Определение № 1590 от 13.06.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1590 гр. София, 12.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Таня Орешарова като разгледа докладваното от Даниела Стоянова Касационно гражданско дело № 20238002100235 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, чрез гл. инспектор – П. О. в ТД на КПКОНПИ – Варна, срещу въззивно решение № 135 от 20.10.2022 г. по възз. гр. д. № 317/2022 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 82 от 23.05.2022 г. по гр. д. № 38/2021 г. на Окръжен съд – Разград за отхвърляне на предявените от КПКОНПИ искове за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, подробно описано в решението, от Невен И. А. и С. А. Ю..

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, за допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.

Ответниците Невен И. А. и С. А. Ю., в представен писмен отговор, чрез адв. К. К., вземат становище, че въпросите в изложението не дават основание за допускане на касационното обжалване, а касационната жалба е неоснователна.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/ „Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, ако същите не са налични в патримониума му в края на проверявания период и подлежат ли на отнемане в полза на държавата?“ – твърди се противоречие с решение № 29 от 12.04.2021 г. по гр. д. № 1021/2019 г. на III г.о. на ВКС, като се посочва, че по поставения 1 въпрос е образувано тълк. д. № 4/2021 г. по описа на ОСГК на ВКС; 2/ „Какво съдържание е вложено от законодателя в понятието „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ и следва ли то да се отъждествява само и единствено с имуществото, придобито през проверявания период“ – сочи се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 111 от 07.10.2020 г. по гр. д. № 362/2020 г. на III г.о. и решение № 29 от 12.04.2021 г. по гр. д. № 1021/2019 г. на III г.о.; 3/ „Какво съдържание е вложено от законодателя в понятието „липсва“ по смисъла на чл. 151 ЗПКОНПИ и следва ли „липсата“ да се дължи единствено на виновното поведение на проверяваното лице или вината е без правно значение?“ – по втория и третия въпрос се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото въпросите били от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като липсвало конкретно разрешение от касационната инстанция.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

Въззивният съд е установил, че искът на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество е за отнемане от проверявания Невен И. А. и от съжителстващото с него лице С. А. Ю. на: четири автомобила (три леки и един товарен), на сума – равностойност на дружествени дялове в търговско дружество (100 лв.) и на суми, представляващи вноски по банкови сметки на проверяваните, както и получени преводи от трети лица и на погасителни вноски по кредитна карта (в общ размер за Невен А. от 19206, 46 лв. и за С. Ю. – 16914, 81 лв.), при твърденията, че ответникът е реализирал доходи от незаконни източници, с които е придобил имущество, подлежащо на отнемане на това основание.

Въззивният състав е отчел, че КПКОНПИ е признала в мотивираното искане, че в началото на проверката ответникът Невен А. е притежавал следното имущество: жилище в [населено място], придобито 2007 г.; два леки автомобила „Опел Вектра“, придобити съответно 2003 г. и 2005 г. и сумата от 3 756, 73 лв. – салдо по банкова сметка в „ОББ“ АД. Поддържала е също така, че през проверявания период (от 11.09.2009 г. до 11.09.2019 г.) Невен А. е придобил четири автомобила - т. а. „Мерцедес“, л. а. „Фолксваген Пасат“, т. а. „М.“, л. а.

„Опел Вектра“, всички налични, като не се претендира за отнемане л. а. „Фолксваген Пасат“, поради закупуването му с наличните средства по сметката. С. Ю. била придобила л. а.

„Фолксваген К.“ и 10 дружествени дяла на стойност 100 лв. в „Д. А.“ ЕООД. Като придобито имущество Комисията е сочила и неналични суми – общо вноски по банкови сметки 30 108 лв., погасителни вноски по кредити 735, 24 лв., получени суми от трети лица по банкови сметки – 5 781, 81 лв., внесен капитал – 100 лв. и средства от престъплението – 200 лв.

Съдът е приел, че за основателността на иска по чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ следва да е установено: че дадено физическо лице е придобило незаконно имущество, т. е. имущество, за придобиването на което не е установен законен източник, съгласно легалното 2 определение, дадено в § 1, т. 2 от ДР на закона; наличието на обосновано предположение, че това конкретно имущество е придобито незаконно, като такова предположение е налице винаги, когато след проверка се установи значително несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваното лице в размер на 150000 лева за целия проверяван период; образувано наказателно производство срещу това лице за престъпление по НК, измежду визираните в закона, по което то е привлечено като обвиняем. Посочил е още, че съгласно нормата на чл. 141 от ЗПКОНПИ на отнемане подлежи само незаконно придобито имущество, а това е такова имущество, което е влязло в патримониума на проверяваното лице през проверявания период и което е налично и в края на този период, но е придобито с незаконни доходи, т. е такива, които са от забранена със закон дейност. Отбелязано е, че имуществото, което е напуснало патримониума на проверяваното лице към момента на сезиране на съда, не може да бъде отнето от него, но ако имуществото се намира у свързани лица, то се отнема от тях, а ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата.

