Решение № 78 от 03.10.2025, Районен съд - Трявна

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Трявна, 03.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Петракиева - Велинова при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Гражданско дело № 20254240100144 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕАД против Ж. Р. С..

В исковата молба се твърди, че се предявява във връзка със заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №51/2025 г. по описа на Районен съд – Трявна.

Твърди се, че между „Първа инвестиционна банка“АД и ответника е сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка №000СС-R-182629/05.07.2022 г., по силата на който банката предоставила на ответника кредитен лимит (овърдрафт) в размер на 1000,00 лв., който е усвояван и погасяван многократно по банкова сметка, открита на името на кредитополучателя в банката. Кредитополучателят следвало да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, установени в договора и общите му условия. Същият усвоил изцяло сумата по кредитния лимит, като след 22.08.2022 г. нямало постъпили плащания. С договор за цесия от 02.04.2024 г. кредитодателят прехвърлил вземанията си по договора в полза на ищеца. Въз основа на договора, ответникът дължал следните непогасени суми:

1000,00 лв. – главница; 437,35 лв. – договорна лихва по т.8 от договора за периода 05.09.2022 г. – 01.04.2024 г.; 113,73 лв. – лихва за забава за периода 02.04.2024 г. – 31.01.2025 г.

1

Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца посочените по-горе суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Претендира се да бъдат присъдени направените разноски по делото и в заповедното производство.

Направено е особено искане за връчване на уведомление за извършената цесия, ведно с исковата молба.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез писмено становище на пълномощника си юрисконсулт Д. Х., поддържа предявения иск. Ответникът не се явява лично и не взима становище. Тъй като същият е поставен под ограничено запрещение, неговата майка и попечител А. Г. З., изразява становище да се отхвърли предявения иск.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира следното за установено от фактическа страна:

Въз основа на заявление вх.№243/10.02.2025 г. е издадена заповед №25/11.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д. №51/2025 г. по описа на Районен съд - Трявна, с която е разпоредено ответникът (като длъжник) да заплати на ищеца (като кредитор) следните суми: СУМАТА от 1000,00 лв. (хиляда лева и 00 ст.) - главница по договор за издаване на кредитна карта № 000CC-R-182629 от 05.07.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 10.02.2025 г. до окончателното изплащане на задължението; СУМАТА от 437,35 лв. (четиристотин тридесет и седем лева и 35 ст.) - договорна лихва по посочения по-горе договор за периода 05.09.2022 г. - 01.04.2024 г.; СУМАТА от 113,73 лв. (сто и тринадесет лева и 73 ст.) - лихва за забава за периода 02.04.2024 г. – 31.01.2025 г.; СУМАТА от 31,02 лв. (тридесет и един лева и 02 ст.) - разноски по делото, включващи ДТ в посочения размер; СУМАТА от 50,00 лв. (петдесет лева и 00 ст.) - юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78 ал.8 ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ.

В срока по чл.414 ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника в заповедното производство Ж. Р. С., заедно с попечител А. Г. З., в което е 2 посочено, че не се дължат сумите по заповедта, тъй като лицето не е разбирало значението на извършеното. Към възражението е приложено удостоверение №4/28.09.2023 г. на Община Т., видно от което е, че на Ж. Р. С. е назначен попечител в лицето на неговата майка А. Г. З..

Въз основа на събраните по делото доказателства се установява следното относно вземанията по процесната заповед за изпълнение:

Въз основа на подадено на 27.06.2022 г. от ответника Ж. Р. С. искане, на 05.07.2022 г. между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД и Ж. Р. С. е сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка №000СС-R-182629, по силата на който Банката е приела да открие и води на името на ответника револвираща международна кредитна карта с чип с кредитен лимит в размер до 1000,00 лв.

На 02.04.2024 г. е сключен договор за цесия между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА

БАНКА“АД и ищеца

„ФРОНТЕКС

ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕАД, посредством който вземанията на банката по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка №000СС-R-182629 от 05.07.2022 г. са прехвърлени.

От заключението на допуснатата по делото съдебнопсихиатрична експертиза, изготвено от вещото лице д-р А. А., се установява, че ответникът Ж. Р. С. страда от психично заболяване – „параноидна шизофрения, трайна промяна на личността, психични и поведенчески разстройства вследствие употребата на ПАВ, вредна употреба“, която психична болест е лишила ответника от способността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към датата на сключване на Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка №000СС-R-182629 от 05.07.2022 г.

От заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице К. Н., се установява, че: Кредитният лимит от 1000 лв. е бил използван от ответника – сумата от 800,00 лв. е изтеглена чрез банкомат;

160,00 лв. са чрез плащания с ПОС; 38,60 лв. + 1,40 лв. – суми за погасяване на такси. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за 3 изпълнение – 10.02.2025 г. кредитополучателят по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка №000СС-R-182629 от 05.07.2022 г. има непогасени задължения, както следва: 1000,00 лв. – главница, 252,94 лв.

– договорна лихва по дебитно салдо т.8 от договора, 111,15 лв. – наказателна лихва за периода 07.08.2022 г. - 07.04.2024 г. Лихвата за забава за периода 02.04.2024 г. – 31.01.2025 г. е 115,88 лв. Няма данни, според експертизата, да са извършени плащани с цел погасяване на кредита.

Представено е по делото уведомление за извършено прехвърляне на вземания от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД до ответника Ж. Р. С., с което последният е уведомен, че по силата на договор за цесия от 02.04.2024 г. „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД е прехвърлило вземанията си по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка №000СС-R-182629 от 05.07.2023 г., на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕАД.

Няма данни представеното уведомление да е получено от ответника по делото.

При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Предявеният по делото иск е с правно основание чл.422 ГПК. Същият касае установяване съществуване на вземания по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка №000СС-R-182629 от 05.07.2023 г., сключен между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД и ответника и прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕАД.

Договорът е потребителски по смисъла на чл.9 от ЗПК, поради което за него са приложими разпоредбите на цитирания закон.

Въз основа на събраните по делото доказателства безспорно се установи, че между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД и ответника е сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка №000СС-R-182629 от 05.07.2023 г., а въз основа на нея издадена кредитна карта с предоставен кредитен лимит в размер на 1000,00 лв., който е бил 4 усвоен от титуляра на картата, но без предоставената като кредит сума да е погасена от него. Установи се също така, че към датата на сключване на договора ответникът като титуляр на картата не е разбирал свойството извършеното и не е могъл да ръководи действията си, поради което и на основание чл.31 ЗЗД сключеният на 05.07.2023 г. договор е унищожаем.

Унищожаемият договор по своята правна същност е недействителен, поради което и на основание чл.23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по него. В противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване на длъжника. В случая чистата стойност на кредита е сумата от 1000,00 лв., какъвто е размерът на предоставения кредитен лимит, тъй като няма данни ответникът да е извършвал каквито и да било плащания за погасяване на задълженията по сключения договор. Сумата е дължима на ищеца „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕАД, в качеството на цедент по договора за продажба и прехвърляне на вземания от 02.04.2024 г. с „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД. Представените по делото доказателства установяват, че в предмета на този договор са включени и вземанията по процесния договор за международна кредитна карта. По делото няма данни за уведомяването на ответника относно сключения договор за цесия, съобразно чл.99 ЗЗД, но към исковата молба е приложено уведомление от цесионера за извършената цесия, което е получено от ответника заедно с другите книжа по делото, поради което следва да се приеме, че е надлежно уведомен за нея.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.

422 от ГПК следва да бъде отхвърлен в частта досежно претендираните договорна лихва и лихва за забава, като съобразно чл. 23 от ЗПК следва да бъде уважен единствено за сумата от 1000,00 лв., представляващи чистата стойност на кредита по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка №000СС-R-182629 от 05.07.2023 г. Законна лихва върху чистата стойност на главницата, считано от датата на подаване на заявлението не следва да се присъжда, по изложените по-горе съображения за недължимост на лихви и други разходи по недействителен договор за потребителски кредит.

Относно разноските:

5

С оглед изхода на делото и направеното искане от ищеца, ответникът следва да му заплати сумата от 20,00 лв. - направени разноски в заповедното производство съобразно уважената част от заявлението, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.

С оглед изхода на делото и направеното искане от ищеца, ответникът следва да му заплати сумата от 366,83 лв. - направени разноски в настоящото исково производство съобразно уважената част от иска, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.

Ответната страна не е претендирала присъждане на направени по делото разноски, поради което такива не се дължат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж. Р. С., с ЕГН **********, от гр. Т., ул. ******** №*, вх.*, ет.*, ап.* (поставен под ограничено запрещение и действащ със съгласието на попечител А. Г. З., с ЕГН **********), че дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕАД, с ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, бул. „Тодор Александров“ №109-115, представляван заедно от С.

К. П. и С. А. Б., както следва: СУМАТА от 1000,00 лв. (хиляда лева и 00 ст.) – чиста стойност на кредита по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка №000СС-R-182629 от 05.07.2023 г., за която е издадена заповед №25/11.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д. №51/2025 г. по описа на Районен съд - Трявна, на основание чл.422 ГПК.