Решение № 5106 от 09.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5106 гр. София, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно наказателно дело № 20231110209225 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „******” ЕООД, представлявано от управителя ЦГ, срещу наказателно постановление № 23-2300190/19.05.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област”, с което за нарушение на чл.415, ал.1 вр. чл.404, ал.1, т.12 КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 500лв., на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415, ал.1 КТ. Съгласно мотивите на наказателното постановление работодателят не изпълнил предписание № 9, дадено в протокол за извършена проверка № ПР2242144/06.01.2023г., а именно: Работодателят да изплати уговореното трудово възнаграждение на МЛ, с ЕГН **********, на длъжност „лекар, служба по трудова медицина” в „******” ЕООД, за месец юли 2022г., в размер на 400 лв. – чиста сума за получаване, съгласно разпоредбите на чл.128, т.2 КТ”.

Жалбоподателят оспорва законосъобразността на наказателното постановление като твърди, че сумата, посочена в наказателното постановление е различна от тази, начислена в разчетно-платежната ведомост 1 за м.юли 2022г. – дължимата сума за получаване била в размер на 435,79 лв.

Твърди, че МЛ не престирала труд, което да породи задължение от страна на работодателя да й заплаща трудово възнаграждение. Моли съда да отмени наказателно постановление № 23-2300190/19.05.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” като неправилно и незаконосъобразно.

Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по делото.

Въззиваемият Директорът на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено:

По допустимостта на жалбата

Видно от обратна разписка за доставяне, наказателно постановление № 23-2300190/19.05.2023г. е връчено на жалбоподателя на 21.06.2023г.

Жалбата е депозирана в канцеларията на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” на 27.06.2023г.- в законния срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

От фактическа страна:

При извършване на последваща проверка по спазване на трудовото законодателство на 14.03.2023г. и на 22.03.2023г. от инспектори при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” на „******” ЕООД относно изпълнението на предписание № 9, дадено на основание чл.404, ал.1, т.1 и т.12 КТ в Протокол за извършена проверка № ПР2242144/06.01.2023г., а именно: Работодателят да изплати уговореното трудово възнаграждение на МЛ, с ЕГН **********, на длъжност „лекар, служба по трудова медицина” в „******” ЕООД, за месец юли 2022г., в размер на 400 лв. – чиста сума за получаване, съгласно разпоредбите на чл.128, т.2 КТ“, със срок – до 06.02.2023г. включително, било констатирано, че даденото предписание не било изпълнено – с призовка, съгласно чл.45, ал.1 АПК, връчена на работодателя, били изискани доказателства за изпълнение на предписанието, но такива не били изпратени на проверяващия орган. Поради тази причина свидетелката Д. П. Й. съставила акт за установяване на административно 2 нарушение № 23-2300190/22.03.2023г. като субсумирала констатираното нарушение под разпоредбата на чл.415, ал.1 вр. чл.404, ал.1, т.12 КТ. АУАН бил връчен на нарушителя на датата на съставяне. „******” ЕООД не възразил при връчването на АУАН и не се възползвал от правото си да възрази в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. Административнонаказващият орган приел, че с бездействието си нарушителят реализирал административно нарушение на чл.415, ал.1 вр. чл.404, ал.1, т.12 КТ, поради което издал наказателно постановление № 23-2300190/19.05.2023г., с което наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 1500лв., на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415, ал.1 КТ.

Съдът констатира:

Акт за установяване на административно нарушение № 232300190/22.03.2023г. и наказателно постановление № 23-2300190 /19.05.2023г. отговарят по форма и съдържание на изискванията на чл.42, респ. чл.57 ЗАНН, констатираното нарушение е изчерпателно описано, съответно на фактическите обстоятелства, подведено е правилно под нормата на материалния закон. Акт за установяване на административно нарушение № 23-2300190/22.03.2023г. и наказателно постановление № 232300190/19.05.2023г. са надлежно връчени на нарушителя с оглед гарантиране на неговите права във всички фази на административнонаказателния процес.

По отношение на материалната законосъобразност съдът намира:

Предмет на санкция в обжалваното наказателно постановление е неизпълнение на предписание на длъжностни лица от Дирекция „Инспекция по труда Софийска област”. Същото по естеството си представлява индивидуален административен акт, чиято функция е подробно уредена в разпоредбата на чл.404 КТ и се свежда най-общо до форма на административна репресия за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство.

Съдът съобрази съдебната практика /Решение № 6048 /15.10.2014г. по д.№ 5397/2014г. по описа на Административен съд София-град, XI кас.състав; Решение № 5104/23.07.2014г. по к.н.а.х.д.№ 4259 /2014г. по описа на Административен съд София-град, XIV кас.състав: При оспорването на наказателното постановление по реда на ЗАНН правнозначим и подлежащ на 3 изследване е единствено фактът на неизпълнение на предписанието като основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност; последица от необжалването на предписанието е влизането в сила на същото, с което е преклудирана и възможността да се релевира инцидентно неговата незаконосъобразност.

Като не е оспорил дадените от длъжностното лице задължителни предписания, жалбоподателят е бездействал, лишавайки се от възможността да отмени правното им действие, поради което е бил длъжен да се съобрази с предписанието.

Видно от т.9 от протокол № ПР2242144/06.01.2023г. за извършена проверка, работодателят е бил длъжен да изплати уговореното парично възнаграждение на МЛ на длъжност „лекар, служба по трудова медицина”, което е в размер на 400 лв. В тази връзка и с оглед възражението на жалбоподателя за несъответствие между констатацията на проверяващия орган и фактически дължимата сума съгласно разчетно-платежната ведомост за м.юли 2022г., съдът констатира, че възражението е неоснователно трудовото възнаграждение на МЛ за процесния период е в размер на 400 лв.

/общата сума за получаване включва начислено обезщетение по КТ в размер на 90,91 лв., която характеристика, съгласно трудовото законодателство, е различна от тази – за дължимото трудово възнаграждение за отработени дни – за престиран труд; въпросът за това – положен ли е действително труд, за който се дължи трудово възнаграждение, е предмет на друго производство/.

Работодателят не е представил доказателства, удостоверяващи изпълнение на предписанието, дадено от Дирекция „Инспекция по труда Софийска област”, поради което съдът приема, че дружеството-работодател е реализирало нарушение по чл.415, ал.1 КТ, което обстоятелство е правопораждащият факт за налагане на административната санкция по чл.412а, т.2 КТ – налагане на имуществена санкция.

Съгласно разпоредбата на чл.415в, ал.1 КТ, за нарушение, което е отстранено веднага и от което не са произтекли вредни последици за работниците и служителите работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв.

От представените по преписката доказателства е видно, че на дружеството-работодател има издадени няколко предписания, а самото 4 предписание, предмет на настоящето дело, и до момента не е изпълнено, и само по себе си е свързано тясно с правата на този служител. Поради тази причина съдът приема, че предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл.415в, ал.1 КТ, не са налице, поради което административнонаказващият орган е определил законосъобразно размера на наложеното наказание – минималния от 1500 лв.

Наказателно постановление № 23-2300190/19.05.2023г. като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-2300190 /19.05.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област”, с което на „******” ЕООД със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от управителя ЦГ, за нарушение на чл.415, ал.1 вр. чл.404, ал.1, т.12 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв., на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415, ал.1 КТ.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – София – град в 14 дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5