Решение № 1565 от 22.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1565 гр. Плевен, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря Нивелина П. И.а като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20264430100426 по описа за 2026 година съобрази следното:

Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92 от ЗЗД

Пред ПлРС е депозирана искова молба от “АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез юрк.Б. Т., против Г. И. И., ЕГН **********, от ***, в която се твърди, че между „Сити кеш“ ООД като кредитор и ответника - като кредитополучател, е сключен договор за потр.кредит №449246/05,09,2020 г. за сумата от 600,00 лева, като страните са постигнали съгласие общата сума да бъде върната на 9 вноски по 147,00 лева в срок до 07,06,2021 г. Посочва се, че бил уговорен фиксиран ГЛП в размер на 40,05% и ГПР в размер на 48,16%. Посочва се, че кредитополучателят не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит. Сочи се, че между заемодателя и ищеца в настоящото производство, е сключен договор за цесия от 13,01,2022 г., възоснова на който в полза на ищеца е прехвърлено вземането по процесния договор за кредит, като длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него имейл-адрес. Моли се съда, ако приеме, че връчването на цесията е нередовно, да се приеме за надлежно връчването с ИМ. Твърди се, че ищецът е депозирал заявление по чл.410 от ГПК, по което е образувано 1 ч.гр.д.№5042/2025 г. на ПлРС, като ЗИ е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 306,78 евро главница, 67,54 евро договорна възнаградителна лихва за периода 05,09,2020 г.

– 05,06,2021 г., 130,17 евро законна лихва за забава за периода 06,06,2021 г. – 11,08,2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 01,09,2025 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски в заповедното и в настоящото производство. В с.з. ищецът не изпраща представител, като с писмено становище поддържа предявените искове, моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие и прави искане при наличие на предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор. Същият не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание, за което е редовно призован.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и при съобразяване на приложимите императивни норми на потребителското право, приема за установено следното:

От представения Договор за паричен заем „Кредирект“ №449246 от 05.09.2020 г. се установява, че отпуснатата сума е 600,00 лева, броят на вноските е 9, падежът е 07.06.2021 г., уговореният фиксиран годишен лихвен процент е 40,05%, а годишният процент на разходите е посочен в размер на 48,16%. В т.3.10. от договора като „обща сума за плащане“ е посочена сумата 732,09 лева. Наред с това обаче в т.6.2. е предвидена „неустойка“ в размер на 590,91 лева при неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение по т.6.1.

От приложения лог файл по договора се установява, че след което заявката на ответника е одобрена, договорът и общите условия са изпратени на посочения от него електронен адрес и заемната сума от 600,00 лева е изплатена чрез EasyPay.

От представената разписка за извършено плащане се установява, че на 05.09.2020 г. „Сити Кеш“ ООД е наредило и на ответника е преведена чрез системата EasyPay сумата от 600,00 лева с основание „заем съгл. дог.449246“.

Поради това фактическото предоставяне на заемната сума се явява доказано.

2

От договора за продажба и прехвърляне на вземания от 13,01,2022 г. и приложенията към него съдът приема за установено, че в предмета на цесията е включено и вземането, произтичащо от Договор №449246. Представено е и пълномощно, с което цедентът е овластил цесионера да извършва уведомяване на длъжниците за прехвърлянето на вземанията.

По делото не се установява уведомлението за цесията да е достигнало до ответника преди образуване на настоящото производство. Това обстоятелство обаче не засяга валидността на договора за цесия. Уведомяването по чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД има значение за действието на прехвърлянето спрямо длъжника и за защитата му срещу изпълнение на ненадлежен кредитор.

Когато към исковата молба е приложено надлежно уведомление, извършено от цедента или от упълномощения от него цесионер, получаването му с преписа от исковата молба съставлява надлежно съобщаване на цесията. По делото не се твърди и не се установява след извършване на цесията ответникът да е изпълнил на първоначалния кредитор. Ето защо съдът приема, че ищецът е материалноправно легитимиран да претендира действително съществуващите вземания по процесното правоотношение.

По искането за постановяване на неприсъствено решение В настоящия случай са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК, доколкото ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото заседание, не е направил искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие и са му били указани последиците от това процесуално поведение. Независимо от това съдът намира, че не е налице кумулативно изискуемата предпоставка по чл.239, ал.1, т.2 от ГПК за вероятна основателност на предявените искове в заявения от ищеца размер. Последната предпоставка подлежи на самостоятелна преценка от съда въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Наред с това спорното правоотношение произтича от договор за потребителски кредит, поради което съдът е длъжен служебно да следи за приложението на императивните норми на ЗПК и за наличието на неравноправни клаузи в договора, независимо от процесуалното бездействие на ответника. Липсата на отговор и неявяването на потребителя не могат да обусловят уважаване на вземания, основани на нищожни или неравноправни договорни клаузи, нито да освободят съда от служебната проверка за 3 действителността на договора.

Поради изложеното искането за постановяване на неприсъствено решение следва да бъде оставено без уважение, а съдът следва да се произнесе по основателността на предявените искове по общия ред.

