Решение № 267 от 26.06.2024, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. ХАСКОВО, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря Д.Й. Х. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20245600500362 по описа за 2024 година

С Решение № 320/01.11.2023г.,постановено по гр.д.№1376/2021г. районен съдДимитровград: ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният от В. С. Д., ЕГН ********** и Р. С. Д., ЕГН **********, двамата от гр.*** против А. И. Д. от гр.***, ЕГН ********** иск за разваляне до размера на ХА ид.ч. на сключения с Нотариален акт от 24.11.1997 г., № ***, т.Х1, д. № *** г. на РС-Димитровград договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и грижи, по силата на който е прехвърлен недвижимия имот: АПАРТАМЕНТ № 17, находящ се в гр.***, построен върху държавна земя, състоящ се от стая, хол и кухня със застроена площ от 62,80 кв.м., ведно с избено помещение № 17 с площ от 3,26 кв.м. и 4,8403 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, сега самостоятелният обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-38/05.07.2006 г. на изп. директор на АК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 15.09.2021 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и ОСЪЖДА В. С. Д., ЕГН ********** и Р. С. Д., ЕГН **********, двамата от гр.*** да заплатят на А. И. Д. от гр.***, ЕГН ********** направените деловодни разноски в размер на 700,00 лева.

Недоволен от така постановеното решение са останали въззивниците В. С. Д. и Р. С. Д., които чрез пълномощника си го обжалват в законоустановения срок с оплаквания 1 за неправилност и незаконосъобразност,постановяване при съществено нарушение на процесуалните правила досежно събиране и тълкуване на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Поддържат,че с ангажираните по делото доказателства ответникът не е доказал полагането на грижи и даването на издръжка,които да съответстват на нуждите на неговите майка и баща. Съдът не следвало да кредитира показанията на свидетелите на ответника относно полагането на грижи,тъй като по делото били ангажирани и други гласни доказателства от страна на ищците,които установявале неполагането на грижи по отношение на прехвърлителите от страна на ответника. Направен е анализ на доказателствата по делото, които според въззивниците водят до извод различен от този който е направил първоинстанционният съд. Считат, че с ангажираните по делото доказателства ответникът не е успял да докаже полагането на необходимите непосредствени грижи постоянно, непрекъснато, изцяло и съобразно конкретните нужди на двамата прехвърлители, поради което следвало да се приеме пълно неизпълнение на поетото договорно задължение от страна на ответника и договорът за издръжка и гледане на това основание да бъде развален. Претендират от въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС-Димитровград и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД. Претендират и присъждане на разноски по делото.

В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемият К. А. Д.

/конституиран на основание чл.227 от ГПК като страна по делото, поради настъпила смърт на ответника А. И. Д., б.ж. на гр.***, починал на 14.03.2023г. след приключване на съдебното дирене пред първата инстанция/, чрез пълномощникът му, с който се оспорва подадената въззивна жалба и се излагат доводи за нейната неоснователност. Прави искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС-Димитровград. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд-Димитровград е бил сезиран с иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД предявен от ищците В. С. Д. и Р. С. Д. срещу ответника А. И. Д., б.ж. на гр.***, починал на 14.03.2023г. след приключване на съдебното дирене пред първата инстанция.Ищците са претендирали от съда да развали договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и грижи, обективиран в Нотариален акт №***, т.11, рег.№ ***., с вх. рег.№ *** ,т.***, стр.322 от 24.11.1997г. на СВ при РСДимитровград досежно ½ идеална част от прехвърления недвижим имот, а именно:

АПАРТАМЕНТ , находящ се в гр.***, построен върху държавна земя, състоящ се от стая,хол и кухня със ЗП от 62,80 кв.м., ведно с избено помещение №17 с площ от 3,26 кв.м. и 4,8403% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото при описаните в нотариалния акт съседи ,а по схема САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със Заповед №РД-182

38/05.07.2006г. на ИД на АК, при последното изменение от 15.09.2021г. с адрес на имота: гр.***, който самостоятелен обект се намира на етаж 6 в сграда с КИ № **** с предназначение :жилищна сграда-многофамилна, която сграда е разположена в ПИ с КИ №***, с предназначение на самостоятелния обект-жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ-62,80 кв.м. прилежащи части: избено помещение №17 с площ от 3,26 кв.м. и с 4,8403 % идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ***, ***, под обекта :

***, над обекта-няма.

По делото е безспорно установено наличието на прехвърлителна сделка в полза на ответника А. И. Д. от страна на неговите родители И. А. Д. и И.Г. Д. , които с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение и грижи от 24.11.1997г., обективиран в Нотариален акт № *** г. са му прехвърлили собствеността върху апартамент ,находящ се гр.***. От своя страна приобретателят е поел задължението да поеме гледането и издръжката на своите родители прехвърлители като им осигури един спокоен и нормален живот какъвто са водили досега до смъртта им, включително ползването на имота до смъртта им.

