Решение № 1438 от 26.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1438 гр. Пловдив, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330117167 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК.

Образувано е по искова молба на Х. К. К., ЕГН **********, с адрес: с.

*****, ул. „*****“ № **, чрез адв. М. М. от АК - *****, против „Сити Корект Кредит“ ООД, ЕИК 126647259, със седалище и адрес на управление: гр.

Харманли, ул. „Иван Вазов № 3, с която са предявени иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № *****/27.02.2025 г., сключен между страните и евентуален иск за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 227,54 лв. по процесния Договор за потребителски кредит.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са сключили Договор за кредит № *****/27.02.2025 г., по силата на който ответникът „Сити Корект Кредит“ ООД е предоставил на ищеца Х. К. К. заемни средства в размер на 500,00 лв., при годишен лихвен процент от 36,00 % и годишен процент на разходите (ГПР) от 42,62 %. Сочи се, че страните се съгласили кредитът да бъде обезпечен. Била постигната уговорка, ако ищецът не предостави договореното по контракта обезпечение, същият да заплати неустойка в общ размер на 227,54 лв., разпределена на 6 вноски, всяка от които добавена към дължимата главница и лихва по Договора за кредит. По този начин общата месечна погасителна вноска по кредита била в размер на 131,00 лв. Ищецът твърди, че процесният Договор за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, 1 като излага конкретни доводи в тази насока. Сочи, че в Договора е посочен годишен лихвен процент, но не и условията за прилагането му, както и дали същият е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив. Акцентира, че процесният Договор за кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК. Не била спазена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като сумата, която се претендира за неустойка в размер на 227,54 лв. не била включена в ГПР и ГЛП. Неправилно посоченият размер на ГПР представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал.

1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Излага съображения, че в случая не може да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, тъй като нищожните клаузи не могат да бъдат заменени от повелителни норми на закона, а от друга страна договорът не би могло да бъде сключен без тези клаузи, защото са част от задължителното му съдържание. Ищецът твърди, че клаузата, предвиждаща заплащането на неустойка при непредоставяне на обезпечение по процесния Договор за кредит е нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, пр. от ЗЗД и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, като противоречаща на добрите нрави, както и неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като нарушава принципа за добросъвестност и справедливост.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи исковата претенция. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответника „Сити Корект Кредит“ ООД.

В съдебно заседание ищецът Х. К. К., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е депозирано писмено становище от ищеца, чрез процесуалния му представител адв. М. М. от АК - *****, с която поддържа исковата молба и моли съда да постанови неприсъствено решение по делото.

Ответникът „Сити Корект Кредит“ ООД, редовно призован за насроченото първо по делото открито съдебно заседание, не изпраща законен или процесуален представител. Не взима становище по спора.

Съдът, като съобрази направеното от ищеца Х. К. К., чрез процесуалния му представител адв. М. М., с писмено становище с вх. № 19902/25.02.2026 г. по описа на Районен съд – Пловдив искане за постановяване на неприсъствено решение и доказателствата по делото, намира следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № *****/27.02.2025 г., сключен между страните.

При условията на евентуалност е предявен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП за прогласяване на нищожността на клаузата от Договор за потребителски кредит № *****/27.02.2025 г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 227,54 лв. при непредоставяне на обезпечение по кредита.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК, са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

В процесния случай ответното дружество „Сити Корект Кредит“ ООД не е депозирало отговор на исковата молба, не изпраща законен или процесуален представител в първото по делото заседание, не е направило искане делото да се разгледа в отсъствие на негов представител. С Определение № 2011/16.02.2026 г. по чл. 140 от ГПК, постановено по настоящото дело, надлежно връчено на ответното дружество, на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването на негов законен или процесуален представител в съдебно заседание. Ответникът не е оспорил твърденията на ищеца и представените от него писмени доказателства нито в срока за отговор на исковата молба, нито в съдебно заседание. Отделно от това от ангажираните по делото писмени доказателства и посочените в исковата молба обстоятелства може да се направи извод за вероятната основателност на главната искова претенция.

По тези съображения съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, поради което предявеният главен иск следва да се уважи по този ред.

При това положение съдът не следва да се произнася по евентуалния иск, тъй като не е сбъднало поставеното от ищеца вътрешнопроцесуално условие за това – отхвърляне на главния иск за прогласяване нищожността на процесния договор за кредит.

