Определение № 23506 от 29.05.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23506 гр. София, 29.05.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ Частно гражданско дело № 20231110151677 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 267 ДФЕС.

Производството е по два тълкувателни въпроса до Съда на Европейския съюз (СЕС) относно независимостта на съдебните органи във връзка със съвместимостта на правилата за дълготрайно командироване на съдии по българското законодателство и указанията, дадени на първоинстанционни съдилища от командировани съдии, които действат като контролна инстанция. Въпросите вече са били зададени по дело C797/21 Y.Ya., като този път указанията са приети от СЕС за обвързващи настоящия съд, освен ако не противоречат на правото на Съюза.

Запитването не изисква разглеждане по реда на бързото или спешното производство.

1. СТРАНИ В ПРОИЗВОДСТВАТА

1.1. Заявител:

Заявител и по двете производства е „Профи кредит България“ ЕООД – регистрирана в България небанкова финансова институция, с адрес на управление: БЪЛГАРИЯ, 1172 София, ***, бл. 53е, вх.

В, с адрес на ел.поща [email protected]

В производството се представлява от юрисконсулт Г. А. със същия съдебен адрес като дружеството, и телефон: ***

1.1.2. Длъжници:

Длъжници в заповедното производство още не са конституирани, тъй 1 като това става след като съдът издаде заповед за изпълнение.

Производството по частно гражданско дело № 42677/2023 г. обаче следва да се развие срещу Р.Д. Р.а – б. г., която има регистриран адрес в БЪЛГАРИЯ, С., ж.к. „Ф.“ № **.

Производството по частно гражданско дело № 42677/2023 г. пък следва да се развие срещу М. Й. В. – български гражданин, който има регистриран адрес в БЪЛГАРИЯ, С., ж.к. „Д.“, бл. *, ет. *, ап. **.

2 . ФАКТИ ПО СПОРОВЕТЕ. ПОЗИЦИИ НА СТРАНИТЕ

2.1. По частно гражданско дело № 42677/2023 г.:

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което заявителят иска съдът да задължи длъжницата да посочи дали му дължи 483,83 лева – неплатен остатък от главница, ведно със законната лихва от 28.07.2023 г. до изплащане на вземането; 81,08 лева – възнаградителна договорна лихва (наречена в заявлението „договорно възнаграждение“) за периода от 01.10.2022 г. до 01.07.2023 г.; 185,22 лева – възнаграждение за ползване на услуга „фаст“ по договора; 277,84 лева – възнаграждение за ползване на услуга „флекси“ по договора; 30 лева – разноски за извънсъдебно събиране на вземането; 123,65 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 02.08.2022 г. до 01.07.2023 г. – задължения по договор за потребителски кредит от 15.06.2022 г., като ако длъжницата не възрази в дадения срок, съдът да допусне принудително изпълнение. в заявлението се признава, че длъжницата е направила три вноски по договора за кредит според погасителния план.

Съгласно представения договор за кредит от 15.06.2022 г. на длъжницата е отпуснат кредит в размер на 600 лева, който следвало да бъде върнат на единадесет равни месечни вноски, последната с падеж на 01.05.2023 г., като се дължи и възнаградителна лихва (наречена „договорно възнаграждение“) 40,90 %, а ГПР е записан като 47,82 %. Като обща сума на разходите по кредита е посочена в началото на договора за кредит 714,30 лева.

В договора обаче е предвидено, че длъжницата може да ползва и „пакет от допълнителни услуги“, за който дължи още 600 лева, платими на вноски, заедно с вноските по кредита. Пакетът позволява ускорено 2 отпускане на кредита и възможност за разсрочване и отсрочване на вноски при условията, описани от Съда в т. 25 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България (Services accessoires au contrat de crédit). С включване на цената на „пакета допълнителни услуги“ задължението по кредита нараства на общо 1314,30 лева.

