Определение № 1905 от 18.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1905 гр. София, 18.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20248002902248 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

С решение № 390 от 03.04.2024г. по в.гр.д. № 919/2023г. на Апелативен съд – София е потвърдено решение № 3489 от 29.11.2022г. по гр.д. № 6521/2022г. на Софийски градски съд, поправено с решение № 207 от 12.01.2023г.

С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от С. Д. М. срещу „Юробанк България“ АД искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на: сумата от 50 491. 53 евро (евентуално 54 086. 53 швейцарски франка), недължимо платени месечни анюитетни вноски по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL33391 от 06.02.2008г. поради курсовата разлика между швейцарския франк и еврото за периода от 13.07.2015г. до 08.07.2021г., датата на пълното предсрочно погасяване на кредита, със законната лихва за забава от 18.10.2021г., датата на исковата молба, както и 3 756. 76 евро (евентуално 4 024. 24 швейцарски франка), изтекла лихва от 31.12.2019г., датата на изпратената покана за плащане, до датата на исковата молба; 8 842. 27 евро разлика от предварително договорените анюитетни вноски и заплатените над първоначалния лихвен процент за периода от 13.07.2015г. до 08.07.2021г., със законната лихва за забава от 18.10.2021г., както и 913. 47 евро, изтекла лихва 1 от 31.12.2019г. до датата на исковата молба; 773. 11 евро надплатена такса за управление на кредита за периода от 13.07.2015г. до 08.07.2021г., със законната лихва за забава от 18.10.2021г. и 125. 57 евро, изтекла лихва от 31.12.2019г. до датата на исковата молба; както и сумата от 5 000 евро, недължимо платена сума за главница при извършеното на 08.07.2021г. пълно предсрочно погасяване на кредита, със законната лихва от 18.10.2021г.

Със същото решение „Юробанк България“ АД е осъдено да заплати на С. Д. М. по предявени при условията на евентуалност искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД 9 471. 84 швейцарски франка, недължимо платена сума поради разликата между предварително договорените анюитетни вноски и заплатените завишени такива поради повишаването на лихвения процент за периода от 13.07.2015г. до 08.07.2021г., със законната лихва за забава от 18.10.2021г. до окончателното плащане, както и 978. 51 швейцарски франка, изтекла лихва от 31.12.2019г. до датата на исковата молба; 290. 21 швейцарски франка надплатена такса за управление на кредита от 13.07.2015г. до 08.07.2021г., със законната лихва за забава от 18.10.2021г. до окончателното плащане и 53. 04 швейцарски франка изтекла лихва от 31.12.2019г. до 18.10.2021г. (в пълните предявени размери относно главницата от 828. 16 швейцарски франка и 134. 51 швейцарски франка лихва исковете са били отхвърлени); 714. 71 швейцарски франка недължимо платена сума за главница при предсрочно погасяване на кредита, ведно със законната лихва от 18.10.2021г. до окончателното плащане (в пълния предявен размер на главницата от 5 356 швейцарски франка искът е бил отхвърлен).

С подадена касационна жалба С. Д. М. обжалва въззивното решение в неговата отхвърлителна част. Поддържа неправилност на извода на въззивния съд, че договорните клаузи, касаещи превалутиране на кредита в швейцарски франкове, са равноправни. Съдът не е съобразил, че в договора за кредит не е изложен прозрачно точният механизъм на конвентиране на чуждестранната валута. В нарушение на процесуалния закон не е било съобразено влязлото в сила на 10.10.2023г. решение по гр.д. № 40878/2015г. на Софийски районен съд, водено между същите страни. Договорът безспорно е усвоен във валута евро, не във валута швейцарски франкове, до каквато валута касаторът не е имал реален достъп. Сумите е трябвало да бъдат присъдени в евро. Чрез 2 приетото по делото основно заключение на съдебно-счетоводна експертиза (задача 2) се е установило, че поради плащаните без основание месечни анюитетни вноски в швейцарски франкове, вместо в евро, са надплатени 50 491. 53 евро.

Касаторът иска въззивното решение в обжалваната част да бъде допуснато до касация и отменено, с уважаване на предявените искове.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допустимо поради разрешаването на значими по делото материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните от С. Д. М. въпроси са:

1.) Следва ли търговецът или доставчикът да докаже пълно и главно, че оспорени от потребителите клаузи са индивидуално уговорени.

Според касатора въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

2.) Неравноправна ли е по смисъла на чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП клауза от потребителски договор, с която се прехвърля изцяло валутният риск от промяна на стойността на швейцарския франк спрямо лева, при положение че липсва реално предоставен от банката и усвоен от кредитополучателя кредит в швейцарски франкове?

3.) Неравноправна ли е по смисъла на чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП клауза от потребителски договор, с която се прехвърля валутният риск от промяна на стойността на швейцарския франк спрямо лева върху потребител и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката за 3 неравноправния й характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност тя създава в ущърб на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора?

