Акт № 1239 от 28.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1239 гр. Пловдив, 28.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Стефка Михова

Членове:Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Костадинова като разгледа докладваното от Николай Стоянов Въззивно гражданско дело № 20265300501288 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С Решение № 914 от 27.02.2026 г., постановено по гр. д.№19231/2023 г. по описа на РС-Пловдив е признато за установено в отношенията между Н. Г. Я., ЕГН **********, и С. Г. Я., ЕГН **********, че последната не собственик на ½ ид. част от придобития по време на брака между страните, сключен на 14.03.1982 г. и прекратен на 19.09.2023 г., лек автомобил „Грейт Уол Ховер“ с рег. № ***, цвят „сив металик“ 4+1 души, с рама № ***, поради липса на съвместен принос в придобиването, като е отхвърлен предявения отрицателен установителен иск за признаване, че С. Г. Я. поради липса на принос в придобиването не е собственик на ½ ид. част от следните, придобити по време на брака недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. С., одобрени със заповед № РД-18-194/20.12.2023 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. С., община С., с площ 863 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на ползване: ниско застрояване (до 10 м.), УПИ XVII-104 по ЗР на гр. С., при съседи съгласно издадената скица от СГКК: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ведно с построените в същия имот сгради: сграда с идентификатор *** – еднофамилна жилищна сграда с площ от 79 кв. м.; сграда с идентификатор *** с площ от 18 кв. м. – постройка на допълващо застрояване; сграда с идентификатор *** с площ от 87 кв.м. – постройка на допълващо застрояване, допуснато е извършване на съдебна делба между Н. Г. Я., ЕГН **********, и С. Г. Я., ЕГН **********, на следните съсобствени имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по КККР, одобрени със заповед № РД-18-48 от 03-ти юни 2009 година на Изпълнителния директор на 1

АГКК, находящ се в гр. Пловдив, община Пловдив, област Пловдив, последно изменение на КККР, което се отнася до самостоятелния обект – от 28-ми ноември 2023 г., с административен адрес: гр. ***, като самостоятелният обект е на 4-ти етаж в сграда с идентификатор № ***, с предназначение на жилищната сграда многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор *** с площ от 258 кв. м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - за ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план 408, квартал 21, парцел VI – 408, при съседи на поземления имот ***, ***,

***; с предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение с брой нива на обекта - 1, посочена в документа площ от 118.31 кв. м. и с прилежащи части - 1/3 идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма; под обекта – СОС с идентификатор № ***; над обекта – няма; сграда с идентификатор № *** по

КККР, одобрени със заповед № РД-18-48 от 03-ти юни 2009 година на Изпълнителния директор на АГКК, намираща се в Пловдив, община Пловдив, област Пловдивска с последно изменение на КККР, засягащо сградата, от 28-ми ноември 2023 г., административен адрес: гр. ***, със застроена площ от 37 кв. м., на един етаж, с предназначение гараж, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, при съседи на поземления имот ***, ***,

***; поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. С., одобрени със заповед № РД-18-194/20.12.2023 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. С., община С., с площ 863 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на ползване: ниско застрояване (до 10 м.), УПИ XVII-104 по ЗР на гр. С., при съседи съгласно издадената скица от СГКК: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ведно с построените в същия имот сгради: сграда с идентификатор *** – еднофамилна жилищна сграда с площ от 79 кв. м.; сграда с идентификатор *** с площ от 18 кв. м. – постройка на допълващо застрояване; сграда с идентификатор *** с площ от 87 кв.м. – постройка на допълващо застрояване; лек автомобил „Москвич 21412“ с рег. № *, цвят „бордо“, за 4+1 души; лек автомобил „Опел Фронтера“ с рег. № *, цвят „зелен“ за 4+1 души, с рама № *; лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № *, цвят „кафяв“ за 4+1 души, с рама № *, при следните квоти: за Н. Г. Я. – ½ ид. част, и за С. Г. Я. – ½ ид. част, като е отхвърлен иска за делба между страните на лек автомобил „Грейт Уол Ховер“ с рег. № ***, цвят „сив металик“ 4+1 души, с рама № ***.

Недоволен от така постановеното решение е останал съделителителя Н. Г. Я., ЕГН **********, който чрез адвокат В., обжалва посоченото по-горе решение, в частта, с която е допуснато извършване на съдебна делба между Н. Г. Я., ЕГН **********, и С. Г. Я., ЕГН **********, на следния недвижимя имот: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. С., одобрени със заповед № РД-18- 194/20.12.2023 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. С., община С., с площ 863 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на ползване: ниско застрояване (до 10 м.), УПИ XVII-104 по ЗР на гр. С., при съседи съгласно издадената скица от СГКК: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ведно с построените в същия имот сгради: сграда с идентификатор *** – еднофамилна жилищна сграда с площ от 79 кв. м.; сграда с идентификатор *** с площ от 18 кв. м. – постройка на допълващо застрояване; сграда с идентификатор *** с площ 2 от 87 кв.м. – постройка на допълващо застрояване, при следните квоти: за Н. Г. Я. – ½ ид. част и за С. Г. Я. – ½ ид. част, както и в частта, с която е отхвърлен предявения отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл. 21, ал. 4 СК за признаване, че С. Г. Я. поради липса на принос в придобиването не е собственик на ½ ид. част от посочения по-горе недвижим имот.

