Протокол № 920 от 19.06.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 920 гр. Варна, 19.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Константин Д. Иванов

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20253100500993 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 15:54 часа се явиха:

Въззивникът Н. Д. Д., редовно призован, явява се лично, представлява се от адв. Д. Ч., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Въззиваемата А. Г. А., редовно призована, явява се лично, представлява се от адв. Д. П., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Контролиращата страна Дирекция „С.П.“ – Варна, редовно призована, не изпращат представител.

АДВ.Ч.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Няма процесуални пречки. Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

И

ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО

Съгласно Определение № 1939/22.04.2025 г.

1

АДВ. Ч.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам отговора. Нямам възражения по доклада на делото.

АДВ. П.: Оспорвам изцяло въззивната жалба, считаме същата за неоснователна.

Решението според нас е правилно. Поддържаме отговора. Нямаме към момента искания. Да дадем възможност на страните да бъдат изслушани в днешно съдебно заседание.

Съдът пристъпва на основание чл.59, ал.6 от ГПК към личното изслушване на двамата родители А. Г. А. и Н. Д. Д..

ВЪЗЗИВНИКЪТ Д.: Настоящото обжалване се основава на факта, че бяхме събрали доста доказателства и най-вече имаме две положителни експертизи, с наличието на наркотици в кръвта на майката. Както свидетелката, която обстойно описа положението и атмосферата при отглеждането на детето преди приема и след приема на наркотици, както и има социален доклад от 128 страници, в който ясно се вижда, че аз и дъщеря ми имаме силна емоционална връзка, която никога не беше нарушавана до момента, в който съдът определи да я виждам само първа и трета седмица на уикендите. Като това отново се случва доста трудно и комуникацията с майката е доста тежка. Винаги има възпрепятствания, проблеми, скандали, никога не минава нормално. За мен е крайно недостатъчно да я виждам четири дни в месеца и да не бъда до нея по-често.

Аз съм семеен, имам съпруга, още една дъщеричка, която е на 2 години и половина. Имам добра семейна атмосфера поне според моите виждания. Имам нов дом, собствено жилище, което в момента се ремонтира понеже е нова кооперация.

Имам постоянна работа и добър доход, който може да задоволи нуждите на децата ми и на семейството ми. Това ново жилище се намира на бул. „Р.“, №***, в комплекс „С.а“ – това е жилището, което се ремонтира. Иначе живеем на квартира в „М.“, бл.***, това е адресът, на който ме призовавате. Работя в „И.“ все още като крупие.

Работното ми време е плаващо, като цяло се съобразяват с това, че имам и деца и карам повече дневни смени. Няма проблеми с болнични ако детето е болно. Съпругата ми също работи там и се справяме с малката си дъщеря. Нямаме никакви проблеми за работното време, дават ни почивки ако се налага нещо. Понякога имам нощни смени.

Ами може би на два месеца карам една седмица само нощни смени. Заплатата, която получавам към момента е около 2700 лева. Това, е което получавам чисто. Брутото е малко плаващо понеже има бонуси и извънредни смени. Всеки месец е различно.

Искането ми към съда е да разгледа интересите на дъщеря ми, понеже в момента аз не мисля, че те са защитени. За мен е много важно да прекарвам повече 2 време с дъщеря ми. Да бъда част от живота, й както е било и досега, винаги. Искам родителските права над дъщеря ми. Смятам, че мога да се правя с това.

Към момента няма какво друго да споделя.

Срещите с детето се осъществяват като аз по принцип се свързвам с майката.

Повечето пъти тя ми казва:„Няма да я вземаш, не сега“, възпрепятстват се срещите.

Често се случва, когато отида да взема Й. да има провокации, скандали пред мястото, където живеят. Режимът се осъществява. Във времето, в което не трябва да е при мен, а искам да я взема, никога не може. Извън режима не ми се позволяват контакти, като има и примерно пет - шест дни, в които не мога по никакъв начин да се свържа с Й., да я чуя как е, да говоря с нея. По принцип ние купихме такъв часовник за деца, на който да можем да се обаждаме, но по стечение на обстоятелствата не й се дава, няма отговор, абсолютно по никакъв начин.

ВЪЗЗИВАЕМАТА А.: Аз съм А. А.. Живея в гр.В. с дъщеря ми Й. Н. Д.. Това е нейният баща /страната се обръща към въззивника/. Аз противно на него ще кажа, че той обича дъщеря си. Ще бъда напълно честна с Вас. Когато Й. беше на две години Н.

