Решение № 1034 от 20.10.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1034 гр. Варна, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20263100502301 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 35854/05.08.2026 г. на „Електроразпределение север“ АД - длъжник по изп. дело № 20267110400725 по описа на ЧСИ Даниела Петрова - Янкова, рег. № 711 на КЧСИ, с район на действие ВОС срещу Постановление от 24.07.2026 г., с което е оставено без уважение искането му за намаляване на адв. възнаграждение на взискателя по делото.

Твърди се в жалбата, че в срока за доброволно изпълнение е заплатено задължението, като по изпълнителното дело не са извършвани действия по осребряване на имущество. Релевира се, че представителството по делото се изчерпва с депозиране на молбата за образуване на същото. Отправеното искане е да бъде отменено обжалваното разпореждане и да се постанови друго, с което да се намали претендираното адвокатско възнаграждение от взискателя на 102.26 евро, колкото е нормативно предвидения минимум за образуване на изпълнително дело.

Ответникът по жалбата Г. И. В., действаща чрез своята майка и законен 1 представител А. А. М. - взискател депозира възражение по жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, с който изразява становище за неоснователност на същата.

ЧСИ Даниела Петрова - Янкова, рег. № 711 на КЧСИ, с район на действие ВОС депозира мотиви, на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които излага съображения за неоснователност на жалбата. Прилага заверен препис от изп. дело № 20267110400725.

Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Обжалвано е действие на ЧСИ, изразяващо се в определяне на разноски в изпълнителното производство, което е в кръга на подлежащите такива на съдебен контрол – чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалва действието на ЧСИ лице – длъжник по изп. дело, поради което е допустима в тази й част.

От фактическа страна настоящата инстанция намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20267110400725 по описа на ЧСИ Даниела Петрова - Янкова, рег. № 711 на КЧСИ, с район на действие ВОС е образувано на 06.07.2026 г. по молба на Г. И. В., действаща чрез своята майка и законен представител А. А. М. и въз основа на изпълнителен лист № 353 от 02.07.2026 г., издаден по гр.д. № 576/2024 г. по описа на ВОС, по което „Електроразпределение север“ АД е осъден да заплати на малолетната парични суми на основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

С иницииращата принудителното изпълнение молба взискателят представя пълномощно на адв. В. А.. В молбата се отправя искане да бъде определено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител, тъй като оказва безплатна правна помощ на материално затруднено лице, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА.

На длъжника е връчено ПДИ на 09.07.2026 г.

От извлечение от банкова сметка на ЧСИ е видно, че на 20.07.2026 г. длъжникът погасява изцяло задължението си, включително дължимите такси 2 от ЧСИ, без претендираното адвокатско възнаграждение от взискателя.

На 21.07.2026 г. длъжникът депозира молба до ЧСИ с искане да бъде намален размерът на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

С Постановление от 24.07.2026 г. ЧСИ оставя горното искане без уважение. За същото длъжникът е уведомен на 31.07.2026 г.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбите на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. С ТР № 3/10.07.2017 г. /08.06.2017 г./ по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС е прието, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, като в мотивите към същото решение е посочено, че в изпълнителното производство няма изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. По своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането не се изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника. Тази отговорност намира своето основание в това, че не изпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски.

В представените по делото пълномощно адвокатът е упълномощен да осъществява процесуално представителство на малолетната В. по изпълнителното дело. Декларирано е, че горното се осъществява по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Съгласно разпоредбата на чл. 10 Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, 3 защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е: по т.1. – за образуване на изпълнително дело – в размер на 102.26 евро /200 лв./; по т.2 – за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4.

В настоящия случай упълномощеният от взискателката адвокат, чието възнаграждение е определено от ЧСИ в размер на сумата от 2 565 евро за процесуално представителство в изпълнителното производство е извършил по процесното изпълнително дело до момента единствено подаване на молба за образуването му въз основа на изпълнителен лист № 353 от 02.07.2026 г., издаден по гр.д. № 576/2024 г. по описа на ВОС. В тази връзка съдът приема, че дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение, възлизат на сумата от 102.26 евро /200 лева/ - за образуване на изпълнително дело, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г.

В тази връзка възражението на длъжника за недължимост на пълният размер на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение се явява основателно и приетото адвокатско възнаграждение от ЧСИ, следва да бъде намалено до размер на сумата от 102.26 евро /200 лева/.

С оглед на гореизложеното, възложените на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 2 565 евро следва да бъдат намалени до дължимите такива в размер на сумата от 102.26 евро /200 лева/, който размер изцяло съответства на минималните такива съгласно чл. 10, т. 1 и чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

По изложените съображения жалбата на „Електроразпределение север“ АД срещу отказа на ЧСИ да измени размера на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение по изп. дело, обективиран в Постановление от 24.07.2026 г. се явява основателна в частта, с която са определени разноски на длъжника за адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от 102.26 евро до пълният размер на претенцията от 2 565 евро.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Даниела Петрова - Янкова, рег. № 711 на КЧСИ, с район на действие ВОС да намали размера на адвокатско възнаграждение определено на взискателя, обективиран в Постановление от 24.07.2026 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя Г.

И. В., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител А. А. М., ЕГН ********** по изп. дело № 20267110400725 по описа на ЧСИ Даниела Петрова - Янкова, рег. № 711 на КЧСИ, с район на действие ВОС от 2 565 /две хиляди петстотин шестдесет и пет/ евро на 102.26 /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/ евро.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5