Решение № 44 от 13.03.2025, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иванка Н. Кожухарова при участието на секретаря Евгения Хр. Попова като разгледа докладваното от Иванка Н. Кожухарова Гражданско дело № 20241450100383 по описа за 2024 година

„ АПС Бета България“ ЕООД ЕИК .......... със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от ------------------управители, чрез пълномощник 00000000000 юрисконсулт е предявил иск за установяване съществуване на вземане против Е. Й. Й. с ЕГН: ********** и адрес: ********** за сумата 800,00 лева (осемстотин лева), представляваща главница , ведно със законна лихва за период от 13.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 94,60 лева (деветдесет и четири лева и 60 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 12.09.2018 г. до 11.02.2019 г., сумата 119,37 лева (сто и деветнадесет лева и 37 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 11.02.2019 г. до 30.11.2023 г., сумата 265,05 лева (двеста шестдесет и пет лева и 05 стотинки), представляваща дължими такси, дължими съгласно Тарифата за таксите и разходите, събирани от "Сити Кеш" ООД , сумата 470,40 лева (четиристотин и седемдесет лева и 40 стотинки), представляваща неустойка, както и държавна такса в размер на 34,99 лева (тридесет и четири лева и 99 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева (сто лева). Вземането произтича от следните обстоятелства: - Договор за потребителски кредит №111111111111/12.09.2018г, сключен между Е. Й. Й. и "Сити Кеш" ООД. С договор за продажба и прехвърляне на вземания/Цесия/ от 21.07.2022г "Сити Кеш" ООД е прехвърлило своите вземания към длъжника по договор № 111111111111 на "АПС Бета България" ЕООД. Длъжникът е уведомен за цесията на 24.08.2022г ..Претендират се и разноски В исковата молба се твърди,че на 12.09.2018 г. между „Сити Кеш“ ООД и Е. Й. е сключен договор за потребителски кредит № 111111111111 по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние / ЗПФУР/ за предоставяне в заем на сумата от 800 лв., която кредитополучателят се е задължил да върне на 5 вноски : 1 - 1

26.72 лв. и 4 по 216.97 лв. в срок до 11.02.2019 г. при фиксиран ГЛП в размер на 40.08 % и ГПР в размер на 47.49 %. Твърди се, че ответника не е изпълнил в срок задълженията си по договора.С договор за продажба и превърляне на вземания от 21.07.2022 год.“Сити кеш“ ООД е прехвърлило аищеца вземанията си към ответника.Твърди се,че ответника е уведомен за цесията.

В срока по чл.131 от ГПК от назначения особен представител на ответника адв.Т. Т.

ВрАК е постъпил отговор,с който оспорва изцяло предявените искове..

Искът е с правно основание чл.422 ал.1 ГППК вр.чл.415 ГПК

Събрани са писмени и гласни доказателства.Приложено е ч.гр.д.№ 1402/2023 год. по описа на МзРС.

Съдът,след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,приема за установено следното:

На 12.09.2018 г. между „Сити Кеш“ ООД и Е. Й. е сключен договор за потребителски кредит № 111111111111 по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние / ЗПФУР/ за предоставяне в заем на сумата от 800 лв., която кредитополучателят се е задължил да върне на 5 вноски : 1 вноска в размер на 26.72 лв. и 4 по 216.97 лв. в срок до 11.02.2019 г. при фиксиран ГЛП в размер на 40.08 % и ГПР в размер на 47.49 %. Твърди се, че ответника не е изпълнил в срок задълженията си по договора.Сумата е получена от ответника от каса на „ Изипей“/ л.8 от делото/. На 21.07.2022 год.“ Сити кеш“ ООД е прехвърлило вземанията си на ищеца по делото.На 13.12.2023 год. в МзРС е постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от ищеца против ответника.Обарузувано е ч.гр.д.№ 1402/2023 год. по описа на МзРС.Съдът е уважи подаденото заявление и е издал Заповед № 630/14.12.2023 год.

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК..

При така изяснената фактическа обстановка съда намира предявеният иск за доказан по основание.

Изхождайки от предмета на Договор за паричен заем „Кредирект“ № 111111111111 от 12.09.2018 год. и страните по него, съдът приема, че процесния договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.

Съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е недействителен.

На първо място, в договора е визиран годишен процент на разходите, като абсолютна процентна стойност – 47.49 %. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите 2 разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Както в договора, така и в стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК). Действително в чл.5 е указано, че ГПР на заема не включва възможни разходи, които заемателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения, както и таксите, съгласно Тарифата за таксите на заемодателя. При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, може да се направи извод, че единственият разход за потребителя е предвидената в договора възнаградителна лихва и при това положение, не става ясно как е формиран ГПР от 47.49%, т.е. какво друго е включено в ГПР извън фиксирания годишен лихвен процент – 40.08%.

Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК.

Нарушено е и законовото изискване за минимален размер на шрифта, с който следва да бъде отпечатан договора и всички негови елементи. Клаузите на договора не само трябва да бъдат формулирани по начин, който е достъпен за средния потребител, но и следва да бъдат напечатани на шрифт, който позволява лесното им прочитане и който не е твърде дребен, за да се избегне опасността той да бъде пренебрегнат от страна на потребителя. В тази връзка чл.10, ал.1 ЗПК изисква всички елементи на договора за кредит да са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Неспазването на това изискване се санкционира с недействителност на договора за кредит (чл.22 ЗПК).

В случая клаузите на договора са отпечатани с шрифт, който при визуално сравнение с Общите условия, очевидно е по-малък от 12. За извършване на подобно визуално сравняване на два текста, очевидно различаващи се по размера на използваните в тях шрифтове, не са необходими специални знания по смисъла на чл.195, ал.1 ГПК.

Използването на шрифт с по-малък размер от законоустановения е в нарушение изискването по чл.10, ал.1 ЗПК и води до недействителност на договора.

По отношение вземането за неустойка: За договорите за потребителски кредит на общо основание и съгласно чл.24 ЗПК се прилагат правилата на чл.143 – 148 от ЗЗП.

В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите – членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, 3 в които те процедират по този начин“.

В този смисъл клауза, като уговорената в чл.6.2 от договора за паричен заем, според която се дължи неустойка в размер на 470.40 лева при неизпълнение на задължението по чл.6.1 за осигуряване, в тридневен срок от датата на усвояване на заемната сума, на обезпечение чрез поръчителство на физическо лице, което отговаря на определени условия, или банкова гаранция, се намира в пряко противоречие с преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл.16 ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит.

На следващо място, неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Според т.3 от Тълкувателно решение №1/15.06.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

На следващо място, по посочения начин се заобикаля законът – чл.33, ал.1 ЗПК, който текст предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна.

В конкретният случай липсват доказателства кредиторът да е е извършил преди сключване на договора за кредит оценка на кредитоспособността на потребителя.Отделно от тоа към заявлението по чл.410 от ГПК и към исковата молба са приложени Общи условия,действащи след сключване на процесния договор за кредит.

По изложените съображения, съдът счита, че Договор за паричен заем № , сключен на 12.09.2018 год.. не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК с оглед което същият е недействителен.

Предвид изложените по-горе мотиви, съдът приема, че процесния Договор е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, „когато договорът за потребителски 4 кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредите, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

При този изход на делото ответника следва да заплати на ищеца направените деловодни разноски по компенсация в заповедното производство в размер на 16 лв. д.т. и 45.73 лв.юрисконсултско възнаграждение, а в исковото- в размер на 381.84 лв. включваща д.т. и разходи за особен представител. и 45.73 лв. юрисконсултско възнаграждение Водим от горните съображения,съдът