Жалбоподателят счита решението в атакуваните му части за неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени във въззивната му жалба съображения и иска неговата отмяна,като вместо това съдът да постанови решение, с което предявения инцидентен установителен иск от Н. Я. с правна квалификация по чл. 21, ал. 4 от СК против ответницата С. Я. за признаване за установено, че тя не притежава ½ ид. част от поземлен имот с кадастрален идентификатор № *** по КККР на гр. С., ведно с построените в имота сгради с кадастрални идентификатори № ***, № ***, № ***, поради липса на съвместен принос в придобиването му да бъде уважен и да не се допуска до съдебна делба поземлен имот с кадастрален идентификатор № *** по КККР на гр. С., ведно с построените в имота сгради с кадастрални идентификатори № ***, № ***, № ***. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна С. Г. Я., ЕГН **********, чрез адвокат А., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Претендира разноски.

Постъпила е и частна жалба подадена от С. Г. Я., ЕГН **********, чрез адвокат А., против определение №4800/17.04.2026 г. постановено по реда на чл. 248 от ГПК по гр. д. № 19231/2023 г. по описа на РС Пловдив, с което е допълнено решение № 914/27.02.2026 г., като е осъдена С. Г. Я., ЕГН **********, да заплати на Н. Г. Я., ЕГН **********, парична сума в размер на 207,12 евро, представляваща разноски за производството. С частната жалба са въведени подробни оплаквания за неправилност на постановеното по делото по реда на чл. 248 от ГПК определение. Отправено е искане за отмяна на атакуваното определение и вместо това да се отхвърли искането на ищеца за присъждане на разноски по инцидентния установителен иск.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от Н. Г. Я., ЕГН **********, чрез адвокат В., с който оспорва частната жалба като неоснователна. Моли се първоинстанционното определение да бъде потвърдено.

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.

Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде 3 проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Предявен е конститутивен иск за делба с правна квалификация чл. 34 ЗС.

Производство по съдебна делба се намира в първа фаза- по допускане на делбата.

За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки:

1/. ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на собственост върху включения в делбената маса имот; 2/. предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3/. в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.

Ищецът Н. Я. е предявил искова молба за допускане на делба против С. Я. на съсобствени недвижими имоти, както следва: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Пловдив, находящ се в гр. * с предназначение жилище, ведно с прилежащите към обекта 1/3 идеални части от общите части на сградата и с 1/5 идеални части от поземления имот с идентификатор № ***; сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Пловдив, находяща се в гр. ***, с предназначение гараж; лек автомобил „Опел Фронтера“ и лек автомобил „Дачия Сандеро“, при съответни квоти. По почин на ответницата С. Я. по реда на чл. 341, ал. 2 от ГПК са включени в делбата и следните имоти: поземлен имот с кадастрален идентификатор *** по КККР на гр. С., ведно с построените в имота сгради: сграда с кадастрален идентификатор № *** с предназначение жилищна сграда, сграда с идентификатор № *** с предназначение сграда на допълващото застрояване, сграда с предназначение сграда на допълващото застрояване; лек автомобил „Москвич 21412“ и лек автомобил „Грейт Уол Ховер“.

Предявен е от ищеца Н. Я. и инцидентен установителен иск за установяване липса на съвместен принос по чл. 21, ал. 4 СК против ответницата С. Я. досежно поземлен имот с кадастрален идентификатор № *** по КККР на гр. С., ведно с построените в имота сгради с кадастрални идентификатори № ***, № ***, № ***, както ½ ид. част от лек автомобил „Грейт Уол Ховер“ с рама № ***, респ. че ответникът е изключителен собственик на същите.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата по инцидентния иск - С. Я., оспорва същия. Твърди, че дворът със сградите в гр. С. били закупени със средства, общи на 4 двамата съпрузи. Именно с такива общи средства това имущество първо било придобито от подставено лице – К. Я. (брат на ищеца Н. Я.), но станало собственост на ищеца, тъй като той се уговорил с брат му да го придобие, за да избегне възникването на СИО. По това време К. Я. бил в граждански брак. Едва след това К. Я. и неговата съпруга учредили право на ползване на ищеца върху имота и го продали на неговия син С. Я.. Последният също бил подставено лице-купувач, защото ищецът Н. Я. бил действителният собственик на имота. Едва след фактическата раздяла С. Я. продал формално имота на своя баща ищеца Н. Я., но тази сделка само официализирала вече настъпилото фактическо положение, че последният участвал в първоначалното придобиване. Що се отнася до лекия автомобил „Грейт Уол Ховер“, то ответницата отново имала принос в придобиването му, защото средствата за покупката му дошли от продажба на друг съсобствен на страните лек автомобил „Мини Купър“.