Решение № 496 от 31.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 496 гр. Пловдив, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330104277 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по обективносъединени искове по чл.

439 от ГПК на И. Г. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. *******, ул.

„**********" № ** чрез адв. С., против Министерство на отбраната на РБългария, ЕИК: 000695324, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Дякон Игнатий № 3 за признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника сумата 19308.62 лева, главница, както и законната лихва върху главницата от 01.08.1999 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че ищеца е наследник на Г. Б. спрямо, който в полза на ответника е издаден изпълнителен лист на 22.04.2009 г. за солидарно дължимо с О. С. вземане по акт за начет от 30.07.1999 г. По изпълнителния лист е образувано изп. дело ******/2009 г. в *** на ***.

Длъжниците са внесли сума от 43366,34 лв. Същата е погасила главницата и лихвата. Въпреки това продължват да се притендират от взискателя.

Наследодателя на ищеца е починал на 11.02.2017 г. След смъртта му ищеца е конституиран като длъжника по изпълнителното дело. Същият е внесъл сума от 4939.52 лв. По отношение на О. С. изп. дело е прекратено след признаван с влязло в сила решение недължимост на сумите поради погасяването им по давност. От издаване на акта за начет са изминали 20 г. Давността за вземанията е 10 г.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Отрича погасяването на дължмостта поради изтекла давност. Твърди възникване на 1 задълженията в резултат на съществуващи частнограждански отношения между страните.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложените писмени доказателства – изпълнителен лист от 22.04.2009 г. е видно, че с влязло в сила решение Г. Б. е осъден да заплати на ответника сума от 19308,62 лв.-главница дължима по акт за начет и 1903,85 лв. лихва за периода 08.03.1999-30.07.1999 г., както и законна лихва от 01.08.1999 г. до изплащане на вземанията.

От приложеното удостоверение за наследници от 03.10.2019 г. е видно, че след смъртта си на 11.02.2017 г. Г. Б. е оставил единствен наследник-ищеца И. Б..

От приложената ПДИ от 21.11.2017 г. е видно, че по издадения изпълнителен лист от 22.04.2009 г спрямо ищеца е образувано изп. дело № ******/2009 г. при ****–**** на ***.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Не се спори по делото, а и от събраните доказателства се установява, че ответника е взискател по образувано спрямо наследодателя на ищеца изпълнително дело през 2009 г., въз основа на изпълнителен лист от 2009 г. за събиране на вземания по съдебно решение, касаещо акт за начет, по което като длъжник в последствие е конституиран ищеца на местото на починалия му наследодател. Няма данни за прекратяване на изпълнителното дело, което обосновава интерес от водене на настоящото производство.

Предвид разпоредбата на чл. 439 ГПК, даваща възможност на длъжникът по изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, при условие, че възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт, следва да се приеме, че в настоящия случай спорът се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания в заявения период от издаване на акта за начет до настоящия момент. Акта за начет е издаден през 1999 г. Същия установява вземания за вреди настъпили в предходен момент. В този период е действал ЗДФК(отм.), който не е предвиждал прилагане на абсолютна давност за задължения по акт за начет. Такава е предвиден с новия ЗДФК от 2000 г. Следователно давността от 10 г. за този вид вземания е прекъсната със съставяне на акта за 2 начет на 30.07.1999 г. и в последствие с предявяване на иска пред окръжния съд. От постановяване на решението и издаване на изпълнителния лист през 2009 г. до момента са изтекли повече от 10 г. , което сочи погасяване на задълженията по давност.

Ето защо твърденията на ищеца се преценят като основателни и налагат уважаване на предявените искове.

Предвид изхода на делото на ищеца следва да се присъдят притендираните разноски съобразно представения списък и доказателства за сторени такива от 775,24 лв. за държавна такса и 1500 лв. за адвокатски хонорар.

На ответника разноски не се дължат

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по отношение на Министерство на отбраната на РБългария, ЕИК: 000695324, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Дякон Игнатий № 3, че И. Г. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. *******, ул. „**********" № **, не дължи сумата от 19308.62 лева(деветнадесет хиляди триста и осем лева и 62 ст.) , главница, както и законната лихва върху главницата от 01.08.1999 г. до окончателното плащане , по акт за начет от 30.07.1999 г. предмет на изп. дело ******/2009 г. на **** при –**** на *** поради погасяване по давност.

ОСЪЖДА Министерство на отбраната на РБългария, ЕИК: 000695324, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Дякон Игнатий № 3 да заплати на И. Г. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. *******, ул. „**********" № ** сумата от 2275,24 лв.(две хиляди двеста седемдесет и пет лева и 24 ст.) за разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 3

4