Решение № 448 от 15.09.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. Велико Търново, 15.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска

Членове:

ПЕНКО ЦАНКОВ

АННА ДИМОВА като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20254100500815 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

Постъпила е жалба от С. В. И., длъжник в изпълнителното производство, против отказа на ЧСИ Диана Колева, район на действие ОС Велико Търново, постановен по изп. дело № 328/2025 г. и обективиран в постановление от 27.06.2025г., с което е отказано прекратяването на производството по изпълнителното дело, отмяна на нечислените такси на ЧСИ и намаляване възнаграждението на адвоката на взискателите.

В жалбата се поддържа, че обжалваният отказ е незаконосъобразен и се иска отмяната му. Излагат се съображения, че длъжникът е погасил изцяло задълженията си за издръжка, падежирали преди образуване на изпълнителното дело, а след това е заплащал месечните си задължения преди падежа доброволно, поради което не е имало основание за образуване на изпълнително производство. Оспорва посочените като дължими суми в поканата да доброволно изпълнение, като противоречащи на сумите по изпълнителния лист и предвид извършените плащания извън изпълнителното дело, начислените от ЧСИ такси - не са посочени как са формирани, а таксата по чл.; 26 от ТТЗЧСИ оспорва като недължима поради доброволните плащания. Оспорва възложеното му в тежест възнаграждение за процесуален представител на взискателя или евентуално иска неговото намаляване. Иска се уважаване на жалбата и отмяна на атакуваното постановление, като бъде прекратено изпълнителното дело, отменят се начислените суми за разноски на ЧСИ и на взискателя и бъдат вдигнати наложените запори на банкови сметки, 1 трудово възнаграждение и МПС, тъй като длъжникът изплаща доброволно всяко свое месечно задължение за издръжка.

Взискателят по изпълнителното дело е С. С. В., ЕГН **********, малолетна, действащ чрез своята майка М. А. П., чрез пълномощника адв. Н. Н. ВТАК, изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че се касае за заплащане на издръжка от страна на длъжника, която е текуща и не е прекратена, съответно задължението не е погасено към настоящия момент, тъй като детето е малолетно и не е настъпило друга причина за прекратяването на издръжката. Излага, че издръжката е била дължима от постановяване на съдебното решение, предвид допуснатото предварително изпълнение, поради което длъжникът е бил в забава и основателно е образувано изпълнително производство, а самото закъсняло плащане е постъпило по сметка на майката след образуване на делото.

В мотивите към обжалваното изпълнително действие ЧСИ посочва, че жалбата е допустима, но неоснователна. Излага, че не са налице основанията за прекратяване на изпълнителното дело, при образуването му е имало неизпълнени задължения, а разноските се дължат с оглед образуването му. По отношение разноските на взискателя заема становище, че адвокатското възнаграждение е уговорено и заплатено, не са налице основания за освобождаване на длъжника от отговорност за разноски или за намаляване на възнаграждението.

Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, мотивите на ЧСИ по обжалваните действия, въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по изпълнително дело №20257280400328 по описа на ЧСИ Диана Колева, рег. № 728, въз основа на изпълнителен лист издаден на 27.05.2025 г. от РС Велико Търново на основание Решение по ГД № 492 от 2025 г. на ВТРС, по силата на което С. В. И., е осъден да заплаща на С. С. В. С ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител М. А. П., месечна издръжка в размер на 330 лв. считано от 07.02.2025 год. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, платима до 10-то число на всеки текущ месец, за който се дължи. С молбата за образуване е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като са представени пълномощно в полза на адв. Н.

Недялкова за образуване на изпълнително дело и договор за правна защита и съдействие към него с договорено и заплатено възнаграждение от 400 лева.

Предмет на изпълнителния лист и изпълнителното производство са вземания за присъдена издръжка в полза на малолетното дете - месечна издръжка, считано от 07.02.2025 г. В молбата е указано, че издръжката до м. април вкл. е платена, но е просрочена тази за м. май и не са заплатени разноските по делото в размер на 521лв.