По въпроса дали следва да се отчитат като придобито през проверявания период имущество сумите, преминали през банковите сметки на проверявания, въззивният състав e посочил, че в преобладаващата към настоящия момент и споделяна от него съдебна практика на ВКС (като е отчел, че по въпроса е образувано, но към онзи момент е висящо тълкувателно дело № 4/21 на ОСГК), постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица. Част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи. Ако те са налице в края на изследвания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. В тази връзка съдът е обобщил, че паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период, не формират превишение на имуществото и не могат да обосноват несъответствие, поради което не подлежат на отнемане (в този смисъл е цитирал решение № 263 от 18.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1293/2020 г., IV г. о., ГК).

Въззивната инстанция е намерила, че за да се произнесе по основателността на претенцията, най-напред следва да с е установи вида и стойността на придобитото в проверявания период от ответника имущество, което е налично към края на периода или е отчуждено по непротивопоставим за държавата начин (оценени съгласно чл. 148 от ЗПКОНПИ), а при трансформация на имущество – стойността на наличното трансформирано имущество; респ. паричната равностойност на отчужденото имущество, когато разпореждането е противопоставимо на държавата (чл. 151 от ЗПКОНПИ). Прието е, че преминалите през банковите сметки парични средства, които не са налични в края на проверявания период, не са част от имуществото. Поради това е посочила, че част от имуществото не може да представлява и отрицателен размер на „нетен доход“.

3

При тези изводи и съобразно изложеното (без неналичните суми) съдът е намерил, че цялото придобито от ответниците имущество в периода от 10 години е: - пет автомобила, както следва т. а. „Мерцедес“, л. а. „Фолксваген Пасат“, т. а. „М.“, л. а. „Опел Вектра“ и л. а.

„Фолксваген К.“ с пазарна стойност към датите на придобиването съгласно заключението на вещото лице И. Р. съответно 3 190 лв., 2 237 лв., 4 856 лв., 1 907 лв. и 2 633 лв. или общо на стойност 14 823 лв.; - както и дружествени дялове на стойност 100 лв. В този смисъл въззивната инстанция е обобщила, че общо стойността на така придобитото имущество се равнява на сумата от 14 923 лв., което налага извода, че не е налице увеличение на имуществото на проверявания в процесния период над 150 000 лв. и липсва предпоставка за провеждане на изследване дали това имущество е със законен източник, каквито оплакванията е навела Комисията. Независимо от горното, за пълнота съдът е посочил, че дори и при положение на включване в стойността на имуществото и на неналичните суми от 19 206, 46 лв. и 16 914, 81 лв., то отново размерът на придобитото имущество не надвишава 150 000 лв. и не е налице релевантното по закона увеличение на имуществото.

Съобразно горните изводи, въззивният съд е приел, че искът на КПКОНПИ по чл. 153, ал. 1 ЗПКОНПИ е неоснователен, и доколкото окръжният съд е стигнал до същия правен извод, макар и по други съображения, то е потвърдил първоинстанционното решение.

При тези мотиви на въззивната инстанция се обосновава извод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.

Съображенията за това са следните:

Поставеният от касатора в изложението първи въпрос е обуславящ решаващите изводи на съда, но не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Отговор на въпроса представляват ли имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, ако същите не са налични в патримониума му в края на проверявания период и подлежат ли на отнемане в полза на държавата, е даден с ТР № 4/2021 г. по тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС.

В посочения тълкувателен акт е прието, че не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В мотивите към т. 1 е разяснено, че постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от горепосоченото имущество. Вместо тях част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи /самите парични средства са движими вещи до момента, в който са в наличност/. Ако те са налице в края на 4 изследвания период, формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. Изяснено е още, че паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяването лице или на лицата по чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 от ЗПКОНПИ, съответно по чл.63, чл.64, чл.65, чл.66 и чл.67 от ЗОПДНПИ /отм./, не попадат в предметния обхват на чл.141 и чл.142 ал.2 ЗПКОНПИ, съответно чл.62 и чл.63 ал.2 ЗОПДНПИ /отм./, не подлежат на отнемане и не участват при формиране на несъответствието. В подкрепа на отрицателния отговор на въпроса са съобразени и мотивите на решение № 13 на Конституционния съд от 13.10.2012г. по к. д. №.6/2012г., според които „на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници /трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и пр./, направените през това време разходи и възникналите задължения“. Същото следва и по аргумент за по-силното основание от разпоредбата на чл. 45 НК.