Присъда № 285 от 02.06.2023, Софийски районен съд

МОТИВИ към присъда № 285/01.06.2023г. по НЧХД № 11589/2021г. по описа на СРС, НО, 100 състав

Производството по делото е образувано по депозирана от страна на Г.

М. ХР. срещу Т. М. АС. частна тъжба, с която срещу последния е повдигнато обвинение за това, че в сигнал вх. № Ж-567/29.06.2021г., отправен до Министъра на правосъдието, с копие до наблюдаващия прокурор на затвора, съдържащ думите: „След тези действия от моя страна и строителната бригада ни се налага системен тормоз който е видно с следните действия на коменданта Г.Х. те са да ме премести от Затвора в гр. София, да ми спре домашен отпуск с цел да получа наказание, за да не говоря пред компетентните органи давам пример пре з месец януари ми бе наложено неправомерно наказание за водена от мен документация за присъствие на строителната бригада след което с обжалване пред “ГДИН“ то бе отменено. Началото на юни месец коменданта Г.Х. се завърна от отпуск и атаките срещу мен и строителната бригада започнаха отново. Имам притеснения аз и строителната бригада, че тези действия от страна на коменданта Г.Х. ще продължат и продължават до момента за това, че съм казал истината за техните измами и кражби на коменданта Г.Х. и В.Ч..“, е оклеветил частния – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 147, ал. 1 НК По делото е приет за съвместно разглеждане предявения от тъжителя срещу подсъдимия граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата от 5000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на деянието, за което на подсъдимия А. е повдигнато обвинение, ведно със законната лихва от датата на деянието – 29.06.2021 г. до окончателното изплащане.

Подсъдимият дава обяснения по повдигнатото му обвинение в съдебно заседание, проведено на 14.03.2023г. Посочва, че не е оклеветил и не е обвинил никого за спирането на отпуска му. За това бил разбрал от други лишени от свобода, които в онзи момент са били вече на свобода, казали му и той го написал. Посочва, че не той е написал, че към строителната бригада е осъществен тормоз, а че посоченото е написано и подписано от 12 човека.

Уточнява, че сигналът е подаден в началото на юни месец.

Извинява се на частния тъжител Х. и споделя, че не участва в „заговор“.

Сочи, че се е позовал на твърдения на други лишени от свобода и за това ще се опита по някакъв начин да сигнализира и да се предпази.

Повереникът на частни тъжител адв. М., счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства могат да се направят изводи, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 148, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. чл. 147, ал. 1 НК, като е разгласил клеветнически и позорни обстоятелства по отношение на моя доверител в подадената от него жалба с вх. № Ж-567/29.06.2021г. до Министъра на правосъдието с копие до наблюдаващия прокурор на затвора, както и в дадените от него обяснения в 1 тази връзка. От събраните по делото доказателства се установявало, че нищо от изложеното в жалбата не отговаря на истината, както и че подсъдимият, който изтърпява дълъг срок „лишаване от свобода“ е запознат много добре с компетенциите на отделните служители в затвора. В тази връзка последният използвал дадената му от закона възможност да подава жалби и сигнали, за да оказва най-вече психологическо въздействие на определени служители, с цел домогване до собствени интереси. Установено било по безспорен начин, че частният тъжител нито е могъл, нито е било в правомощията му, нито е имал някакви компетенции да осъществява какъвто и да е тормоз над него, така както се изисква, за да попречи по какъвто и да е начин за преместването му, за спирането на домашния отпуск, както и да извършва измами и кражби, както твърди подсъдимият.

Съответно на изложеното счита, че деянието на подсъдимия представлява престъпление по чл. 147, защото умишлено е извършил тези действия. Твърди, че подсъдимият е знаел, че тъжителят не може по никакъв начин, извън компетенцията му е да осъществява действията, които той му е вменил, че е извършил. Твърди, че разгласените от него обстоятелства са безспорно позорни и нарушават и накърняват достойнството и честта на частния тъжител като служител на Надзорно-охранителната дейност на Затвора в гр. София.

