Решение № 490 от 06.04.2026, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 490 гр. Русе, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20254520105772 по описа за 2025 година

Ищцата Д. К. Й. твърди, че на 18.07.2022 г. предоставила с банков превод сумата от 20 000 лв. на М. П. М., която му била необходима във връзка с покупка на лек автомобил, за заплащане на уговорената цена, разходите по придобиването, диагностика, сервизно обслужване и др., като уговорката им била сумата да й бъде върната до края на следващата година. На 18.09.2023 г.

М. М. починал внезапно и оставил за свой единствен наследник - ответникът по настоящото производство. На 14.05.2025 г. ищцата му връчила покана за доброволно връщане на предоставената назаем сума, но тя не й била възстановена.

Моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати сумата 20000 лв., дадена в заем на наследодателя на ответника, ведно със законната лихва от образуване на делото и 1082,83 лв. лихва за забава от 21.05.2025 г. до 10.10.2025 г. В условията на евентуалност претендира Р. П. М. да бъде осъден да й заплати същата сума, като получена без основание от наследодателя на ответника, ведно със законната лихва от образуване на делото и 1082,83 лв. лихва за забава за периода 21.05.2025 г. 10.10.2025 г. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът Р. П. М. депозира отговор на исковата молба, в който 1 оспорва основателността на предявените искове. Твърди, че ищцата съжителствала на семейни начала с брат му от студентските им години първо в дома при родителите им, а след това в самостоятелно жилище – апартамент в гр. Р., ул.“Г.“ 5, ет. 8, ап. 18, което брат му закупил на 03.05.2006 г. на името на двамата, чрез теглен от него ипотечен кредит и където Д. Й. живеела и до днес. Приживе братът на ответника получавал много добро възнаграждение като служител в „Метро“, а в края на всяка година получавал и бонус съобразно постигнатите резултати. При срещи той споделял на ответника, че издържа изцяло семейството-плащал сметки, пазарувал, осигурявал почивките и екскурзиите. Ищцата си пестяла заплатите в лична сметка.

Няколко години преди смъртта на брат му родителите им се разболели и ответникът се грижел за тях, тъй като Д. не желаела да идва, не искала и М. да го прави. Затова двамата братя се виждали в „Метро“ или пред дома на ответника, като М. му давал пари за покриване нуждите на техните родители с уговорката Д. да не научава. На 18.09.2023 г., когато братът на ответника починал, Д. бързала още същия ден да извадят удостоверение за наследници, както и Р. М. да й подпише пълномощно при нотариус, с което тя да прехвърли всичко, което брат му е имал, на нейно име. Ответникът отказал.

Два дни по-късно в клон на банка „Уникредит Булбанк“ АД му казали, че има правени транзакции в деня на смъртта на брат му и на следващия ден, като банковите му карти били у Д.. Същата заявила, че е изтеглила парите, за да върне заем от 10 000 лв., който приятелят на брат му – Ю. му бил дал, а й трябвали пари и да плати погребението, което било платено от „Метро“. След смъртта на брата на ответника, Д. се свързала с много хора, за да се оплаче, че Р. М. е постъпил нечестно, като претендирал да приеме наследството. В разговор с друг техен общ приятел и настоящ адвокат на ищцата, същият убеждавал ответника да дари на Д. идеалната част от апартамента, тъй като с брат му били семейство повече от 25 години, а ищцата щяла да върне парите, които неправомерно е изтеглила от сметките на брат му и ще поеме задължението, ако Ю. има претенции. На 19.12.2023 г. ответникът отишъл с адвоката си пред кантората на нотариус Георги Георгиев, където ги чакал адв.Тихомир Т., който в джоба на палтото си носел парите, изтеглени от Д..

Самата тя не присъствала, тъй като била в болница. Тогава на ответника се обадил Й. и го увещавал, че като изготвят споразумение и го подпишат, Д. ще отговаря пред кредиторите на брат му, а Р. М. няма да има никакви проблеми 2 със заеми и дългове. В споразумението, което адвокатът на ответника изготвил, адвокатът на ищцата дописал „по повод на задължения на М. М. към трети лица“, без да даде обяснение защо се добавя този текст. Пред нотариуса адв.Т. броил 11000 лв. и ответникът подписал разписка, че Д. му предава сумата, която е изтеглила за погребение и за покриване задължения на брат му.