4.) Може ли да се приеме, че клауза от потребителски договор (договор за банков кредит), обвързан с чуждестранна валута, е изразена на ясен и разбираем език, в случай че преди/при сключване на договора на кредитополучателите не е предоставена достатъчна информация, която им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие, включително не е предоставена информация относно влиянието върху вноските на драстично обезценяване на законното платежно средство на държавата – членка, в която се намира местожителството или седалището на кредитополучателите, и относно възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, когато потребителят кредитополучател не получава доходите си в тази валута? Неравноправна ли е по смисъла на чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО такава клауза от потребителския договор?

5.) Неравноправна ли е клауза от потребителски договор по смисъла на ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО, която въвежда задължение на потребител да погасява кредита във валута швейцарски франкове и дава право на банката да преизчислява вноските по кредита в лева по произволно определен от нея курс „купува“, без да е посочена конкретна сума в тази валута?

6.) Може ли да се приеме, че „механизмът“ на усвояване на кредита, описан в чл. 1, чл. 2, чл. 6 и чл. 22 от потребителския договор отговаря на изискването за добросъвестност и прозрачност и на изискването на чл. 147 от ЗЗП клаузите на договорите, предлагани на потребителите, да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин? Следва ли този „механизъм“ и неговата неравноправност да се обсъди от съда при постановяване на крайния акт?

7.) Попада ли в изключенията на чл. 144, ал. 3 от ЗЗП клауза, която създава задължения на потребителя изключително да носи риска от валутната разлика по кредит, при положение, че курсовите разлики на усвояване на кредита и на погасяването му не са част от основания предмет на договора и не представляват възнаграждение за финансова услуга?

8.) Неравноправна ли е клауза по смисъла на ЗЗП и Директива 4

93/13/ЕИО, която въвежда различна валута на насрещните задължения на търговеца и потребителя по договора за кредит?

9.) Допустимо ли е чрез клауза в потребителски договор, потребителят да се отказва от права и да заявява готовност да понесе всички вреди, включително и пропуснати ползи от повишаване на валута (швейцарски франкове), която не е усвоил, и това кореспондира ли с духа и съдържанието на ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори?

10.) Длъжен ли е националният съд служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори и при постановяване на крайния си акт да обсъди неравноправността им, дори да не е сезиран с изричен иск за прогласяването им?

Относно въпросите от втори до десети касаторът се позовава на решенията и определенията на Съда на Европейския съюз по дело С-26/13, дело С-186/16, дело С-119/17, дело С-117/23, както и на практиката на ВКС, обективирана в решение № 295 от 22.02.2019г. по т.д. № 3539/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 294 от 27.03.2019г. по т.д. № 1599/2017г. на ВКС,ТК, ІІ т.о. и решение № 384 от 29.03.2019г. по т.д. № 2520/2016г. на ВКС,ТК, ІІ т.о.

Касаторът поддържа и очевидна неправилност на въззивното решение в частта, в която, за разлика от възприетото с влязлото в сила решение по гр.д.

№ 40878/2015г. на Софийски районен съд, е отречена неравноправност на част от клаузите от договора за кредит.

От насрещната страна по жалбата „Юробанк България“ АД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Срещу въззивното решение в частта на уважените искове е подадена насрещна касационна жалба от „Юробанк България“ АД . Неправилни, според този касатор, са изводите на въззивния съд за недействителност на клаузата на чл. 3 от договора за кредит в частта на предвидената възможност 5 за едностранна промяна на БЛП от страна на банката, на чл. 6, съгласно който БЛП не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, както и на уговорката на чл. 12, ал. 1 от договора поради липсата на приети обективни критерии за едностранни промени в Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага при операциите. Въззивният съд не е обсъдил възраженията за плащания от страна на трето лице, както и приложимостта на дерогационната норма на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допустимо на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.

Поставените въпроси са:

1.) До каква степен следва да бъде определена или определяема формулата и начинът на изчисление на уговорения променлив лихвен процент на възнаградителната лихва в текста на договора за кредит, за да се счете, че е изпълнено изискването на чл. 143, ал. 2, т. 11 от ЗЗП, във връзка с чл. 58 от ЗКИ?

2.) При липса на императивно разписано нормативно задължение за кредитната институция към датата на сключване на договора за включване в текста му на детайлна формула да изчисление на променлив лихвен процент, уговорен между страните, може ли да се счете, че изискването на чл. 58 от ЗСИ, във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 11 от ЗЗП е спазено, т.е. че основанието за промяна на лихвата е предвидено в договора, в случай че със съгласието на кредитополучателя определена част от тази формула е изведена във вътрешноведомствен отделен документ (Методология), до който кредитополучателят разполага с достъп до всяко време?

3.) При кои случаи и при какви предпоставки може да се приеме за спазено изискването на чл. 430, ал. 3 от ТЗ за писмена форма по договора за кредит по отношение на предвидения в договора метод и начин на изчисление и определяне на променливия лихвен процент на приложимата по договора възнаградителна лихва и може ли да се приеме, че това изискване не е 6 спазено, когато клауза от договора препраща към допълнителен вътрешноведомствен документ, който е на разположение за запознаване на кредитополучателя по всяко време? Следва ли писмената форма за действителност на договора да банков кредит да обхваща абсолютно всички негови елементи и детайли и в частност законово допустимо ли е по общо съгласие на страните част от условията и параметрите на кредитната сделка да са уредени в отделен писмен документ, създаден от кредитора, който да е предоставен на постоянно разположение на кредитополучателя?