В случая процесното правоотношение произтича от договор за потребителски кредит, сключен между търговец, действащ в рамките на професионалната си дейност, и физическо лице - потребител. Поради това приложение намират императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП. На основание чл.7, ал.3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, независимо дали потребителят се е позовал на тяхната неравноправност и независимо дали е подал писмен отговор или е участвал в производството. Процесуалното бездействие на потребителя не представлява отказ от предоставената му от закона защита и не освобождава съда от задължението да извърши служебен контрол както за неравноправност на договорните клаузи, така и за спазване на императивните изисквания относно съдържанието и действителността на договора за потребителски кредит. В този смисъл е и Решение на СЕС от 04.06.2020 г. по дело C-495/19, Kancelaria Medius, в което е прието, че чл.7, §1 от Директива 93/13 не допуска национална процесуална уредба да препятства съда, постановяващ решение при неявяване на потребителя, да извърши служебно необходимата проверка за евентуално неравноправен характер на договорните условия.

При извършения служебен контрол съдът констатира пороци на договора, които изключват извод за вероятна основателност на предявените искове в заявения от ищеца обем. Събраните доказателства обосновават недействителност на договора за потребителски кредит по чл.22 от ЗПК. Ето защо предпоставката на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК не е изпълнена и искането за неприсъствено решение следва да бъде оставено без уважение, като спорът бъде разрешен с мотивирано решение по същество.

На първо място следва да бъде направено разграничение между последиците на неравноправността на отделни договорни клаузи и недействителността на целия договор. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са индивидуално уговорени. Същевременно чл.146, ал.5 от ЗЗП предвижда, че наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до недействителност на целия договор, когато той може 4 да се прилага и без тях. Следователно единствено установяването на нищожност или неравноправност на клаузи относно неустойка или такси не би било достатъчно само по себе си за обявяване на целия договор за недействителен. В конкретния случай обаче е налице самостоятелно основание за недействителност на договора, произтичащо от неспазване на императивното изискване на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването на договора, като бъдат посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на ГПР по определения в Приложение № 1 към закона начин. В процесния договор ГПР е посочен единствено като крайна цифрова стойност - 48,16%, без да са посочени компонентите, включени в неговото формиране, и без да са отразени допусканията, въз основа на които е изчислен. Освен това съдържанието на самия договор разкрива вътрешно противоречие относно действителната цена на кредита. При предоставена главница от 600,00 лева в т.3.10. като обща сума за плащане е записана сумата 32,09 лева, която представлява главницата и договорната лихва. Същевременно договорът съдържа определена още при сключването му „неустойка“ при непредставяне на обезпечение от 590,91 лева. Следователно сумата, която потребителят следва да заплати, е съществено различна от посочената в договора „обща сума за плащане“. На практика от съдържанието на договора потребителят не е могъл ясно и еднозначно да установи действителния общ размер на задължението си, нито какви разходи са отчетени при посочения ГПР от 48,16%. С Решение №96/02.04.2026 г. по т.д. №1001/2025 г., I т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК, е прието, че бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, без ясно посочване на компонентите и допусканията, използвани при неговото формиране, не удовлетворява изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. ВКС приема, че неточното посочване на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора, включително ГПР, се приравнява по последици на неговата липса и води до недействителност на договора по чл.22 от ЗПК. В същия смисъл е Решение №50013/05.08.2024 г. по т.д. №1646/2022 г., II т.о. на ВКС. Приетото съответства и на Решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело C-714/22, Profi Credit Bulgaria, според което разходите за допълнителни услуги, свързани с приоритетно разглеждане на 5 заявлението за кредит и предоставяне на кредитната сума, се включват в общите разходи по кредита и в ГПР, когато услугата представлява условие за получаване на кредита или конструкция, предназначена да прикрие действителната му цена. СЕС приема още, че когато договорът не съдържа ГПР, включващ всички релевантни разходи, правото на ЕС допуска национална санкция, при която договорът се счита освободен от лихви и разноски и потребителят връща само предоставената главница. Настоящият състав намира, че уговорката за заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение в конкретния случай по своето икономическо съдържание представлява разход, непосредствено свързан с разглеждането, одобряването и предоставянето на кредита. Размерът й – 590,91 лева при отпусната главница от 600 лева, е почни идентичен с размера на предоставената кредитна сума и не съответства на самостоятелна имуществена престация за потребителя, различна от действията, които кредиторът извършва във връзка с предоставянето на самия кредит. Поради това клаузата има за резултат съществено увеличаване на цената на кредита извън обявения ГПР и общата сума за плащане. При тези данни съдът приема, че не е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което на основание чл.22 от ЗПК процесният договор за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В практиката на ВКС последователно се приема, че когато недействителността на договора бъде установена в производство по иск на кредитора за вземанията по договора, съдът следва в същото производство да приложи чл.23 от ЗПК и да уважи иска до размера на чистата стойност на предоставения кредит, без да е необходимо кредиторът да е предявил отделен иск на извъндоговорно основание. В конкретния случай от разписката на EasyPay и лог-файла се установява, че ответникът действително е получил сумата от 600,00 лева, равностойна на 306,78 евро. Не са представени доказателства тази сума да е погасена. Ето защо искът се явява основателен единствено до размера на 306,78 евро, представляващи чистата стойност на предоставения кредит. Предвид недействителността на договора, ответникът не дължи претендираните 67,54 евро договорна възнаградителна лихва за периода 05,09,2020 г. – 05,06,2021 г. и 130,17 евро законна лихва за забава за периода 06,06,2021 г. – 11,08,2025 г..