Не е спорно, че ищците В. С. Д. и Р. С. Д. са внуци на прехвърлителите, посочени в процесният нотариален акт, като И. А. Д., б.ж. на гр.***/техен дядо/ е починал на 20.10.2016г. , а И.Г.Д., б.ж. на гр.***/тяхна баба/ е починала на 03.07.2021г.. Безспорно е също,че са и племенници на ответника А. И. Д. , деца на брат му С.И. Д., починал на 23.03.2021г.

В настоящият случай се претендира развалянето на процесния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и грижи досежно 1/2 идеална част от същия, но се твърди неизпълнение на договора и по отношение на двамата прехвърлители.

За изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционният съд е събрал всички необходими и относими писмени и гласни доказателства, които са обсъдени поотделно и взети в тяхната съвкупност. Фактическата обстановка е напълно изяснена, поради което не се налага приповтарянето й, а събраните от районният съд доказателства ще се обсъждат от настоящата инстанция с оглед на оплакванията наведени във въззивната жалба.

Съгласно разпоредбата чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение на районен съд-Димитровград е валидно,допустимо и правилно по следните съображения:

Настоящият съдебен състав намира, че обемът на грижите по един алеаторен договор следва да бъдат адекватни на състоянието и желанието на прехвърлителя да продължи да води спокоен живот. В договора предвидените грижи за прехвърлителите са конкретизирани в смисъл, че приобретателят има задължението „да поеме гледането и 3 издръжката на своите родители прехвърлители като им осигури един спокоен и нормален живот какъвто са водили досега до смъртта им, включително ползването на имота до смъртта им“.

Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗЗД, всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин.

Договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане има вещно-транслативни и облигационни последици за страните. Задължението на прехвърлителите е да отчуждят имота, а на приобретателя – да полага необходимите грижи и да издържа прехвърлителите.

С оглед на установените факти и обстоятелства по делото искът за разваляне на процесния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,обективиран в нотариален акт №*** от ***г. в конкретният случай е неоснователен, макар и ищците да са активно легитимира ни да предявят иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД ,като наследници на прехвърлителите.В тази връзка следва да се отбележи следното:

Видът и обемът на дължимата престация на приобретателя на един недвижим имот,чиято собствевеност е придобита чрез прехвърляне срещу задължение за издръжка и грижи се определят от уговореното в договора. В случая с договора е уговорено приобретателят да поеме гледането и издръжката на своите родители прехвърлители като им осигури един спокоен и нормален живот какъвто са водили досега до смъртта им, включително ползването на имота до смъртта им“. При тази бланкетна формулировка и при липсата на уговорени ограничения относно обема на дължимата грижа и издръжка, следва да се приеме, че страните са се съгласили да се осигурява цялата необходима на двамата прехвърлители издръжка и да бъдат полагани всички необходими за тях грижи с оглед конкретните им нужди.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства не може да се направи извод за преустановяване или намаляване на обема на полаганите от ответника А. И. Д., починал в хода на производството, грижи спрямо двамата прехвърлители. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се налага извод, че ответникът е изпълнявал поетото с договора задължение да гледа и издържа прехвърлителите, негови родители, като им и е осигурил спокоен и нормален живот, какъвто са водили сключването на договора и до смъртта на всеки един от тях. В този ред на мисли по делото е установено, че прехвърлителите и приобретателят техен син не са живеели заедно както преди сключването на процесния договор, така и след сключването му, но са били са били в много добри отношения. Прехвърлителите не са живели обективно в процесния имот , а в апартамент находящ се на ул.*** в гр.***, тъй като такава е била тяхната воля. Независимо от това обстоятелство приобретателят на имота е откликвал винаги на техните нужди, помагал е в домакинството, плащал е консумативите на жилището, в което живеят и пр.

Няма доказателства по делото относно това след сключването на договора нуждите на двамата прехвърлители да са се променили така, че да се налага непрекъсната и постоянна 4 грижа, поне до 2016г., когато се е разболял единия от тях. Т.е. в периода от 1997г. до 2016г./почти 20 години/ липсват каквито и да било данни, че приобретателят на имота не е изпълнявал задължението си за издръжка и грижи по отношение на своите родители.

