Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 365 от 01.04.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 6844/2024
Вид
Решение № 365
Подписан
01.04.2025
В сила
02.07.2025
Състав
Иван Георгиев Калибацев

Цитирани разпоредби

  • чл.182 ал.1 т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182 ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. Пловдив, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20245330206844 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 9422187, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на П. И. К., ЕГН:

**********, от гр.**** на осн. чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4, вр. ал.1 т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява от процесуален представител. В жалба, както и в допълнително становище, изпратено от пълномощника на жалбоподателя, се навеждат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш /ЕФ/, като моли съда да го отмени.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище оспорва подадената жалба като неоснователна и прави искане за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. При условията на евентуалност, прави възражение за намаляване размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до минимално предвидения такъв. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана 1 страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което същата е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От ОД на МВР – Пловдив е издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 9422187 за това, че на 08.06.2024г. в 22:36 часа в гр.Пловдив, ул.“Найчо Цанов“ срещу номер 42, при контрол на отдалечаващите се МПС с посока на движение от юг към север, а на приближаващите от север към юг, с лек автомобил „Мерцедес Е 320 ЦДИ“ с рег.№ **** е било извършено нарушение за скорост, като при максимално разрешена скорост за движение в населено място от 50 км/ч, била установена скорост на въпросното МПС от 65 км/ч или превишение на скоростта от 15 км/ч. Отчетен и приспаднат бил толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача. Нарушението било установено с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 120ccd8. Нарушението било извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/8593739 на 05.04.2024г. Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик – жалбоподателят П. И. К..

Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21 ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.2 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.

Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – Електронен фиш, снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на БИМ, Протокол № 130-СГ-ИСИС/19.09.2023г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „ARH CAM S1“ с номер 120ccd8, Протокол за използване на АТСС от 08.06.2024г., справка в централна база – КАТ, снимка на АТСС, справка от АИС АНД.

Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.

От събраните по делото доказателства се установява, че на процесната дата и място МПС „Мерцедес Е 320 ЦДИ“ с рег. № **** се е движело с установена наказуема скорост от 65 км/ч при разрешена такава от 50 км/ч.

Горепосоченото МПС е с регистриран собственик жалбоподателя П. И. К., който не се е възползвал от правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП и не е подал декларация, ведно с копие на СУМПС, в която декларация да посочи данни за лицето, извършило нарушението. Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

Нарушението е било установено с автоматизирано техническо средство 2

АТСС ARH CAM S1, представляващо мобилна система за видеоконтрол.

Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от Удостоверението за одобрен тип с № 17.09.5126. Последното е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер 5126, видно от удостоверението и е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приложения по делото Протокол за проверка № 130-СГ-ИСИС/19.09.2023г.

Същевременно периодичността на последващите проверки на скоростомерите е една година съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, а използването му е именно в този срок.

Надлежно съставен и попълнен е и протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. Към Протокола по чл. 10 от Наредбата е представена и снимка на разположението на измервателния уред. В протокола изрично е отразено, че АТСС е било разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания, което е удостоверено с подпис на служителя, настроил мобилното средство.

Нарушението е описано по място и време на извършване, което напълно се припокрива от посоченото в протокола по чл. 10 от Наредбата и в статичното изображение. Правилно е записано в ЕФ, че същият е за извършено нарушение за скорост, каквато именно е редакцията на чл.21 ал.1 от ЗДвП, като е описано в пълнота извършеното нарушение и с каква скорост над ограничението се е движел жалбоподателят.

От фактическа страна се установява, че нарушението е било извършено при условията на повторност по смисъла на § 6, т. 33 ДР на ЗДвП - извършено е в едногодишен срок от влизането в сила на друг електронен фиш, с който на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение – ЕФ серия К № 8593739 на 05.04.2024г., който е и посочен в обжалвания в настоящото производство ЕФ. Видно от приложената справка за нарушител посоченият фиш е бил връчен на жалбоподателя на 21.03.2024г., влязъл е в сила на 05.04.2024г. и е бил платен.

Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл.21 ал.1 ЗДвП.

Приложена е и коректната санкционна норма – чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.2 от ЗДвП, като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер – 100 лв. (глобата от 50 лв. по чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП в двоен размер, поради повторността на нарушението).

В ЕФ изрично е посочена както санкционната норма, обуславяща повторността на бланкетния чл.182 ал.4 от ЗДвП, така и е сторена съответната връзка към ал.2 т.2 от същия член на ЗДвП, обуславяща санкционирането на водача с глоба от 50 лв. при превишаване на нормативно предвидената скорост в населено място от 11 до 20 км/ч.

3

Въз основа на гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

При този изход на спора, на основание чл. 63д, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл.

27е от НЗПП право на разноски има единствено въззиваемата страна. Съдът като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, както и начинът на участие на въззиваемата страна чрез писмено становище, намира, че справедливият размер, който следва да се присъди възлиза на 80 лв.

Мотивиран от изложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 9422187, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на П. И. К., ЕГН:

**********, от гр.**** на осн. чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4, вр. ал.1 т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА П. И. К., ЕГН: ********** да заплати в полза на ОД на МВР – Пловдив сумата 80 /осемдесет/ лева, представляваща съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4