По указания на настоящия съд да уточни как аритметично е формирал размера на претенциите си за главница и договорна лихва, тъй като по погасителен план след заплащане на нито една от вноските не се получава остатъчна главница от 483,83 лева и 81,08 лева възнаградителна лихва, заявителят с молба от 19.10.2023 г. е признал, че длъжницата е платила по договора за кредит 116,17 лева, 33,22 лева, 54,78 лева и 82,16 лева, отнесени съответно към задълженията за главница, договорна лихва, възнаграждение за услуга „фаст“ и възнаграждение за услуга „флекси“.

Настоящият съдебен състав служебно е констатирал недействителността на клаузите за цената на пакета „допълнителни услуги“, като с разпореждане от 04.12.2023 г. е отхвърлил заявлението за вземанията за тях, както и за поисканите 30 лева разноски за връчване на съобщения, като е приел, че същите не могат да се събират поради противоречие със закона – чл. 33, ал. 1 и 2 от Закона за потребителския кредит. След това е установил, че по признание на заявителя длъжницата му е платила 286,33 лева и е приел, че тъй като е платено по договора за кредит (който не е приет за изцяло недействителен), следва да прихване изпълнението по правилата на чл. 76 от Закона за задълженията и договорите, като приема, че е заплатена цялата претендирана законна лихва за забава от 123,65 лева и признати от заявителя като платени 116,17 лева от главницата, като е приел, че с останалата част – 33,22 лева, от плащането са погасени частично възнаградителните лихви, и е издал заповед само за поисканата главница от 483,83 лева, 67,79 лева възнаградителни лихви и 114,36 лева лихви за забава. За останалата част е отхвърлил заявлението, като съответно е намалил разноските.

Срещу разпореждането на съда за отхвърляне на част от заявлението е постъпила частна жалба до Софийския градски съд. С Определение № 9109/12.06.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 5694/2024 г., I-з състав на Софийския градски съд, съставен от председателя А.А. и съдия 3

П. Т. С.В. (командирована) и Д. П. П. (също командирована), разпореждането на настоящия съдебен състав е отменено, тъй като съдът в заповедното производство бил се отклонил от задълженията си за служебна проверка за неравноправни клаузи и бил дал указания на длъжника „във връзка с платените по договора суми“ (в тази част изводът на въззивния съд не съвпада с дадените указания – не е дадено указание на заявителя да посочи дали е получил плащане, а каква част от вноските е поискал, заявителят сам е признал извършените плащания още със заявлението, но не и като сума, а само като брой вноски) и извършвал служебно пресмятане. Следвало да се издаде заповед за всички поискани от заявителя вземания, без тези, за които е установено, че следват от изцяло неравноправни клаузи. Поради това е указано на настоящия съдебен състав да издаде заповед за изпълнение за още 13,29 лева възнаградителна лихва и 30 лева разноски.

2.2. По частно гражданско дело № 51677/2023 г.:

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което заявителят иска съдът да задължи длъжника да посочи дали му дължи 3933,21 лева – неплатен остатък от главница с падеж в периода от 20.05.2020 г. до 05.06.2023 г. (когато кредитът бил обявен за предсрочно изискуем), ведно със законната лихва от 31.08.2023 г. до изплащане на вземането; 1619,50 лева – възнаградителна договорна лихва (наречена в заявлението „договорно възнаграждение“) за периода от 20.05.2022 г. до 05.06.2023 г.; 1356,89 лева – възнаграждение за ползване на услуга „фаст“ по договора; 2527,78 лева – възнаграждение за ползване на услуга „флекси“ по договора; 30 лева – такси за извънсъдебно съдиране на вземания, и 695,73 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 21.04.2022 г. до 05.06.2023 г. – задължения по договор за потребителски кредит от 18.03.2022 г., като ако длъжникът не възрази в дадения му срок, съдът да допусне принудително изпълнение. В заявлението се признава, че длъжникът е направил една вноски по договора за кредит според погасителния план.