Напротив от доказателствата по делото е установено,че до м.юли 2016г. когато прехвърлителят И. А. Д. получил мозъчен инсулт грижи по отношение на него във връзка с влошеното здравословно състояние са били полагани от съпругата му И. ,от сина му А.

/приобретател на имота/ и в определени случаи от внучката му В. Д.- ищца по делото.

Установено е също, че освен приобретателят на имота А. прехвърлителите са имали и друг син С./ баща на ищците/, който е имал сключен брак със св. Г.М., който брак е бил прекратен през 2011г., като до този момент семейството на С. /включващо съпругата и двете деца-ищци по делото/ не е живяло в процесното жилище никога. Нещо повече до 2010г. майката и бащата на ищците са работили и живели в чужбина като и двамата са се завърнали в страната именно тогава. За кратък период от няколко месеца през същата година ищцата В. Д., която преди това е била студентка е живяла в жилището на баба си и дядо си. Установено е също,че снахата на прехвърлителите - св.М. майка на ищците и бивша съпруга на сина им С. до смъртта на И. Д. не е била допускана до жилището на прехвърлителите. Т.е. до 2016г. В тази връзка са показанията на свидетелите М.Г. ,Н.П., Д.М., които установяват, че при възникнала нужда ответникът А. Д. винаги се отзовавал и помагал на своите родители. Тези показания съдът няма основание да не кредитира, тъй като същите се подкрепят и от другия събран по делото доказателствен материал , като липсват данни за каквато и да било възможна тяхна заинтересуваност от изхода на делото. При тези данни от показанията на посочените свидетели следва да се приеме, че ответникът е полагал необходимите грижи за прехвърлителите след сключването на договора, които обстоятелства не се опровергават от показанията на водените от ищците свидетели, както и от обясненията дадени на основание чл.176 от ГПК от ищцата В. Д.. Нещо повече, показанията на свидетелката Г.М. съдът преценява при условията на чл. 172 от ГПК, отчитайки възможната й заинтересуваност от изхода на делото предвид родствената й връзка с ищците, а освен това в основната им част тези показния не се подкрепят от други доказателства по делото. В по-голямата им част показанията на св. Н.М. и св.Д.Д. установяват факти и обстоятелства, които не се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал особено по отношение на отношенията между синът на прехвърлителите С. и неговите родители и най-вече отношенията с майка му, които дават показания, които са противоречиви и не доставят относима към предмета на делото доказателствена информация. Свидетелката Д.Д. излага свои субективни съждения относно следното: „Баба И.ка прехвърлила някакъв дял от апартамента на сина си С. и казала, че А. няма нищо. Може би прехвърлила нейния дял на С.“ факти, които са неотносими с оглед предмета на предявения иск, а и подобни факти не са твърдяни от ищците. Изложеното от свидетелката е в подкрепа на обстоятелството за влошени отношения между майката на ищците и ответника, но естеството на тези отношения няма относимост към релевантните по делото факти относно изпълнението на задължението на ответника за гледане и издръжка на прехвърлителите. Установено е от съвкупната преценка на кредитираните от съда 5 показания на водените от ответника свидетели, от писмените доказателства и обяснения на ищците, че макар и да не е живял в едно общо домакинство с прехвърлителите, ответникът е бил винаги на тяхно разположение при възникване на нужда от помощ, осигурявал е храна, плащал е консумативите за жилището, придружавал е майка си до болницата и е полагал необходимите грижи за родителите си по време на провеждано лечение. Следва да се отбележи също, че бащата на ищците, който след 2010г. е заживял при родителите си след завръщането си от чужбина е злоупотребявал с алкохол, като многократно е нанасял и побой над майка си ,за което по делото има освен гласни доказателства/ показанията на свидетелката М.Г./,така и писмени такива / анамнеза в епикриза от 08.03.2020г./ Не се установява приобретателят на имота да е преустановявал грижите си за прехвърлителите в какъвто и да било момент, или последните да са имали конкретни нужди, които да не са били удовлетворени. Изложеното в основната част на показанията на свидетелите Г. М., Н.М. и Д.Д. обстоятелство, че другият син на прехвърлителите С. и самите ищци и тяхната майка, също са полагали грижи за прехвърлителите, свидетелства за изпълнение на нравствен дълг предвид близките родствени отношения /семейството на другият им синдеца и съпруга/, но не е годно да обуслови неточно изпълнение или пълно неизпълнение на договора за издръжка и гледане, предмет на разглеждане в настоящето производство.