Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4614 от 15.10.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 5174/2023
Вид
Определение № 4614
Подписан
15.10.2024
В сила
15.10.2024
Състав
Маргарита Соколова, Гълъбина Генчева, Светлана Калинова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4614 гр. София, 15.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20238002105174 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 226 от 18.07.2023 г. по в. гр. д. № 244/2023 г. на Добричкия окръжен съд е потвърдено решение № 4/16.01.2023 г. по гр. д. № 134/2022 г. на Балчишкия районен съд, с което е бил уважен предявен от държавата срещу С. П. В. отрицателен установителен иск, че ответникът не е собственик на недвижим имот – земя с площ 452 кв. м., представляваща ПИ [№] по КККР на [населено място], одобрена със заповед № 300-5-5/04.02.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

Въззивният съд е приел, че не е налице пречката на чл.229 ГПК за разглеждане на иска по настоящото дело, тъй като липсва влязло в сила решение, с което спорът за собственост между същите страни и за същия имот да е бил разрешен със сила на пресъдено нещо. По гр. д. № 192/2011 г. на Районен съд Балчик не е разрешен материалноправен спор между страните по делото, а е постановено прекратяване на производството по заявен с нередовна искова молба иск по чл.108 ЗС на държавата срещу С. П. В. за ревандикиране на поземлен имот с идентификатор [№], с площ от 452 кв., находящ се на [улица] № 7, в. з. „О. плаж“, [населено място], и иск по чл. 109 ЗС за събаряне на незаконно построени в имота две сгради с идентификатори [№] (двуетажна еднофамилна жилищна сграда) и [№] (гараж).

Прието е, че предявеният иск е процесуално допустим по аргумент от ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС, тъй като всяка от страните заявява собственически права върху недвижимия имот.

Преди да се произнесе по съществото на спора съдът е проследил фактите по делото:

- липсата на отразен собственик на спорния имот в скицата № 3995/19.07.2006 г. на СГКК;

- издадения от областния управител на област с административен център [населено място] акт № 3833/24.07.2006 г. за частна държавна собственост, в който като бивш собственик на 1 имота е посочена държавата, при отразена липса на предходно съставен акт;

- съставения нотариален акт № 109/17.06.2008 г. за собственост по обстоятелствена проверка, с който Р. С. Г. е бил признат за собственик на едноетажна сграда със застроена площ от 14 кв. м., представляваща обект с идентификатор [№] по КК на [населено място];

- нотариалния акт № 184/09.07.2008 г., с който Р. С. Г. и В. И. П. са продали на А. Й. А. едноетажна сграда със застроена площ от 14 кв. м., представляваща обект с идентификатор [№];

- договор № 433 от 01.08.2008 г., с който държавата е продала на А. Й. А. земята, описана в АДС № 3833/24.07.2006 г., цялата с площ от 452 кв. м., а именно ПИ [№]по КК на [населено място];

- нотариалния акт № 142/17.10.2008 г., с който А. Й. А. е продал на С. П. В. същата земя;

- нотариалния акт № 77/30.04.2009 г., с който А. Й. А. е продал на С. П. В. едноетажната жилищна № ***

- нотариалния акт по обстоятелствена проверка № 55/2018 г., с който С. П. В. е бил признат за собственик по давностно владение на двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 99 кв. м., находяща се на [улица] № 7, в. з. „О. плаж“, [населено място], представляваща сграда с идентификатор [№] и гараж със застроена площ от 40 кв. м. с идентификатор [№], построени в поземлен имот-дворно място с площ от 452 кв. м. с идентификатор ***.

