Определение № 7290 от 30.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7290 гр. София, 30.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Анг. Езекиева като разгледа докладваното от Зорница Анг. Езекиева Гражданско дело № 20251100111933 по описа за 2025 година

Съдът, като съобрази направеното уточнение с молба № 42781/27.3.2026г., намира, че същото е допустимо и следва да се допусне. Относно указанията за представяне на удостоверение за данъчна оценка, същото следва да се отмени, защото, съдът споделя доводите на ищеца, че цената на иска не се определя от данъчната оценка. Видно от направените няколко уточнения, ищецът прави искане ответниците да прекратят „обитаване и ползване“ на външна водопроводна връзка, пречиствателно съоръжение за отпадни води, басейн, КТП, кабели, находящи се в имот I. Ищецът още в исковата молба, е твърдял, че е съсобственик на съседния имот, че ПИ, в който е построена сградата, е с обща регулационна граница със съсобствения му имот, че въпросните съоръжения са изградени на по – малко отС.ие до обща регулационна линия между ПИ 603 / в който е сградата/ и ПИ 673. Видно е, че ищецът заявява притезателни права, като предметът на делото няма задължение за бездействие, нито за незаместимо действие. Ето защо, приложимо е приетото от ВКС в цитираното и от ищеца ТР „ Когато чрез негаторен иск по отношение на ответника се предявяват притезателни права, които произтичат от несъществуването на сервитут, на някакво ограничено вещно право или друго бреме върху имота на ищеца и се претендира ответникът да бъде осъден да се въздържа от определени действия (да бездейства) или да извърши определени незаместими или заместими действия, искът има за предмет реалното изпълнение на задължения, произтичащи от нарушаването на вещното право на ищеца, съответно възстановяването му в положението отпреди нарушението.“ , а не „ В случаите, когато делото има за предмет задължение за бездействие или за незаместимо действие, искът няма парична оценка, поради което размерът на дължимата държавна такса съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 2 ГПК се определя от съда.“

При изложеното, съдът намира, че искът е неоценяем – цената му не се определя от реалната част, заета от страна на съоръженията, защото ищецът иска ответниците да престанат да ги ползват, а не да ги премахнат. В противен случай, цената ще се определи от необходимия труд. С оглед изложеното, делото е подсъдно на СРС.

Неприложима е разпоредбата на чл.72 ГПК въпреки посочената от ищеца произволна 1 цена на иска, приложима след стабилизиране на цената, защото, понастоящем производството все още е „без движение“.

При тези мотиви, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА направените от ищеца уточнения на предявените искове.

ОТМЕНЯ разпореждане № 6715/6.3.2026г., в частта, в която е дал указания на ищеца да представи данъчна оценка.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 11933/2025г. по описа на СГС и ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – град София.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от получаване му от ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2