Д. Д. си тръгна от нашия, от моя дом, от дома на моите родители, от дома в който аз живея. Й. беше на две години. Н. си замина сам, след което замина да работи в друг град. Той твърди, че е полагал грижи за дъщеря ни, което изобщо не е вярно. Дъщеря ми е отглеждана от мен и неговата майка, което никога няма да отрека. Тя много ми помогна тогава, за което аз много й благодаря, защото тя сега твърди, че детето е отглеждано от нея и от бащата, което не е вярно. Бащата го нямаше изобщо в града, което също може да се провери. Той работеше в П.. Също може да се види. Никога не съм спирала детето да отиде при татко си. Никога не съм казала на Н., че не може да вземе дъщеря си. Дори след последното дело Н. ми се обади да я пусна за една седмица на почивка. При всички лоши неща, които те ми причиниха аз отново затворих очи. Помня, че баба ми ми е казвала, че „с добра дума желязна врата се отваряла.“ Реших да бъда добър човек отново. Попитах детето „Й. искаш ли мамо да отидеш? Искам, мамо. Отиваш, мамо“. Детето отиде за една седмица. Той твърди, че аз не я давам извън указаното от съда време. Това също не е вярно. Детето, ми когато не иска да отиде при тях, не иска да ходи, защото слуша само лоши неща за майка си.

Противно на тях, при мен детето никога не е чуло лоша дума за татко си, защото аз знам, че така наранявам моето дете, а не наранявам баща й. С цел баща й да нарани мен, той наранява дъщеря ни и не го осъзнава. Опитвала съм. Аз имам съобщения, че съм опитвала хиляди пъти. Писала съм съобщения да се опитаме заедно нещо да направим, детето да види че сме заедно, да се зарадва. На рождения й ден звъннах на баба й, която също е тук, не знам дали е в залата. Не е тук, отвън е баба й. Звъннах на бабата, казах й: „П.“, това е майката на Н.. Аз до преди всички тези дела, преди това Н.

3 да се върне в града се разбирах с нея много. Тя ми помагаше, пак казвам, аз никога няма да отрека това. Ако не беше тя, аз нямаше да мога да работя и да гледам детето си, но баща й изобщо не беше тук. Работеше в друг град.

Много са нещата, които са ми в главата. Другото, което искам да кажа, е че моето дете, когато отиде при баща си всъщност не я иска баща й, иска я баба й. Тя не отива при баща си, тя отива при баба си. Въпреки това аз на бабата също не съм отказала да я вземе, също да я води по почивки, при положение, че аз съм майка и се притеснявам как пътува детето ми, с кого е, какво прави и т.н. никога не съм отказала.

Тя е ходила и с нея по почивки. Абсолютно всичко изказано по мой адрес смятам, че е лъжа и във всички тези страници са написани неща единствено за да очернят мен.

Детето ми е много умно и аз смятам, че всички тези ситуации й влияят страшно зле.

Идва и ми задава различни въпроси. Постоянно й обяснявам, че мама и тате се карат, но и двамата много я обичат, защото никой не обича толкова много детето си, като родителите. Никога не съм казала лоша дума за баща й. Опитвах и с него. Не веднъж съм му писала съобщения. Мога и да ви покажа. „Н. да говорим като нормални хора, да ни види детето, че ние сме добре“. Той просто предпочита да ме очерни. Не гледа детето да е добре, а аз да съм зле. Това за мен не е ОК. За детето ми също не е ОК.

Искам друго да кажа, че когато дъщеря ми се върне от тях всеки път се връща разплакана, защото за мама са казали лоши думи, които няма да споделя в момента.

Просто са грозни думи, които не отиват... Последното, най- прясното което е от прабабата, от бабата на Н. и прабабата на Й. е казала, че майка й е тъпанарка. Жената на Н. е казала „майка ти е мърша“. Мен не ме обижда какво казват за мен, но ме обижда това, как можеш да кажеше на едно шестгодишно дете за майка му каквото и да е. Не е нормално това. Детето ми е изтормозено, когато е там. Аз съм готова. Тя достатъчно много страда, готова съм да се изслуша самото дете от съда, защото искам това да спре. Аз не мога да спя спокойно. Смятам, че аз отново бих простила и не знам защо, кой го кара да лъже. Дали той сам така предпочита. Мога ли да му задам въпрос?

