Решение № 5201 от 13.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5201 гр. София, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20231100503640 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 18.01.2023 г. по гр.д. № 5087/21 г., СРС, ІІ ГО,71 с-в е отхвърлил предявените по реда на чл. 415, ал. 1 от „Е.Ф.К.“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес гр. Варна, бул. „******* срещу И. К. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Враца, ул. *******, ет. ******* - чрез адвокат Д., обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация чл. 124, ал. 1 във вр. с чл.422 ГПК във вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 вр.чл.200, ал.1 ЗЗД и чл. 124, ал. 1 във вр. с чл.422 ГПК във вр. с чл. 99 ЗЗД вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата 0,54 лв., представляваща незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № 1225549659/08.05.2017г. за отчетен периода 08.05.2017г. - 07.06.2017г. и лихва за забава върху тази сума в размер на 0,17 лв. за периода от 26.5.2017 г. до 27.4.2020 г.; сумата от 17,86 лв., представляваща незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № 1227282559/08.06.2017г. за отчетен период 08.06.2017г. - 07.07.2017г. и лихва за забава върху тази сума в размер на 5,14 лв. за периода от 26.6.2017 г. до 27.4.2020 г.; сумата от 17,71 лв., представляваща незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № 1

1229025068/08.07.2017г. за отчетен период 08.07.2017г. - 07.08.2017г. и лихва за забава върху тази сума в размер на 4,96 лв. за периода от 26.7.2017 г. до 27.4.2020 г., ведно със законна лихва върху главното вземане от 30.7.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 34155/2020 г. по описа на СРС, 71 състав. Осъдил е „Е.Ф.К.“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес гр. Варна, бул. „*******, да заплати на И. К. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.

Враца, ул. *******, ет. ******* - чрез адвокат Д., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лв. - разноски за исковото производство и сумата от 300 лв.-разноски за производството по ч.гр.д. № 34155/2020 г. по описа на СРС, 71 състав.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Евро Ф.К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.

„********** представлявано от управителя Е.Д., чрез пълномощника адвокат Л. от САК, със съдебен адрес: гр.Варна, бул.“******* с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като е изготвил непълен доклад, като при разпределяне на доказателствената тежест между страните, съдът не е указал на ищеца, че представените от него Извлечение от приложение № 1 от Договор за цесия от 16.10.2018г. и Извадка от приложение № 1 към Договор за цесия от 26.08.2019 г. няма да приеме като доказателство относно отразените в тях факти. Решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка и превратно тълкуване на доказателствата по делото. Счита за неправилен изводът на съда за липса на доказателства, че в полза на „С.Г. Г.“ ООД е било прехвърлено вземането на „БТК“ ЕАД срещу ответника.

Видно от представеното Извлечение от Приложение № 1 към Договор за прехвърляне на вземане от 16.10.2018г. вземането на „БТК” ЕАД към И. К.

В. с ЕГН ********** в размер на 37,29 лв. - представляваща незаплатена главница по Договор за телекомуникационни услуги, сключен между длъжника и „БТК ЕАД въз основа на които са издадени фактури с №1225549659/08.05.2017 г„ №1227282559/08.06.2017г., Фактура № 1229025068/08.07.2017г., 1231077298/08.08.2017 и

№

1232419842/08.09.2017, е прехвърлено на „С.Г.Г.” ООД. Претендираната от ищеца сума в размер на 36,11 лв. е дължима по първите три фактури описани 2 в горепосоченото Извлечение. Самото Приложение № 1 е в електронен вариант и е част от електронната система на БТК ЕАД Ищецът няма достъп до същата, поради което за целите на процеса „Е.Ф.К.” ЕООД изиска от „БТК” ЕАД процесното извлечение, свидетелстващо, че именно дълга на въззивника фигурира в приложението. Тъй като самото Извлечение от Приложение № 1 с името на длъжника и размера на вземането към Договора за цесия от 16.10.2018 г., не изхожда от „Е.Ф.К.” ЕООД, а е издадено и подпечатано от „БТК” ЕАД, явяващо се трето за процеса лице, което няма интерес от изхода на делото, то не следва доказателствената тежест на приложението да се пренебрегва. Поставеният печат от „БТК” ЕАД с дата 22.01.2022 г., отразява датата на която последният е заверил приложението.

