Решение № 88 от 13.08.2026, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Айтос, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ при участието на секретаря Силвия Г. Лакова като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20262110200227 по описа за 2026 година

Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН.

Производството по делото е образувано по жалба на С. Х. О., ЕГН **********, против Наказателно постановление (НП) № 144/18.05.2026 г. на Директора на РДГ-Бургас, с което за нарушение по чл. 85 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) и на осн. чл. 85 ЗЛОД на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 150 евро, а на осн. чл. 94, ал. 1 ЗЛОД му е наложено наказание "Лишаване от право да ловува" за срок от 3 години. Със същото НП е постановено жалбоподателят да заплати обезщетение в размер на 102,26 евро на осн. чл. 2, раздел 1Б, т. 10 във вр. с чл. 3, т. 2 от Наредбата за размера на обезщетенията за щетите нанесени на дивеча, а на осн. чл. 95, ал. 1 ЗЛОД в полза на държавата са отнети вещите предмет на нарушението – 1 брой див заек, както и вещите средство на нарушението – ловно оръжие IZH с № 021805555, кал.308 и лек автомобил “Сузуки Витара“ с рег. № А *** КС. Моли за отмяна на НП.

АНО чрез процесуалния си представител намира жалбата за неоснователна. Счита, че нарушението е несъмнено установено. Моли за потвърждаване на НП.

От доказателствата съдът намира за установена следната фактическа обстановка: На 15.02.2026г. свид.М.Т. бил на работа съвместно със свид. Т. А., като придвижвайки се се към с. Рожден, от горски път от р-н Дъча излязъл л.а., който продължил по посока към с.

Рожден, около 22.38ч. на път BGS 2196 на около 300м. от разклон Дъча. Със светлинен и звуков сигнал свидетелите спрели автомобила. При проверката се установило, че автомобила е „Сузуки Витара“, черен на цвят с рег. № А***КС, водач и собственик бил жалбоподателя С. Х. О. и пътници Х. Р. Х. и И.Х.И.. Водачът бил изпробван за алкохол с техническото средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARNA 0191, което отчело 0,45 промила.

1

При проверката в багажното отделение полицейските служители забелязали черна торба, от която се виждала кръв. Водача отворил торбата и полицейските служители видели, че има убит заек с рана в областта на гърба. След това служителите попитали жалбоподателя къде е пушката и същият я предал доброволно, като им казал, че пушката е негова, законно притежавана и той отстрелял заека. На нарушителя бил съставен и връчен АУАН, въз основа на който било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели – М.Т. и Т. А.,като констатира, че същите са логични, последователни и взаимосвързани. И двамата свидетели описват действията си по установяване и документиране на нарушението, като съдът не намира причина да не се довери на изложеното от тях и гради изводите си именно на възпроизведените от тях факти.

При тази фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е допустима - подадена е от легитимирано лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа нужните реквизити. АУАН и издаденото НП са съставени от компетентни органи.

Настоящият състав счита, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно, прецизно и изчерпателно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за цялостна отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

По смисъла на чл. 43, ал. 2 ЗЛОД ловуване е убиване, улавяне, преследване и нараняване на дивеч, както и вземане, пренасяне,укриване, съхраняване, обработване, превозване на намерен, ранен и убит дивеч или на разпознаваеми части от него, събиране и вземане на яйца от птици - обект на лов. Правото на ловуване се упражнява от лица, които притежават членска карта и билет за лов, заверени за съответната календарна година, както и разрешително за лов – чл. 23, ал. 1 ЗЛОД. Разпоредбата на чл. 85 ЗЛОД предвижда, че който взема, пренася, превозва или укрива намерен жив, ранен или убит дивеч или разпознаваеми части от него без писмено разрешително за лов, се наказва с глоба от 200 до 1000 лева. В посочената норма законодателят е уредил няколко алтернативни форми на административното нарушение, като в предложение трето е посочено "превозва". По делото несъмнено се установи, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, с който е превозван труп на див заек, който е дивеч по смисъла на чл. 5, ал. 1 във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 1 и Приложение № 1 към чл. 5, ал. 2, т. 1 и ал. 5, т. І. Б. 12 от ЗЛОД. При положение, че процесния автомобил е бил управляван от жалбоподателя, няма спор, че същият е осъществил изпълнителното Д.ие на нарушението под формата на превоз. Следователно жалбоподателят е ловувал, като превозвал с лекия автомобил убит дивеч без разрешително за лов. Установените по делото факти обуславят извода,че жалбоподателят е осъществил от 2 субективна и обективна страна нарушението за което е санкциониран.При положение, че автомобила е бил управляван от жалбоподателя, то последния е осъществил изпълнителното Д.ие на нарушението под формата на "превоз". Т.е.изпълнителното Д.ие установено в АУАН и посочено в НП, а именно че наказаното лице е ловувало като превозвало с лекия автомобил убит дивеч без разрешително за лов.Твърденията на жалбоподателя,ч е не е знаел какво превозва са ирелевантни, тъй като административнонаказателната отговорност се носи и за нарушения извършени по непредпазливост.В настоящото производство не се сочат убедителни доводи които да променят извода на съда относно наличието на нарушението,неговото авторство,вината на извършителя /Р. № 1461 от 20.07.2018 г. по к. адм. н. д. № 1338/2018 г. и Р. № 887 от 08.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 273/2018 г., двете на Административен съд – Бургас/.