По разноските:

При този изход на правния спор, право на разноски има ищецът.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в размер на 25,56 евро за заплатена държавна такса.

В производството по делото ищецът е представляван, на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), от адв. М. М. от АК - *****, видно от представения договор за правна защита и съдействие (л. 26). Съдът, като съобрази фактическата и правна сложност, както и реално положения от процесуалния представител на ищеца труд за осъществяване на защитата в настоящото производство и защитавания материален интерес по делото, намира, че в полза на адв. М. М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 245,42 евро с ДДС за осъществено процесуално представителство по делото. Съдът счита, че така определеното адвокатско 3 възнаграждение от 245,42 евро отговаря на положения от адвоката труд по делото и по размер е справедливо и обосновано. По-нисък размер на адвокатското възнаграждение би бил израз на обезценяване на висококвалифицирания труд на адвоката.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит № *****/27.02.2025 г., сключен между ищеца Х. К. К., ЕГН ********** и ответника „Сити Корект Кредит“ ООД, ЕИК 126647259, на основание чл. 124 от ГПК, чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК, по предявения от Х. К. К., ЕГН **********, с адрес: с. *****, ул. „*********“ № ****, срещу „Сити Корект Кредит“ ООД, ЕИК 126647259, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, ул. „Иван Вазов” № 3, иск с правно основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК.

ОСЪЖДА „Сити Корект Кредит“ ООД, ЕИК 126647259, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, ул. „Иван Вазов” № 3, да заплати на Х. К.

К., ЕГН **********, с адрес: с. *****, ул. „*****“ № **, на основание 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 25,56 евро – разноски за държавна такса по делото.

ОСЪЖДА „Сити Корект Кредит“ ООД, ЕИК 126647259, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, ул. „Иван Вазов” № 3, да заплати на адв.

М. М. от АК - ****, със служебен адрес: гр. П., ул. „*****” № **, ет. *, ап. *, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА , сумата в размер на 245,42 евро с ДДС – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 1438 гр. Пловдив, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330117167 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК.

Образувано е по искова молба на Х. К. К., ЕГН **********, с адрес: с.

*****, ул. „*****“ № **, чрез адв. М. М. от АК - *****, против „Сити Корект Кредит“ ООД, ЕИК 126647259, със седалище и адрес на управление: гр.

Харманли, ул. „Иван Вазов № 3, с която са предявени иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № *****/27.02.2025 г., сключен между страните и евентуален иск за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 227,54 лв. по процесния Договор за потребителски кредит.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са сключили Договор за кредит № *****/27.02.2025 г., по силата на който ответникът „Сити Корект Кредит“ ООД е предоставил на ищеца Х. К. К. заемни средства в размер на 500,00 лв., при годишен лихвен процент от 36,00 % и годишен процент на разходите (ГПР) от 42,62 %. Сочи се, че страните се съгласили кредитът да бъде обезпечен. Била постигната уговорка, ако ищецът не предостави договореното по контракта обезпечение, същият да заплати неустойка в общ размер на 227,54 лв., разпределена на 6 вноски, всяка от които добавена към дължимата главница и лихва по Договора за кредит. По този начин общата месечна погасителна вноска по кредита била в размер на 131,00 лв. Ищецът твърди, че процесният Договор за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, 1 като излага конкретни доводи в тази насока. Сочи, че в Договора е посочен годишен лихвен процент, но не и условията за прилагането му, както и дали същият е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив. Акцентира, че процесният Договор за кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК. Не била спазена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като сумата, която се претендира за неустойка в размер на 227,54 лв. не била включена в ГПР и ГЛП. Неправилно посоченият размер на ГПР представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал.

1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Излага съображения, че в случая не може да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, тъй като нищожните клаузи не могат да бъдат заменени от повелителни норми на закона, а от друга страна договорът не би могло да бъде сключен без тези клаузи, защото са част от задължителното му съдържание. Ищецът твърди, че клаузата, предвиждаща заплащането на неустойка при непредоставяне на обезпечение по процесния Договор за кредит е нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, пр. от ЗЗД и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, като противоречаща на добрите нрави, както и неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като нарушава принципа за добросъвестност и справедливост.