Решение № 36 от 26.01.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 2185/2020
- Вид
- Решение № 36
- Подписан
- 26.01.2021
- Състав
- Иван Иванов , Валентин Бойкинов, Зорница Хайдукова
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл.3, ал.1 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл.41 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 4, т.2 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл.5 · Закон за авторското право и сродните му права
- Чл.95,ал.1,т.1 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 187, ал.1, т.8 · Кодекс на труда
- Чл.325, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 36 гр. София , 25.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на двадесет и пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Членове:
Иван Иванов
Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20201001002185 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 380 от 21.02.2020г., постановено по търг. дело 6913/2016 г., Софийски градски съд, Търговско отделение, 6 състав са отхвърлени като неоснователни предявените от „Ей Трикс”ЕООД срещу В. П. М. обективно съединени искове за установяване на нарушение от страна на ответницата на авторските права на ищеца по отношение на “Dev Training Document” и “Technical Lead Handover document” и 14 броя статии, описани в исковата молба; да бъде осъдена ответницата да преустанови нарушението, както и да бъде осъдена да разгласи за своя сметка диспозитива на решение; да заплати на ищеца сумата от 20 935лв (двадесет хиляди деветстотин тридесет и пет лева), представляваща възнаграждение за използване на авторските права на ищеца по отношение на посочените по-горе документи и да заплати обезщетение за претърпените от ищеца вреди от нарушение на авторските му права в размер на 30 000лв(тридесет хиляди лева) на понесените от тази страна вреди под форма на загуби и пропуснати ползи.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Ей Трикс”ЕООД, с която се обжалва първоинстанционното решение, като неправилно с искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен, с присъждане на разноски, по съображения подробно изложени в жалбата. Твърди се, че са неправилни изводите на първата инстанция, че произведенията за които се иска правна защита не се годен обект на авторското право поради това, че не отговаряли на изискванията 1 за новост и отличителност. Сочи се, че това не е така като според жалбоподателя съдът е стигнал до този извод след превратното тълкуване на заключението на вещото лице В. П..
Твърди се, че макар и документите на ищеца да са взаимствали общодостъпни източници чрез тях се е появило съвсем ново произведение, което е продукт на високостойностен интелектуален труд и поради това за него се разпростира законовият обхват на авторскоправна защита. Според въззивника съчетаването чрез компилации на отделни изрази и тези от други, по-стари произведения, води до създаване на самостоятелна нова творба в резултат на личните интелектуални усилия на автора й, като носител на авторското право върху новото, колективно произведение в конкретния случай е ищцовото дружество, което в качеството му на работодател, е осигурило създаването и издаването на произведението. Поради така изложените съображения въззивникът „Ей Трикс”ЕООД моли да бъде постановено решение, с което обжалваното първоинстанционно решение да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат уважени изцяло така както са предявени.
Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по делото въззиваемата страна В. П. М. е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се заявява становище за неоснователността на въззивната жалба по съображения изложени в отговора.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирани страни, имащи право и интерес от обжалване, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Ей Трикс”ЕООД, в която са изложени твърдения, че развива дейност в областта на информационните технологии, като работи в специфична ниша-адаптиране и модификация на системата SITEFINITI, а клиенти на дружеството са американски, английски, холандски и немски фирми, работещи в различни сектори, за които дружеството изгражда уеб страници и портали с помощта на системата SITEFINITI(Сайтфинити). Във връзка с дейността си дружеството е създало уебсайт и страница BLOG (блог), в които се публикуват статии, свързани с дейността и предлаганите от дружеството услуги. Статиите са подбрани по начин, че да не издават ноухау и едновременно с това да осигурят осведоменост на потенциалните клиенти. Статиите се пишат от служители на дружеството, които са в трудово правоотношение с ищеца и се качват в сайт от управителя на дружеството, след негово одобрение и редакция.
2
Дружеството ползва и интернет система/ програма JIRA(джира), която е само за вътрешно служебно ползване и в която се съхраняват всички документи, свързани с дейността му и се следи за изпълнение на проектите, като всеки служител има парола и потребителско име, за да осъществи достъп до тази конфиденциална информация.
Твърди се в исковата молба, че от 14.04.2015г. между него и ответницата В. М. е възникнало трудово правоотношение по силата на което тя е приела да изпълнява длъжността „Ръководител екип програмисти“ като едновременно с това е поела и съгласие авторските права върху продуктите, създадени по време на действието на трудовия договор да са собственост на работодателя, както и задължение за поверителност на информацията за времето на действие на договора и за срок от пет години след неговото прекратяване. По силата на договор ответницата се е задължила да не използва софтуерни и графични продукти и/ или елементи, създадени по време на трудовия договор, за лично ползване и/ или предоставяне на трети лица без изрично съгласие на работодателя; да пази доброто име и репутация на работодателя. Ищецът твърди, че по време на действие на трудовия договор дружеството е осигурило на ответницата достъп до цялата конфиденциална информация и ноу-хау с цел изпълняване на задълженията й по трудовото правоотношение, като на 10.07.2015г. е бил създаден акаунт (профил) в системата джира, чрез който тя е имала достъп до цялата вътрешна информация свързана с дигиталните проекти на дружеството.