Съдът намира обаче, че неправилно АНО е индивидуализирал размера на глобата, която следва да се наложи на жалбоподателя. Преценка, съответно мотивиране за наличие на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, взети предвид при определяне размера на наказанието, действително се дължи от наказващия орган само в случай на осъществен състав на административно нарушение, наказуемо с административно наказание "глоба" или "лишаване от право", респ. имуществена санкция, в законодателно определени граници по отношение на размер на глобата/санкцията, съответно по отношение на срока на лишаването от право да се упражнява определена професия или дейност - долна и горна, само долна или само горна. Това заложено изискване за мотивиране на наказателното постановление при определяне на наказанието е във връзка с правилата за определяне на наказанието, заложени в чл. 27 ЗАНН и конкретно чл. 27, ал. 2 вр. ал. 1 ЗАНН - за вземане предвид при определяне на наказанието на тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Цитираните разпоредби обаче са неприложими в случай на законодателно предвиждане за налагане на административно наказание "глоба" и/или "лишаване от право", съответно имуществена санкция с посочени конкретни размер/срок на така предвидените наказания/санкция. Предвид императивите на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН, при фиксирани законодателно размер, срок и вид на административното наказание по отношение на определени административни нарушения, включително в случай на предвидено налагане в кумулация на така фиксирани административни наказания, наказващият орган не разполага с възможност за преценка нито при определяне размера на наказанието, нито при определяне броя на наказанията, а също и при определяне на техния вид. Нормата на чл. 85 ЗЛОД предвижда за конкретното нарушение "Глоба" в размер от 200 до 1000 лв., следователно тук размерът на наказанието варира, като АНО не е изложил съображения за това защо налага процесния размер. По делото липсват доказателства за предишни нарушения от страна на жалбоподателя, което безспорно следва да се отчете в негова полза.

По делото липсват доказателства, от които да се направи обоснования извод, че така определеният от АНО размер на санкцията е правилен и законосъобразен, като следва да се има предвид, че мотивите за определяне размера на наказанието/санкцията не следва да се извеждат по тълкувателен път (Решение № 2066/14.11.2018 г. по к. н. а. х. д. № 1460/2018 г.

3 на АдмС-Бургас). Ето защо, настоящият съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на нарушението, намира, че с оглед целите на административните наказания, визирани в чл. 12 ЗАНН, на жалбоподателя следва да бъде определен размер на наложената санкция на минималния предвиден от законодателя, а именно 200 лева /102,26 евро/, който е подходящ да осъществи функциите, свързани със специалната и генерална превенция. По отношение на кумулативно наложеното наказание "Лишаване от право да се ловува" за срок от 3 години съдът счита същото за правилно и законосъобразно наложено, т.к. неговият размер е абсолютен и не подлежи на преценка от АНО. Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал.

1 ЗЛОД - лице, извършило нарушение по чл. 84, ал. 1 и 2, чл. 85 и чл. 86, ал. 1, се лишава и от право на ловуване за срок от три години. Доколкото безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 85 ЗЛОД то и правилно му е наложено и кумулативно предвиденото наказание "Лишаване от право", чийто размер е фиксиран в закона и няма възможност за изменението му от страна на съда.