- влязлото в сила решение № 183/21.05.2014 г. по в. гр. д. № 170/2014 г. на Окръжен съдДобрич, с което е потвърдено решение № 166/18.12.2013 г. по гр. д. № 192/2011 г. на РСБалчик, с което е бил прогласен за нищожен договорът № 433 от 01.08.2008 г., с който държавата е продала процесното дворно място на А. Й. А. и е обезсилено същото първоинстанционно решение в частта, с която е бил уважен предявеният от държавата срещу С. П. В. иск по чл.108 ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението върху поземлен имот с площ от 452 кв., находящ се на [улица], в. з. „О. плаж“, [населено място], представляващо имот с идентификатор [№], както и в частта, с която на основание чл.109 ЗС С. В. е бил осъден да осъден да премахне за своя сметка чрез събаряне незаконно построените в имота две сгради с идентификатори [№] и [№], като производството по тези искове е прекратено;

- новия акт за частна държавна собственост № 5787/17.02.2022 г. за същия имот ***, издаден въз основа на влязлото в сила решение за нищожност на извършеното от държавата разпореждане с имота.

Обсъдени са и свидетелските показания.

От правна страна е прието следното:

Държавата се позовава на разпоредбата на чл.6 ЗС в първоначалната му редакция от 1951 г., действала до 1990 г., съгласно който става собственик на имотите, които придобива по силата на законите, а така също и на имотите, които нямат друг собственик. Особеното в случая е, че се касае до правно основание, което не доказва пряко собствеността й, а е обусловено от това дали имотът има друг собственик или е безстопанствен. Правото на ответника С. П. В. да оспори правата на държавата е следствие от правния интерес, защитаван по делото и в рамките на противопоставимо право, извеждано обаче в случая от 2 това на държавата, като придобито първоначално от негов праводател по деривативен способ по чл.77, пр. 1-во от ЗС, вр. чл.44, ал.3 ЗДС по сключен с нея договор, а впоследствие и по оригинерния способ по чл.77, пр.2 ЗС, вр. чл.79 ЗС, без да сочи негов собственик, т. е. безстопанствен такъв. Съгласно чл.154, ал.1 ГПК всяка страна установява фактите, които я ползват. Следователно ответникът следва да установи, че праводателят му е придобил недвижимия имот въз основа на валиден договор, сключен с държавата, което да обуслови вещноправния ефект и на договора, сключен между него и праводателя му. Тъй като държавата не може да докаже отрицателния факт, че даден имот не е имал друг собственик, ответникът следва да докаже пълно и пряко, че е владял спрямо правен субект, по отношение на който забраната на чл.86 ЗС е неприложима, т. е. че имотът е имал друг, различен от държавата собственик. Дали се касае за безстопанствен имот е извод, който ще следва, ако ответникът не успее да докаже положителния факт, че имотите са имали друг, различен от държавата собственик, а ако докаже този факт, имотът не се придобива от държавата, не действа забраната за придобиване по давност, установена с нормата на чл.86 ЗС. Ответникът не е твърдял имотът да е имал собственик, респ. посочването на такъв не се съдържа и в показанията на ангажираните от него свидетели, един от които е служител на Областната управа и запознат с изкупуването от физическо лице на държавен терен, не са представени каквито и да доказателства-документ за собственост или ограничено вещно право, предоставяне на права по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, отреждане по план, отразяване в разписен лист, или че преди 1990 г. имотът е бил собственост на обществени организации, кооперации или частни лица. Нещо повече, по делото са налице доказателства за признаване на собствеността на държавата върху имота от праводателя на ищеца – А. Й. А., който е закупил от нея този имот.

Прието е, че ответникът не е придобил спорния недвижим имот по силата на сключения с А.

Й. А. договор, оформен с нот. акт № 142/17.10.2008 г., тъй като праводателят му е извършил разпореждане с чужд имот. Този извод е направен при отчитане на влязлото в сила решение, с което договор № 433 от 01.08.2008 г., с който А. е закупил имота от държавата, е прогласен за нищожен. С това са отпаданали с обратна сила не само правата на приобретателя по атакувания договор, но и тези на последващите приобретатели. Извършеното разпореждане с чужд недвижим имот няма вещноправен ефект.

