Решение № 148 от 18.02.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. гр. Хасково, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минчо К. Димитров при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Минчо К. Димитров Гражданско дело № 20255640101286 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Застрахователно дружество “ЕВРОИНС" АД, с ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Христофор Колумб" № 43,, представлявано съвместно от изпълнителнителните си директори Й. Ц. Ц. и Р. Г. Б., действащо чрез процесуалния си представител адв. Т. С. Г. от САК против Д. П. Г., с адрес: ****, с която е предявен установителен иск с правна квалификация чл.

422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 500, т. 3 от КЗ.

Ищецът твърди, На **** год. в **** часа, в град ****, на ул. „****", бл.

****, вх. А, настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с материални щети с участието на товарен автомобил „**** управляван от Д. П. Г..

Длъжностни лица от сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - ****, удостоверили събитието, като съставили Протокол за ПТП № **** год.

Според протокола за ПТП виновен за настъпилото ПТП бил Д. П. Г. - водач на 4 т.а. ****, който при движение на горепосоченото място е нарушил чл. 5. ал.1. т. 1 от Закона за движение по пътищата, като с поведението си е създал опасност и пречки за движението, като причинил имуществени вреди, изразяващи се в следното: с каросерията на управлявания от него автомобил е блъснал и смачкал климатик марка ****, изкъртил е стойката на климатика и е нарушил фасадата на ****, находящ се на **** **** на ул. «****», **** в град ****. След настъпване на ПТП виновният водач Д. П. Г. е напуснал 1 местопроизшествието. Същият не бил тестван за употреба на алкохол.

Процесният Протокол за ПТП № **** бил съставен чак на 8-мия ден след настъпването му поради това, че Д. П. Г. напуснал мястото на ПТП и било необходимо технологично време за да бъде установен и открит от компетентните органи. Протоколът за ПТП бил подписан от ответника. В протокола за ПТП били описани видимите материални щети, настъпили вследствие на ПТП. Отговорността на виновния водач била застрахована в „ЗД ЕВРОИНС" АД по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите със застрахователна полица № ****., със срок на действие от **** Твърди, че процесното ПТП настъпило по време на действие на застрахователния договор.Тъй като вследствие на пътнотранспортното произшествие били нанесени щети на горепосочения климатик - стойката му, както и на Фасадата на сградата /в частта на горепосочения апартамент/, към „ЗД ЕВРОИНС" АД била предявена претенция за изплащане на обезщетение, по която е образувана шета под № **** год. Извършен бил оглед на нанесените вреди, които били описани по вид и степен на увреждане в Констативен протокол за извършен оглед, който прилагат като доказателство по делото. Сочат, че съгласно описа на щетите, представени оферти и заключение, изготвено от независим оценител на вредите по фасадата, експертите на „ЗД Евроинс" АД са определили застрахователно обезщетение по експертна оценка в размер на ****, представляваща действителната стойност на климатика с включен монтаж в размер на **** плюс стойността на ремонта на фасадата на процесния **** в размер на **** Поради това, че настъпилото събитие с покрит риск по сключената застраховка, ЗД „ЕВРОИНС" АД изплатило определеното застрахователно обезщетение в размер на **** на съсобствениците на увреденото имущество Г. С. Г. и съпруга и К. Н. Г., както следва: половината от сумата в размер на **** лева е изплатена на **** год. по банков път на Г. С. Г.: - другата половина от сумата в размер на **** лева е изплатена на **** год. по банков път на К. Н. Г..

Представят платежните документи за извършеното плащане. Предвид гореизложеното, с плащането на застрахователното обезщетение на основание чл.500, ал.1, т.З от Кодекса за застраховането, „ЗД Евроинс" АД, като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", имало право на регрес към Д. П. Г., тъй като същият е напуснал мястото на ПТП и не е уведомил органите на МВР за настъпването му. До Д. П. Г. е изпратена регресна покана per. № **** год. за доброволно уреждане на регресната претенция, непотърсена от ответника видно от печата върху плика за доставяне. Тъй като ответникът не изплати дължимата сума, за „ЗД ЕВРО И НС" АД се породил правен интерес да потърси правата си по съдебен ред. На **** год. ЗД „Евроинс АД подало в Софийски районен съд /СРС/ заявление вх. № **** за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от 2

