Решение № 2167 от 09.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2167 гр. София, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Въззивно гражданско дело № 20251100503568 по описа за 2025 година производство по реда на чл. 435-438 от ГПК:

Образувано е по частна жалба на длъжника – К. Д. Н., ЕГН **********, с. Мрамор.

Столична община, ул. "*******, срещу отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство – Постановление с изх. № 1876/21.02.2025г. по изп.дело № 20138390400875, постановено от ЧСИ М.-К. (чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК).

Делото било образувано на базата на изпълнителен лист, издаден в полза на банка.

Впоследствие „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, КИК 131001375, е поискало да бъде конституирано, като частен правоприемник на първоначалния взискател, въз основа на Договор за покупко-продажба на вземания от 10.02.2016г. Длъжникът не бил уведомен за цесията.

Имало перемпция след 2020г. и по-специално – 19.11.2020г., а и настъпила давност.

Взискателят неоснователна.

– „ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК 131001375, счита, че жалбата е

ЧСИ И. М.-К., peг. № 839 и район на действие Софийски градски съд, счита, че жалбата е допустима, но неоснователна, като мотивацията му е аналогична на тази на взискателя.

Съдът намира следното: от фактическа страна:

Изпълнително дело № 20138390400875 е образувано на 28.11.2013г. по молба на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, ЕИК 831558413, въз основа на изпълнителен лист 1 от 06.11.2013г., издаден от СРС, 56 с-в на основание Заповед за изпълнение от 06.11.2013г., издадена по гражданско дело № 35445/2013г. на СРС, срещу солидарните длъжници: М.Р.Н., ЕГН **********, и К. Д. Н., EГН **********, като адресът на последния е ж.к. „******* II“, бл. *******, за събиране на следното:

- сумата от 5 031,70 лева - главница по договор за банков кредит от 09.07.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.08.2013г. до окончателното плащане;

- сумата от 1 317,34 лева - възнаградителна лихва;

- сумата от 2 066,52 лева - лихва за забава;

- сумата от 560,31 лева - присъдени съдебни разноски по гр.дело, както и изпълнителни такси и разноски по изп.дело.

С Договор за продажба на вземания от 10.02.2016г. (лист 87-93), изпълняемото вземане е прехвърлено от „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, като към документацията има приложено и упълномощаване и потвърждение (л. 923).

Длъжникът е бил наясно с обстоятелството, че е образувано изпълнително производство, доколкото това не се оспорва, а и е било запорирано трудовото му възнаграждение в „Жицони“ ЕООД (л. 74-6, гръб). Също така и проведена кореспонденция (л. 82-3).

И до настоящия момент (извън този по самата частна жалба и искането за прекратяване на производството), няма депозирано волеизявление от страна на длъжника, с което да се сочи друг процесуален адрес.

На адреса по изпълнителния лист е изпратено Уведомление (л. 133), връчено при отказ на майка му. Съобщението е във връзка именно с цесията (л. 134-5). Съобщението е връчено и лично на 04.12.2020г. – л. 171, гръб.

На 19.11.2020г. – е наложена възбрана на недвижим имот (лист 173), като искането за това е предходно (л. 163)

На 16.12.2020г. е постъпила сума по делото (лист 175), 18.01.2021г. - постъпила сума по делото (л. 177), 18.03.2021г. - постъпила сума по делото (л. 178), 14.05.2021г. - постъпила сума по делото (л. 180), 22.12.2022г. - постъпила от взискателя молба за имуществени справки и изпълнителни действия (лист 192), 30.08.2023г. - постъпила от взискателя молба за имуществени справки и изпълнителни действия (л. 201).

Сумите са нареждани от втория длъжник – г-жа Н. (л. 174).

На 21.09.2023г. от страна на взискателя е постъпила молба за имуществени справки и изпълнителни действия (л. 209) – отнася се и за двамата длъжника, като на 21.09.2023г. е наложен запор на банкови сметки (л. 213), но само по отношение на г-жа Н..

С молба-възражение с вх. № 1590/19.02.2025г. (л. 220) длъжникът е поискал изп.дело да бъде прекратено на основание настъпила по делото перемпция и изтекла погасителна давност.

