятел на бащата на детето П. и съсед на семейството, който заявява, че е запознат с инцидента, разбрал е от бащата, че известно време ще се наложи престой вкъщи за лечение на коляното. Сочи, че около 20 дни е продължило ползването на патерица. Освен изпитваните болки, заявява, че детето е било и стресирано, престанало е да кара велосипед. Към момента заявява, че П. е напълно възстановен, но го вижда рядко.

Предвид горното, по размера на обезщетението, съдът намира следното: при претендирани обезщетения за неимуществени вреди се прилага принципът на справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 ЗЗД, основан на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства – вида и характера на телесните увреждания и последиците от тях за пострадалото лице. Неимуществените вреди се изразяват в претърпени от увреденото лице болки и страдания в резултат на виновно поведение на деликвента, които вреди подлежат на заплащане от застрахователя по договор за застраховка „Гражданска отговорност” при предявен пряк иск.

Обезщетението подлежи на определяне от съда по справедливост, по правилата на чл. 52 от ЗЗД като паричен еквивалент на всички, получени в резултат на нанесените при едно застрахователно събитие - в случая телесни повреди, болки и страдания, които имат проявление както във физически, така и в психически, и емоционални сътресения и неудобства за увреденото лице.

Касае се за малолетно към момента на инцидента дете, което е претърпяло едно травматично увреждане от ПТП, посочено по-горе, чийто оздравителен процес, благодарение на факта, че няма придружаващи предходни заболявания, е повлиян благоприятно от проведеното лечение и възстановяването е в рамките на 20 дни (кратък период), без остатъчен дефицит в движенията и функциите на десен долен крайник. При това съдът счита, че се касае за претърпени болки и страдания, чийто интензитет не е висок за този вид физическа травма. Същото съдът споделя и досежно интензитета на травмите върху психиката. Трябва да се посочи, че видно и от 4

СПЕ, у пострадалия са налице симптоми на т.нар. посттравматично стресово разстройство (връщане на спомени от случилото се когато се правят асоциации, ригидност на темата и други подобни). От друга страна персистиращото връщане към спомена за ПТП се дължи не само на последното като настъпил факт, доколкото в заключението по СПЕ дори не се съдържат данни за остатъчен страх от управляване на велосипед или пресичане на пешеходна пътека, а на възрастта на детето, на обстоятелството, че живее в условията на депривация, което се отразява на приемане и справяне с психотравмата, чувствителността на индивида и неговата емоционалност и други фактори от обкръжаващата го среда. Всъщност, както сочи експерта, спомените за ПТП провокират емоции и преживявания, но свързани преди всичко със срам, чувство за вина, опасения да не му се подиграват в училище и други, които с помощта на психотерапевт, включително и фамилна консултация могат да бъдат изцяло преодолени.