Посочва, че към него в качеството му на такъв служител има специални изисквания за по-висока отговорност и по-висока правомерност на действията, които извършват с оглед дадените му правомощия. От друга страна законът следвало да защитава такива служители срещу посегателства, които са с цел затворниците да постигнат някакви облаги.

Посочва, че поведението на подсъдимия представлявало осъществяване на психически тормоз, още повече, че наличието на жалби срещу един служител, обосновани или не, е повод, основание, както за извършване на цялостна проверка на дейността, така това се разпространява и сред колегите му, създава и елемент на недоверие.

Отделно от това безспорно установено било, че вследствие на така разпространените клеветнически твърдения, частният тъжител е претърпял и съответно неимуществени вреди, изразяващи се в психически терзания, уронване на достойнството, понижаване на самочувствието му, като служител в охранителната дейност. Била уронена репутацията му, както сред колегите, така и сред другите затворници. С оглед изложеното иска от съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимия за виновен по така повдигнатото обвинение и да му наложи справедливо наказание, да уважи изцяло предявения граждански иск, както и да присъди разноски заедно с това.

Защитникът на подсъдимия – адв. К., пледира, че процесното деяние не е извършено нито от обективна, нито от субективна страна, а и в този смисъл не е доказано в настоящия съдебен процес. Посочва, че правото на сигнали и 2 жалби е конституционно гарантирано на всеки гражданин и очевидно подзащитният му се е възползвал от него. Във връзка с механизма на деянието още в тъжбата, а и в последствие в процеса не било установено кога са разпространени, кога са възприети и под каква форма конкретно са реализирани клеветническите твърдения. Посочва, че процесният сигнал с вх.

№ Ж-567/29.06.2021г., съобразно практиката на Европейския съд по правата на човека, представлява твърдение, направено от жалба пред длъжностно лице и не може да се разглежда в никакъв случай като клевета, тъй като авторът не възнамерява да накърни репутацията на частния тъжител, а цели и упражнява правото си да подава жалби и да докладва нередности или да търси съдействие и помощ от страна на властите. Допълва, че нееднократно ВКС е имал възможност да посочи, че в едно демократично общество индивидите имат право да коментират и критикуват длъжностните лица.

Изтъква, че критичните изказвания могат да имат негативно влияние, както се твърди от повереника на частния тъжител, също така различен характер и гледище, но в случая преследваната от подзащитния му цел е била да се изолира различното му третиране от останалите лица, които са изтърпявали наказание „лишаване от свобода“. Неговото изявление очевидно имало своята фактическа и обективна база, а тя е именно препятстването му от полагане на труд и ограничаване на негови права като лице изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“.

Защитата подробно коментира свидетелските показания. Посочва, че св.

Д Г.а, не е успяла да определи какво означава според нея, че в резултат на твърдяното престъпление спрямо частния тъжител е започнало така нареченото „лично отношение“, не можела да посочи с точност на кого е споделил подзащитният и за въпросния сигнал и не е изложила категорични данни във връзка с отсъствие на тъжителя, пряко свързано или причинено от твърдяното деяние. Вторият разпитан свидетел РД не успял да посочи у кои служители и колеги са се породили съмнения относно професионализма на тъжителя. Не посочил също административния път на процесния сигнал, за който се твърди да са инкорпорирани клеветнически твърдения и потвърдил, че няма как процесният случай да се е отразил на професионалното развитие на тъжителя, тъй като във въпросния период частният тъжител не се е явявал на конкурси за повишение или промяна на длъжността, макар такива да се провеждат ежегодно. Допълва, че справката изискана от състава във връзка с болничните листове показва, че няма издадени или постъпили такива за процесния период.

Относно субективната страна на деянието счита, че за това подзащитният му в съдебно заседание е дал обяснения, с които, макар да подлежат на оценка и анализ с крайния съдебен акт и мотивите към него, ясно е изразил, че у него е липсвало намерение да опозори тъжителя.

С оглед на горното считам, че единственият извод, до който може да се достигне е за липса на реализирано престъпление по чл. 148 , ал. 1, т. 2 от НК, с оглед упражняване на конституционното право за подаване на жалби и 3 сигнали на подсъдимия и липса на субективния елемент – вината.

