Определение № 1558 от 24.06.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1558 гр. София, 24.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20241000501494 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК , вр. чл. 262, ал. 2, т.

1 ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 939/21.03.2024 г. на П. Б. В., ЕГН 5003101787, с местожителство в гр. ***, ЖК „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * срещу Протоколно определение № 75/13.03.2024 г. , по в.гр.д. № 44/2024 г., на ОС - Видин, с което, на осн. чл. 262, ал. 2 ,т. 1 ГПК, е върната молба за отмяна вх. № 3919/27.05.2022 г. на Решение № 84/24.02.2022 г., по гр.д. № 1650/2021 г., на РС - Видин, постановено по реда на чл. 238 ГПК.

Частният въззивник счита, атакувания съдебен акт за неправилен и оспорва становището на ОС – Видин, изложеното в него. Сочи, че въпреки дадените указания от ВКС молбата за отмяна да бъде администрирана като въззивна жалба, съставът на въззивния съд е приел, че е сезиран с молба за отмяна по реда на чл. 240 ГПК, която приел за подадена извън границите на предвидения срок. Настоява, че администрираната въззивна жалба следва да бъде счетена за подадена в срок, тъй като в първоинстанционното решение указания досежно срока за обжалването му, не са били давани. Сочи съдебна практика, която счита относима. По същество моли за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, частният въззиваем „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. „Д. Хаджикоцев“, № 52-54, депозира отговор вх. № 1660/28.05.2024 г., в който счита атакуваното определение за валидно, допустимо и правилно. Излага доводи касателно съдържанието на депозираната молба за отмяна и съответствието й с изискванията. По същество моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Релевира възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на частния въззивник.

1

Въззивната частна жалба е подадена в границите на срока по чл. 274, ал.

1 ГПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Софийски апелативен съд, намира частната жалба за основателна, по следните съображения:

Производството по в.гр.д. № 44/2024 г., на ОС - Видин, II-ри възз.гр.с. е образувано след постановени Определение № 50308/01.12.2022 г., по т.д. № 2023/2022 г., на ВКС, II ТО и Определение № 272/06.04.2023 г., по ч.кас.т.д.

№ 220/2023 г., на ВКС, I ТО.

С посочените актове на ВКС, е приета за недопустима подадената по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, молба за отмяна на неприсъственото решение, постановено от РС – Видин. Констатирано е, че същата не може да бъде възприета и като молба за отмяна по реда на чл. 240 ГПК, тъй като наведените в нея твърдения за липса на предпоставките по чл. 238 ГПК, обуславящи постановяване на неприсъствено решение, не попадат в обхвата на изчерпателно посочените в тази норма хипотези. Дадени са указания, че депозираната молба за отмяна следва да бъде възприета като въззивна жалба срещу постановеното решение, поради което следва да бъде администрираната като такава. В резултат от това молбата за отмяна по чл.

303, ал. 1 ГПК, подадена от П. В. и насочена срещу Решение № 84/24.02.2022 г., по гр. № 1650/2021 г., и са дадени указания за администрирането й като въззивна жалба срещу постановеното по делото решение.

По този начин – като въззивна жалба, е възприета молбата за отмяна от въззивния съд при постановяването на Разпореждане № 48/08.02.2024 г., по реда на чл. 267 ГПК. Жалбата е приета за разглеждане и производството по делото е насрочено в открито съдебно заседание.

В проведеното на 13.03.2024 г. открито съдебно заседание е постановеното атакуваното протоколно определение, с което след констатиране на постановените от ВКС определения, съставът на ОС – Видин е прекратил производството по въззивното дело и е върнал молба за отмяна на неприсъствено решение, на осн. чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК – като подадена след срока за обжалване на решението. За да достигне до този извод, съставът на въззивния съд е посочил, че срокът за отмяна на неприсъствено решение е едномесечен от връчването му, каквото е било извършено лично на В. на 16.03.2022 г. и съответно срокът е изтекъл на 16.04.2022 г. В резултат от което, депозираната на 27.05.2022 г. молба за отмяна е след изтичането на срока и следва да бъде върната.

Произнасянето се преценява като неправилно. Съобразно константната практика на ВКС, обективирана в Определение № 793/17.12.2014 г., по ч.т.д. № 2722/2014 г., на ВКС, II ТО и Определение № 228/31.05.2016 г., по ч.т.д. № 210/2016 г., на ВКС, I ТО, пътят за защита срещу неприсъствено решение, постановено при липсата на предпоставките за постановяване на такова, се осъществява чрез обжалването му, а не по реда на извънредните способи за отмяната му. Посочената практика е споделена и от двата състава на ВКС в постановените Определение № 50308/01.12.2022 г., по т.д. № 2023/2022 г., на ВКС, II ТО и Определение № 272/06.04.2023 г., по ч.кас.т.д. № 220/2023 г., на ВКС, I ТО. След като това е така и молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК е изпратена от ВКС на първоинстанционния съд 2 със задължителни указания за администрирането й като въззивна жалба срещу постановеното решение, то въпросът какъв е характера на подадената молба за отмяна е разрешен по задължителен начин от ВКС. Посочените указания са задължителни и за въззивния съд, който следва да я разгледа като такава. По този начин съдът е подходил при постъпването й и при насрочването й за разглеждане в открито съдебно заседание.

При това положение, изложените при прекратяване на въззивното производство мотиви за недопустимост на молба за отмяна срещу неприсъствено решение като подадена след изтичане на срока по чл. 240 ГПК се явяват неправилни.

Видно от постановеното първоинстанционно решение е, че в него указания досежно срок за обжалването му не са давани, напротив посочено е, че същото като неприсъствено не подлежи на обжалване. При това положение срок за обжалването му не е започвал да тече и съответно не е изтекъл. В този смисъл е и посочената от частният въззивник практика на ВКС, обективирана в Определение № 60358/19.10.2021 г., по ч.гр.д. № 3667/2021 г., на ВКС, III ГО и цитираното в него Определение № 21/09.01.2013 г., по ч.гр.д. № 720/2012 г., на ВКС, IV ГО.

В заключение, атакуваното определение ще следва да бъде отменено и делото върнато на ОС - Видин за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на молбата за отмяна като въззивна жалба.

Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски апелативен съд, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Протоколно определение № 75/13.03.2024 г. , п о в.гр.д. № 44/2024 г., на ОС - Видин, с което, на осн. чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК, е върната молба за отмяна вх. № 3919/27.05.2022 г. на Решение № 84/24.02.2022 г., по гр.д. № 1650/2021 г., на РС - Видин, постановено по реда на чл. 238 ГПК.

ВРЪЩА делото на ОС - Видин за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на молбата за отмяна като въззивна жалба.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3