Съгласно представения договор за кредит от 18.03.2022 г. на длъжника е отпуснат кредит в размер на 4000 лева за рефинансиране на предходен кредит, които следвало да бъдат върнати на 36 равни месечни вноски, последната с падеж на 20.03.2025 г., като се дължи и възнаградителна 4 лихва (наречена „договорно възнаграждение“) 41 %, а ГПР е записан като 49,10 %. По кредита ищецът избрал и да ползва застраховка „Живот“, за която да палти 136,80 лева. Като обща сума на разходите по кредита е посочена в началото на договора за кредит 6996,80 лева.

В договора обаче е предвидено, че длъжникът може да ползва и „пакет от допълнителни услуги“, за който дължи още 4000 лева, платими на вноски, заедно с вноските по кредита. Пакетът позволява ускорено отпускане на кредита и възможност за разсрочване и отсрочване на вноски при условията, описани от Съда в т. 25 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България (Services accessoires au contrat de crédit). С включване на цената на „пакета допълнителни услуги“ задължението по кредита нараства на общо 10 996,80 лева.

По указания на настоящия съд да уточни как аритметично е формирал размера на претенциите си за главница и договорна лихва, тъй като по погасителен план след заплащане на нито една от вноските не се получава остатъчна главница от 3933,21 лева и 1619,50 лева възнаградителна лихва, заявителят с молба от 19.10.2023 г. е признал, че длъжникът е платил по договора за кредит 619,36 лева, но тази информация не следвало да се дава на съда, тъй като заповедното производство било „строго формално“.

С разпореждане от 15.04.2024 г. настоящият съдебен състав е отхвърлил частично заявлението, като е приел, че договорът за кредит е изцяло нищожен, тъй като предоставените „допълнителни услуги“ имат характер на неразделна част от договора и не представляват допълнителни договорни престации, поради което съгласно указанията на Съда на Европейския съюз по междувременно постановеното Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България (Services accessoires au contrat de crédit) в договора за кредит не е посочен правилно ГПР и целият договор е нищожен на основание чл. 22, ал. 1 от Закона за потребителския кредит във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от същия закон. Като е приел обаче, че Върховният касационен съд в свое решение № 50086/21.12.2023 г. по търговско дело № 1027/2022 г., I Търговско отделение, допуска да се прихваща с изпълнение на платено въз основа на недействителната част от договор за потребителски кредит и без нарочно искане, е приел, че указанията, дадени от Съда на Европейския 5 съюз в т. 47 от Решение от 30.06.2022 г. по дело C-170/21 Профи кредит България, изискват при допускане на прихващане без нарочно искане в исковото производство, това да става и в заповедното. Поради това е приел, че с извършеното плащане е погасена законна лихва за забава до датата на извършването му на 22.04.2022 г. в размер на 0,06 лева, и са погасени следващи вноски за главница с падеж по погасителния план, като неплатеният остатък от главницата е 3384,92 лева, а не 3933,21 лева.

Поради недействителност на договора за кредит е издадена заповед за главница от 3384,92 лева и е отхвърлено заявлението за всички останали суми. На заявителя е дадена в съответствие с чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК да предяви осъдителен иск за вземанията, за които е отказано издаване на заповед за изпълнение.

Разпореждането от 15.04.2024 г. е обжалвано от заявителя с частна жалба.

С Определение № 18429/15.11.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 678/2024 г. I-б въззивен състав на Софийския градски съд, съставен от председателя С. С., и съдиите Ц. Е. Г. (командирована, докладчик по делото) и М. Х., е постановено, че разпореждането за отказ за издаване на заповед за изпълнение е неправилно, тъй като бил посочил какъв размер лихви били прихванати от районния съд, но не било посочено за кой период, и поради това не можело да се проверят изчисленията му, а била издадена заповед въз основа на достигнати „някакви крайни цифри“. Мотивите относно практиката на Съда на Европейския съюз, изчислението на годишния процент на разходите и недействителността на договора за кредит не са отчетени, а вместо това е поставен акцент, че заповедното производство било едностранно и първоинстанционният съд имал две възможности – или да издаде заповед за (всички) поискани от заявителя суми, или да откаже издаването .