Решение № 543 от 30.10.2025, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1129/2025
- Вид
- Решение № 543
- Подписан
- 30.10.2025
- В сила
- 30.10.2025
- Състав
- Николай Грънчаров, Атанас Иванов, Владимир Ковачев
Цитирани разпоредби
- чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435-438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435-438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435-438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435-438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 79, ал. 2 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 543 гр. Благоевград, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Николай Грънчаров
Членове:
Владимир Ковачев
Атанас Иванов като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20251200501129 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 435-438 от ГПК.
Производството е образувано по жалба от „Електрохолд продажби“ ЕАД, ЕИК 175133827, против постановление за разноски за адвокат и разноски за пропорционална такса по изп. дело № 825/ 2025 г. по описа на ЧСИ В. Т., с рег. № **по описа на КЧСИ на РБ. Навежда се, че заплатеното от взискателя възнаграждение за адвокат е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което следва да се намали.
Прави искане за намаляване на възнаграждението за адвокат в предвидения в закона минимум, както и за преизчисляване на пропорционалната такса.
Счита, че постановлението за разноските е неправилно и незаконосъобразно, тъй като ЧСИ не е посочил разпоредбите, по които се дължат съответните такси, поради което сметката не отговаря на изискването на разпоредбата на чл. 79, ал. 2 ЗЧСИ. Моли съдът да отмени постановлението за разноските, като незаконосъобразно.
Съобразно нормата на чл. 436, ал. 3 ГПК към преписката по жалбата са приложени и мотиви на ЧСИ по обжалваното изпълнително действие. В същите е посочено, че жалбата е неоснователна, доколкото ЧСИ е спазил изискванията на закона.
За да се произнесе, настоящият състав на ОС - Благоевград съобрази 1 следното:
Производството по изпълнително дело № 825/ 2025 г. по описа на ЧСИ Виолина Тозева, с рег. № 795 по описа на КЧСИ на РБ е образувано на 07.08.2025 г. въз основа на изпълнителен лист.
Видно от материалите по изпълнителното дело, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 17.09.2020 г..
По делото са направени запорни съобщения, наложени са запори на банкови сметки.
С постановление от 07.08.2025 год. на ЧСИ Д., постановено по изп.д. № 825/ 2025, с което е определи ЧСИ разноски за изпълнението за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Производството по жалба срещу действия на съдебен изпълнител е спорно правораздавателно производство, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдебния изпълнител или да задължи последния валидно да повтори същото, респ. да се въздържи от неговото осъществяване (исторически аргумент от ТР № 3 от 12.07.2005 г. на ОСГТК на ВКС).
С оглед предмета на това производство, окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт. Следователно може да бъде сезиран с жалба едва, когато такъв акт бъде издаден. Жалбата е допустима. Същата е депозирана от легитимирано лице в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, попадащо в изчерпателно определените случаи по чл. 435 ГПК.
Разгледана по същество е основателна поради следното:
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което и уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І - "Общи правила". Предвид систематичното им място, последните важат, както за исковия процес, така и за изпълнителното производство. Задължението на длъжника за разноски по изпълнението е изрично уредено чл. 79 ГПК, а именно в случаите, в които делото се прекрати по чл. 433 ГПК освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или в случай, че изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. В този смисъл произнасянето на съдебния изпълнител за разноските, които са дължими в изпълнителния процес, не представлява изпълнително действие, а е проявление на общия принцип за реализиране на отговорността за разноски, т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди.
Следователно длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: 1/ когато не е дал повод за предявяване на 2 изпълнителния лист, защото е изпълнил задължението си по него преди това, и 2/ когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е изпълнил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство. Ако дължимите авансови такси са внесени от взискателя, съответната сума се събира от длъжника и се предава на взискателя, а ако дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира от длъжника и се задържа от съдебния изпълнител - така т. 11 на Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/ 2013 г. на ОСГТК.
Следователно отговорността за разноски по ГПК е отговорност за неоснователно предизвикан процес по ГПК. Този принцип важи, както в исковия процес, така и в изпълнителния процес.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК сочи, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата .
В настоящия случай, е постановено да се изплатят разноски за адвокат в размер на 400 лв., като размерът на вземането, предмет на изпълнителното дело е 668.25 лв. Делото не съставлява фактическа и правна сложност. От друга страна, взискателя, чрез надлежен представител е извършил само едно действие – подадена е молба за образуване на изпълнително дело. Ето защо, съдът намира, съобразявайки установените в закона минимуми, че претендираното възнаграждение за адвокат е прекомерно, поради което следва да се присъди възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв., което е и възнаграждение за водене на изпълнително дело с оглед претеднирания интерес.
По гореизложените съображения обжалваното постановление следва да бъде отменено.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ постановление/разпореждане от 07.08.2025 год., постановено по изп. дело № 825/ 2025 г. по описа на ЧСИ В. Т., с рег. № **по описа на КЧСИ на РБ, с което е определен от ЧСИ разноски за изпълнението за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00., като определя сумата в размер на 200.00 лв. разноски за изпълнението за адвокатско възнаграждение и разноски в размер на 110.94 лв. с ДДС за пропорционална такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ по изп. дело № 825/ 2025 г. по описа на ЧСИ В. Т., с рег. № **по описа на КЧСИ на РБ.
Решението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4