Във връзка с предявения и допуснат за разглеждане граждански иск, иска от съда да го остави без уважение, както по основание, така и по размер.

Мотив за искането е, че нито един от свидетелите не е успял да посочи, каквито и да е увреждания от неимуществен характер. Иска от съда да постанови оправдателна присъда.

В последното съдебно заседание, подсъдимият не се явява по собствено желание.

Съдът, като анализира събраните в съдебното следствие доказателствата и като съобрази доводите и възраженията на страните, намери за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Т. М. АС., ЕГН: **********, роден на *********, българин, български гражданин, разведен, осъждан, не работи в момента, адрес по лична карта: гр. С, ул. ********.

Частният тъжител Г. М. ХР. работел в Затвора в гр. София като Началник сектор „Надзорно-охранителна дейност“. В качеството му на такъв, същият имал задължение да организира, ръководи и контролира дейностите по цялостна охрана и надзор върху лишените от свобода, По същото време подсъдимият Т. М. АС. е изтърпявал до 07.06.2022г. наказание „лишаване от свобода“ в затова в гр. София по силата на присъда № 37/21.07.2015г. по НОХД № 291/2014г по описа на ОС – Видин , в сила от 21.03.2017г. Със заповед № 7/06.06.2022г., подс. А. е настанен в ЗОЗТ „Кремиковци“ за доизтърпяване на наложеното наказание.

Докато изтърпявал наказанието си, подс. А. бил назначен на работа като строител – бригадир на строителна бригада. Във връзка с тази си дейност същият в началото на 2021г. депозирал сигнал с който уведомил ръководството на затвора за извършени злоупотреби – товарене на черни и цветни метали и изнасянето им от двора на затвора от бившия му пряк ръководител В.Ч. и коменданта Г.Х..

По повод последвали събития във връзка с лишаването му от възможността да полага труд, проверки и налагани наказания, подсъдимият подал сигнал вх. № Ж-567/29.06.2021г., отправен до Министъра на правосъдието, с копие до наблюдаващия прокурор на затвора, съдържащ думите: „След тези действия от моя страна и строителната бригада ни се налага системен тормоз който е видно с следните действия на коменданта Г.Х. те са да ме премести от Затвора в гр. София, да ми спре домашен отпуск с цел да получа наказание, за да не говоря пред компетентните органи давам пример през месец януари ми бе наложено неправомерно наказание за водена от мен документация за присъствие на строителната бригада след което с обжалване пред “ГДИН“ то бе отменено. Началото на юни месец коменданта Г.Х. се завърна от отпуск и атаките срещу мен и строителната бригада започнаха отново. Имам притеснения аз и строителната бригада, че тези действия от страна на коменданта Г.Х. ще 4 продължат и продължават до момента за това, че съм казал истината за техните измами и кражби на коменданта Г.Х. и В.Ч..“.

По повод на подадения сигнал била образувана проверка от ГДИН, в хода на която било установено следното: Съгласно раздел IV, чл. 62, чл. 63 от ЗИНЗС, компетентните длъжностни лица които могат да преместват лишени от свобода от едно в друго място за лишаване от свобода са главен директор на ГДИН и началника на затвор. От направената справка в система ИСИН се установило, че от 23. 09. 2020г. подс. А. е поставен на общ режим, правото на месечен домашен отпуск съгласно чл. 98, ал. 6 ЗИНЗС е право на лишените от свобода поставени на лек режим. За останалите видове режим домашен отпуск се предвижда като награда съгласно чл. 98, ал. 1, т. 7, но това е правна възможност с която се поощряват лишените от свобода. В окръжно писмо от ГДИН с входящ № 767/07. 02. 2017г. по описа на затвора гр. София, в точка 11 от същото писмо са определени длъжностните лица имащи отношение към поощренията по чл. 98, ал. 1, т. 5-9 ЗИНЗС, длъжността която заемам НСНОД не е упомената в тази точка. Относно заповед № 007/08. 01. 2021г. на началника на затвора гр. София, с която на подс. Т. Милчев М. А. е наложено наказание „лишаване от хранителна пратка за срок от 3 месеца” било установено, че частният тъжител не е участвал в дисциплинарното производство.