2

В тази връзка е и атакуваното Постановление с изх. № 1876/21.02.2025г. (л. 223).

Частната жалба е депозирана на 07.03.2025г. от правна страна:

Частната жалбата е депозирана в срок.

Длъжниците могат да атакуват само определени действия на ЧСИ – посочени в нормата на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Отказът на съдебния изпълнител да прекрати или да приключи принудителното изпълнение е предвиден изрично (ал. 2, т. 6). Това означава, че жалбата е допустима.

1. в случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на един изпълнителен лист, изпълнителното производство не може да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, когато в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници. За настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството – т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2/2023 г., ОСГТК, докладчици съдия Е.Т. и съдия Мадлена Желева.

Считано от м. 11.2020г. няма изминал период, в който да е изтекъл пълен двугодишен срок за перемпция, съобразно и изложеното в т. 2, доколкото доводите на длъжника, във връзка с цесията, са неоснователни.

Всяко изпълнително действие, а и плащане, е прекъсвало двугодишния срок (т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г., ОСГТК, докладчик съдията Борислав Белазелков относно активността на взискателя, която не изключва тази на единия от длъжниците). Т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024г. се отнася до материалната давност. Тя не може да бъде предмет на това производство, съобразно и доводите на длъжника в тази насока. Давността може да бъде предмет на иск с пр.осн. чл.

439, ал. 2 от ГПК.

Само за пълнота следва да се посочи, че вторият длъжник явно не оспорва прехвърлянето на вземането.

2. Според Решение № 123 от 24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор /цедента/. само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента /стария кредитор/, но не и съобщението, извършено от цесионера /новия кредитор/.

Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.

188, ал. 3 ГПК (отм.).

3

Цесионерът обаче може да бъде упълномощен да уведоми длъжника - Решение № 156 от 30.11.2015г. по т.д. № 2639/2014г., т к., ІІ т.о. на ВКС: С оглед данните по делото обаче за надлежното упълномощаване на цесионера да уведоми длъжника от името на цедента за прехвърляне на вземането му към него, вззивното решение изцяло е съобразено с Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д.

№ 5759/2014 г., III г. о., с което е дадено разрешение по въпроса дали цесионерът /приобретателят на вземането/ може да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането като представител на цедента. С цитираното решение е прието, че съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и, ал. 4 ЗЗД действие, но това не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.

Цесията има материален ефект, който настъпва веднага – към момента на сключването ù. До уведомяването на длъжника, той единствено не е длъжен да заплаща на новия кредитор, като всичко престирано по отношение на стария, представлява валидно погасяване на дълга (в същия смисъл и цитираното от страната Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова:

Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор (цедента), напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор (цедента).

Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента (стария кредитор), но не и съобщението, извършено от цесионера (новия кредитор). Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано).

Длъжникът, както бе посочено, е уведомен за цесията, тъй като съобщението е връчено на релевантния по делото адрес към онзи момент. ЧСИ е длъжен да издири само имуществото на длъжника, но не и всички възможни адреси, където страната, би могла да бъде открита, ако няма изрично волеизявление (по арг. за по-силно основание и изложеното в Решение № 4 от 16 юни 2009 г. по конституционно дело № 4 от 2009г.: По същество цялата разгледана по-горе уредба за връчване на уведомлението по чл. 47, чл. 43, ал. 2 относно израза "или чрез залепване на уведомление", чл. 50, ал. 4 и чл. 51, ал. 2 нарушава чл. 121, ал. 1 и 2 и чл. 56 от Конституцията, които осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес, чрез които да се установи исканата от гражданите защита, когато са нарушени или застрашени техни права и законови интереси).

Или, частната жалба е неоснователна.

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на К. Д. Н., ЕГН **********, с.

Мрамор, Столична община, ул. "******* - длъжник, срещу отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство – (Постановление с изх. № 1876/21.02.2025г. по изп.дело № 20138390400875) - чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

Разпечатката съдържа 60 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1c6ce1b0-8300-4ed5-aa10-2bdd936aa6f8