В хода на изпълнителното производство са установени сметки на длъжника в три банки, данни за притежавани МПС и действащо трудово правоотношение.

На 02.06.2025г. взискателят е изпратил документ, че доброволно е била 2 преведена издръжката за м. май – 330 лв. и разноските по делото – 521 лв. – получени на 02.06.2025г., изпратени на 01.06.2025г., за които ЧСИ е разпоредил на 04.06.2025г. да се приспаднат от размера на дълга.

На 05.06.2025г. са изпратени запорни съобщения до трите банки, с които са наложени запори върху вземания на длъжника по банкови сметки, трудово възнаграждение, върху притежавани от него МПС. В отговор една от банките е приела за изпълнява запора и уточнила, че по сметката постъпват суми от трудово възнаграждение. Работодателят също е отговорил, че приема да изпълнява запора, считано от м май 2025г. На 04.06.2025г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до жалбоподателя, в която са описани вземанията, предмет на изпълнението, които включват следните суми: 1 152,73 лв., от които главница 95,81 лв., законна лихва върху нея 0,28 лв. за периода 1018.06.2025г., главница 330 лв. със законна лихва от 04.06.2025г., 400 лв. разноски по изпълнителното дело, 326 лв. с вкл. ДДС такси към ЧСИ, както и месечна издръжка в размер на 330 лв., считано от 01.06.2025г., платима ежемесечно до 10-то число на месеца, до настъпване на причини за нейното прекратяване, пропорционална такса по т.26 от ТТЧСИ на всеки шест месеца в размер на 212,10 лв. с ДДС.

ПДИ е изпратена за връчване чрез Община Полски Тръмбеш, връчена на 17.06.2025г.

На 20.06.2025 г. пълномощникът на длъжника е подал молба до ЧСИ, с която е поискал вдигане на наложените запори върху банковите сметки и възстановяване на вече изтеглените суми, вдигане на запора върху трудовото възнаграждение и на запорите върху МПС. Представил е доказателства, че на 12.05.2025г. е заплатил доброволно издръжката за м. Февруари , март и април, на 30.05.25г . –издръжката за м. май и съдебните разноски по гр. дело, на 10.06.2025г. – издръжка за м. юни /месецът уточнен в края на молбата/.

Оспорва да е имало основание за образуване на изпълнително дело и съответно счита, че не дължи разноски по него – към ЧСИ и за взискателя, алтернативно възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение. По отношение издръжката за м. юни излага, че неправомерно изпълнителното дело е образувано преди нейния падеж и е начислена лихва за бъдеще време.

На самостоятелно основание оспорва посочената като дължима пропорционална такса па т. 26 – на всеки 6 месеца по 212,10 лв. Препис е изпратен на електронен адрес на пълномощника на взискателя се заема отрицателно становище по молбата за прекратяване на делото и вдигане на запорите.

Видно от протокол за извършено погасяване от 26.06.2025г., 2 бр. преводни нареждания и копие от сметка, по запора от трудовото възнаграждение на длъжника е постъпила сумата от 104,02лв., отнесени от ЧСИ са погасяване на такси, а именно 24лв. за образуване на делото, 60 лв. за цялостно проучване и 20,02 лв. от 72 лв. дължими за налагане на запори /не е уточнено колко броя/.

С атакуваното постановление от 27.06.2025г. ЧСИ е оставил без уважение искането/възражението на длъжника. В мотивите е посочил, че заплащането на издръжката извънсъдебно не е основание за прекратяване на 3 изпълнителното дело, предвид характера на вземането, за което е образувано и всички плащания, извършени след датата на образуването му са такива в условията на висящ изпълнителен процес и по същата причина се дължат таксите към ЧСИ, вкл. тази по т.26. По отношение на адвокатското възнаграждение излага, че се дължи възстановяването му от длъжника, уговорено е в минимален размер, не подлежи на намаляване с оглед правна и фактическа сложност на делото. Не са изложени доводи по оплакванията за начислена недължима главница и по искането за вдигане на запорите.