Ответникът не е придобил спорния имот и по давност с непрекъснато владение за времето от 1991 г. и до 15.03.2022 г., когато е било заведено настоящото дело, както и с присъединяване на владението на праводателите Р. Г. и А. А.. Обсъдена е забраната на чл.86 ЗС и измененията на текста от 1990 и 1996 г.; въведеният с § 1, ал.1 ЗД ЗС (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г.) мораториум с последващите му изменения и допълнения, както и решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд к. д. № 16/2021 г.

Прието е, че въз основа на събраните гласни и писмени доказателства не може да бъде направен извод, че Р. Г. е упражнявал фактическа власт върху процесното вилно място с намерение за своене по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС. Снабдил се е на 17.06.2008 г. с нотариален акт за собственост по давностно владение на едноетажна сграда със застроена площ от 14 кв.

3 м., но не и за терена, в който е ситуирана, като в протокола за извършената обстоятелствена проверка не са вписани изявления на свидетелите, един от които разпитан и по настоящото дело (Д. Н. ), тя да е построена в собствения му имот. Извод, че вилното място е било владяно от Р. Г., не следва и от разпита на Надежда П., Д. Н. и П. Г.. Последният е лице, което в качеството си на служител на Областната управа на [населено място] е участвало в актуването, продажбата, деактуването и предаване на владението на имота на А. А., но в показанията си заявява, че не знае как последният е придобил земята, което е основание те да не бъдат кредитирани. Показанията на свидетелите са със съдържание, че притежател на застроен вилен имот първоначално е дядото на Г., а след това Г. осъществявал действия по отношение на съседен незастроен имот: „буренясал“, „змиярник“, собственика на който не посочват и който не бил стопанисван, в който децата на съседите влизат/играят/катерят се по дивата череша. Свидетелите сочат, че процесният имот е бил поддържан и стопанисван от съсед, но декларативно и без конкретика – „по начин, както предполагат за нужно“. В имота имало барака (без уточнение, от кого и кога е направена), няколко дървета и насаждения ( без уточняване по вид и време на засаждане). Конкретно е посочено, че имотът е бил почистван и ограден с телена мрежа от Р. Г., които негови действия, респ. такива на неговия дядо, не са владелчески по отношение на съседен имот, а в полза на собствен имот, доколкото разграден и безстопанствен имот с избуяла растителност, свърталище на влечуги, със свободен достъп до него от деца и непознати, по същество застрашава сигурността на техния вилен имот, до който достъпът на хора и животни се улеснява и нарушава естетиката на изгледа им. Показанията на свидетелите изобилстват от правни термини - във времето идвали нови непознати хора, но своенето продължавало, Р. владял не само сградичката, но и дворното място.

Прието е, че установеното от купувачите А. А. и С. В. владение на имота въз основа на нищожен договор и договор без вещноправен ефект, считано от 09.07.2008 г., е по време на действие на мораториума за придобиване по давност на недвижими имоти-частна държавна собственост, т. е. не е релевантно за настъпване на последиците по чл.79, ал.1 ЗС за целия срок на времетраенето му, който с оглед решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 16/2021 г. изтича на 31 декември 2017 г. Считано от 01.01.2018 г. и до подаване на исковата молба на дата 15.03.2022 г. срокът по чл.79, ал.1 ЗС обективно не е изтекъл, т. е. ответникът не го е придобил по давност.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от С. П. В..

Жалбоподателят счита, че въззивното решение е нищожно, евентуално – недопустимо, тъй като в предходното гр. д. № 170/2014 г. на Добричкия окръжен съд, което е с идентичен предмет, при обсъждане на същите доказателства е взел участие съдия, който участва в състава и по настоящото дело.

Изложени са и оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения – съдът не указал на държавата да уточни фактите, от които черпи право на собственост върху имота; разместил доказателствената тежест, като приел, че ответникът трябва да докаже, че е владял спрямо правен субект, спрямо който забраната по чл.86 ЗС е неприложима.