Добре, няма да задавам въпрос. Просто аз бих го попитала не е ли вярно, че аз няколко пъти опитвах, и съм му писала, и съм му звъняла да се видим, да се разберем като нормални хора. Детето не трябва да става свидетел на подобни неща. Й. изживява тези неща. Тя се събужда нощем. Събуди се едната вечер, че баба й имала мои клипчета на телефона. Пращат ми хора на работа. В смисъл това е психически тормоз. На мен не ми пречи да ме снимат. Получавам мои снимки и клипчета. Аз работя касиерка в „М.Б.“ от няколко месеца. Вече не съм крупие. Също прочетох някъде, че съм била уволнена. Никога през живота си не съм уволнявана, нито съм алкохоличка. Алкохол пия в много редки случаи. Дори не ми харесва вкуса на алкохола ако трябва да съм честна.

Работя касиерка в гостилница за бързо хранене. На работата ми се изпращат хора да ме снимат постоянно и аз получавам снимки. Свидетелката на Н., която той 4 спомена всъщност стана ясно, че нещата които се изговарят за мен, всъщност тя ги прави.

Работя от понеделник до петък всеки ден. Отивам в 11 ч. и съм до 7 часа.

Дъщеря ми ходи на детска градина. В момента е записана, приета е в училище. Много е щастлива от факта. По принцип я взема моята баба. Живеем в един блок. Тя живее в съседния вход. Тя е взема докато аз се върна от работа от градината, става въпрос за два часа. Тя я взима в 5 часа, аз в 7часа приключвам работа. Случвало се е, може би ще кажат, че аз не мога да си гледам детето, но се е случвало да я вземам на работа. Да, вземала съм я на работа и аз не смятам, че е нещо лошо. Има деца, които са около работното ми място с родителите си, те играят заедно там. Даже всеки ден детето ми казва „мамо може ли утре да не ходя на градина и да дойда на работа при теб.“ И аз й обяснявам „мамо не може шефовете вече ще ни се сърдят“. Детето ми е страшно умно, страшно добро. Аз я уча да бъде добър човек.

Искам друго да ви кажа. Неговата майка за мен аз съм казала, че винаги това е най - добрият човек, който познавам до този момент в живота ми, защото не очаквах тя да направи това и да разреши да се случи всичко това. От нея аз съм попила тази добрина, която съм видяла. Искам да ви кажа, че тяхната дъщеричка, към която аз нямам никакви лоши чувства, тя стои на снимка с моето дете в стаята му. Моля ви ако има възможност детето да бъде изслушано, защото аз смятам, че тя най - правилно ще каже. Социалните също са ходили в градината. Бащата е казал, че аз съм водило детето си неадекватно облечено на градина. Не знам какво означава „неадекватно облечено“. Госпожата каза, че са потвърдили, че аз съм я водила с чисти дрехи и че няма такова нещо. Била изцапана, мръсна, все лоши неща.

Първо ме бяха изпратили да правя тестове. След няколко отрицателни теста те продължиха да искат тестове за наркотици. Не знам защо. Не мога да ви кажа нищо за положителните тестове. Това е много грозна обида за една майка особено. Смятам, че в момента съм в съда, изобщо цялата ситуация е много грозна с цялото ми уважение към всички вас. За едно дете е много грозно да изживява нещо подобно и аз наистина ако знаех, че така ще стане за едни... Сега ще ви кажа как започна всичко. Бяхме разделени с господина. Той живееше в П.. Аз живеех тук, работих в казиното на „Ч.М.“, когато се случи първата година той да ми взе данъчното облекчение, което е 600 лева на година. Взе го в П. за моето дете. Затворих си очите. Да обаче той го взе и другата година. Тогава аз просто се ядосах и реших да го осъдя за минимална издръжка при положение, че той никога не е пратил една стотинка за дъщеря си. Да майка му ми помагаше, пак казвам така е, не отричам това, но той не е изпратил една стотинка за дъщеря си, а аз съм се молила на майка му „моля те П. обади се на Н. само да й се обади да я чуе, защото тя пита за него“. Въпреки, че той живееше там, аз казвах „мамо, тате работи там, защото му трябват парички и трябва да ти купи това, 5 онова“. При положение, че той не е изпратил една стотинка за детето ми. Аз не му искам парите. Нямаше да се стигне до тук. Просто тогава се ядосах, че две години подред ми взе данъчното облекчение и дори и половината не ми даде, защото е бащада вземе половината. Затова реших да го съдя за минимална издръжка при положение, че аз сама гледам детето си. Миналият месец бяхме на два рождени дни. Само за тези два дена са заминали около 400 лева, защото аз съм решила да купя на дъщеря си еди си каква рокля, да това си е моя вина и мой проблем, но за неговата издръжка… Аз последно му написах, че ако става въпрос за тези пари то аз ще ги плащам да приключи всичко, за да остави детето ми. Моля се да излезем заедно, да види детето ми, че ние сме хора и се разбираме като всички останали. Детето ми живее в кошмар.