От постъпващите ежемесечно суми са направени следните разпределения: сума от 330лв., постъпила на 06.06.2025г. е разпределена като издръжка за м. юни на 07.06.2025г. /за същата има плащане извън изп. дело на 10.06.2025г./; сума от 330 лв., постъпила на 07.07.2025г. и разпределена като вземане за издръжката за м. юли 2025г. И на двете сметки е посочен като неплатен остатък сумата от 400 лв. – разноските на взискателя.

Жалбата е подадена на 18.07.2025г., а преди това – на 10.07.2025г. е постъпила нова молба за вдигане на запорите върху банкови сметки и трудово възнаграждение с доказателства, че на 09.07.2025г. е заплатена директно на майката издръжката за м. юли. На 24.07.2025г. са изпратени съобщения от ЧСИ до трите банки за вдигане на запорите върху банкови сметки и трудово възнаграждение. На 29.07.2025г. е направено поредно разпределение на получените по запорите суми /62,49лв. от ТВ и 330 лв. от сметка в Банка ДСК/, с които са погасени такси към ЧСИ в размер на 356,24лв. и са останали непогасени 47,46 лв. такси към ЧСИ и 400 лв. разноски на взискателя.

Изложените доводи в жалбата са в смисъл, че длъжникът е погасил преди изпълнителното дело изцяло падежиралите си задължения, а самите суми по ПДИ са неясни и абсурдни, като главницата, която не съществува в изпълнителния лист и лихва а бъдещ период, начислена преди падежа на главницата, за която пък не е ясно за кой месец е. Не е имало причина за образуване на изпълнителното производство, предвид срочното изпълнение на задължението за издръжка до този момент, съответно за начисляване на разноски от ЧСИ и в полза на взискателя.

При така установеното от фактическа страна, съдът обоснова следните правни изводи:

Жалбата по чл.435, ал.2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжник по изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл.436, ал.1 от ГПК. Насочена е срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, доколкото обжалваното постановление попада в нормата на чл.435 ал.2 т.6 от ГПК (отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, да вдигне наложените запори и възбрани и срещу начислените такси на ЧСИ и разноски на взискателя). Жалбоподателят е заплатил дължимата държавна такса. В този смисъл съдът приема, че жалбата е редовна и процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

По отношение на прекратяването:

В случая основна част от задълженията на длъжника по изпълнителното дело 4 са били погасени към образуване на изпълнителното дело, но не и издръжката за м. май 2025г., чийто падеж е бил настъпил. Взискателят обаче е малолетното дете на длъжника, в чиято полза е присъдена месечна издръжка и същото не е навършило пълнолетие. По делото не са представени никакви доказателства, от които да се направи извод, че са настъпили причини за изменение или прекъсване на присъдената със съдебното решение издръжка.

При това положение, дори и да се отчете фактът, че дължимата издръжка е заплатена от длъжника включително до последния месец преди молбата за прекратяване, а и до момента, то издръжка на дете се дължи до навършване на неговата осемнадесетгодишна възраст, поради което и изпълнителното производство не следва да бъде приключвано. Касае се за периодични плащания, които по своя характер са плащания за определена месечна издръжка за ненавършило пълнолетие дете за месеци, които ще настъпят напред във времето и изплащането на месечната издръжка до конкретен месец не е предпоставка да бъде приключено изпълнителното дело. Заплащането на падежиралите към датата на образуване на изпълнителното производство задължения за месечна издръжка не е равнозначно на плащане на сумата по изпълнителния лист и не представлява основание за прекратяване на изпълнителното производство съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице и хипотезата на чл. 433, ал. 2 ГПК, тъй като приключването на изпълнението е обусловено от погасяване на цялото задължение, а вземането за издръжка се дължи и за бъдещ период, поради което включва и непадежиралите вноски.