ГПК срещу длъжника Д. П. Г., по което бе образувано ч.гр.дело № 20241110127924 от 2024 год., 173-ти състав на СРС. СРС прекратил производството по образуваното дело с определение и го изпрати по подсъдност на Районен съд Хасково. По заявлението за издаване на заповед за изпълнение в PC Хасково, 1-ви граждански състав, било образувано ч.гр.д. № 20245640101950 от 2024 год., по което съдът издал заповед за изпълнение срещу длъжника Д. П. Г.. Поради постъпило възражение от длъжника, Районен съд Хасково указа на „ЗД Евроинс" АД, че в едномесечен срок може да предяви иск относно вземането си. Разпореждането бе съобщено на ищеца на **** год. Предвид гореизложеното с настоящата искова молба в законния едномесечен срок „ЗД Евроинс" АД предявява иск с който да бъде установено съществуване на задължението на Д. П. Г. към ,ЗД Евроинс"АД. С оглед гореизложеното се моли да се приемете за установено съществуването на вземането на „ЗД ЕВРОИНС" АД от ответника Д. П. Г., предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, към момента на подаване на заявлението, което вземане е равно на исковата сума от ****, представляваща изплатеното застрахователното обезщетение: заедно със законната лихва върху исковата сума от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до датата на окончателното плащане, както и сьдебно-деловодните разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 20245640101950 от 2024 год., I гр. състав на PC Хасково, в размер на 58.41 лева /петдесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки/ държавна такса, както и разноските, направени по настоящото исково производство, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор който счита предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ е допустим. Оспорва иска по основание и размер. Оспорва изцяло фактическите твърдения в исковата молба относно виновното и противоправно деяние на ответника за настъпване на процесното ПТП, нанесените имуществените вреди и наличието на пряка причинно – следствена връзка с това деяние. Оспорвам вида на щетите и размера на обезщетението (стойността на ремонтно – възстановителните работи по фасадата на ****, ет. 2, вх. А, бл. ****, на ул. “****” ****, гр. ****, и пазарната стойност на климатик м. ****, стойката за климатика и монтажа му). Не била налице нито една от хипотезите, посочени в цитираната разпоредба в отговора на исковата молба, поради което ответникът не имал задължението да изчака на мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие органите за контрол на движение по пътищата и липсвали предпоставките за репариране на изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност”. Моли 3 се да се отхвърли предявения от ЗД “Евроинс” АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Христофор Колумб” № 43, представлявано от изпълнителните директори Й. Ц. Ц. и Р. Г. Б., срещу Д. П.

Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за признаване за установено, че Д. П. Г. дължи на ЗД “Евроинс” АД сумата **** лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № **** г., ведно със законната лихва от датата на завеждането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане и разноските по ч.гр.д. № 1950/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково в размер на 58.41 лева, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд - **** е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 500, т. 3 от КЗ.

В чл. 500, ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение. Изплащайки застрахователно обезщетение последният изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 500, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата.

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.

Регресното право е средство за санкциониране на виновните за причинените на трети лица вреди в посочените в закона случаи. В тези случаи, независимо, че са заплатили застрахователна премия и е възникнало валидно застрахователно правоотношение, застрахованите лица не се освобождават от гражданската си отговорност.

Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на четири групи материални предпоставки (юридически факти): 1. ищцовото застрахователно дружество да е платило обезщетение на увредено лице за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на 4 извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента; 4. делинквентът да е напуснал местопроизшествието без да уведоми органите за контрол на движение по пътищата; и 5. посещаването на местопроизшествието от органите за контрол да е задължително.

Тези правнорелевантни обстоятелства подлежат на установяване от страна на ищеца при условията на пълното и главно доказване - арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.

От представените по делото доказателства се установява, че гражданската отговорност на ответната страна Д. П. Г. при управление на товарен автомобил **** е застрахована по силата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" в „ЗД ЕВРОИНС" АД със застрахователна полица № ****., със срок на действие от **** С разпоредбата на чл. 294 КЗ в тежест на застрахователя изрично е вменено административно задължение за предоставяне информация в Информационния център към Гаранционния фонд, за вписване в регистъра, поддържан по силата на чл. 292 КЗ, наред с другите подлежащи на регистрация обстоятелства и прекратените застрахователни договори по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Следователно вписване за наличие на валидно застрахователно правоотношение към датата на настъпване на твърдяното пътно-транспортно произшествие представлява годно доказателствено средство. В този смисъл с мотивите на Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че "вписването е правно значимо, както с оглед извършваното при условията на чл. 288, ал. 1, т. 2 КЗ плащане, така и предвид интереса на трети лица от удостоверяване на конкретното застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", съобразно чл. 261, ал. 1 КЗ и общественото доверие в предоставяната от Гаранционния фонд информация". За да достигне до този извод съдът съобрази и практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 183/22.12.2017 г. по т.д. № 746/2017 г., ТК, I т.о. на ВКС, в което се приема, че вписването в регистъра на Информационния център по чл. 292, ал. 1, т. 3 вр. чл. 294, ал. 1 КЗ (отм.) на прекратяването на застрахователния договор, създава оборима презумпция за липса на застрахователно правоотношение.