Същото има подпис и печат за цедент и подпис на цесионера. С извлечението от Приложение № 1 за сключена цесия, цедентът потвърждава извършената цесия на процесното вземане. Ето защо счита, че ищецът е представил пълен набор от доказателства, кореспондиращи с доводите, който е навело в процеса.

Счита за неправилни изводите на съда, че Представеното по делото Приложение №1 от договор за цесия от 26.08.2019 г. между „БТК” ЕАД и „С .Г.Г.“ ООД не следва да носи доказателствена тежест, тъй като не е представено в цялост и не може да се направи извод за точния брой на прехвърлените вземания. На 26.08.2019г. „С.Г.Г.” ООД прехвърля всички свои вземания придобити по горепосочения Договор на „Е.Ф.К.” ЕООД, към който е изготвено Приложение № 1, неразделна част от договора за цесия, представляващо списък, съдържащ: име, ЕГН, адрес на длъжника, с който разполага Цедентът, фактурирани вземания на Цедента и дължима сума. „С.Г.Г.” ООД в качеството си на цедент по Договора за прехвърляне на вземания сключен на 26.08.2019г. е изпратило уведомление по пощата на И.

К. Б. на основание на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Извадката от Горепосоченото Извлечение от приложение № 1 от Договор за цесия от 26.08.2019г. се състои от две страници, включващи първа страница, отразяваща заглавието и датата на документа, както и началото на изброяване на длъжниците с прехвърлени вземания и втора страница, явяваща се извадка от следващите страници в които фигурира длъжникът. Точният брой на прехвърлените вземания нямат отношение към решаване на делото от фактическа страна, още повече, че в същото се съдържат лични данни на голям брой лица, които не е необходимо да стават достояние и на ответника, 3 предвид че нямат общо с настоящия казус. Въпреки това, ако съдът е сметнал за необходимо да се запознае с цялото Извлечение №1 от договор за цесия от 26.08.2019г., то е трябвало да даде срок на ищеца да предостави документа в пълен вид.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца претендираните суми.

Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият И. К. Б., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат Д. от АК-Враца, със съдебен адрес гр. Враца, ул. *******, ет. ******* оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

От фактическа страна:

Предявен е иск по реда на 422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.99 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от „Е.Ф.К.“ ЕООД срещу И. К. Б. за установяване дължимостта на сумата 0,54 лв., представляваща незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № 1225549659/08.05.2017г. за отчетен периода 08.05.2017г. - 07.06.2017г. и лихва за забава върху тази сума в размер на 0,17 лв. за периода от 26.5.2017 г. до 27.4.2020 г.; сумата от 1 7,86 лв., представляваща незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № 1227282559/08.06.2017г. за отчетен период 08.06.2017г. - 07.07.2017г. и лихва за забава върху тази сума в 4 размер на 5,14 лв. за периода от 26.6.2017 г. до 27.4.2020 г.; сумата от 17,71 лв., представляваща незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № 1229025068/08.07.2017г. за отчетен период 08.07.2017г.-07.08.2017г. и лихва за забава върху тази сума в размер на 4,96 лв. за периода от 26.7.2017 г. до 27.4.2020 г., ведно със законна лихва върху главното вземане от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 34155/2020 г. по описа на СРС, 71-ви състав.

