Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 213 от 19.09.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Наказателно дело от общ характер 4225/2023
Вид
Присъда № 213
Подписан
19.09.2024
В сила
05.10.2024
Състав
Стояна Илиева

Цитирани разпоредби

  • чл.11 ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл. 183, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл.183,ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл.248, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.301 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.372, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс

Мотиви към присъда № 213/19.09.2024 год. по нох дело № 4225 по описа за 2023 г. на Районен съд гр. Варна, 45-ти наказателен състав

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 1070/2022 год. по описа на 02 РУП Варна срещу подсъдимия М.К.П. с ЕГН **********,затова, че през периода от м. март 2022г. до м. юли 2023г. включително, в гр.

Варна, след като е осъден с Решение № 2002/27.05.2020г. по гр. д. № 96/2020г. по описа на Районен съд - Варна, 47-ми състав, влязло в законна сила на 27.05.2020г., да издържа свой низходящ - дъщеря си К.М.П., родена на *** г., чрез нейната майка и законен представител Д.И.К., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски 17 месечни вноски по 250.00 лева месечно, всичко в размер на 4 250.00 лева - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК

В разпоредително съдебно заседание подсъдимия лично и чрез защитника си при обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК изявява желание да се възползва от диференцираната процедура уредена в глава 27 по НПК / съкратено съдебно следствие /, поради което след влизане в сила на определението по чл.248,ал.6, вр. ал.1,т.3 и 6 от НПК съдебното заседание продължи по реда на глава ХХVII от НПК. Заявил е, че се признава за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.

В съдебно заседание представителят на Варненска районна прокуратура поддържа обвинението, като сочи, че с оглед на събраните доказателства подс. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.183,ал.1 от НК. С оглед представените доказателства намира ,че след като подсъдимия бъде признат за виновен за извършеното престъпление по чл.183,ал.1 от НК не следва да му бъде налагано наказание на осн.чл.183,ал.3 от НК.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия,адв. П., заявява, че подзащитният и се признава за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение и признава изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен да не се събират доказателства за тези факти с оглед разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК.

Представя писмени доказателства – платежни нареждания, за който твърди, че доказват, че вноските предмет на обвинението са изплатени.

В хода по същество е поискала съдът да признае подзащитния и за виновен за извършено престъпление по чл.183,ал.1 от НК, но да не му налага наказание на осн. чл.183,ал.3 от НК.

Подсъдимия П. в личната си защита и в последната си дума изразява съжаление и моли да не му бъде налагано наказание.

Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Св. Д.И.К. и подс. М.К.П. сключили граждански брак на 08.07.2011г. С решение № 2002/27.05.2020г. по гр. д. № 96/2020г. на Варненски районен съд, XLVII състав, влязло в законна сила на 27.05.2020г., бракът между двамата бил прекратен, като упражняването на родителските права върху малолетното им дете - К.М.П., родена на 21.12.2014г., било предоставено на св. К., живуща в гр. Варна. Със същото решение П. бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 250 лв. в полза на дъщеря си К. П., с падеж 5-то число на месеца. Св. К. заявява, че от влизане в сила на горепосоченото съдебно решение до края на 2021г. включително, подсъдимия плащал редовно дължимата от него издръжка. През м. февруари 2022г. й дал сумата от 350лв. Впоследствие, през м. април 2022г. й дал отново 1 сумата от 350лв., след което спрял да плаща. Поради това св. К. подала жалба в РП - Варна и било образувано настоящото досъдебно производство.

В конкретния случай наказателното производство е приключило при условията на диференцираната процедура, предвидена в чл.371, т.2 от НПК. В хода на съдебното следствие подсъдимия е направил самопризнания и е заявил, че признава фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е дал съгласието си съдът да не събира доказателства относно тези факти. Съдът е разяснил и разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК на подс. П., извършил е проверка дали събраните в хода на досъдебното производство доказателства подкрепят самопризнанията на подсъдимия и дали тези доказателства са събрани по реда, предвиден в НПК. След като е констатирал, че доказателствата са събрани по законоустановения ред и е приобщил събраните в хода на досъдебното производство доказателства, доказващи самопризнанията на подсъдимия,като ги е прочел в съдебно заседание. На основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е постановил протоколно определение, с което е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанието на подс. П. събраните в хода на досъдебното производство и приобщени доказателства, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Предвид изложеното , както и във връзка с направеното от подсъдимия самопризнание на фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, и с оглед предварително извършената служебна проверка , че събраните по ДП доказателства подкрепят направените самопризнания, съдът намира, че по безспорен начин е установена описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа и правна обстановка, която се подкрепя изцяло от събраните в хода на ДП писмени доказателства – привличане и разпит на обвиняем, протокол за разпит на свидетел, справка за лице,справка съдимост,справка от КАТ ОД МВР Варна за собственост на МПС, справка от Агенция по заетостта, Дирекция „Инспекция по труда“-Варна,ведно със справка за трудови договори, справка от мобилни оператори, справки от Агенция по вписвания, справка от Агенция за социално подпомагане, справка от НОИ, ТП Варна, два броя вносни бележки за общата сума от 4050 лв., приобщени по време на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.283 от НПК .