На 14.05.2025 г. Р. М. получил нот.покана, с която ищцата го канела да й върне 20 000 лв., които била предоставила с банков превод на М. М.. В поканата нямало основание на превода, не пишело, че е дала тези пари в заем. От удостоверенията за движенията по сметките на брат си ответникът установил, че покойният е разполагал със значителни средства и не е имал нужда от дългосрочни заеми, а последният му изплатен бонус от Метро в края на 2022 г. възлизал на 29 000 лв. Към деня на смъртта си той имал налични 21 657.92 лв. и приживе бил върнал всичко, което дължал на посочения от Д. кредитор.

Закупеният от М. М. лек автомобил бил върнат от Д. на Р. и в нито един момент тя не споменала, че е давала пари за закупуването му и си ги иска обратно.

Средствата, преведени от Д., не били получени и без правно основание, а били дадени в изпълнение на неин морален дълг, тъй като автомобилът се ползвал от семейството. С дадените от ищцата пари било осигурено благополучието на това семейство.

Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Претендира и направените по делото разноски.

Р. П. М. депозира и насрещна искова молба, в която заявява, че при подписване на споразумението от него на 19.12.2023 г. Д. Й. е била наясно, че брат му не дължи пари на трети лица, както и че само тя била кредитор на брат му. В деня на подписване на договора за дарение в нейна полза същата била наясно, че ще търси парите, което е превела на брата на ищеца, но премълчала този факт, като насочила цялото внимание на Р. М. към трети лица, на които брат му приживе е върнал дължимото. Ищецът бил мотивиран да сключи договора за дарение на ½ ид.ч. от процесния имот чрез умишленото му въвеждане в заблуждение, че брат му има кредитори, за чиито претенции ще отговаря дарената и премълчаването на факта, че същата претендира да е кредитор на наследодателя му. Тогава ищецът не знаел за превода, направен от Д. към брат му на 18.07.2022 г. По тази причина Р. М. бил изпаднал в грешка 3 относно действителното положение с евентуалните кредитори на брат си и че именно дарената с имота претендира да му е кредитор. Ако тази информация му била известна, ищецът щял да постави въпроса защо Д. е превела тези 20 000 лв. на брат му и дали възнамерява да си ги търси, а при утвърдителен отговор Р. М. нямало да се разпореди с наследствения си дял.

Моли да бъде постановено решение, с което да се унищожи договорът за дарение на ½ ид.част от недвижим имот, подробно описан в нот.акт № 98, т.5, д.№ 653/2023 г. на нотариус Георги Георгиев, поради измама, а в условията на евентуалност поради грешка в лицето.

Ответницата депозира отговор по насрещната искова молба, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска. Излага твърдения, че с брата на ищеца са живеели в едно домакинство и общо жилище над 30 години, били сплотени и отдадени един на друг. Докато ищецът и брат му поддържали спорадични отношения, основно свързани с грижата за общите им родители, а след смъртта им за уреждане на наследствените им отношения. След като ищецът успял да получи цялото имущество на брат си на значителна стойност, само без общия дом на двойката, с дарението на дела си от процесния имот той изпълнил един свой морален ангажимент. Същият никога не бил отправял претенции към дела си от този имот, което било видно от разменената между страните официална кореспонденция, която била концентрирана върху желанието ищецът да получи всички останали от брат му пари, както и автомобила му. Договорът от 19.12.2023 г. бил подписан като допълнителна гаранция към ищеца в малко вероятния случай, предвид характера и личността на починалия, все пак да има някакви задължения към трети лица. Изложеното в насрещната искова молба, че ищецът бил умишлено заблуден, че има трети лица-кредитори, били пълни измислици, скалъпени за целите на настоящото производство така, че да накаже ответницата, че се е осмелила да си поиска парите. Постигнатата в последния момент уговорка, допълнена в текста, била потвърждение на основната цел на документа да гарантира, че всякакви потенциални задължения към трети лица са отговорност на Д. Й.. Такава била волята на страните при сключването на споразумението, т.е. уреждане на отношенията им „по повод задълженията на М. М. към трети лица“. Този текст бил, за да се изключат от обхвата му задълженията между самите страни. Ищецът подписал споразумението, тъй като идеята му винаги е била да се подсигури, че трето 4 лице няма да може да му пипне дори и част от парите на брат му, а не че има известни кредитори, на които ответницата ще плаща вместо него.