Ищецът „Е.Ф.К.“ ЕООД твърди, че на 30.03.2017 г. между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и И. К. Б. е сключен безсрочен договор за телекомуникационни услуги, по силата на който дружеството е предоставяло на ответника през отчетен период от 08.05.2017 г. до 07.08.2017 г. телекомуникационни услуги /месечен абонамент за мобилни разговори и мобилен интернет /. Твърди, че дружеството е изправна страна по договора, доколкото е предоставило уговорените услуги, но ответникът не заплатил дължимата цена в размер на общо 36,11 лева, отразени във фактури №№1225549659/08.05.2017г.,

1227282559/08.06.2017г. и

1229025068/08.07.2017г. Ответникът останал задължен за лихва за забава в размер на 10,27 лева, начислена за периода от 26.05.2017 г. до 27.04.2020 г.

Твърди, че с договор за цесия от 16.10.2018 г. „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД /“БТК“ ЕАД/ прехвърлило вземанията си по сключения с Б. контракт в полза на „С.Г.Г.“ ООД, което от своя страна ги прехвърлило с цесия от 26.08.2019 г. в полза на „Е.Ф.К.“ ЕООД. За извършената цесия ответникът бил уведомен по реда на чл. 99 ЗЗД.

Ответникът И. К. Б. в срока по чл.131 ГПк е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва същата. Твърди, че не е сключвал договор с ищеца по делото, както и че не е уведомяван за извършените цесии. Прави възражение за давност.

СГС констатира следното:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 30.03.2017 г. между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и И.

К. Б. е сключен безсрочен договор за телекомуникационни услуги, по силата на който дружеството е предоставяло на ответника през отчетен период от 08.05.2017 г. до 07.08.2017 г. телекомуникационни услуги /месечен 5 абонамент за мобилни разговори и мобилен интернет /.

На 16.10.2018 г. между цедента „БТК“ ЕАД и цесионера „С.Г.Г.“ ООД е сключен договор за цесия, с който цедентът е прехвърлил на цесионера вземания, посочени в приложение № 1. Съгласно т. 1.7 от договора, „Приложение № 1“ означава приложение № 1, съдържащо списък/таблица в електронна форма с информация за вземанията и съответно всеки един от длъжниците по тях- име/фирма, ЕГН и ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага цедента, фактурирани вземания на цедента и дължима сума, представляващо неразделна част от договора. В чл. 5.3 от договора за цесия е уговорено, че по искане на цесионера, цедентът предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане. Цедентът е декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по вземанията, описани в Приложение № 1, не съществуват други правоотношения. Съдът е приел, че по делото не е представено въпросното Приложение № 1, нито дори опис на съдържанието му, от което да може да се извлече информация за вземанията, предадена в елекронна форма-длъжници, размер на прехвърлените задължения и т.н, поради което е посочил, че за съда е невъзможно да прецени дали процесното вземане е сред прехвърлените, респ. дали ищецът е негов надлежен кредитор. Настоящата инстанция намира този извод за незаконосъобразен. По делото е представено Извлечение от Приложение № 1 с имената на длъжниците и размера на вземанията към Договор за прехвърляне на вземане от 16.10.2018 г., сключен между „БТК“ ЕАД и „С.Г.Г.“ ООД и в него е посочен длъжникът В., ЕГН, адрес, дължимата сума, описани са и фактурите. Това извлечение изхожда от трето за спора лице, а именно „БТК” ЕАД с дата 22.01.2021 г. и отразява датата на която последният е заверил приложението. Същото има подпис и печат за цедент и подпис на цесионера. Приложено е и Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 ЗЗД, извършено от „БТК“ ЕАД, с което цедентът „БТК“ ЕАД потвърждава извършена цесия на 21 653 броя вземания в общ размер от 10 663 623,41 лв. цедирани на цесионера „С.Г.Г.“ООД. С него е посочено, че вземанията посочени в Приложение № 1 към уведомлението по чл.1.1.1 от Договора за цесия от 16.10.2018 г., са прехвърлени от „БТК“ ЕАД на „С.Г.Г.“ ООД.