Твърди се в исковата молба, че на 03.04.2016г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на осн. Чл.325, ал.1, т.1 от КТ- по взаимно съгласие на страните.Твърди се, че след прекратяване на трудовото правоотношение ищецът узнал, че ответницата е притежавала регистриран на нейно име сайт на който тя е извършвала обновяване на информацията с информационни данни собственост на ищеца и на които тя е имала достъп по време на действие на трудовия й договор. На този сайт ответницата М. се рекламирала като специалист по системата Сайтфинити, посочено е описание на услугите, които предлага, нейни контакти и ценоразпис на часовата ставка за услугите и, поради което и ищецът счита, че създаването на сайта е с търговска цел.В сайта се съдържали над 30 броя статии, свързани с информационните технологии, програмиране, оптимизация и конкретно системата Сайтфинити. В сайта и имало електронна книга в секция SITFINITY EBOOK, озаглавена „60 съвета и трика за качествени Sitfinity приложения и видно от датата на страница 2-ра от книгата, същата е издадена през юни 2016 година и била общодостъпна за аудиторията.
Твърди се в исковата молба, че на 14.01.2016г. във вътрешнофирмената система на a-triks е публикуван посочен от ищеца документ( Dev Trading Documekt), авторските права по отношение на който са притежание на ищеца.Твърди, че ответницата, чрез копиране на текст от този документ, в книгата и, издадена през юни 2016 година и качена на регистрирания на нейно име сайт на 07.06.2016година, е нарушила това право, а също и задължението си да не изнася конфиденциална информация без писмено разрешение на работодателя си в периода на трудовия договор и пет години след това. Ищецът сочи 3 пасажи, чрез които е обективирано това нарушение. Тези пасажи са цитирани дословно, като ответницита е заличила препоръките, като дадени от ищеца и дала същите от свое име.
Ищецът твърди още, че по време на действието на трудовия договор между страните, ответницата, на 15.02.2016година, е създала и публикувала във вътрешофирмената система документ „Techical Lead Handover Document“ , а на стр. 8 – 12 е публикуван материал озаглавен
„Software DevelopnentPrincipales“( Принципи на софтуерното програмиране).
Материалът е презназначен за обучение на новопостъпили служители за по-лесно програмиране и общи принципи в програмирането. Ответницата е създала този материал по време на действието на трудовия и договор с ищеца, по поръчка на управителя на дружеството. Този документ е поверителен и авторските права по отношение на него принадлежат на работодателя. В разрез с това ответницата на 28.02.2016г. публикува статия с идентично съдържание, каквото действие е сторила и с текст, представляващ част от документ, посочен в исковата молба като Timemanagementandproductivityprincipes на стр.16 / т.15.11/, който е прекопиран дословно от горепосочения материал „Techical Lead Handover Document“ и публикуван на интернет страницата на ответницата на 21.02.2016г.Освен това, по време на действие на трудовото правоотношение, използвайки ноу-хау-то, информация и ресурси на ищеца, ответницата е написала и публикувала в личния си уебсайт множество статии, без знанието и разрешението на работодателя си/ посочени на стр.16-17 от исковата молба/.Ищецът твърди, че е претърпял от поведението на ответницата имуществени вреди и пропуснати ползи, които описва.
Предвид изложеното моли да бъде постановено решение по силата на което да се признае за установено, че ответницата В. М. е нарушила авторските права на „Ей Трикс” ЕООД, чрез използване на посочените на стр.22 текстове; да бъде осъдена ответницата да преустанови това нарушение; да бъде разгласено съдебното решение в два всекидневника и една национална телевизия за сметка на ответницата, последната да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 5 000лв, представляваща иск, частично предявен с общо размер от 10 000лв, представляващ възнаграждение за използване на авторските права на ищеца, по отношение на посочените текстове и 5 000лв, представляваща част от претендиран размер от 70 000лв, обезщетение за нанесени вреди и пропуснати ползи за периода от 01.10.2015г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва и разноските по делото.
В срока за отговор ответникът В. М. е оспорила предявените искове като неоснователни. Изложила е твърдения, че SITEFINITY, представлявал програмен продукт, създаден от третото за спора лице „Телерик”АД, който е достъпен в интернет пространството за неограничен кръг лица, които да го ползват за целите, за които е създаден и начините за неговото ползване са публикувани със свободен достъп от създателя му и достъпни за неограничен кръг лица. Твърди, че самата тя преди да постъпи на работа при ищеца е работила като програмист в „Телерик”АД и е участвала в създаването на този продукт. Признава, че на интернет страницата й са качени създадени от нея литературни произведения, като при създаването им тя е използвала части от достъпни, свободни, 4 източници в интернет информацията. Сходството в текстовете на цитираните документи се дължи на факта, че ответницата е позволила на ищеца да включи текстове от авторските й произведения ( по отношение на които не му е отстъпвала права и които са били създадени от нея още преди постъпване на работа при него), както и поради това, че са използвани текстове от едни и същи публично и свободно достъпни източници в интернет.Наред с това ответницата оспорва ищецът да е автор на посочените в исковата молба документи „Techical Lead Handover Document“ и „Dev Trading Document“, за които твърди, че са създадени от ответницата заедно с други служители на ищеца, при изпълнение на трудовите им функции. Тази теза противоречи на нормата на чл.41 ЗАПСП и единствено в чл.14 от същия нормативен акт законодателят е предвидил, че ако не е уговорено друго, то авторството върху компютърни програми и бази данни, създадени в рамките на ТПО, възниква за работодателя. Твърди, че обектите, посочени от ищеца не представляват годен обект на авторското право по смисъла на чл.5 ЗАПСП, както и че ищецът няма авторски права върху посочените материали като подробни съображения за това са изложени в отговора на исковата молба.