Съдът кредитира изцяло гласните и писмени доказателства, тъй като са събрани и приобщени към делото по съответния процесуален ред, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при тяхното събиране и подкрепят направените от подсъдимия самопризнания.

Предвид изложеното и от така изяснената фактическа обстановка, съобразявайки с разпоредбите на чл.301 от НПК съдът приема за установено от правна страна, че с деянието си от обективна, и от субективна страна подс. П. е осъществила състава на престъпление по чл.183,ал.1 от НК.

Изпълнителното деяние се състои в това, че деецът като е осъден да издържа свои низходящ и съзнава напълно това свое задължение, не плаща ежемесечните вноски за издръжка и така съзнателно не изпълнява задължението си за издръжка. Задължението за издръжка според СК е периодично, тъй като нейната цел е да задоволява ежедневните нужди на лица които са неработоспособни и не могат да се издържат от своето имущество. Именно по тази причина неизплащането на издръжка влече освен гражданска и наказателна отговорност.

Обстоятелството, че задълженото лице не разполага с големи финансови възможности, не може да го освободи от задължението за даване на издръжка за която е осъден за посочения по-горе период, в който все пак е получил трудово възнаграждение. Материалното състояние на родителя е взето предвид от гражданския съд при определяне размера на дължимата издръжка и същата е в минимален размер. Подсъдимия е бил наясно със задължението си възникнало по силата на съдебното решение, не е поискал изменение в постановения размер. Касае се за престъпление на просто извършване, което за да е осъществено е достатъчен факта на неплащане за процесния период, надвишаващ повече от 2

2 месечни вноски, т.е. деянието е безспорно установено от обективна страна. От обективна страна деянието е извършвано през целия процесен период.

От субективна страна, престъплението е осъществено от подс. П. при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като той е съзнавал противообществения характер на деянията си (че не плаща присъдената издръжка, за което е правно задължен, и така засяга обществените отношения, свързани с родството, а именно родителите да се грижат и осигуряват непълнолетните си деца), предвиждал е настъпването на обществено опасните последици (че не доставя необходимите средства за съществуването на детето си), но е искал настъпването им, след като не е плащал редовно издръжката, въпреки че е имал доходи и имущество.

По наказанието

От приетите писмени доказателствени средства се установи, че подсъдимият е изпълнил задължението си за заплащане на издръжка за цялата инкриминираната сума преди приключване на съдебното следствие пред първоинстанционни съд, поради което и на основание чл. 183, ал.3 НК съдът го освободи от налагане на наказание.

Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

Съдия в РС Варна :

3

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 213 гр. Варна, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. С. и прокурора А. Г. Г. като разгледа докладваното от Стояна Илиева Наказателно дело от общ характер № 20233110204225 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ М. К. П., роден на *** г. в гр. Варна, българин, български гражданин, средно образование, разведен, работи, неосъждан, живущ в ***, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ през периода от м. март 2022 г. до м. юли 2023 г. включително, в гр. Варна, след като е осъден с Решение № 2002/27.05.2020 г. по гр. д. № 96/2020 г. по описа на Районен съд Варна, 47 състав, влязло в законна сила на 27.05.2020 г., да издържа свой низходящ – дъщеря си К. М. П., родена на *** г., чрез нейната майка и законен представител Д. И. К., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 17 месечни вноски по 250,00 лева месечно, всичко в размер на 4 250,00 лева, като преди постановяване на присъдата е изпълнил задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалата, поради което и на осн. чл.183 ал.3 от НК не му налага наказание.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от днес пред Окръжен съд Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

1