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно първоначално предявените искове по чл.

240 и чл. 86 ЗЗД, евентуалните искове по чл.55, ал.1, пр.1 и чл. 86 от ЗЗД, а насрещните искове по чл. 29, ал.1 и чл. 28, ал.1, изр.2 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Съгласно приложеното към отговора на исковата молба Удостоверение за наследници, ответникът е наследник по закон на М. П. М. /негов брат/, б.ж. на гр. Р., починал на 18.09.2023 г.

Към исковата молба е представен заверен препис от преводно нареждане, видно от което на 18.07.2022 г. ищцата Д. Й. е превела на наследодателя на ответника, с когото са били във фактическо съпружеско съжителство от много години, сумата от 20 000 лв. с основание „Превод“.

На следващия ден – 19.07.2022 г. в гр.София М. П. М. купува от З.И.Д. лек автомобил „Шкода Октавия“ за сумата от 16100 лв., като в договора за покупко-продажба е вписано, че при сключването му продажната цена е изплатена напълно на продавача.

От извлечението от банковата сметка на М. М. в „УниКредит Булбанк“ е видно, че след получаване на сумата от 20 000 лв. от ищцата, към 18.07.2022 г. наличността по сметката му е възлизала на 39 834.64 лв., а на следващия ден /в който е закупен горния автомобил/ салдото по сметката му възлиза на 3 812.64 лв., като в полза на продавача на автомобила са преведени 36 000 лв.

На 07.12.2023 г. пълномощникът на ищцата предава на пълномощника на ответника ключа и малкия талон за наследения от последния автомобил „Шкода Октавия“ с рег.№ СВ 1487 АВ.

Преди това, на 03.05.2006 г. М. М. и Д. Й. закупуват апартамент № 18, находящ се в гр. Р., ж.к.“И.-I част“, по ул.“Г.“ 5, бл.“К.“, вх.Е, в който живеят заедно на съпружески начала до смъртта на М. М. и в който ищцата продължава да живее и понастоящем.

Съгласно приложеното банково удостоверение от „УниКредит Булбанк“ АД, към датата на откриване на наследството, по разплащателната сметка на 5 починалия М. М. е имало наличност от 21 657.92 лв. По същата банкова сметка наследодателят на ответника е получавал трудовото си възнаграждение от „Метро България“ ЕООД, като на 29.11.2022 г. му е преведена заплата в размер на 26 208.54 лв. На 20.03.2023 г. М. М. е превел на лицето Ю. Й.ов Й.ов сумата от 10 000 лв.

С разписка от 19.12.2023 г., подписана от страните по делото, ищцата връща на ответника сумата 11000 лв., която била изтеглила от сметката на покойния М. М., с цел заплащане на разходите за погребението му. В същата разписка е фигурирало продължение на текста: „и покриване на задълженията му“, който текст при подписването й е премахнат с коректор.

На същата дата Р. М. дарява на Д. Й. наследената от брат си ½ ид.част от гореописания жилищен имот.

Все на 19.12.2023 г. между страните е подписан договор с нот.заверка на подписите, съгласно който ищцата се задължава да отговаря по предявени от трети лица искове за парични суми срещу ответника, в качеството му на наследник на брат си, като с химикал е добавено: „и произтичащи от негови задължения“. Предвидено е още в случай, че кредиторите не са съгласни със заместването в дълг, получената от Д. Й. ½ ид.ч. от гореописания недвижим имот да се счита за такава, увреждаща интереса на кредиторите. Съгласно чл.