Решение № 5311 от 19.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5311 гр. София, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20231100511377 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба на ЗД „Б.И.“ АД с вх.№ 110935/30.08.2023 г. срещу постановление, обективирано в разпореждане от 24.08.2023 г. на ЧСИ Г.К., рег. № 924, с което е отказано да бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение на взискателите по изпълнително дело № 20239240402600 до размер на 200 лева.

Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на отказа, като твърди, че по делото липсват доказателства за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение. Евентуално сочи, че по делото няма данни процесуалният представител на взискателя да е извършвал каквито и да е действия по него, освен подаване на молбата за образуване на делото. Във връзка с това смята, че не следва да се дължи и претендираното възнаграждение за водене на делото, а само за неговото образуване. Ако съдът намери, че се дължи адвокатско възнаграждение и за водене на делото, то намира последното за прекомерно предвид правната и фактическа сложност на конкретното изпълнително производство и смята, че ЧСИ е следвало да го намали до минимума по НМРАВ. Претендира разноски.

В отговора, депозиран по чл. 436, ал.3 ГПК, ответната страна чрез адв.

Я. В.С. застъпва становище за неоснователност на частната жалба. Сочи, че в конкретния случай е налице валидно сключен договор за правна помощ и съдействие между клиент и адвокат на основание чл.38 ЗА. Добавя, че 1 сключеният договор за безплатна адвокатска помощ не е само за образуване на изпълнително дело, но и за процесуално представителство до приключване на изпълнителното дело, като смята, че се дължи адвокатско възнаграждение за изготвяне на молба за образуване на изпълнително дело, за образуване на изпълнително дело и за процесуално представителство по същото, поради което моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

ЧСИ Г.К. е изложил мотиви за неоснователност на жалбата. Посочил е, че към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложен договор за правна защита и съдействие и списък с разноските, като адвокатското възнаграждение е напълно съобразено и определено на база разпоредбите на чл.10, ал.1, т.1 и т.2 , вр. с чл.7, ал.2, т.5 от НМРАВ, тъй като извършените от процесуалния представител на взискателите действия в хода на изпълнителното производство не се свеждат само до образуване на изпълнителното дело. Процесуалният представител на взискателите е депозирал становище по делото във връзка с възражението на длъжника и така действията му надхвърлят обхвата на действията по образуване на изпълнителното дело, доколкото представляват и действия по процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя, поради което приетия по изпълнителното дело адвокатски хонорар в размер на 730.25 лева намира за съобразен и отговарящ на действителната правна и фактическа сложност на делото

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. На основание чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието.

Жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол по чл.435, ал.2 ГПК валиден акт и е процесуално допустима.

От представеното копие на изпълнителното дело се установява, че изпълнителното производство е образувано по изпълнителен лист от 05.07.2023 г. по гр.д.№ 1072/2019 г. на Районен съд – гр.Лом, ГК, І състав, въз основа на молба от 14.08.2023 г., подадена от адвокат Я. С. – процесуален представител на взискателите И.Н.Н., А.Н.Н. и М.С.Н.. С молбата за образуване на производството е поискано проучване на имуществото състояние на длъжника и извършването на конкретни изпълнителни действия – запор на банковите сметки на длъжника, запор на „движими имущества на длъжника“ и вземания от трети лица, както и възбрана на „недвижимите имущества“ на последния. Поискано е и събирането на разноски по изпълнителното производство за авансови такси и за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по НМРАВ, съгласно представен списък на разноските за изготвяне на молба за образуване на изпълнително дело, за образуване на изпълнително дело и 2 процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело с ДДС.

Към молбата са приложени изпълнителен лист от 05.07.2023 г.; Списък с разноските, в който е посочено, че същите следва да бъдат преведени по лична банкова сметка на адв.Я. С. и адвокатско пълномощно, съдържащо и овластяване адвоката да представлява взискателя пред всички институции във връзка с ПТП настъпило на 04.03.3016 г., включително „да завежда изпълнително производство пред съдия изпълнител“, като му оказва безплатна правна помощ – 3 броя;

Към молбата не е приложен договор за безплатна правна защита и съдействие, сключен между взискателите и адв.Я. С. по реда на чл.38 от ЗА, въпреки, че е описан като приложение в последната, но съвпадащите волеизявления на представляваната страна и нейния процесуален представител, че предоставената от адв.С. правна помощ по изпълнителното дело е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да ги опровергават, са достатъчно доказателство за да се приеме, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно, като съдия –изпълнителят не дължи проверка за съществуването на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА

С разпореждане от 14.08.2023 г., отразено и в поканата за доброволно изпълнение с изх. № 45012/14.08.2023 г. ЧСИ Г.К., с рег.№ 924 на КЧСИ, е приел разноски на взискателите по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение в размер на 730.25 лева с ДДС. и 72 лева - разноски по изпълнителното дело, както и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС в размер на 206.84 лева.

Длъжникът е получил поканата за доброволно изпълнение на 16.08.2023 г.

На 18.08.2023 г. длъжникът е депозирал възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение и е поискал да намали размера на адвокатското възнаграждение до сумата от 200,00 лева, съобразно чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАдС, в условията на евентуалност –възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед ниската правна и фактическа сложност на изпълнителното дело.

Възражението е оставено без уважение с разпореждането, предмет на настоящото обжалване, съобщено на длъжника на 25.08.2023 г.

По изпълнителното дело не са извършвани същински изпълнителни действия, като няма спор между страните, че дългът е погасен от длъжника на 18.09.2023 г.

При така установените факти настоящият състав намира частната жалба за основателна.

Както беше посочено, в рамките на изпълнителното дело не са извършвани същински изпълнителни действия, като взискателите, чрез 3 пълномощника си адв.Я. С. единствено са подали молба за образуване на изпълнителното дело, поради което и при наличието на предпоставките по чл.

38, ал. 2 ЗА, при които на адвоката, оказал безплатна правна помощ, се присъжда адвокатско възнаграждение и при липса на договор за правна помощ (в този смисъл - определение № 515/02.10.2015 г. на ВКС, І ТО по ч.гр. д. № 2340/2015 г.) се дължат разноски за процесуално представителство по изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 НМРАВ само за образуването му в размер на 200 лева, без да се включва ДДС, доколкото в кориците на изпълнителното дело, противно на изложеното в мотивите на съдебния –изпълнител липсват каквито и да е доказателства адв.Я. С., оказал безплатната адвокатска помощ и съдействие, да е регистриран по ЗДДС.

Не се дължи възнаграждение по чл.10, т. 2 от НМРАВ, тъй като разпоредбата визира случаи на осъществяване на процесуално представителство по изпълнителното дело, извън образуването му, каквото не е било налице, с оглед извършеното плащане преди да бъдат предприети изпълнителни действия, за който факт не е налице спор.

Съобразно изложеното обжалваното постановление следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което начисленото възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие да бъде редуцирано от 730.25 лева с ДДС на 200 лева.

По разноските: Производството цели осъществяване на съдебен контрол по отношение на действията на съдебния изпълнител и законосъобразното начисляване на разноски по изпълнението и не е в съответствие с изискванията за добросъвестно водене на делото, в производството относно разноските, да се генерират допълнителни разноски за страните, поради което и исканията на последните за присъждане на такива, следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба вх.№ 110935/30.08.2023 г. на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, постановление, обективирано в разпореждане от 24.08.2023 г. на ЧСИ Г.К., рег. № 924, с което е отказано да бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20239240402600, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА определените за събиране разноски за защита от адвокат по изпълнително дело № № 20239240402600 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924, район на действие – СГС, на 200 (двеста) лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на разноски в настоящото производство.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5