Правилно е определено жалбоподателят да заплати обезщетение в размер на 102,26 евро за причинените с противоправното му Д.ие щети, нанесени на дивеча. Това е така, доколкото чл. 83 ЗЛОД, предвижда, че се дължи такова обезщетение, а размерът му се определя с Наредба, приета от Министерския съвет. В случая това е Наредба за размера на обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча, като в чл. 2, Раздел IБ, т. 10, вр. с чл. 3, т. 2 от същата - изрично е предвидено, че за щетите, нанесени на дивеча, виновните лица заплащат обезщетения - в частност за заек – 102,26 евро. Изрично в чл. 3 от Наредбата е предвидено, че обезщетението се дължи във всички случаи на вземане, пренасяне и превозване на намерен убит или ранен дивеч или на разпознаваеми части от него. При това положение съдът счита, че правилно АНО е определил, че жалбоподателя следва да заплати обезщетение в размер на 102,26 евро. Размерът е фиксиран в закона и не може да се обсъжда неговото евентуално изменение. Правилно АНО е отнел в полза на Държавата и вещите предмет на нарушението – 1 брой див заек, т.к. съгласно чл. 95, ал. 1 ЗЛОД - при нарушенията по чл. 84, 85 и 86 – незаконно придобитите дивеч, ловни трофеи и дивечови продукти се предават на органите на Изпълнителната агенция по горите /Р. № 820 от 02.08.2023 г. по к. адм. н. д. № 729/2023 г. на Административен съд – Бургас/.Същите изводи следва да се направят и относно приложението на чл.95, ал.1 от ЗЛОД, който регламентира отнемането в полза на държавата на оръжието и другите средства за ловуване. Разпоредбата, както и тази на чл.94, регламентира, че за да се отнеме в полза на държавата оръжието и другите средства за ловуване, е необходимо единствено да бъде извършено нарушение на чл.84, чл.85 и чл.86 от ЗЛОД. Визираната предпоставка е налице, затова и осъщественото отнемане на ловното оръжие е извършено законосъобразно, обуславящо извод за потвърждаване на процесното НП в тази част /Р. № 225 от 02.03.2023 г. по к. адм. н. д. № 1945/2022 г. на Административен съд – Бургас/. Относно отнемането в полза на Държавата на осн.чл.95 ал.2 във вр. с ал.1 ЗЛОД на процесното МПС, съдът счита че е налице хипотезата на чл.20 ал.4 ЗАНН.Безспорно отнемането на лекия автомобил като средство за извършване на нарушението е предвидено в закона-чл.95 ал.2 във вр. с ал.1 ЗЛОД,както 4 изисква чл.20 ал.1 ЗАНН.Но съгласно чл.20, ал.4 ЗАНН отнемането по ал.1 не се допуска,когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение,освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго.В ЗЛОД не е предвидено друго,тъй като не е посочено че отнемането се допуска и когато стойността на вещите явно не отговаря на характера и тежестта на нарушението.При липса на специален текст в ЗОЛД,при наличието на който да отпадне ограничението на чл.20 ал.4 ЗАНН,то тази норма е приложима /Р. № 1461 от 20.07.2018 г. по к. адм. н. д. № 1338/2018 г. на Административен съд – Бургас/. Тълкуването на цитираните норми показва, че разпоредбите на ЗЛОД са специални по отношение на тези от ЗАНН. В чл. 95, ал. 2 ЗЛОД, обаче, е предвидено изрично само отнемането на МПС "независимо от това чия собственост е", но не и независимо на каква стойност е – спрямо характера и тежестта на нарушението, т. е. доколкото в ЗЛОД липсва изрична повеля в тази насока, приложима е общата разпоредба на ЗАНН. В случая е безспорно и установимо, че стойността на процесното МПС надхвърля многократно причинените с Д.ието щети, поради което и по мнение на настоящия състав стойността на вещта явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, поради което и приложението на разпоредбата на чл. 95, ал. 2 ЗЛОД в случая е незаконосъобразно по отношение на процесния л.а. и НП следва да се отмени в тази му част.